Синът ми е на 5,8г, трета група. За съжаление, до сега не му се събира и месец на градина от боледуване. Вкъщи отказва да се занимава, а и баба му го гледа. Ето как се пропуска от обучението в градината. Но няма да го оставя ненаучен, за да си спестим и двамата адът, през който минахме с каката. Още през юни ще смени кака си при логопедката в Дислексия и точно със задача да започне подготовката за първи клас. Лятото преди първи клас отново ще поработи два месеца, няма да му го спестя дори и да значи частна занималня. През август и септември ще почива месец и половина, стига му. В първи клас ще тръгне максимално подготвен, пък нека да му е скучно - ще учи чужд език.
- Публикувана: 4 дек. 2019, 10:10 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2020, 14:47 ч.
Учителка от първи клас към дете: "ХХХХ е кръгла нула"
Няма да му е скучно, повярвай ми. Иначе съм напълно съгласна в Андариел, децата говорят, но не познават добре езика и правят елементарни грешки в писането. Това започва да се усвоява още първия срок в първи клас и е абсурдно да се говори за скука и пълна подготвеност. Същото е и с математиката, те не учат само 2+2, има толкова много правила и термини за усвояване. Изобщо знания да искаш в първи клас - неща, които за нас са елементарни, за тях са нови!
Аз бих и казала, че съм много огорчена, от изказването и. Това не е в никакъв случай стимулиране за по-голямо старание от страна на детето в усвояването на материала. Предложи и да опита да го поощри поне за месец.
Вечер децата са уморени и не е ефективно допълнително занимание, само механично повтаряне има,според мене.
И последно детето занимава ли се с нещо извън училище, спорт, музика, рисуване, където са интересите му и са силните му страни? Според мене би помогнало за самочувствието му.
Вечер децата са уморени и не е ефективно допълнително занимание, само механично повтаряне има,според мене.
И последно детето занимава ли се с нещо извън училище, спорт, музика, рисуване, където са интересите му и са силните му страни? Според мене би помогнало за самочувствието му.
От година и половина ходи три пъти седмично на таекуондо и много му харесва. Не иска да се отказва естествено, за да седи в къщи и да учи. То кое ли дете иска такова нещо. Но и аз държа да се развива физически и да се дисциплинира там, да се занимава с нещо полезно, не само да седи на таблета вечер.
Изобщо и аз се замислих вечер това учене набързо дали има ефект. Но бавничко напредваме. А критиките не спират.
Учителките в градините могат да казват всякакви неща, но ако си вършат работата както трябва, повечето деца излизат от ПУК получетящи. Много често "няма нужда да чете, всичко е ок, не се поддавайте на другите родители да си учите детето предварително" е чисто баламосване и оправдания. Няма нужда родителите преди първи клас да си учат децата, а трябва учителите в ДГ да минат материала с децата както трябва и ако едно дете не се справя в ПУК, веднага да кажат на родителите, за да се навакса до края на ПУК, а не в първи клас да се започне с вайкането. Няма нищо общо с родителските амбиции, а с материала в ПУК. Като извъртят сто вида сричкувания и картинки в ПУк децата още в началото на първи клас дори да не могат да четат, още след първия месец вече са четящи с буквите, които са взели. Вярно, с диктовките е доста трудно, но това се преодолява първо като задобреят с четенето.
По разписание започват да четат и да правят диктовки още като вземат М, не разбирам по каква причина до декември няма да четат, а само ще изписват букви.
По разписание започват да четат и да правят диктовки още като вземат М, не разбирам по каква причина до декември няма да четат, а само ще изписват букви.
Ето затова става въпрос. Изпуснали сме цяла година. Ами ще се стараем, пък сега няма да си тормозя детето. Знам, че ще наваксаме, макар и към края на годината. То нямаше да е проблем ако учителката не ни "квалифицираше" така.
Мога да споделя впечатления като човек, придружавал обучението на внучката ми. В първи клас решихме да не ходи на следобедните занимания и така си остана до 4 клас. Прибирахме я у дома, обядваше и заспиваше кажи-речи на масата, толкова беше уморена. Започвахме да учим и да пишем домашни някъде към 15.30ч. и докъм 16.30, най-късно до 17.00ч. беше научено и написано всичко. Но когато детето е отпочинало и бодро, концентрацията е голяма и не се налагат повторения и поправки.
Ако вашето детенце има нужда да навакса и настигне другите деца, може би е добре да помислите за вариант поне за известно време да не ходи на занималня, а да се занимавате вкъщи с него. Не е нужно да сте велик специалист за да се справите с материала за първи клас. А и класната му със сигурност ще ви помага, ако я помолите.
Следобедната учителка е натоварена много и няма възможност да обърне специално внимание на детето ви. Още повече, че следобед децата са уморени и изнервени и обикновено са шумни и трудно се овладяват. В такава среда е трудно да се настигнат другите.
Ако вашето детенце има нужда да навакса и настигне другите деца, може би е добре да помислите за вариант поне за известно време да не ходи на занималня, а да се занимавате вкъщи с него. Не е нужно да сте велик специалист за да се справите с материала за първи клас. А и класната му със сигурност ще ви помага, ако я помолите.
Следобедната учителка е натоварена много и няма възможност да обърне специално внимание на детето ви. Още повече, че следобед децата са уморени и изнервени и обикновено са шумни и трудно се овладяват. В такава среда е трудно да се настигнат другите.
Да, това е много важно, да му обърна специално внимание. Но как да стане като няма баби наоколо, освен с детегледачка. Тя и без това вчера вече ми увеличи сумата на час. /има една жена, която от година и половина го прибира 2-3 пъти седмично, че аз се прибирам късно от работа. Като стана дума за това, с двете деца се прибираме вечер в 19.00 ч. После вечеря и го мъча едни 15-30 минути детето да четем или пишем. Ох... измъчена работа. Но трябва да се справим.
Вероятно обаче заради това, че е в "елитен" клас, другите са научени по-рано и той сваля нивото. 
Нито можеше да чете синът ми (сричаше с мъка), нито познаваше ръкописните букви. Сега все чете табелите по улиците, надписите по рекламите, справя се все по-добре. Пише съвсем прилично, въпреки че и ние не се занимаваме вкъщи, нито сме го правили през лятото. Пълна глупост е за мен, че децата трябва да почват "подготвени" първи клас, защото тази подготвеност води до скука в часовете и тотално непридобиване на навик да внимава и да научава.Ами тя нашата учителка няколко пъти намекна, даже натърти, че нали децата трябва да са "подготвени" за първи клас. Явно това е имала предвид, като стъпят в първи клас още с първите букви вече спокойно да започнат да си четат и пишат.
И защо е нужно?
Нали е затова първи клас....
Нали затова се изготвят учебни планове и програми?
Нека от детската градина ги научим за четат и пишат, да решават квадратни уравнения.....че да им е лесно на госпожите и да са "елитния клас"....
Аз съм против да се изпреварва с материала. Пак казвам, ако някое дете има голям интерес в дадена област, да - нека си чете и да се интересува, но да се напъва да учи материал за следващия клас е абсолютно без никакъв смисъл и по-скоро ще навреди, отколкото да помогне.
Нали е затова първи клас....
Нали затова се изготвят учебни планове и програми?
Нека от детската градина ги научим за четат и пишат, да решават квадратни уравнения.....че да им е лесно на госпожите и да са "елитния клас"....
Аз съм против да се изпреварва с материала. Пак казвам, ако някое дете има голям интерес в дадена област, да - нека си чете и да се интересува, но да се напъва да учи материал за следващия клас е абсолютно без никакъв смисъл и по-скоро ще навреди, отколкото да помогне.
Синът ми е на 5,8г, трета група. За съжаление, до сега не му се събира и месец на градина от боледуване. Вкъщи отказва да се занимава, а и баба му го гледа. Ето как се пропуска от обучението в градината. Но няма да го оставя ненаучен, за да си спестим и двамата адът, през който минахме с каката. Още през юни ще смени кака си при логопедката в Дислексия и точно със задача да започне подготовката за първи клас. Лятото преди първи клас отново ще поработи два месеца, няма да му го спестя дори и да значи частна занималня. През август и септември ще почива месец и половина, стига му. В първи клас ще тръгне максимално подготвен, пък нека да му е скучно - ще учи чужд език.
Mama Ru, а бихте ли споделили, ако не е проблем, какви са ви били трудностите с каката и как сте се справили? Вие сега имате опит с първото дете и с второто ще се опитате да ги избегнете. Ако знаех и аз какво ще е в първи клас, нямаше да допусна така да си пропилеем времето. Поне малко повече да съм го натискала, защото виждам сега как всеки ден упражнение си има значение.
Аз бих и казала, че съм много огорчена, от изказването и. Това не е в никакъв случай стимулиране за по-голямо старание от страна на детето в усвояването на материала. Предложи и да опита да го поощри поне за месец.
Вечер децата са уморени и не е ефективно допълнително занимание, само механично повтаряне има,според мене.
И последно детето занимава ли се с нещо извън училище, спорт, музика, рисуване, където са интересите му и са силните му страни? Според мене би помогнало за самочувствието му.
Вечер децата са уморени и не е ефективно допълнително занимание, само механично повтаряне има,според мене.
И последно детето занимава ли се с нещо извън училище, спорт, музика, рисуване, където са интересите му и са силните му страни? Според мене би помогнало за самочувствието му.
От година и половина ходи три пъти седмично на таекуондо и много му харесва. Не иска да се отказва естествено, за да седи в къщи и да учи. То кое ли дете иска такова нещо. Но и аз държа да се развива физически и да се дисциплинира там, да се занимава с нещо полезно, не само да седи на таблета вечер.
Изобщо и аз се замислих вечер това учене набързо дали има ефект. Но бавничко напредваме. А критиките не спират.
И защо е нужно?
Нали е затова първи клас....
Нали затова се изготвят учебни планове и програми?
Нека от детската градина ги научим за четат и пишат, да решават квадратни уравнения.....че да им е лесно на госпожите и да са "елитния клас"....
Аз съм против да се изпреварва с материала. Пак казвам, ако някое дете има голям интерес в дадена област, да - нека си чете и да се интересува, но да се напъва да учи материал за следващия клас е абсолютно без никакъв смисъл и по-скоро ще навреди, отколкото да помогне.
Нали е затова първи клас....
Нали затова се изготвят учебни планове и програми?
Нека от детската градина ги научим за четат и пишат, да решават квадратни уравнения.....че да им е лесно на госпожите и да са "елитния клас"....
Аз съм против да се изпреварва с материала. Пак казвам, ако някое дете има голям интерес в дадена област, да - нека си чете и да се интересува, но да се напъва да учи материал за следващия клас е абсолютно без никакъв смисъл и по-скоро ще навреди, отколкото да помогне.
Няма изпреварване на материала и го казвам съвсем сериозно. Само ви се струва, че има изпреварване, това са майчински вайкания тип "колко са лоши учителите, какво искат от нас, искаме само децата ни да са щастливи, образователната система е скапана, другите родители са болезнено амбициозни..." Както се казва - пораснете! Може да звучи твърдо и безкомпромисно от моя страна, но нямате друг избор, ако искате децата ви да вървят напред. Когато става въпрос за успеваемост в училище няма такъв филм, какъвто го описваш в поста си.
Alizze, моето дете се оказа от тежките случаи - има дислексия, дисграфия, дискалкулия и диспраксия. Подозирах за дислексията още в ДГ, учителките също забелязваха изоставането спрямо връстниците, слабата концентрация и памет, бързото изморяване... Специалистите не виждаха проблем обаче. И аз смятах, че първи клас е за това - децата да се научат да четат, пишат, смятат. Представите ми от материала бяха с давност 10+ години, а се оказа, че програмата е доста променена. В средата на октомври ни дойде редът за обследване в Св. Никола в София и тогава разбрах за всичко, т.е нещата си дойдоха на местата и много "защо" намериха обяснение.
Конкретно - дълго време детето ми не различаваше слято изписани елементи и букви, съответно не можеше да ги напише, трудно започна "да чува" втори и следващ звук в сричка/ дума, а това е свързано с диктовките, трудно се научи да слива звуците. За математиката изобщо не ми се говори - оказа се, че най-засегнато при нея е матиматическото мислене. И така изписването на два-три реда ченгелчета или букви отнемаше по час и повече. Не "виждаше" тесния ред. Наложи се да го маркирам. Маркирах всеки ред в началото, за да знае къде да пише. Всяка сричка и дума пишех първо с отделно изписани букви, а не слято, на всеки елемент или буква правех в една тетрадка по пет- шест реда пунктир, по който тя да повтаря докато схване какво трябва да прави ръката... Писъци, тръшкане "не мога", закани, че ще избяга от училище, рев, че е глупава и не се справя... И неперкъснато чувах от класната как не се справя, как изостава, как я избива на лошо поведение, как й отнемала време да й иска обяснения защо това или онова... В началото на втория срок на РС разбрах, че "най-после изоставащите деца са догонили можещите". Дъщеря ми не влизаше сред тях. Тогава разбрах, че правят диктовки, от които е изключена, защото не може. Същевременно у нас аз диктувах. Поисках да пише с останалите дори и да не може. До април диктовките й бяха абсолютно нечетими - пропускаше цели срички, заменяше букви. И тогава дойдоха първите четими диктовки - макар и с много грешки (правописни), но думите се разпознаваха. По същото време изсрича първата си книжка. Отне й около седмица докато прочете десетина страници от по 4-5 реда. Изчитането дори на едно изречение й костваше свръхусилие и концентрация, което водеше до много бърза умора. През лятната ваканция детето вече четеше по една страница А5 гладко четене, а в началото на втори клас вече четеше с лекота по 5-6 страници и пишеше сравнително грамотни диктовки, благодарение на които изкарваше положителни оценки на самостоятелната работа.
Когато тръгваше в първи клас познаваше буквите, определяше първият звук на думата, имаше представа от гласни и съгласни, дори беше чувала за звучни и и беззвучни, но там знанията й не бяха трайни - т.е като го учиха в градината ми го обясни у дома доста подробно и добре, но после се изпари от главата й.
Заканила съм се, че преди да тръгне в първи клас ще се постарая синът ми да може да чете и да може да определя не само първият звук в думата, да може да пише печатно и да смята на ум поне до 20.
Конкретно - дълго време детето ми не различаваше слято изписани елементи и букви, съответно не можеше да ги напише, трудно започна "да чува" втори и следващ звук в сричка/ дума, а това е свързано с диктовките, трудно се научи да слива звуците. За математиката изобщо не ми се говори - оказа се, че най-засегнато при нея е матиматическото мислене. И така изписването на два-три реда ченгелчета или букви отнемаше по час и повече. Не "виждаше" тесния ред. Наложи се да го маркирам. Маркирах всеки ред в началото, за да знае къде да пише. Всяка сричка и дума пишех първо с отделно изписани букви, а не слято, на всеки елемент или буква правех в една тетрадка по пет- шест реда пунктир, по който тя да повтаря докато схване какво трябва да прави ръката... Писъци, тръшкане "не мога", закани, че ще избяга от училище, рев, че е глупава и не се справя... И неперкъснато чувах от класната как не се справя, как изостава, как я избива на лошо поведение, как й отнемала време да й иска обяснения защо това или онова... В началото на втория срок на РС разбрах, че "най-после изоставащите деца са догонили можещите". Дъщеря ми не влизаше сред тях. Тогава разбрах, че правят диктовки, от които е изключена, защото не може. Същевременно у нас аз диктувах. Поисках да пише с останалите дори и да не може. До април диктовките й бяха абсолютно нечетими - пропускаше цели срички, заменяше букви. И тогава дойдоха първите четими диктовки - макар и с много грешки (правописни), но думите се разпознаваха. По същото време изсрича първата си книжка. Отне й около седмица докато прочете десетина страници от по 4-5 реда. Изчитането дори на едно изречение й костваше свръхусилие и концентрация, което водеше до много бърза умора. През лятната ваканция детето вече четеше по една страница А5 гладко четене, а в началото на втори клас вече четеше с лекота по 5-6 страници и пишеше сравнително грамотни диктовки, благодарение на които изкарваше положителни оценки на самостоятелната работа.
Когато тръгваше в първи клас познаваше буквите, определяше първият звук на думата, имаше представа от гласни и съгласни, дори беше чувала за звучни и и беззвучни, но там знанията й не бяха трайни - т.е като го учиха в градината ми го обясни у дома доста подробно и добре, но после се изпари от главата й.
Заканила съм се, че преди да тръгне в първи клас ще се постарая синът ми да може да чете и да може да определя не само първият звук в думата, да може да пише печатно и да смята на ум поне до 20.
Андариел, когато дете на първия учебен ден чете гладко, има изпреварване на материала. Път ти, както искаш, го наричай. Нямам против, стига госпожата да не заяви, както в случая на авторката, че детето й е изоставащо, понеже не чете в началото на първи клас.
Иначе всеки е свободен да си гледа детето според разбиранията, ако ще и материал за студенти да му налива в главата.
Иначе всеки е свободен да си гледа детето според разбиранията, ако ще и материал за студенти да му налива в главата.
Повечето деца, с които работя отиват в първи клас четящи, защото това е част от работата ми. Може би заради натрупването на данни го възприемам по-скоро за нещо в реда на нещата. Гладкото четене не означава разбиране, а гладко четене. Зная, че имат такива изсквания по програма. Но за мен е по-важно четенето с разбиряне, а то се формира и с езиково богатство и обща култура към техниката. Неслучайно децата с богат език и знания се научават да четат по-бързо. Ако класът като цяло е от по-напреднали с материала, то разликата е осезаема и вероятността да се чака този, който не е в крак е малка.
Моите наблюдения са, че много деца съвсем спокойно започват да четат между 5,5г. и 6,5г. възраст. И не защото родителите им са със някакви свръхамбиции, не. Просто децата достигат едно естествено ниво на готовност и със съвсем малка помощ от родителите си започват да четат. Разбира се, има и деца, чиято готовност за четене настъпва малко по-късно. Лошото е, че образователната система няма как да прояви достатъчно гъвкавост и да може да се нагоди към образователното темпо на всяко едно дете.
Здравейте , да споделя и моя сблъсък с 1-ви клас 
Още , когато детето ми беше на 5 г., бяхме на рожден ден на едно момиченце . В кухнята на хладилника бяха залепени думички , от сорта на Вики и мама , обичам тати и т.н. Попитах майката и тя ми каза , че Вики ги е написала. Тогава се депресирах - мойто дете не знаеше нищо. Да казваше азбуката и толкоз - но да пише ? Взех решение и почнах да го уча. Измина месец - два и една колежка , на която майката е учителка от 1-4 клас разбра какво правя с детето. Тогава ме наяде както си трябва , защото според майка и - тези майки били комплексарки и недооценеkи в живота. В смисъл - училището е за това за да се научат децата на писане , смятане и четене. Майките , които ги учат - в повечето пъти не знаят как се изписва дадена буква - ръкописно и детето научава нещата погрешно. Отделно си има последователност на ученето на буквите/ това го разбрах сега вече/ . Тогава аз просто спрях и го оставих да расте , играе и се забавлява. Сега в първи клас се броят на пръсти тези като него - които не знаят какво е чингелче
Да трудно му е , но се справя чудесно и с писането и със смятането и с четенето. С повече старание в къщи имаме чудесен резултат и изобщо не съжалявам , че съм удължила детството му с 2 години, защото той вече няма нормално детство. До обяд учи - после занималня и вечер се прибира с буквар да чете. За събота и неделя винаги има по един куп неща, които да се преписват и смятат. Гледам да не го тормозя вечер и му давам таблет и детски да си гледа , а буквара чете сутрин в колата докато пътуваме. За мен подхода ми беше верен
Още , когато детето ми беше на 5 г., бяхме на рожден ден на едно момиченце . В кухнята на хладилника бяха залепени думички , от сорта на Вики и мама , обичам тати и т.н. Попитах майката и тя ми каза , че Вики ги е написала. Тогава се депресирах - мойто дете не знаеше нищо. Да казваше азбуката и толкоз - но да пише ? Взех решение и почнах да го уча. Измина месец - два и една колежка , на която майката е учителка от 1-4 клас разбра какво правя с детето. Тогава ме наяде както си трябва , защото според майка и - тези майки били комплексарки и недооценеkи в живота. В смисъл - училището е за това за да се научат децата на писане , смятане и четене. Майките , които ги учат - в повечето пъти не знаят как се изписва дадена буква - ръкописно и детето научава нещата погрешно. Отделно си има последователност на ученето на буквите/ това го разбрах сега вече/ . Тогава аз просто спрях и го оставих да расте , играе и се забавлява. Сега в първи клас се броят на пръсти тези като него - които не знаят какво е чингелче
Да трудно му е , но се справя чудесно и с писането и със смятането и с четенето. С повече старание в къщи имаме чудесен резултат и изобщо не съжалявам , че съм удължила детството му с 2 години, защото той вече няма нормално детство. До обяд учи - после занималня и вечер се прибира с буквар да чете. За събота и неделя винаги има по един куп неща, които да се преписват и смятат. Гледам да не го тормозя вечер и му давам таблет и детски да си гледа , а буквара чете сутрин в колата докато пътуваме. За мен подхода ми беше верен