Не ми върви с жените

  • 10 587
  • 290
  •   1
Отговори
# 285
  • Мнения: 19 654
Елорче, знам я баба ти от друга тема и там ти бях казала, че много ти съчувствам. Твоят случай е такъв. От друга страна лично аз съм 80 кг. при ръст 176 см. Ям си каквото ми се прияде (редовно сладко) и винаги съм смятала, че ако взема да спра да го ям това сладко, килограмите ще паднат докъм 70. Но се опасявам, че не ме е чак толкова грижа за тези 10 кг., че да се мъча с ограничения. Smiley Абе аз съм недисциплинираната жена, която Пирончо описва. Blush Радостното е, че не си търся мъж, на години съм вече и съм в хармония със себе си. Simple Smile Във всеки случай не мисля, че имам някакво заболяване, различно от любов към сладкото. Наистина ли смяташ, че ако тръгна да се изследвам, ще открия нещо? Разбира се, то винаги може да има, но... това ми е постоянното тегло преди и след бременността. Пак добре, че с моето ядене не е повече... Smiley

# 286
  • Мнения: 313
Яденето на сладко си е наркотик. Често, ако успееш да не ядеш сладко няколко дена, седмици, и после не ти се прияжда. Работата е там, че бързо може да се върнеш към сладкото само от няколко прегрешения.

# 287
  • Мнения: 41 827
Елорче, знам я баба ти от друга тема и там ти бях казала, че много ти съчувствам. Твоят случай е такъв. От друга страна лично аз съм 80 кг. при ръст 176 см. Ям си каквото ми се прияде (редовно сладко) и винаги съм смятала, че ако взема да спра да го ям това сладко, килограмите ще паднат докъм 70. Но се опасявам, че не ме е чак толкова грижа за тези 10 кг., че да се мъча с ограничения. Smiley Абе аз съм недисциплинираната жена, която Пирончо описва. Blush Радостното е, че не си търся мъж, на години съм вече и съм в хармония със себе си. Simple Smile Във всеки случай не мисля, че имам някакво заболяване, различно от любов към сладкото. Наистина ли смяташ, че ако тръгна да се изследвам, ще открия нещо? Разбира се, то винаги може да има, но... това ми е постоянното тегло преди и след бременността. Пак добре, че с моето ядене не е повече... Smiley

Трябва ли мъж да си търсиш, че да отслабнеш и да си здрава  Laughing
На мен не ми беше проблем многото кила докато не се отразиха на дисковата херния и пет години с патерици ходих. Но аз не знаех как да ям. Пазих всякакви диети. Дори и сладкото съм спирала, но бяга вегетарианец като цяло. Нали се сещаш тогава, че съм яла ориз, леща, картофи. Тоест съм поддържала нива на висок инсулин.
Не знаех що е В и протеин. В Бг нямаме читави лекари и 10 години съм ходила и нищо. Е, намери се ендокринолог, който да ме светне и да ми обясни що е то кз, инсулин и щитовидна.
А 10 години щж се е самоунищожавала. Автоимунно заболяване от което идва и ИР.
Така че човек е хубаво да се изследва.
Най-трудно ми беше да си променя философията към животинските храни. Бавен процес беше.




 Те тези лапащите калорични боклуци нека спрат да ги ядат и вместо това ги заменят със здравословна храна и спорт, пък тогава ела отново да си говорим за инсулини и къде била причината да дебелеят. Аз също съм минал през такъв момент от живота си преди години и много добре усетих кое точно прави огромната разлика!

Хората нямат знания за това коя храна е здравословна и почват да ядат плодове и бавни В от което полза голяма няма.
Лаик си, сори.


Яденето на сладко си е наркотик. Често, ако успееш да не ядеш сладко няколко дена, седмици, и после не ти се прияжда. Работата е там, че бързо може да се върнеш към сладкото само от няколко прегрешения.
Не е само сладкото. Защо изключваш храни като - хляб, картофи, ориз, леща, боб.
Аз воля също нямам. Но съм чела достатъчно. Не ми трябва воля за да си нормализирам инсулина. Имам си знанията за самия процес.И като го нормализирам, няма как да имам желание за сладко.
Естествено само при МЦ, ама при загуба на кръв е нормално да се ядат В.

# 288
  • Мнения: 19 654
Хмм... права си. Simple Smile То не е само за хубост, а и за здраве. Добре де, чета ти съветите, може пък да приложа нещо. Simple Smile

# 289
  • Мнения: 41 827
Диабета е страшно заболяване. Още по-страшното е, че не се хваща лесно.
На първото ми ОГТТ лекарката каза, че не е виждала такива космически стойности и се чуди как още не съм диабетик.
Каза да се стягам иначе ще става лошо.
Беше ми тежък ден. Отидох за проблемен цикъл, тя ми дава да меря кз. Дето не знаех какво е. И си тръгнах от лекаря с ужасна диагноза. Главата ми не асимилира много добре всичко, но разбрах, че ще стане страшно.
От мъка си купих от ония малки баклавички и се наядох. Уж като за последно.
Сега баклава или тулумбичка ми е невъзможно да ям. Гадно ми е.
Абе няма такова нещо като за последно Laughing
С ИР и болна щитовидна има и слаби хора. Да си слаб също не е гаранция за нищо. Там се хваща още по-трудно.
По-добре да четеш и да се информираш сама. Ендокринолозите дават смотани съвети. Малко ще ти препоръчат как да се храниш.
Прочети за НВВМХ. Аз дори и месеци на НВВМХ имах инсулинов глад, но го туширах с ядене на много магданоз. Не стръкове, а цели връзки. След 2 седмици имах страхтно подобрение.
Много витамини има в него, увеличава и инсулиновата чувствителност на клетката. А при ИР се среща и липса на витамини.
Спирам, че темата не е за това. Автора го няма, може да му е провървяло с жените.

# 290
  • Мнения: 37 263
Темата отдавна не е полезна за автора. Заключвам.

Общи условия

Активация на акаунт