Учителка от първи клас към дете: "ХХХХ е кръгла нула"

Купих му приставка за пръстите и уж пише с нея в училище, вкъщи ще го тормозя ваканцията.

Според мен е много важно на каква госпожа ще попаднеш в предучилищна група.Защото ,ако тя си е свършила добре работата,детето ще бъде подготвено за първи клас.

Кръгла нула е учителката ,трябва да получи много строга забележка, отношението и към детето е недопустимо.

Здравейте! Ами и аз през цялото време се успокоявам с това, че в детската градина не съм го учила да пише вечер по половин -един час, както други майки са ми споделяли, че правят. Но... просто както каза още една майка, системата не чака неподготвените да я догонят и просто на такива деца като нашите им е много трудно. Да, поиграл си е. И сега вечер се радвам, че му е удоволствие да играе, но като е така назад, а си трябват тренировки с четенето, после другите като започнат да четат по-бързо и да разказват уроците, на него ще му бъде трудно още да го прочете, пък после чак да го разкаже. Но разчитам да видим как ще е с паметта. Установила съм, че когато нещо му е интересно, лесно го запомня и възпроизвежда.

Пак с това "интересно! А когато не му е интересно? Не може повече оправдания и косвено "а други майки са гадни, карали са децата си да пишат". Не, не са ги карали да пишат, не са им ограбили времето за игра. Всички деца играят. Половин час занимания не е каране да чета т и да пишат, а възпитаване на постоянство, трупане на обща и езикова култура.

А не е ли работа на госпожата в детската градина да подготви децата за предучилищна.
Програмата е една и съща и за децата предучилищна група в училище и за последната група в детската градина.
А родителите пак могат да се занимават с детето вкъщи.

Да, но някои учителки искат детето в първи клас вече да идва знаещо да чете и пише. Ако не знае, му викат че е изоставащо.

В детската може да си е писало ченгели, обаче ако учителката очаква да пише и буквите, трябва майка му да го е научила. С четенето същата работа...
Затова се получава, че децата, които не изпреварват програмата изостават от другите, дето са писали.

И ние сме писали, не ща някаква да ми се кара на детето. Имаше едни момченца, родени в края на годината, ей, до пролетта слушахме по родителските какво не могат....

Според мен проблема е в детската градина-може би защото групите са големи ...и госпожата не може да спазва програмата.
Защото от ПГ в училище като излязат ,вече са научили и букви и цифри и да сричат....
Обаче там са 17-18 деца в група.

Според мен преувеличавате. И да има учителки, които очакват децата да могат да пишат и четат, това са единици, аз не съм чувала за такива, но приемам, че има, щом казвате. Според мен повечето очакват самостоятелност, децата да внимават и да се стараят, да имат някакво понятие от букви, цифри и писане. Ако предучилищната си вършеше работа, повечето деца в училище щяха да пеят и учат. И не амбициозните родители са виновни, че има деца, на които им е трудно, а системата, която не им е обърнала внимание и не се е занимавала с тях. Интереса към учението е редно да се подклажда и от родителите, не може все да чакат някой друг да им свърши работата. И това се прави не от амбиция, а защото така е добре за детето, чрез игра да усвоява, да има желание, да расте будно и любопитно.

Признавам, че мен като родител повече ме дразни идеята за "да си поиграе, защо да го карам да учи вкъщи, за какво го водя на градинс, вечер няма време...". Сори, ама това е личното дете, за половин час няма да се събори светът, а и как ще я карате в училище, пак ли да не го мъчим, защо ходи на училище? Деца, с които вкъщи се работи по развиване на езика, дисциплината и общата култура после по-бързо се справят в училище. Четенето и писането са сами видимата част.

За част от родителите е важно спокойствието. Половин -един час на ден е убиване на детството /чисто оправдание/. Ами ако на детето просто му е трудно, пак ли учителят е виновен.
Виждам родители които не успяват да задържат вниманието на детето си за 10 минути. Но искат учителя за 30 минути да го научи на всичко. И как точно да стане. Учителя да не клоун...та да подскача и то да го гледа в очите 30 минути.
Някой деца имат нужда от помощ. И това е задължение на родителя.

А някоИ родители нямат капацитет.И не са длъжни да имат, в крайна сметка всеки е полезен с нещо.

Половин час на ден нищо не е, ама работата не опира само до единия час, а до изродената родителска лакомия всичко да е научено предварително.Да кажем, в ПГ има две деца с подчертан интерес към математика.Обаче останалите 20 майки не могат да се примирят, айде ходом марш на школи от първи клас.Същото е с езици и др.А в училище на учителите им е много добре детето да е научено , по-лесничко е някак.И наистина се стига до ограбване на детство, защото половин час може нищо да не е, ама този половин час после се изражда в учене до среднощ, ставане в 5, минаване на материала през лятото и т н-
А специално за първи клас-аз не познавам човек да не се е научил да чете и пише, нищо фатално няма в това точно в кой момент детето ще усвои знанията

Светкавица, по-добре не бих могла да го кажа. Във всяко училище и градина трябваше да има логопед и ресурсен, ама няма. В градината на дъщеря ми определената логопедка от ресурсен център просто не идваше. Стоеше си в съседното училище и връщаше децата от градината, че била много натоварена. Добре, че ние ходихме на логопед към един център по европейски проект (безплатно), а те имаха услуга да ходят по домовете на децата. И вместо у дома, тя започна да ходи в градината. И пое и останалите деца, които имат нужда. После прекрати дейността си и децата останаха без логопед. А това е градина с 12 групи общо ( по три на випуск).
Училището ни, елитно, с 1500+ деца няма логопед и ресурсен, въпреки че има достатъчно деца за такива специалисти. И това е вече умишлено, не поради липса на бюджет, а за да се прогонват тези деца едно по едно от училището, да не развалят имиджа му.
И малко личен опит. Дъщеря ми беше на 3,4 като я взех. Последните дни на октомври. Поставиха й диагноза по същото време 4 години по-късно. През това време аз виждах, че детето има проблеми, учителките виждаха, но уви великите специалисти - не.
"Дай й време, ще навакса", "Ама ето, детето си работи като й показвам пъзела!", "Защо искаш нещо да й има?", "И ако е хиперактивно какво от това?", "Да, има някои признаци на дислексия, но сега е на 6, най-рано в края на втори клас може да се види има ли дислексия."... Всичко това съм чувала от психолози, логопеди и детски психиатър. Как аз като родител да помогна на детето си? В добавка има и по-малко дете у дома и работа на смени?
И да, намираме начини да се справим, както можем и доколкото можем. Пишем домашни след 20,30 часа в някои дни, защото тя не се е справила сама или е забравила. Ляга си в 22 часа съответно, а за брат й училището е гадно място, където мъчат децата, защото това вижда с кака си. И върви му обяснявай, че кака има трудности, че ако той се позанимава сега, докато е на 5, после в първи клас ще му е лесно. Цената? Детето ми е болно. Два дена лежа с температура 39,5-40. Спадна температурата и в събота (почивния ми ден) 4 часа писахме домашни, за да наваксваме. Да не мислите, че имало време за обяснения на материала? Не, просто помагам, показвам, диктувам и мимоходом обяснявам по нещо. А навън грее слънце и децата искат да са навън, а не заврени у дома - едното на масата с тетрадките и папките, а другото по неволя пред лаптопа.
И да, моето не е правило, а изключение. Ама във всеки клас вече има по 1-2 такива изключения. И не, системата няма да се промени заради тях, наясно съм. Но колкото повече се усложняват програмата и по-рано вкарана ПУ, толкова повече такива деца ще има. И това няма да помогне срещу ранното отпадане от училище.

НякоИ могат да покрият материала от 1- 4 клас. Не виждам нужда от капацитет в този случай. Нали сме наясно ,че всички могат да пишат и четат.
Няма родителска лакомия. Има безумна програма, все по-малко учители. Преди 10 години в университета начална и предучилищна педагогика се влизаше с 3 по български. От къде да се пръкнат тези учители. Все повече пенсионери които просто не са адекватни на днешните деца. И не е лакомия (родителска) когато моето дете тръгна в 1 клас нямах познато дете което да не може да чете. Когато аз тръгнах в 1 клас - само едно дете от класа четеше. На това му се вика развитие въпреки остарялата система.

Това с ограбването /за мен е просто вариант да се оправдае един родител/. Колко от родителите които не помагат на децата си ги водят някъде или играят с тях. Почти никой - даваме таблета или телефона и ги оставяме да имат детство.

Дай сега да да резнем можещите, за да не депресирааме останалите! Като родител никога не бих се съгласила да ме спират да се занимавам с детето си и то да напредва, само защото изпреварвало останалите. Системата гледа себе си, а аз гледам детето си - то е мое цял живот и аз отговарям за него и интересите му. Утре никой няма да му каже "о, ограбили са ти детството", нито "о, всичко се наваксва до четвърти клас, учителят е лош".