При мен празниците минаха много тъжно. Знаете, че миналата година загубих мама, а преди 2 години и тате. Без тях не беше същото. Чаках с нетърпение да отминат тези празници. Навсякъде се говореше за Коледа и Нова Година. Не издържах. Очите ми се обливаха в сълзи.
Грешката ми е при мен, че мълча, мълча и когато вече прелее "чашата на търпението ми", буквално избухвам в гняв и хората, които са ме наранили и не са разбрали моето мълчание, стоварвам най-лошите истини върху тях и приключвам с тях.
В момента съм в дилема. Леля ми, която се нарича "втора майка" все ме лъже и после отрича да е лъгала, като й кажа за конкретна лъжа. Все дистанцирана е и ако аз не й се обадя, тя ще се обади след 2-3 седмици. Изглежда, че не й пука дали съм добре, как преживянам смъртта родителите си. Дори не ми честити и Новата година. Дилемата ми и дали да й кажа в спокоен тон всичко, което ме дразни в нея, или просто да се отдалеча-да не й се обаждам, да не приемам нейни обаждания, да не се виждам с нея.
Нуждая се от здраве. Липсва ми.здравето и все още имам тези симптоми, които бях описала в темата. Но като пия нес кафе-само 1 чаша от 150 мл пия, имам енергия и сила. Не се.чувствам замаяна и чувство на припадане. Но не ми влияе добре на пикочния ми мехур, тъй като имам Свръхактивен пикочен мехур, и явно трябва да се насоча към окончателното му спиране. Така че си правя изводите, че от ниското кръвно идва всичко. Не съм го мерила, но като спра кафето, ще започна всеки ден да го меря.