Автоимунен тиреоидит на Хашимото - тема 59

оригинал: https://edubily.de/hormonhaushalt/eisen-fettverbrennung-diabetes … nsulin-resistenz/

Желязо: изгаряне на повече мазнини, но пък затова инсулинова резистентност и диабет?

Много добър моделен организъм за изучаване на еукариотната молекулярна и клетъчна биология са хлебните дрожди. Едноклетъчна гъба. Тези клетки се използват за придобиване на представа за нашите собствени клетки.

Клетките от дрожди: или гликолитични, или окислителни

Дрождените клетки могат основно да използват две различни системи за производство на енергия. След ферментация, това е главно гликолиза с предпочитана субстратна глюкоза, веднъж окислителна, тоест пълно разграждане на субстрата, в този случай след това етанол.

Гъбичката ферментира глюкоза в първата фаза. Продуктът на разграждане е етанол. Това се натрупва в околната среда. Във втората фаза организмът разгражда етанола напълно окислително.

Промяната между двете фази се нарича диауксична промяна.

С тази промяна се случва нещо вълнуващо:

    Образуват се значително по-малко протеини, които участват в разграждането на захарта (гликолиза) и в синтеза на протеини.
    В същото време се образуват повече протеини, които са отговорни за глюконеогенезата, цитратния цикъл и дихателната верига (електронна транспортна верига). Освен това масово се образуват повече митохондрии.

Две много важни роли играят веднъж наличието на глюкоза и веднъж наличността на желязото.

Клетката преминава от гликолиза и синтез на протеини към оксидативен метаболизъм и по-малко синтез на протеин, когато има по-малко глюкоза. Обратно, тази промяна може да се случи, само ако мобилизацията на желязото работи. За това маята има депо в клетката, но може да абсорбира и желязо от околната среда.

***
графика
***

Доста подобно е при нас хората

Смешното е, че знаем тази „промяна“. От собствения ни мускул. (Разбира се, не етанолът, а мастните киселини се разграждат.)

Това изглежда, записано в ръководството, нещо подобно:

***
графика
***

Въпреки че това може да изглежда малко сложно (или по-сложно), в края (отдолу) е вярно същото: или гликолитичен и протеинов синтез, или оксидативен метаболизъм и митохондрии.

Отново, наличието на глюкоза регулира, наред с други неща, мускулния метаболизъм.

(Забележка: Винаги помнете, че можем да се движим по един спектър и да не превключваме за една нощ от гликолитичен към окислителен (или обратно) и че при хората е по-сложно, отколкото в една клетка!)


Желязо - Добър за изгаряне на мазнини, лош за глюкозната толерантност

В момента лежи пред мен една работа, която ясно показва как желязото променя риска от диабет. Ясно послание: ограничаването на желязо може драстично да подобри глюкозния метаболизъм и напълно да защити панкреаса - така че дори при гризачи, които на практика са малтретирани (угояване), панкреасът работи перфектно и метаболизмът на глюкозата не се отменя.

Авторите, които проучват първопричините, достигат до следните резултати:

    Желязото модулира метаболизма доста комплексно. по-комплексно, отколкото да се сведе само до секреция на инсулин.
    Желязото влияе на чувствителността към инсулин чрез сложен механизъм, включващ AMPK-медиирано поглъщане на глюкоза, чернодробна глюкозна цикличност и производство на адипокин.
    По-специално желязото засилва окисляването на мастните киселини, така че мишките, които се суплементират с много желязо, стават "хиперметаболични", когато се угояват - това не се случва при нормалната диета
    В резултат "железните" мишки са добре защитени срещу затлъстяване и индуцирана от затлъстяване инсулинова резистентност
    Желязото засилва окисляването на мастните киселини в полза на окисляването на глюкозата.
    Въпреки това желязото има "две страни": при всички модели ограничаването на желязо защитава функцията на β-клетките (произвеждащи инсулин клетки на панкреаса) и поддържа чувствителността към инсулин.
    Но желязото модулира метаболизма на мазнините и по този начин затлъстяването и метаболизма, но зависи от това коя диета е избрана.

Авторите превеждат това за нас. Ниска стойност на феритин без дефицит на желязо означава: много добър глюкозен толеранс (но и по-лошо изгаряне на мазнини). Обратно, авторите казват, че "повече желязо" води до повишено окисляване на мастни киселини.
Същото вече е постулирано от нас

В ръководството за обучение бях дал подобна информация:

"Каре 12: Желязо - двете страни на медала

    Наличието на желязо регулира кислородната наличност на мускула. По-важното е, че той регулира така наречения кислород-свързващ капацитет на мускула, който се регулира от ензим, съдържащ желязо, разположен в дихателната верига на митохондриите.

    Темата за капацитета за свързване на кислород е съвсем нова: За първи път изглежда ясно, къде мускулният капацитет за издръжливост нараства и най-вече къде спада ... и къде се случва преобразуването на калории (Schiffer, 2010). Преобразуването на калории изглежда е точно там: Колкото по-голям е кислородният оборот (= по-голям капацитет за свързване на кислород и по-голям окислителен капацитет), толкова по-голяма е консумацията на калории.

    Това обяснява естествен парадокс: Най-добрите атлети за издръжливост в животинското царство имат най-висок разход на калории, въпреки че човек би предположил точно обратното. Защото просто няма икономически смисъл да бъдеш атлет на издръжливост и в същото време енергийно неефективен. Но очевидно ефективността (на метаболитно ниво в мускулите) и ефективността се изключват взаимно.

    Всъщност никога не съм имал по-нисък RQ (мярка за окисляване на мастни киселини), отколкото в моменти, когато желязото (измервано с феритин) е най-високо.

    (Забележка: Това може просто да се обясни с факта, че съм окислил пропорционално по-малко въглехидрати - вижте по-долу -, след това и RQ се измества.)

    Въпреки това, това изключително преместване към оксидативен метаболизъм (= изгаряне на мазнини) също има недостатъци: оползотворяването на глюкозата е намалено и следователно глюкозната толеранантност неизбежно се намалява.

    В допълнение, изглежда, че желязото негативно регулира глюкозния метаболизъм. Всъщност съдържанието на желязо в организма корелира много силно с честотата на метаболитния синдром (инсулиновата резистентност бел.м). Очевидно не може да се отрече ролята на желязото по отношение на метаболитното дерайлиране.

    Желязото отрицателно регулира глюкозните преносители и други системи на метаболизма на глюкозата. Обратно, ограничението на желязото може значително (!) да подобри глюкозния метаболизъм.

    Тук за първи път постулирам, че ограничаването на желязото се явява изпитано средство за предотвратяване или дори „излекуване“ на метаболитното дерайлиране.

    Малко, но: Ограничаване, без всъщност да има дефицит. Сега знам, че затлъстяването не може да бъде „излекувано“ само в режим „назад“ (т.е. чрез ограничаване на желязото), но и чрез режим „напред“ (повече желязо за по-голям окислителен капацитет) - но при последното се рискува глюкозната толеранантност да се влоши до такава степен, че мастните киселини трябва да са основната субстанция. Но ... това е вече факт при мнозина.

    Проклятието на избора."

Преведено в нашия живот, това може да изглежда така: Колкото по-високо е съдържанието на желязо в организма, толкова по-голяма е вероятността от метаболитно дерайлиране до диабет *:

Желязо, феритин и диабет

***
графика
***


(Когато свързвате феритина с диабета, бъдете внимателни, тъй като хроничното възпаление в организма води и до натрупване на феритин, така че внимавайте да не объркате причинно-следствената връзка.)

Кой е обърнал внимание: Това важи, само ако искате да ядете глюкоза (т.е. въглехидрати). Нека мислим за нашите едноклетъчни. Тe си избират- метаболитно погледното - също за една субстанция.


Желязо: токсин и метаболитен регулатор

Учените днес с право вярват, че желязото е един кандидат, който трябва да се следи из късо. Но някои изследователи също така твърдят, че желязото е просто регулатор на метаболизма, както е показано тук.

По отношение на метаболизма, тогава може би трябва да осъзнаете, че високото съдържание на желязо в организма не е или е само условно съвместимо с добър глюкозната толерантност.

И вече решихме една гатанка: Защо много хора могат да ядат много въглехидрати? Те вероятно ядат много по-малко месо и имат много повече фитинова киселина в диетата си, която свързва и поглъща желязо. Дори и този "път" е негативно приет при палео-диетата. Фитинова киселина = зло. Не, не и в този контекст. Докато съдържанието на желязо в организма остава адекватно, наличието или консумирането на фитинова киселина е - както е показано - много подходящо.

За да се върна към гореспоменатото съдържание на ръководството за обучение, много от моите читатели четат на друго място и са категорични, че стойността на феритина не може да бъде достатъчно висока. Фатална мисъл според мен - поне ако искате да сте чувствителни към инсулин.

Изключително високи нива на феритин? Не е ефективно

Само да обясня едно нещо: Повечето желязо се съхранява в хемоглобин (над 60%), а след това феритинът влиза в 30%. Миоглобинът съставлява само 3,5%, а останалите хем-ензими (цитохроми и така нататък) 0,5%.

Ако мислите за това разпределение, трябва да стане ясно защо няма смисъл да искате да увеличавате стойността на феритина до безкрайността. Ако нивото на феритина се увеличи значително, всички останали железни системи трябва да бъдат наситени.

Колко ниско е твърде ниско?

Антъни Колпо има богат опит. Самият той казва, че глюкозният му метаболизъм драстично се е подобрил, след като е понижил високите си нива на феритин с флеботомия.

И той също отчита на своята страница, когато това е твърде много добро:

    "Когато намалих стойността на феритина под 30, започнах да се чувствам уморена по време и след обиколки с велосипеди. След като увеличих стойността до 40, всичко отново беше наред.

Стойността на феритина от 30 и 40 е сама по себе си и разходка по острие, разбира се. Винаги трябва да имате предвид, че подобно нещо може да бъде силно индивидуално - някои стават едва от леглото с такива стойности (което със сигурност ще коментира тази статия). Други, като Антъни Колпо, се справят много добре.

В приложеното ще намерите списък с литература, на който да четете.

Допълнително четене

Интересна е статията за Free The Animal - главно за англоезичните немци. Авторът там написа четена статия, въпреки че тази екстраполация отива малко прекалено - според мен.

В противен случай също си струва да прочетете, както винаги, източника, както следва.

Choi, Joo Sun; Koh, In-Uk; Lee, Hyo Jung u. a. (2013): „Effects of excess dietary iron and fat on glucose and lipid metabolism“. In: The Journal of Nutritional Biochemistry. 24 (9), S. 1634-1644, DOI: 10.1016/j.jnutbio.2013.02.004.

Cooksey, Robert C et al. „Dietary iron restriction or iron chelation protects from diabetes and loss of β-cell function in the obese (ob/ob lep−/−) mouse.“ American Journal of Physiology-Endocrinology And Metabolism 298.6 (2010): E1236-E1243.

Dongiovanni, Paola et al. „Dietary iron overload induces visceral adipose tissue insulin resistance.“ The American journal of pathology 182.6 (2013): 2254-2263.

Fargion, Silvia et al. „Hyperferritinemia, iron overload, and multiple metabolic alterations identify patients at risk for nonalcoholic steatohepatitis.“ The American journal of gastroenterology 96.8 (2001): 2448-2455.

Farrell, Peter A, John L Beard, and Marlin Druckenmiller. „Increased insulin sensitivity in iron-deficient rats.“ The Journal of nutrition 118.9 (1988): 1104-1109.

Fernández-Real, José Manuel, Abel López-Bermejo, and Wifredo Ricart. „Cross-talk between iron metabolism and diabetes.“ Diabetes 51.8 (2002): 2348-2354.

Gabrielsen, J Scott et al. „Adipocyte iron regulates adiponectin and insulin sensitivity.“ The Journal of clinical investigation 122.10 (2012): 3529.

Haurie, V.; Boucherie, H.; Sagliocco, F. (2003): „The Snf1 Protein Kinase Controls the Induction of Genes of the Iron Uptake Pathway at the Diauxic Shift in Saccharomyces cerevisiae“. In: Journal of Biological Chemistry. 278 (46), S. 45391-45396, DOI: 10.1074/jbc.m307447200.

Huang, J.; Jones, D.; Luo, B. u. a. (2010): „Iron Overload and Diabetes Risk: A Shift From Glucose to Fatty Acid Oxidation and Increased Hepatic Glucose Production in a Mouse Model of Hereditary Hemochromatosis“. In: Diabetes. 60 (1), S. 80-87, DOI: 10.2337/db10-0593.

Kim, Jonghan et al. „Iron loading impairs lipoprotein lipase activity and promotes hypertriglyceridemia.“ The FASEB Journal 27.4 (2013): 1657-1663.

Minamiyama, Yukiko et al. „Iron restriction improves type 2 diabetes mellitus in Otsuka Long-Evans Tokushima fatty rats.“ American Journal of Physiology-Endocrinology and Metabolism 298.6 (2010): E1140-E1149.

Piperno, Alberto et al. „Increased serum ferritin is common in men with essential hypertension.“ Journal of hypertension 20.8 (2002): 1513-1518.

Schiffer, Tomas A; Larsen, Filip Jon; Ekblom, Björn u. a. (2010): „Mitochondrial Oxygen Affinity Predicts Basal Metabolic Rate in Humans“. In: Free Radical Biology and Medicine. 49 , S. S215, DOI: 10.1016/j.freeradbiomed.2010.10.628.

Valenti, Luca et al. „Iron depletion by phlebotomy improves insulin resistance in patients with nonalcoholic fatty liver disease and hyperferritinemia: evidence from a case-control study.“ The American journal of gastroenterology 102.6 (2007): 1251-1258.

Wrede, CE et al. „Association between serum ferritin and the insulin resistance syndrome in a representative population.“ European Journal of Endocrinology 154.2 (2006): 333-340.

авторът е същият
в оригинал: https://edubily.de/hormonhaushalt/insulinwirkung-und-eisenwerte-verstehen/


Low Carb: Нисък инсулин, ниска инсулинова чувствителност

Е, защо практикувате диета с ниски въглехидрати? Замисляли ли сте се за действителното значение?

Да, да, прави сте: така се отслабва.

Но истинската причина някой да задраска въглехидратите беше: трайно нисък инсулин.

Защото научихме: нисък инсулин = здраве. Обратното също може да бъде проучено, също се използва редовно, за да покаже колко лоши са въглехидратите за нас.

По принцип обаче, колкото по-малко е количеството на въглехидратите, толкова по-инсулиноустойчив ще бъдете. Това се нарича физиологична инсулинова резистентност, временно състояние, което трябва да спести глюкоза за важни органи.

Инсулиновата резистентност се нарича катаболизъм

Инсулиновата резистентност, в своята патологична форма, най-малкото е лоша за вас и вашето здраве. Тъй като инсулинът е много полезен анаболен хормон. Всеки диабетик знае, че: не само сланинките по бедрата, но и мускулатурата (сърцето също се смалява) и костите, имунната система отслабва, артериите се разрушават и т.н.

Природата има нещо предвид, когато разви анаболизма. За всички изброени по-горе процеси имаме нужда от действието на инсулина. Независимо дали се медиира чрез инсулин или чрез IGF, растежният хормон.

Тази версия е приложима само условно за практикуващите Low carb хранене. Тъй като високият дял на протеин сам може да поддържа анаболизъм, въпреки че това не се случва по класическия път, медииран от рецептора на инсулин. Аминокиселините могат директно да се справят с така наречените downstream targets на анаболния път. Това е една от причините да се увеличи значително приемането на протеини при диетите с ниски въглехидрати. Анаболният ефект на инсулина просто отслабва и това трябва да бъде компенсирано.

Чувствителност към инсулин: Нисък инсулин, страхотен ефект

Инсулиновата чувствителност има две значения. Първо, това означава, че клетките са много чувствителни към леко повишаване на концентрацията на инсулин. С други думи, инсулинът е интензивен. От друга страна следва, че се нуждаем от много по-малко инсулин.

Това е фокусът: Добър инсулинов ефект при ниски концентрации на инсулин.

Това състояние е прекрасно. Всяко парче глюкоза веднага се озовава в мускула, активирайки лечебните (!) сигнали.

Инсулиновото действие е важно!

Какво искам да кажа? Искам да научите, че ние не се занимаваме толкова с въглехидратите, а с ефекта на инсулина.

Има само няколко лични моменти. Всеки, който го преживява лично, вероятно мисли по различен начин. Във всеки случай вече съм изпитал и двете крайности (много добра и много лоша чувствителност към инсулин).

Червеното месо прави диабет

Веганите и вегетарианците изпреварват много от нас в едно нещо: доказано е, че имат по-добра чувствителност към инсулин. Причината е, за съжаление, от Бога, червено месо.

Червеното месо влияе върху метаболитното здраве. Поне за тези, които ядат много месо и в същото време предпочитат въглехидратите. Това не работи, казах го преди. И обратното, ако все пак не искате да ядете въглехидрати, можете да ядете толкова червено месо, колкото искате. Независимо от това, човек трябва да е наясно с определени връзки и ефекти.

В момента чета вълнуващо четиво: Разкриване на скритите опасности от желязо ("Exposing the Hidden Dangers of Iron"). Написано от водещ учен по наука за желязо Е. Д. Вайнберг (E. D. Weinberg), който не прави нищо друго повече от 50 години.

Понеже познавам самото проучване и той също го нарече, ще цитирам пасаж:

    "В проучване на 30 вегетарианци и 30 месоядни, беше показано, че месоядците имат два пъти по-високи нива на феритин и два пъти повече инсулинова резистентност. Пускането на кръв при шест месоядни понижи нивата на феритин и инсулиновата резистентност до нивото на вегетарианците.

    Пускането на кръв при пациенти със затлъстял черен дроб намали наполовина (!!) нивата на инсулин."

И така нататък. Познавам тези изследвания. Знам и за изследвания, които показват, че ограничаването на желязото без анемия предпазва от диабет - въпреки че всички контролни животни отдавна са имали диабет.

Какво искам да кажа с това: желязото е проблематично. В много други области, за които искам да говоря съвсем скоро. Например Алцхаймер.

"Tuning с желязо": Не е желателно

Някои се побъркват с Tuning с желязо и ми изпращат изследвания с нива на феритин от 300 ng / ml.
Е. Д. Вайнберг щеше да плесне с ръце по челото.Това е според Weinberg вече железен (свръх) натоварване. Най-често при тези хора помага само Low Carb диета и една адекватна глюкозна толеранантност вече не е налична по презумпция.

Мисля, че това е чудесен пример за това как отделните микроелементи могат да променят целия контекст на системата. Вярно на мотото: Променяш ли едно нещо, променяш всичко.

Колко желязо е ОК?

Колко, или по-добре казано: колко малко желязо всъщност е необходимо, за да се осигури адекватна инсулинова сигнализация, със сигурност никой не може да отговори, защото дори индивидуалният отговор на нивото на съхранението на желязо може да се окаже много различен.

Освен това не може да се каже със сигурност от каква инсулинова чувствителност имаме нужда или от колко желязо, което реципрочно активира други метаболитни пътища, които също могат да бъдат полезни. Без съмнение: Ако изключим напълно инсулиновия сигнал, нашите клетки биха могли да се държат като нематоди (C. elegans), които живеят дълго. Но отново изниква въпросът: на каква цена?

И така: В момента със сигурност е трудно да се прецени кое е добре в дългосрочен план и кое - не. Трябва просто да знаем за това съотношение (желязо / инсулинова резистентност) и съзнателно да си играем с него, за да намерим задоволително решение за нас.