Не ми върви с жените

Само да не взема твоя перфектен и щедър мъж, че ще плачкаш тогава. На мен ще ми пасне идеално

При мен се осъществи веднъж. Само дето го поизлъгах, понеже сериозният етап от живота ми мина отдавна. Но ми беше интересна реакцията - не се отдръпна, нито измрънкя някакво извинение. Противно на възприятията на повечето жени, мъжете обичат да бъдат предизвиквани - в крайна сметка това е част от природата им.

По последното ти изречение - и аз няма искам среща с него.

То дори това е пълна илюзия: че мъжете се обичат безусловно помежду си. Едно е да си делкаш сметката с приятел, друго е да искаш този приятел да ти е гадже. Цариците са по-меркантилни от жените.

Винаги съм подозирала, че тайничко искаш да си на наше (на мое и на повечето жени) място.

EDIT: 'Що ми харесваш поста, бре? Потвърждаваш ли?

Нито пък аз. Ама иначе съветвате да съм директна

Точно така! Няма да изляза с него, защото не сме на една и съща житейска плоскост! При условие че ми е казал, че иска семейство, а аз не, не виждам смисъл да му губя времето. Това имах предвид.

“I don't mind living in a man's world, as long as I can be a woman in it.”-  Marilyn Monroe

Аз те предупредих, а ти мислиш, че се шегувам

Аз познавам редица жени, които и без да стигат до бременност (разбирай - нямат и намерение да раждат в близките години) напълняха много сериозно, защото ядяха възможно най-калоричните храни, а в същото време въобще не спортуваха; дори и не вървяха пеша на разстояния, по-големи от няколкостотин метра. Повечето то тях дори и не ходеха на работа, макар да не бяха семейни и нищо не ги възпираше да са като нормалните и отговорни жени. Но за сметка на това бяха овладели до съвършенство умението да се преструват на жертви и да чакат съчувствие и помощ (включително пари) от мъжете.

 Една от тези "неразбрани" жени, обаче омъжена, се цупеше, че мъжът ѝ вече не изпитва физическо привличане към нея, заради "няколкото кила отгоре" (според нея бяха толкова, но всъщност се оказаха 70 кг разлика). Преди да забременее, тя беше около 50 кг. По време на бременността и след нея тя не преставаше безразсъдно да се тъпче с пици, палачинки със сладко, тортички, макарони и всякакви други тестени и сладки изделия. Месеци след раждането стана 120 кг и не проумяваше защо съпругът ѝ се притесняваше от цялата тази работа. Няколко години след това ѝ откриха сума ти заболявания, която тя сама си причини с лакомията и безотговорността към себе си. Чувал съм я да казва "Щом е казал, че ме обича, че ме обича всякаква". А тя дали ще го обича всякак, ако той започне да се държи безотговорно и обратното на това, което я е накарало тя да го обикне!?

 Ако се замислиш, любовта не е просто някаква даденост, гарантирана до вечността при всякакви нови бъдещи условия! Тя се заражда и затвърждава въз основа на определени качества на личността (в това число сериозност и отговорност) + физическо привличане в повечето случаи. Ако някой ти покаже безотговорност (и към здравето си, и към теб - като най-близък негов човек), непукизъм, липса на воля и желание да е себе си, длъжен ли си да отговаряш на очакванията му да го обичаш все така безусловно като преди, когато е бил сериозният и отговорен човек, който с тези си качества те е накарал да го обикнеш?

Няма такова нещо като лакомия. Има хормонален дисбаланс. Това е заболяване. Точно този дисбаланс предизвиква желанието  за вредни храни.
И булшинството не знаят как да го спрат и как да оправят храненето си.
Колкото до тъпченето - това е психически проблем. Аз съм имала хиперфагия.  Плюс съм с хиперинсулинемия и хашимото.
Лошото е, че лекарите не обясняват и не дават правилния режим, който ще помогне да се тушира инсулиновия глад.
По същата логика ако си загубиш едното краче, жена ти е в правото си да те зареже, защото не си вече същия двукрак мъж, нали?
Ако обичаш някого и е болен, ще му помогнеш.
Ама има доста мъже любовта им е повърхностна и е до време, но имат изисквания жената да ги обичала вечно.
Абе би трябвало и да знаеш какво е това бременност и какво прави с тялото. Ама не ми се обяснява. Може да почетеш.

Хормоналното колебание често се използва като оправдание за нагъването на пици, мекици, дюнери, понички, торти, сладкиши, мазни пържоли, газирано и каквото ще се сетиш. Обаче фактите говорят, че въпросните хора и от двата пола съвсем съзнателно избират да се тъпчат с изброените вредни храни и напитки, като също така съзнателно пренебрегват по-щадящите здравето и фигурата им храни и напитки. Многократно съм чувал подобни хора да казват "- От утре ги спирам!". И това вечно отлагано "утре" продължава с години. Една от бившите ми също повтаряше подобни оправдания с "Един дюнер няма да ми навреди" и малко по малко се окръгли доста сериозно, а после ревеше, че качи 20 кг за едно лято и после опитваше да прехвърля вината на мен, че трябвало по-настоятелно да ѝ забранявам такива храни. Само дето при въпросните съвети да не прекалява с калориите все ставаше агресивна. Но явно за някои хора е важно да се търси виновник непременно някъде другаде, а не в истински отговорните за това - самите ние, които на своя глава избираме какво да ядем и пием!

 Аз след 30-тата си година също рязко започнах да напълнявам (19 кг за 3 месеца), като причината беше хранително натравяне, но се взех в ръце, спрях по-основните вредни храни от менюто си и започнах да се движа много. Това осезаемо помогна! Никога не съм търсил оправдания в хормоналните колебания или забавената обмяна на веществата! Факт, беше, че докато бях млад, ядях всичко и по много, без да ми се отразява ни най-малко и аз си бях виновен, че когато започнах рязко да качвам, не спрях калоричните храни веднага. И аз съм си казвал много пъти "Само една пица и после спирам", но докато наистина не ги ограничих, не спирах да трупам килограми. Тази пролет дори ядох почти изцяло риба тон със салата от домати и маруля, рядко ядях черен хляб или лазаня, като за няколко месеца свалих 7-8 кг без никаква диета и без спортуване (напротив - седях на стол по над 15 часа дневно). Единствено промених менюто си и хапвах по 5-7 пъти дневно.
 Нещо подобно с рязко качване на тегло се случи и с мой приятел, който обаче всяка година си позволява да се отпусне и да нагъва калорични боклуци, поради което все се налага пак да прави диети и да спортува усилено, за да възвръща добрата си форма.

 Колкото до загубата на нещо от тялото, то в една друга тема тук бях споменал как годеницата на мой съратник го заряза на втория ден, след като при трудова злополука му беше отрязана 1/3 от единия пръст на ръката. Иначе уж много го обичала, ама - на, пуста любов. Казала му в прав текст, че не можела да бъде с инвалид и всички да шушукат зад гърба ѝ. Мен пък една от бившите ме беше зарязала, защото като млад ме беше ударила волтова дъга и дясната ми длан беше обездвижена за няколко седмици и не чувствах нито болка, нито допир с нея. Дори нямах нищо рязано, за да ме зареже "моята любов".

За теб напълно важи поговорката - Каквото повикало, такова се обадило!

Да, напълно съм съгласен!
 Когато пренебрегвах разума и се тъпчех, трупах килограми. Когато започнах да спортувам и да се храня по-здравословно, отново влязох във форма.
 Когато работя усърдно и влагам добре премерена мисъл в професията си, нещата ми спорят и започнах да жъна това, което съм посял.

Съгласна съм, но не може да сравняваш мъжки с женски организъм. Аз пък от години се хранех палео, нисковъглехидратно...и изведнъж не знам какво ми стана. Е, не станах сто кила, но се получи едно ирационално търсене на сладко. Оказа се типично женски проблем - така че разбирам това нещо, не е точно "лакомия". Аз съм лакома и обичам добрата храна, но си имам граница. Ако те влече да ядеш много тесто и сладко, то може да е съвсем друго нещо.

Когато бях само на вафли и шоколад, бях най-кльощава. Па и здрава - хрема ме не хващаше. Не, че ме влечеше нещо, ама беше най-евтино. Пък аз бях студентка.  
Зависи от много неща - от пол, от възраст, от натоварване и наличие на проблеми, от ген, от околна среда и т.н.
Като чуя сега за каквито и да било поредни нам какви си диети, особено такива, намаляващи до минимум или изключващи цели хранителни групи, само се позасмиввам и толкоз.

Поздрави от един готин човек, поживял добре и оставил доста след себе си:


Любим цитат:
"На моята възраст вече не мога да си позволя да се чувствам зле."

...
Иначе на партньор, за когото 10 - 20 кг. или някой друг пръст по-малко /или каквото и друго да било, като промяна във физиката/, е причина да си зареже другарчето, мога да кажа, че толкоз са си били близки и толкоз са му били чувствата искрени.
Въобще възрастен човек, който не е инфантил, не живее заради външния си вид, нито този, на човека, с когото е, е чак толкоз важен фактор за него. Този вид е просто допълнение,  не решаващ фактор.

Абе то човек без зърнени може да си живее чудесно даже, не бих казала, че е "хранителна група", просто е евтин фураж за хора. Повече ме тревожи яденето само на филета, а не на други видове месо - това води до липси, а си натъпкан с протеин.

Сложно е, наистина много зависи от сто неща. При мъжете обикновено е друго, за месеци може да си изгорят сланините и да се нацепят. При жената не става така.