Учителка от първи клас към дете: "ХХХХ е кръгла нула"

Не, не трябва
Обади й се или най-добре се срещни с нея и й обясни, че ако още веднъж си позволи подобно непрофесионално поведение, ще сезираш ръководството на училището и ще предприемеш мерки
Разчиташ на нейния опит и диплома като педагог да се намери изход от ситуацията и няма да позволиш да бъде подценена или да продължи това отношение и обиди
Успех

Аз бих ти препоръчала да помогнеш на детето да настигне другите като го занимаваш допълнително в почивните дни. Ще е добре за неговото самочувствие.

За госпожата съм без коментар.

Много непрофесионално.

Срещни се лично с госпожата, но не започвай със скандал. Питай как се справя, дали може да му помогнете някак, да даде препоръки и т.н.
В зависимост от това какви отговори получиш, може да ѝ намекнеш, че знаеш за репликата.

Аз не просто смятам да намекна, а да попитам директно какво е казала и защо? Дори детето да не е чуло правилно, факта, че е останало с такова впечатление говори много лошо за цялостното отношение към неговото справяне. Е не съм вярвала, че ще се натъкна на такова непрофесионално отношение.

Синът ми е първи клас и още не ги карат да четат. В момента учат още букви и как да ги изписват. Учителките са там, за да учат децата, а не да дават оценки. Може да поискате среща, ако има ден за консултации или просто да се уговорите, за да обсъдите как се справя с учебния материал, къде са му пропуските, къде да се подпомогне и т.н.
Не е професионално отношение, но трябва да се намери баланса, за да не страда после детето. Преди 1-2 седмици и на мен ми се наложи да влизам в тази роля, само че проблемът не беше по материала, а тормоз от конкретно дете, с което тя беше наясно, но не беше предприела нищо, докато не се намесих аз.

Ама вие какво говорите, в една държава и град ли са децата ни? Моето с първите още 5 букви започнаха да четат и да ги карат да правят диктовки. Разбирайте, с 5 букви какво цветущо "разнообразие" от думи и изрази може изобщо да се получи. И само коментари и тормоз от сорта - "децата се затрудняват и не могат да пишат и четат, някои напредват добре, други са много зле, вашето е най-зле...." всеки ден четене и диктовки и забележки. Вече са с 10 букви.
Натискам го вече упорито, но как да компенсирам от раз една пропусната година занимание с детето. Всичко е въпрос на упражнения, знам. Има и малко братче на 3 г. и то също отнема доста време и грижи.
Най-ме дразни това категоризиране, че е "най-зле". Манталитет от преди 50 години. После защо родителите пращали децата си в частни училища. Подход, ама никакъв.
Като й предложим нещо, ... се чува - ама вие няма да ме учите мене как да работя...

Не започвайте от вратата със скандал. Първо разберете какво точно се е случило.

Иначе за четенето - моят син не четеше изобщо в началото на първи клас. Някои ги натискат от 4-годишни още и отиват научени да четат гладко.

Учителите имат разписани програми за преподаване (или в електронен дневник, ако ползвате такава платформа). Оттам можете да се ориентирате за материала и темповете. Отделно, ако имате достъп до работните тетрадки, прегледайте какво са взели и може да минете още веднъж по материала, който са усвоили до момента.
Трудно им е на децата. Синът ми не ходи на занималня, занимаваме се вкъщи, отделно идва и учителка, но пак му е много трудно. Важното е да не се обезсърчат, да не се демотивират, което на тази възраст е лесно и се случва при първите затруднения.

Не е проблемът в детето, няма има изисквания да е усвоило материала предварително. Не си стресирайте децата заради учители, които не работят добре.

Разговор на 4 очи, не със скандал, но със сериозен тон, че това е недопустимо.

П.П. Дъщеря ми също не сме я учили предварително на нищо, има време за всичко.

Дъщеря ми не можеше да чете и пише, като тръгна първи клас. Можеше да смята до 10 някъде. Бяха 2-3 деца от класа на това ниво, всички други четяха. Нито един път не чух реплика от госпожата. Тя си караше по програма и отделяше време за всяко дете. В края на годината детето ми почти беше догонило четящите. Лятото между първи и втори клас работи доста в занималнята и сега е на много добро ниво. Така че, това не е проблем и не стресирайте детето. Казвайте му, че то ходи на училище, за да се научи да чете и пише. Т.е. там е мястото, където ще усвои тези умения. Не бива да се натъжава, че все още не може. Така както не е можел да говори, да ходи, да ползва тоалетна и много други неща, на които се е научил след много опити, падания и т.н.

Имате обаче проблем с госпожата и трябва да го решите. Професионалист не може така да се държи. Не бива децата да се обсъждат и най-вече накърняват по такъв начин. Не бих подминала това.

И моят син е първокласник, вярно е че още учат буквите, но правят и диктовки и четат и още сто неща. Не е лесно без подготовка, определено.

Но, всичко това горе няма никаква връзка с грозната реплика. Явно трябва да се срещнете с учителката, но за съжаление ще трябва да сте дипломатична, защото тя ще продължи да преподава на детето. Може да й кажете, че сте чули от детето, че то е кръгла нула и най-зле от всички (демек знаете за нейните думи и отношение), притеснена сте и търсите съвета й, какво да правите вкъщи за да наваксате.

Проблемът е, че отсега се драматизира и се определя като изоставащ. Вместо подхода да е успокояващ и насърчаващ.

Абсолютно вярно.
Съвсем съзнателно не бяхме научили сина ни да чете преди първи клас. Четенето се учи в първи клас, а не преди това – така е по програма. Проблемът е в учителката. Говори с нея. Проблемът е, че ми се вижда мисия невъзможна непрофесионализмът да се "излекува" с един разговор, но трябва да се опиташ.

В предучилищната група в училище например децата  научават всички букви ,научават се да сричат,правят звуков модел,научават цифрите до 20.Смятат до 10 елементарни задачи....учат
Придобиват навици.
Програмата за предучилищна в училище и в ддетската градина е една и съща.Обаче аз съм с впечатление,че не във всички градини се спазва .
И ако родителя не се е занимавал вкъщи с детето,когато започне първи клас,то има проблем.
Защото в първи клас не се повтаря цяла година материала от предучилищна,а се преговаря и се продължава напред.

За учителката в случая нямам думи.Много непрофесионално е от нейна страна да каже такова нещо в присъствието на детето.

Вие може да говорите с нея,но вероятно тя ще отрича.
Но е добре и да помогнете на детето да догони останалите.

Вени, няма такава програма в предучилищна група - да сричат, да правят звуков модел и т.н. Това са болни амбиции на родители и учители в предучилищни групи, които се отразяват зле на децата, които не са се научили да четат. Съвсем доброволно сами правим труден първи клас на децата, като ги караме да четат още от детската градина.

Дете в първи клас не е задължително да може да чете. Та то тръгва на училище, за да се научи. Не виждам смисъл да ги учим лятото преди първи клас. Та на тези деца им трябва все още време за игра.

Много неприятна ситуация . Изпитвам страх какво говорят учителките на децата ми. Класната на на големия ми син крещи всеки ден в час, позволява си да им говори грубо и унижаващо. Но всички родители си търпим и броим месеците докато завършат четвърти клас. На малкия госпожата, която изглеждаше много загрижена за психиката и адаптацията на децата, буквално след първия ден на училище в първи клас, ни каза, че е много бавен. Впоследствие чух на родителската среща да казва това на почти всеки втори родител.
В детската градина точно преди да завърши големият ми син се беше разстроил, че госпожата му е казала, че не е готов за училище, защото не може да чете. Много се ядосах, но отидох при нея и най-спокойно я питах, какво смята, че трябва да наваксваме и върху какво трябва да работим. Госпожата много се притесни, почна да се обяснява "защо ли съм му казала така, сигурно съм искала да го мотивирам"...

Но с учителките в училище още след първия проведен разговор ми стана ясно, че с говорене нищо няма да постигнем .

В нашата градина от първа група има програми по които се обучават децата, а какво остава за предучилищната. И естествено, това не е за сметка на играта, даже напротив, всичко е направено така че на децата да им е забавно и интересно. Безумно е деца на по 6-7 години да не се занимават в предучилищната с нещо полезно, защото видиш ли им се отнемало детството, а после ревем, че сме неграмотни. Но, това така или иначе не е по темата, защото тук иде реч за нещо съвсем друго.

Ето, точно затова става въпрос. Учителката от занималнята ми заяви, че в предучилищна трябва да са усвоили звуковия анализ на думички, плюс да са понаучили буквите и евентуално да сричат. Говорих с нея сутринта днес и отрече да е чула класната да казва такива думи. Но потвърди, че е казала, че детето е зле и изостава. И то пред него, което според мен не е допустимо. И децата имат достойнство и точно сега са най-чувствителни. Предстои ми да говоря с класната и най-вероятно с директорката. Поне можеха не пред него да обсъждат така. И понеже не съм го натискала в детската, затова сега се получава така, че той изостава от другите, които явно са усвоили доста в предучилищна група. А аз в детската изобщо не съм и чувала за звуков модел. Явно нашите учителки са го претупали. Иначе твърдяха, че детето ми е прилежно и добре се концентрира като работи. Когато се старае пише красиво. А те сега с кофтия си подход, който всички майки трябва да търпим всеки ден, не знам какви ще са последствията. При всички положения, ще се постарая нещата да вървят напред но с такива характери и манталитети не знам има ли оправия.

Щях да я изям с парцалите, ако бях аз. Отдавна съм извън системата, пък и никога не съм работила с началните класове, но такива реплики към дете са абсолютно недопустими. Това може да го каже насаме на онази госпожа, но никога не трябва да допуска да го чува детето.

Извън всичко това моят съвет е да натискате колкото можете до ІV клас детето да се научи да пише грамотно. Ако се изпусне този момент, повече не се наваксва, а неграмотността остава за цял живот.Само крайно търсените професии, които са много трудни и отговорни, могат да си позволят езикова неграмотност, защото не се гледа за тях.

Някои деца работят по-бавно, усвояват по-бавно. Не слушайте глупости от рода: да работи по-бързо. Това вече се гони в края на прогимназията и в гимназиалния етап.

Успокоявайте детето, не го навиквайте в никой случай.И предупредете сериозно госпожата да не си позволява подобни забележки пред детето.

Lady Stardust, между не учат изобщо и не учат неща, които не са за предучилищна има доста разлика.
В нашата градина също имаха помагала от първа или втора група, не помня. Също учиха по план това, което трябва да знаят. Но в края на предучилищна група децата не е задължително да могат да четат. Трябва да познават графичните модели на някои букви, да могат да групират по вид и количество, да познават формите, да определят сезоните и още какво беше не помня. Никъде в нормативите не влиза сричане, звуков модел, събиране и изваждане до 20, четене. Това са неща, които се учат в първи клас.

Ън, не само пред детето, дори и пред колеги е недопустимо да се каже, че дадено дете е кръгла нула. Така колегата ще си изгради мнение за детето, преди да е имал възможността да работи с него. Опита ми сочи, че понякога да се развие пълния потенциал на едно дете е необходимо да се намери правилния подход към него. Много малко педагози го умеят това, или пък им остава време от хилядите простотии, с които да принудени да се занимават. Това го казвам не от позицията на учител, защото нямам нищо общо с учителската професия, а като родител на по-свито дете, което има нужда от малко побутване, за да покаже какво може и какво знае. И съм благодарна, за госпожата която имаме, защото и за миг не лепна етикет на дъщеря ми, че изостава, а успя да извади потенциала й и от неможещо дете да се превърне в отличник и да учи с желание на този етап.

Не, планът е еднакъв – преди първи клас децата не трябва да могат да четат, но трябва да са запознати със звуковите модели. Което е задължение на учителките в ДГ, а не на родителите. Родителите не са учители, нито учителите са родители – нека всеки да си върши своята работа, защото иначе се стига до "много баби – хилаво внуче".

за миг не лепна етикет на дъщеря ми, че изостава, а успя да извади потенциала й и от неможещо дете да се превърне в отличник и да учи с желание на този етап.    -       

ЕТО ТОВА ИСКАМ, да извадят навън потенциала и да го запалят за знания. А не да лепят етикети. Много ми помагате да формулирам желанията си. Но дали ще ме чуят е друг въпрос.

Alizze, говорете с детето защо са важни знанията, защо трябва да се учи. Говорете и с учителката, но се опитайте да проведете спокоен разговор. Понякога е нужно съвсем малко, за да се случат нещата.

Късмет!

Всеки родител се чувства зле когато чуе не особено ласкави думи за детето си.
Разбира се първо сигналната реакция е да нападнем страната която си е позволила да си изкаже негативно за него.
Сама сте наясно, че детето ви не се справя и най-вероятно е най-зле от децата в класа.
Също така виждате пропуските от градината когато са ви успокоявали че всичко е наред. Вместо да говорите с учителката защо не стигнете до градината и да наругаете учителките които не са си свършили работата в последните две години.

Имам силни подозрени ,че учителката ви е действала адекватно като е наблегнала на учителката от занималнята да се занимава с вашето дете което е с най-големи пропуски.
Мисля си ,че най-добрият вариант е да говорите с учителката. Да видите какво вие у дома можете да помогнете за да настигне детето ви останалите. Със сигурност на никое дете не му е приятно да се чувства изоставащ и кръгла нула. Но бъдете сигурна ,че самите деца на тази възраст виждат и знаят как се справят те и околоните.
Поговорете с детето как самото то се оценява и му дайте стимул да работи в правилната посока.

Да бе, учителката даже много адекватно е постъпила, викаш, а? Сега от сто кладенеца вода, па колко било изостанало детето, па как усещало и си знаело, та това някак си оневинява коментара. Грънци. И естествения страх да се говори с простачката, да не я засегнем, че тя да не си го върне...ужасно се дразня на такива отношения и за колко нормални се приемат!
Ми аз бих казала, че от опита ми с подобни учителки, тази учителка е огромна кръгла нула, и че вероятно това коментарче ще е най-малкия проблем в класа, картинката е банална и тепърва ще се развива. Не щото детето "изостава" от имагинерните критерии на даскалиците, а защото жената явно не става. Ни като професионалист, ни като човек, демек кръгла нула е. Не я обиждам, сравнявам я с колегите й. За щастие се намират все още по-стойностни от нея.

Аз пък всеки път когато попадна на такава тема се учудвам с каква неприязън към учителите приемате всяко изказване на 7 годишно дете. Как сами се убеждавате и навивате.
Детето има затруднения с научаването на 10 букви ,но видиш ли как е разбрало и възпоизвело дадено изказване.
Защо всеки учител е простак, тъпак и идиот и трябва да замете л...та сътворени от предишните учители и родители. С това отношение какво очаквате от учителите.
Защо критериите да са имагинерни. Те са записани и разписани в училищната програма. И за съжаление са твърде снижени. А в този случай и самата майка вижда ,че на детето й е трудно. Дай сега да ругаем госпожата , вместо да помогнем на детето.

Ми щом госпожата си позволява да обижда, значи е ок и останалите да го правим
Има си програма, пък и куп закони за защита на ДОСТОЙНСТВОТО на децата
И не, не плюя всички учители Само тези,д ето си позволяват да се държат непрофесионално.
Не всички родители са педагози и не всички деца са еднакви. В тая троица само учителят е професионалист, избрал ролята си по желание и специално обучен за това.
Сърбах попарки на една даскалица, от която има САМО оплаквания. След това си научих урока и търся професионалисти. Има ги. Работят прекрасно и децата дават най-доброто от себе си, развиват потенциала си на максимум, разцъфват. Ако трябва, професионалиста привлича логопед, психолог, социални служби, лекари, каквото е нужно. Но не и по този начин Ако прави такива коментари, си е кръгла нула професионалист.

Hope for Two, детето може да няма затруднения да научи въпросните 10 думи, но ако отива с неприязън или страх на училище, може и една дума да не може да научи. Колкото и да е изостанало това дете, госпожата няма право да казва, че е кръгла нула. Правилния начин е да обърне внимание на госпожата от занималнята и на родителите, че трябва да се работи повече с детето, за да може спокойно да догони съучениците си.

Не само в училище и в къщи трябва да се работи с детето, няма как в занималнята да се навакса всичко. Изобщо прекалено са малки очакванията от детските градини, а от училищата изведнъж стават прекалено големи. Каква е ролята на родителите в случая, не е ясно!

Иначе е ясно, че подобни думи са недопустими. 

Благодаря за споделеното мнение, Happy! Тази учителка, при това е спрягана от директорката като най-добрата учителка в началния курс. Аз напълно осъзнавам нивото на подготовка на детето си, наясно съм, че трябва много труд и полагаме вечер и почивните дни колкото може усилия. НО... извинете, но не може така да се говори пред дете. Предстои ми сериозен разговор с нея. Не се надявам на промяна и разбиране от нейна страна, затова след нея е на ред директорката. Ако и тя не разбере сбърканата ситуация, която не е единствена, има куп случаи с овикване на децата, с грозни коментари как не могат да оцветяват /а трябвало да могат от детската градина/ и т.н., ще помисля за смяна на класа. Надявам се да не ми се налага смяна на училището защото в района няма много по-добри.

Ааа, с това трябваше да започнеш. Хич не ги обичам тези квалификации "елитна учителка на елитен клас". И при нас я има тази глупост. Майките на деца от набора що ходиха при директора със списъци да се редят, за да се доредят до "най-добрата....". Пълна простотия. Сега точно в тези класове се държат надменно с децата и работят по симпатии.

Точно това си помислих, Натали. И при нас има елитна – 3 деца, които познавам от детската, избягаха ог нея. Далече от елитни.

Охо, ясно. Разваляте елитния клас.
Не се ядосвай и обмисли смяна на класа, в краен случай, полека и спокойно. Събери полека мнения за по-спокоен преподавател, който не се плаши от предизвикателства и слушай внимателно отзивите на родителите За атмосферата в класа, за отношенията, за комуникацията

Точно. Разваляте елитния клас. Обмислете да преместите детето, но първо съберете отзиви за другите класове и преподаватели.

Първо се успокой, авторке, срокът за ограмотяване (четене и писане) е краят на март, когато приключват буквара. Точка. Бавно и полека и нещата ще се случат. За всеки случай и проверка при специалист по дислексия за обучителни затруднения.
Второ, бягай от учител, който не иска да учи дете да чете и пише. Намери нормален клас с нормален учител, клас в който повечето деца сега се учат на четене и писане. Ще спасиш детето си.

Да споделя и аз какво мисля по темата.
Не бързайте да местите детето, ако то самото не иска. Нали вече си е намерило приятели, тъкмо започва да се вписва в колектива. Ще се почувства несигурно в нов клас.
Аз лично бих провела разговор с госпожата, като наблегна на това колко съм загрижена за напредъка на детето, колко време отделям да му помагам вкъщи и т.н. Като на финал ще кажа : "кажете какво друго трябва да направя, Вие сте професионалист, разчитам на Вашия опит и подход". Нещо в тоя дух. И ще видите (дано) как госпожата ще започне да се старае да помогне на детето да се справя наравно с другите.
Това - от личен опит. На моя приятелка така в първи клас детето все беше "изоставащо". След разговор с учителката, спряха забележките от нейна страна, нещата се нормализираха. Сега детето е отличник, има медали от състезания по математика.
И още нещо - винаги давайте увереност на детето, че ще се справи, да вярва в себе си. Самочувствието е голям двигател на напредъка.

Аз споделих личния си опит.
Дъщеря ми беше в предучилищна група в училище .Каква точно е програмата ни обясниха на първата родителска среща.Децата си имаха  учебници и тетрадки.Научиха азбуката.Научиха се да пишат буквите.Че и домашно имаха всеки ден.Малко -за 5-10 минути ,но всеки ден.
И не,не беше задължително да четат гладко,но всички деца в групата можеха сричат в края на учебната година.И звукови модели правеха.
Такава беше програмата тогава.Може да са я променили,не споря.
Освен това децата имаха време да се адаптират към реда в училище.Придобиха полезни навици.
И в първи клас тръгнаха спокойни и уверени.Нямаше никакви проблеми.

Предполагам,че не само в нашето училище е било така..

Пак от личен опит мога да кажа,че без занимания вкъщи не става.

Става, Вени.
Не се занимаваме със сина ни – във втори клас е. Старая се да му набия в главата, че неученето е за негова сметка, не за моя. Сега е моментът да си изгради навик сам да си виси на главата.
И на математически състезания се записва, и на някакви други беше ходил.

Точно това имам предвид.
Че трябва да се работи вкъщи.
Дъщеря ми също се занимава сама ,не и вися на главата.
Но аз съм и създала навика още от предучилищна.

Аз също почти не се занимавам с дъщеря ми вкъщи. Всичко си правят на занималнята. Откак са започнали учебната година сме писали нещо вкъщи не повече от три пъти. Първи клас е. Но пък нашите госпожи в градината бяха много инициативни и децата излязоха с добра подготовка.

А тя госпожата е много умна . На мен в 9 клас госпожата ми викаше , че ако дъщеря и изглеждала така , но била толкова куха , щела да се гръмне . По- късно имахме тест и имах най - добрата оценка от всички други .
Един учител не трябва да говори , а да си върши работата .

Същото - подготвяйте вкъщи, системно, постоянно.
Има добри помагала, много доволна съм и от Уча се.
Бих искала лична среща с госпожата, недопустимо е подобно отношение.

Не е нормално педагог да прави подобни коментари, особено когато децата го чуват. И аз бих говорила с учителката, но без да се карам, а някак по-заобиколно и все пак достатъчно твърдо. Ако трябва и до директор ще стигна. Винаги съм се плашела от тази инстанция, защото ме е било страх да не рефлектира върху детето ми по негативен начин, но то стигне ли се до директор, явно нещата вече са достатъчно негативни.

Малко ме плаши това,  че в училище още от първи клас се започва с високите очаквания. Дъщеря ми сега е последна група в ДГ и учителката й ми каза (цитирам) : "Добре е, че вкъщи работите с нея, защото тук не ги учим на нищо, а в училище ги искат научени". Изненадах се от този коментар. Все си мислех, че в училище трябва да се учат да четат/пишат. Детето ми няма проблем в това отношение, но математиката не й е силна страна, а и дисциплината също. Не си представям как ще седне на чина и до междучасието няма да става, няма да говори. Явно се очаква да им оставим едни малки войничета, научени на всичко, за да им е по-лесно на учителите, но това не ми се връзва с личната ми представа за ролята на учителя.

Нищо такова не се очаква от децата. Учат ги естествено в училище и е изумително, че в градината, вместо да ги научат на нещо полезно и да ги подготвят, защото това се прави в подготвителната група, те ви предупреждават да си го направите сами. Материала не е труден, само че ако детето изпитва затруднения и се окаже, че не може да следва темпото, тогава вече ще е късно да наваксвате.

В Англия децата тръгват на училище на 4 години, ние роним сълзи за 6 годишните, на които им се отнемало от детството. Не би следвало дете, което ходи на градина да има проблеми с дисциплината. Часовете в първи клас са по-кратки и естествено някои деца стават от чиновете в началото. Само, че ако са свикнали на ред и правила, бързо си научават, че така не се прави. Има достатъчно големи междучасия, има почивки, извеждат ги да дивеят, изобщо не попадат в затвор или казарма.

Съгласна съм.
Няма такова изискване, нито трябва да има очакване децата да знаят за четат. Моят син не знаеше, до края на 1 клас се научи да чете сравнително добре.
По-важното е да четат с разбиране.

Преди първи клас трябва да познават цифрите, буквите, да могат да рисуват по детски, разбира се.
Вероятно обаче заради това, че е в "елитен" клас, другите са научени по-рано и той сваля нивото. 

В началото е трудно с дисциплината, особено за момчетата, но свикват. Поне до НГ обаче е зор....

В случая не е важно какво може и какво -не едно дете. Важно е отношението на учителя и то е непростимо. За съжаление,не са един и два подобни случая.
И да говори авторката с учителката- едва ли ще има полза. Възрастен човек, така да се отнася към дете- едва ли тепърва ще се промени.По-скоро да работи за самочувствието на детето и да не се тревожи от разни "определения".

Може и да съм крайна, но учителската професия много се изроди и в момента са рядкост истинските професионалисти. Дали от лесния прием в институтите , дали от ниските заплати/ поне коментирани като ниски ,защото и за това обстоятелство може да се спори/ ,дали от друго- в училищата попадат много недоразумения. Има,разбира се и сърцати, достойни педагози, но са рядкост.

Учителката едва ли ще се промени, но от разговора има полза. Поне детето ще се почувства защитено и подкрепено от родителя

Учителската професия не е изродена от сега, по наше време сякаш нямаше учители, които изобщо не са за тая работа. Има прекрасни млади учители и сега, както и по-възрастни от старата школа, на които мястото им не е в училище, ама хич. Идеални хора няма, може на учителката да не й е било ден и затова да се е изтървала и да е казала грозната реплика (което не я оправдава), затова по-добре да се подходи по-дипломатично и да се търси мирно решение.

Моето лично мнение е, че ние сами проектираме това отношение на учителите. Под влияние на собствените ни амбиции, оправдавайки ги с това децата ни да не се окажат в групата на несправящите се и оттам в тази на неудачниците, ние изземваме функциите на учителите. Натискаме децата си да научат предварително това, което същите тези учители следва да ги научат и в първи клас, и в следващите класове. Улесняваме им работата и когато се окаже, че някое дете следва нормалните стъпки в развитието и усвоява знанията, така, както са по програма - стъпка по стъпка, то бива заклеймено като "кръгла нула". Същата е психозата с уроците след 7 клас, както и за ДЗИ в 12 клас. Спомнете си преди 30-40 години, когато много от нас от "старото поколение" тръгвахме на училище, колко от нас можеха да четат и да пишат. Никой ни очакваше такова нещо и се научихме. А относно повторението на едно и също нещо - в предучилищната и после в 1 клас, уж с надграждане, не мисля, че има кой знае какъв ефект, защото в повечето случай децата си вярват, че вече са усвоили дадено знание и не полагат усилие за нищо повече. Доказателство за това са уроците по Човек и общество и История, където българската история я учеха няколко години подред, но нищо не научиха. Като чуеха, че ще учат за Цар Симеон например,  моите казваха , че за него вече са учили предната година и си го знаят. Трябва да се приеме изцяло нова стратегия за образование, ако искаме децата ни да ходят с желание на училище и да излязат грамотни и образовани от българската образователна система.

Alizze, учителката с тия нагласи да не е увлечена (улеснена) че насреща си има деца, които могат да четат. Ако прави така, детето е в спирала: не мога - отсреща ми показват, че не мога - аз все по-малко мога. Ако е така, бягайте с 200.
Подкрепям мненията, че няма какво да се говори с учителката. Ако възпитанието й е позволило да направи това, нищо хубаво не чакайте, нито можете да заместите липсващите първи 7 години с един разговор (даже още не става въпрос за професионализъм).
Каквото и да ви вменяват, не чувствайте вина, че детето не е започнало първи клас  четящо научни текстове и решаващо квадратни уравнения.
Даже не се искат кой знае какви професионални умения - да си имаш под ръка листове задачки и упражнения за можещите горните неща, докато си следваш първокласната програма, изискваща да се учат НЕЗНАЕЩИ да четат деца.

Не, не е "елитен" класа, даже не се знаеше коя госпожа на коя паралелка ще води от първи до четвърти клас. Но тъй като аз се колебаех къде, в кое от две училища да запиша детето си и проявих една последна инициатива преди да реша, като разговарях с директорката. Надявах се тя да ми помогне да реша. Решаващо беше това, че тя ми каза, че точно сега училищното ръководство е взело решение за разпределение на учителките и на паралелката, в която е класиран сина ми ще води точно най-добрата учителка от всички начални учителки. Така взех решението. И ето ни сега на какво дередже сме...

Точно затова се въздържам вече два дена от разговор с нея, защото, от една страна, сме водили поне 4-5 разговора за това, че той е по-назад от другите и се затруднява в четене и писане и че трябва да се упражнява повече. И от друга страна, остарелия й манталитет с непрекъснати критики и забележки към децата и изградения характер с годините, аз трудно ще променя. Само искам да я питам, но не знам как да се изразя, за да не стане конфликт, защото тя е много докачлива и често вмъква "аз знам как да уча децата вие не ме учете какво да правя..." ...та искам да я питам, ако така ще продължава да съсипва увереността на детето с вечно сравнение с околните, изтъкване на можещите и критикуване на останалите, то поне да знам, защото може да мине цяла година, преди да успее да навакса и догони другите в знанията и уменията си. И това вече ще ме тласне да потърся друг клас и да го преместя.

Всеки ден разговарям с него, давам му кураж и обяснявам, че като учи, ще напредва, като не учи, ще е трудно. Казвам, че не е достатъчно да е умен, трябва и да полага много труд. Като цяло се изразявам позитивно. Не обиждам. Но ето че отношението в училище съвсем не е такова и може би поради това не желае много да учи в къщи...това ни е проблем и настоявам поне по малко всяка вечер...

Точно от това се страхувам да не се обезсърчи, защото в къщи е адски трудно вечер да го накарам да седнем дори за 15 мин. да почете или пише, .. знае за мнението, което имат учителките към него, знае, че другите се справят по-добре от него.... Непрекъснато му казвам, че другите са успяли и се справят по този начин, само защото по-отдавна и повече време са се упражнявали. Но това не променя много... истината е, че ще отнеме много време да наваксаме, защото явно другите деца да не са знаели да четат, родителите са се занимавали доста повече с тях от детската градина... това си мисля

Детето няма никаква мотивация с такъв учител. Разбираемо е че вечер няма желание за нищо, освен всичко останало със сигурност е и много уморено. Сега ваканцията може да пробваш да наваксаш, ако трябва отпуска да вземеш.

Детето явно е имало нужда от малко повече време да се адаптира към новата обстановка и новите си задължения.
И госпожата вместо да помогне и да го стимулира ,му е сринала самочувствието.
Може и да не е толкова изостанало,а просто да не се чувства уверено и да се притеснява.
Ще свикне и ще навакса.
Нормално е вечер да е изморено .Но може през почивните дни да поработи или през ваканциите..

Аз бих и казала, че съм много огорчена, от изказването и. Това не е в никакъв случай стимулиране за по-голямо старание от страна на детето в усвояването на материала. Предложи и да опита да го поощри поне за месец.
Вечер децата са уморени и не е ефективно допълнително занимание, само механично повтаряне има,според мене.

И последно детето занимава ли се с нещо извън училище, спорт, музика, рисуване, където са интересите му и са силните му страни? Според мене би помогнало за самочувствието му.

Учителките в градините могат да казват всякакви неща, но ако си вършат работата както трябва, повечето деца излизат от ПУК получетящи. Много често "няма нужда да чете, всичко е ок, не се поддавайте на другите родители да си учите детето предварително" е чисто баламосване и оправдания. Няма нужда родителите преди първи клас да си учат децата, а трябва учителите в ДГ да минат материала с децата както трябва и ако едно дете не се справя в ПУК, веднага да кажат на родителите, за да се навакса до края на ПУК, а не в първи клас да се започне с вайкането. Няма нищо общо с родителските амбиции, а с материала в ПУК. Като извъртят сто вида сричкувания и картинки в ПУк децата още в началото на първи клас дори да не могат да четат, още след първия месец вече са четящи с буквите, които са взели. Вярно, с диктовките е доста трудно, но това се преодолява първо като задобреят с четенето.

По разписание започват да четат и да правят диктовки още като вземат М, не разбирам по каква причина до декември няма да четат, а само ще изписват букви.

Мога да споделя впечатления като човек, придружавал обучението на внучката ми. В първи клас решихме да не ходи на следобедните занимания и така си остана до 4 клас. Прибирахме я у дома, обядваше и заспиваше кажи-речи на масата, толкова беше уморена. Започвахме да учим и да пишем домашни някъде към 15.30ч. и докъм 16.30, най-късно до 17.00ч. беше научено и написано всичко. Но когато детето е отпочинало и бодро, концентрацията е голяма и не се налагат повторения и поправки.

Ако вашето детенце има нужда да навакса и настигне другите деца, може би е добре да помислите за вариант поне за известно време да не ходи на занималня, а да се занимавате вкъщи с него. Не е нужно да сте велик специалист за да се справите с материала за първи клас. А и класната му със сигурност ще ви помага, ако я помолите.
Следобедната учителка е натоварена много и няма възможност да обърне специално внимание на детето ви. Още повече, че следобед децата са уморени и изнервени и обикновено са шумни и трудно се овладяват. В такава среда е трудно да се настигнат другите.

За учителката в случая нямам думи.Много непрофесионално е от нейна страна. Задължително говорете с нея, но според мен е добре да разпитате и другите родители как се държи с децата им,защото може да не така само с вашето. Добре е децата след детската градина поне за по 1 час на ден да имат занимание с учебния материал за 1 клас. В този случай детето ще се чувства гордо,че знае вече неща,които се учат, защото не само учителите се държат по този грозен начин,а и децата. Днес ще говорите с учителката, а утре някое дете ще му каже нещо от рода,че то знае повече от него и вашето ще се прибере разстроено. Нека да има време за игра, но и да има време за писане,учене всичко е в плюс за децата.

Грозното отношение е до човека който го проявява. Знанията на детето нямат никакво значение, защото един учител може да се отнесе зле и към отличника, който знае повече от останалите, да го усеща като конкуренция и да подхвърля реплики като "ти пък, все много знаеш", "такива всезнайковци като теб си патят". Много често отличниците също могат да са трън в очите, защото питат и не си траят, дори "най-нагло" посочват допуснати грешки, имат претенции към оценяването и т.н. Няма начин да се угоди на учител и най-лошата стратегия е дете или родител да се опитват да угодят на учител, вместо да си гледат материала и своите цели. За да си признае един учител допуснатата дори случайно грешка, се иска собствено достойнство и прознаване, че грешки се допускат, което пък, действа положително и на децата, защото не се страхуват да изкажат мнение. Абе, кофти ли е човекът, той е и кофти учител, кофти шеф, кофти продавач...

Наблюдавайки образованието последните години съм отвратена колко е паднало нивото на съвремения учител! Като поведение, като ценз...ужас! Можете, а и би трябвало да се обърнете към директора на училището, но писмено, защото иначе последствия няма да има.

Мда, и при нас се носи слух, че в елитния А клас всички можели да четат от ден първи. В нашия В клас не сме толкоз напреднали Нито можеше да чете синът ми (сричаше с мъка), нито познаваше ръкописните букви. Сега все чете табелите по улиците, надписите по рекламите, справя се все по-добре. Пише съвсем прилично, въпреки че и ние не се занимаваме вкъщи, нито сме го правили през лятото. Пълна глупост е за мен, че децата трябва да почват "подготвени" първи клас, защото тази подготвеност води до скука в часовете и тотално непридобиване на навик да внимава и да научава.

Точно така.

Понеже аз категорично отказах да ходя да се записвам в каквито и да е списъци за "най-добрите" класове и госпожи, бях обявена за майка, на която не ѝ пука за бъдещето на детето ѝ.

"Как можееее да не те интересува кой ще преподава на детето тииии?!?!?!!!"

Вие под подготовка не знам какво разбирате, но лично аз съм на обратното мнение. Синът ми в момента надгражда, изобщо не му е скучно. Нито е можел да чете като почна първи клас, нито е можел да пише ръкописно думи и изречения, което правят в момента в клас. Само, че в градината беше свикнал да седи на чин, да пише ченгели и цифри, да внимава и да слуша учителката. Елементарни неща, които са базови за първи клас.

По принцип и за избора на учител е индивидуално всичко. При нас най-желаните учителки са страхотни преподаватели и хора. Моето дете не е при тях, по стечение на обстоятелствата. Но съм чувала само суперлативи от доволни родители и смятам, че изобщо не става въпрос за "елитарност", а за нещо съвсем друго.

Ами явно различни неща наричаме подготовка. Аз "подготовка" наричам умението да чете и да пише ръкописно. Нали точно това коментираме - трябва или не трябва да учим децата да четат и пишат през лятото. За мен това е ненужно и имам пред себе си пример с дете, което знаеше всички тези неща и сега реве и не иска да ходи на училище, защото му е скучно. Никой не коментира писането на ченгели и цифри и слушането на учителката, последното се подразбира още от първа група и въобще не подлежи на коментар. Нали се предполага, че всички първолаци са били в подготвителна група??? Там обаче няма изискване да се учат да четат и да пишат ръкописно. А някои родители много държат децата им да го умеят още преди първи клас.

Той моят звяр и да стоеше на чин и да слуша не искаше. Първите месеци за 60-70% от децата беше все едно са още в градината. Докато свикнат, че са на училище беше бая зор.

В крайна сметка всеки решава кое е най-добро за детето му, дали да го учи да чете, пише, смята и т.н.

Естествено, че всеки сам си решава, въпросът е, че такова изискване няма, защото в първи клас точно това се учи. И не виждам на какво отгоре някой ще се чувства виновен, че не е научил детето си да чете и пише през лятната ваканция.

Не само, че няма такова изискване, аз съм сигурна, че и децата, които четат гладко и пишат прекрасно преди първи клас са единици. Въпросът е че би следвало да има някакви елементарни познания за буквите, цифрите и химикала, които да се дължат на предучилищната, а не на изтрещелите от страх родители. И изобщо не съм на мнение, че всеки родител си решава, при положение, че правителството само се чуди каква програма за ограмотяване да приеме и че все пищи, че децата ни са неграмотни.

Не вярвам, че има дете, което да пише преди първи клас без правописни грешки. От там насетне, има толкова много за учене, че ако ще и 5 азбуки да знае, пак ще има да надгражда. Важното е да се стимулира интереса, а не да го тормозиш цяло лято и наесен вече да е уморено и отегчено, ама не защото много знае, а защото не иска да учи повече.

Всеки си решава за своето дете.

Ако иска да го научи да чете гладко, нека да го учи.

Иначе съм съгласна, че в ДГ трябва да ги учат по програмата, която се спуска за ПГ. Основните изисквания да Бъдат покрити....

За мен лично много избързване с материала не е добре. Не само, за да не им е скучно, а и защото материалът се преподава според възрастовите особености на детето. Ако то се интересува супер много от дадена област, да, може да се обогатяват знанията, но пак с мярка.

Моят син има интерес към географията и да ти кажа не знам къде да сложа точката, при условие, че вече знае неща, които аз никога не съм знаела и постоянно е жаден да научи нови. Ако има дете с такъв интерес към математиката - да учи - не вярвам да му навреди, ако изпреварва връстниците си, че това е област, която е необятна. За българския език ми е същото мнението, важното е детето да има желание. Без желание, ако ти е набито насила, нормално е да няма интерес и в час да му е скучно. Но не защото знае всичко, звучи абсурдно за първокласник, а защото не му е интересно.

Не да знае всичко - да знае това, което се преподава. Примерно другите пишат ченгели, а то вече може да напише цялата азбука ръкописно. Ми много ясно, че ще му бъде скучно и няма да му се пишат ченгели. Иначе ако детето има някакъв специален интерес не виждам как ще го ограничиш. Но такива са единици.

Ама те ченгелите и буквите колко време се пишат, месец-два? Толкова други неща се учат между временно, че това е едно голямо нищо, осигуряващо спокойствие само в началото.

Ръкописно много рядко пишат децата преди първи клас. Аз съм много против в ПУК да ги карат да пишат ченгели, защото ръката още не е достатъчно силна и издържлива. Обаче всякакви последователности от някакви елементи - вълни, зиг-заг, спирали и т.н. могат да правят.
Проблемът на повечето деца не е в това, че не могат да чета или че на четящите им било скучно (което не е така за четящите), а че имат проблем с езиковата култура и усвояването на езика - не се заслушват в думите, общуването е много повърхностно, изразяват се твърде просто, с изречения от две думи. Тук не споменавам трудностите с вниманието - не се учат да внимават, набляга се само на това, което е интересно, а не на това, което е нужно. И не, не искам да слушам примери как едно дете с часове може да реди лего - легото му е интересно, но колко време може да отдели на някаква друга поставена задача, която иска няколко пъти да се направи едно и също нещо?

Синът ми е на 5,8г, трета група. За съжаление, до сега не му се събира и месец на градина  от боледуване. Вкъщи отказва да се занимава, а и баба му го гледа. Ето как се пропуска от обучението в градината. Но няма да го оставя ненаучен, за да си спестим и двамата адът, през който минахме с каката. Още през юни ще смени кака си при логопедката в Дислексия и точно със задача да започне подготовката за първи клас. Лятото преди първи клас отново ще поработи два месеца, няма да му го спестя дори и да значи частна занималня. През август и септември ще почива месец и половина, стига му. В първи клас ще тръгне максимално подготвен, пък нека да му е скучно - ще учи чужд език.

Няма да му е скучно, повярвай ми. Иначе съм напълно съгласна в Андариел, децата говорят, но не познават добре езика и правят елементарни грешки в писането. Това започва да се усвоява още първия срок в първи клас и е абсурдно да се говори за скука и пълна подготвеност. Същото е и с математиката, те не учат само 2+2, има толкова много правила и термини за усвояване. Изобщо знания да искаш в първи клас - неща, които за нас са елементарни, за тях са нови!

От година и половина ходи три пъти седмично на таекуондо и много му харесва. Не иска да се отказва естествено, за да седи в къщи и да учи. То кое ли дете иска такова нещо. Но и аз държа да се развива физически и да се дисциплинира там, да се занимава с нещо полезно, не само да седи на таблета вечер.
Изобщо и аз се замислих вечер това учене набързо дали има ефект. Но бавничко напредваме. А критиките не спират.

Ето затова става въпрос. Изпуснали сме цяла година. Ами ще се стараем, пък сега няма да си тормозя детето. Знам, че ще наваксаме, макар и към края на годината. То нямаше да е проблем ако учителката не ни "квалифицираше" така.

Да, това е много важно, да му обърна специално внимание. Но как да стане като няма баби наоколо, освен с детегледачка. Тя и без това вчера вече ми увеличи сумата на час. /има една жена, която от година и половина го прибира 2-3 пъти седмично, че аз се прибирам късно от работа. Като стана дума за това, с двете деца се прибираме вечер в 19.00 ч. После вечеря и го мъча едни 15-30 минути детето да четем или пишем. Ох... измъчена работа. Но трябва да се справим.

Ами тя нашата учителка няколко пъти намекна, даже натърти, че нали децата трябва да са "подготвени" за първи клас. Явно това е имала предвид, като стъпят в първи клас още с първите букви вече спокойно да започнат да си четат и пишат.

И защо е нужно?
Нали е затова първи клас....
Нали затова се изготвят учебни планове и програми?

Нека от детската градина ги научим за четат и пишат, да решават квадратни уравнения.....че да им е лесно на госпожите и да са "елитния клас"....

Аз съм против да се изпреварва с материала. Пак казвам, ако някое дете има голям интерес в дадена област, да - нека си чете и да се интересува, но да се напъва да учи материал за следващия клас е абсолютно без никакъв смисъл и по-скоро ще навреди, отколкото да помогне.

Mama Ru, а бихте ли споделили, ако не е проблем, какви са ви били трудностите с каката и как сте се справили? Вие сега имате опит с първото дете и с второто ще се опитате да ги избегнете. Ако знаех и аз какво ще е в първи клас, нямаше да допусна така да си пропилеем времето.  Поне малко повече да съм го натискала, защото виждам сега как всеки ден упражнение си има значение.

Явно нещата ще се наредят постепенно. Пък критиките игнорирайте и си следвайте вашата стратегия.

Няма изпреварване на материала и го казвам съвсем сериозно. Само ви се струва, че има изпреварване, това са майчински вайкания тип "колко са лоши учителите, какво искат от нас, искаме само децата ни да са щастливи, образователната система е скапана, другите родители са болезнено амбициозни..." Както се казва  - пораснете! Може да звучи твърдо и безкомпромисно от моя страна, но нямате друг избор, ако искате децата ви да вървят напред. Когато става въпрос за успеваемост в училище няма такъв филм, какъвто го описваш в поста си.

Alizze, моето дете се оказа от тежките случаи - има дислексия, дисграфия, дискалкулия и диспраксия. Подозирах за дислексията още в ДГ, учителките също забелязваха изоставането спрямо връстниците, слабата концентрация и памет, бързото изморяване... Специалистите не виждаха проблем обаче. И аз смятах, че първи клас е за това - децата да се научат да четат, пишат, смятат. Представите ми от материала бяха с давност 10+ години, а се оказа, че програмата е доста променена. В средата на октомври ни дойде редът за обследване в Св. Никола в София и тогава разбрах за всичко, т.е нещата си дойдоха на местата и много "защо" намериха обяснение.
Конкретно - дълго време детето ми не различаваше слято изписани елементи и букви, съответно не можеше да ги напише, трудно започна "да чува" втори и следващ звук в сричка/ дума, а това е свързано с диктовките, трудно се научи да слива звуците. За математиката изобщо не ми се говори - оказа се, че най-засегнато при нея е матиматическото мислене. И така изписването на два-три реда ченгелчета или букви отнемаше по час и повече. Не "виждаше" тесния ред. Наложи се да го маркирам. Маркирах всеки ред в началото, за да знае къде да пише. Всяка сричка и дума пишех първо с отделно изписани букви, а не слято, на всеки елемент или буква правех в една тетрадка по пет- шест реда пунктир, по който тя да повтаря докато схване какво трябва да прави ръката... Писъци, тръшкане "не мога", закани, че ще избяга от училище, рев, че е глупава и не се справя... И неперкъснато чувах от класната как не се справя, как изостава, как я избива на лошо поведение, как й отнемала време да й иска обяснения защо това или онова... В началото на втория срок на РС разбрах, че "най-после изоставащите деца са догонили можещите". Дъщеря ми не влизаше сред тях. Тогава разбрах, че правят диктовки, от които е изключена, защото не може. Същевременно у нас аз диктувах. Поисках да пише с останалите дори и да не може. До април диктовките й бяха абсолютно нечетими - пропускаше цели срички, заменяше букви. И тогава дойдоха първите четими диктовки - макар и с много грешки (правописни), но думите се разпознаваха. По същото време изсрича първата си книжка. Отне й около седмица докато прочете десетина страници от по 4-5 реда. Изчитането дори на едно изречение й костваше свръхусилие и концентрация, което водеше до много бърза умора. През лятната ваканция детето вече четеше по една страница А5 гладко четене, а в началото на втори клас вече четеше с лекота по 5-6 страници и пишеше сравнително грамотни диктовки, благодарение на които изкарваше положителни оценки на самостоятелната работа.
Когато тръгваше в първи клас познаваше буквите, определяше първият звук на думата, имаше представа от гласни и съгласни, дори беше чувала за звучни и и беззвучни, но там знанията й не бяха трайни - т.е като го учиха в градината ми го обясни у дома доста подробно и добре, но после се изпари от главата й.
Заканила съм се, че преди да тръгне в първи клас ще се постарая синът ми да може да чете и да може да определя не само първият звук в думата, да може да пише печатно и да смята на ум поне до 20.

Андариел,  когато дете на първия учебен ден чете гладко,  има изпреварване на материала.  Път ти, както искаш,  го наричай. Нямам  против,  стига госпожата да не заяви, както в случая на авторката,  че детето й е изоставащо,  понеже не чете в началото на първи клас.
Иначе всеки е свободен да си гледа детето според разбиранията, ако ще и материал за студенти да му налива в главата.

Повечето деца, с които работя отиват в първи клас четящи, защото това е част от работата ми. Може би заради натрупването на данни го възприемам по-скоро за нещо в реда на нещата. Гладкото четене не означава разбиране, а гладко четене. Зная, че имат такива изсквания по програма. Но за мен е по-важно четенето с разбиряне, а то се формира и с езиково богатство и обща култура към техниката. Неслучайно децата с богат език и знания се научават да четат по-бързо. Ако класът като цяло е от по-напреднали с материала, то разликата е осезаема и вероятността да се чака този, който не е в крак е малка.

Моите наблюдения са, че много деца съвсем спокойно започват да четат между 5,5г. и 6,5г. възраст. И не защото родителите им са със някакви свръхамбиции, не. Просто децата достигат едно естествено ниво на готовност и със съвсем малка помощ от родителите си започват да четат. Разбира се, има и деца, чиято готовност за четене настъпва малко по-късно. Лошото е, че образователната система няма как да прояви достатъчно гъвкавост и да може  да се нагоди към образователното темпо на всяко едно дете.

Здравейте , да споделя и моя сблъсък с 1-ви клас

Още , когато детето ми беше на 5 г., бяхме на рожден ден на едно момиченце . В кухнята на хладилника бяха залепени думички , от сорта на Вики и мама , обичам тати и т.н. Попитах майката и тя ми каза , че Вики ги е написала. Тогава се депресирах - мойто дете не знаеше нищо. Да казваше азбуката и толкоз - но да пише ? Взех решение и почнах да го уча. Измина месец - два и една колежка , на която майката е учителка от 1-4 клас разбра какво правя с детето. Тогава ме наяде както си трябва , защото според майка и - тези майки били комплексарки и недооценеkи в живота. В смисъл - училището е за това за да се научат децата на писане , смятане и четене. Майките , които ги учат - в повечето пъти не  знаят как се изписва дадена буква - ръкописно и детето научава нещата погрешно. Отделно си има последователност на ученето на буквите/ това го разбрах сега  вече/ . Тогава аз просто спрях и го оставих да расте , играе и се забавлява. Сега в първи клас се броят на пръсти тези като него - които не знаят какво е чингелче
Да трудно му е , но се справя чудесно и с писането и със смятането и с четенето. С повече старание в къщи имаме чудесен резултат и изобщо не съжалявам , че съм удължила детството му с 2 години, защото той вече няма нормално детство. До обяд учи - после занималня и вечер се прибира с буквар да чете. За събота и неделя винаги има по един куп неща, които да се преписват и смятат. Гледам да не го тормозя вечер и му давам таблет и детски да си гледа , а буквара чете сутрин в колата докато пътуваме. За мен подхода ми беше верен

От позицията на родител с повече опит с нашето образование ще ти кажа ,че на този етап нямаш идея дали е верен или грешен.
Изживяване на детство с таблет не е най-доброто което родител може да направи за детето си.
Със сигурност родителите които се занимават с децата си са най-малко комплексарки и недооценени. По скоро са с реални виждания за живота.
И защо винаги знанията се поставят в удължаване на детство или щастие. Аз познавам много знаещи и можещи хора които са щастливи и много неграмотни които са нещастни.
Успех в следващите класове.

За съжаление аз моят голям син не съм го учила въобще да пише. И много късно видях вече след 2 клас, че пише наобратно почти всички букви и цифри. Цяло лято след 2 кл. му диктувах всеки ден, учих го буква по буква в каква посока да завърта. И успях само донякъде, все още в 4 кл пише както му падне.

Огледалното писане се среща при левичари както и при дисграфията. Проверете детето за дисграфия.

Огледално пишеше в началото да, вече не. Проблем има по-скоро с често изпускане на букви.
Аз имах предвид, че на всяка буква и цифра има подходяща посока за изписване и в книжките за упражнения често има стрелкички. Например "о" се пише обратно на часовниковата стрелка ,но и двамата ми сина ги пишеха по часовниковата . Освен че им се получават по-грозни буквите, така стават и по-трудни за свързване когато пишат ръкописно.

При дисграфия или при дислексия е обратното писане? И синът ми понякога ги пише наобратно, а постоянно работи или с възрастен член на семейството, или с учителката, която идва вкъщи. Мисълта ми е, че винаги има корекция за положението, в което се пише, работи се с него от години, но въпреки това продължава да го прави като грешки. Също като чете, разменя буквите - напр. сега учат десетици и единици. Съкращението "ед." се чете като "де".

Хем е странно, че сте видели чак след втори клас, хем е странно и че е нямало учител да каже нещо (не да се занимава по-специално, просто да обърне внимание).

Иначе по мнението на доста видялата ни учителка, децата изпреварили първи клас не е задължително да са най-добре справящите се в трети-четвърти клас, например. В нашия клас се доказа това.
Разбира се, не трябва да има изпаднала в крайност с темпото учителка. Ако се
юрне с темпото на на 3-4 напреднали е лошо за "неподготвените". За "изпреварилите" пък, ако учителката я кара съвсем с най-бавните, пак не е добре.

Истината е, че независимо от разбиранията си за това кое е по-добро, доста родители чувстват натиск да започват да работят с децата си все по-рано. Колкото и да си наясно как е най-добре да се подходи, като около теб се споделя (не рядко с преувеличение) за успехите с четене, писане и смятане на наборчетата, започва да те гложди.