Още , когато детето ми беше на 5 г., бяхме на рожден ден на едно момиченце . В кухнята на хладилника бяха залепени думички , от сорта на Вики и мама , обичам тати и т.н. Попитах майката и тя ми каза , че Вики ги е написала. Тогава се депресирах - мойто дете не знаеше нищо. Да казваше азбуката и толкоз - но да пише ? Взех решение и почнах да го уча. Измина месец - два и една колежка , на която майката е учителка от 1-4 клас разбра какво правя с детето. Тогава ме наяде както си трябва , защото според майка и - тези майки били комплексарки и недооценеkи в живота. В смисъл - училището е за това за да се научат децата на писане , смятане и четене. Майките , които ги учат - в повечето пъти не знаят как се изписва дадена буква - ръкописно и детето научава нещата погрешно. Отделно си има последователност на ученето на буквите/ това го разбрах сега вече/ . Тогава аз просто спрях и го оставих да расте , играе и се забавлява. Сега в първи клас се броят на пръсти тези като него - които не знаят какво е чингелче
Да трудно му е , но се справя чудесно и с писането и със смятането и с четенето. С повече старание в къщи имаме чудесен резултат и изобщо не съжалявам , че съм удължила детството му с 2 години, защото той вече няма нормално детство. До обяд учи - после занималня и вечер се прибира с буквар да чете. За събота и неделя винаги има по един куп неща, които да се преписват и смятат. Гледам да не го тормозя вечер и му давам таблет и детски да си гледа , а буквара чете сутрин в колата докато пътуваме. За мен подхода ми беше верен
Изживяване на детство с таблет не е най-доброто което родител може да направи за детето си.
Със сигурност родителите които се занимават с децата си са най-малко комплексарки и недооценени. По скоро са с реални виждания за живота.
И защо винаги знанията се поставят в удължаване на детство или щастие. Аз познавам много знаещи и можещи хора които са щастливи и много неграмотни които са нещастни.
Успех в следващите класове.