Учителка от първи клас към дете: "ХХХХ е кръгла нула"

Е, има такива потребителки, които като се намесят в някоя тема, тежко и горко им на тези, които им се изпречат на пътя Карайте нататък просто в четенето. Авторката едва ли вече влиза в темата.

Напротив, чета ви прилежно, но нямам възможност да се включвам редовно. Тъкмо сега да споделя, че днес поведохме почти 2-часов разговор с класната ръководителка на моето дете и съм изправена пак пред дилемата дали да предприемам нещо кардинално или просто да работя и разговарям само с детето.
Ами направо се чувствам като изцедена. Според мен тя не иска да приеме, че има деца, които явно ще вървят с друго по-бавно темпо в развитието си, ама "не можела да го остави така". Естествено, добре е, че настоява много да четат и пишат и много да работят в клас и за домашно, но... ..... за нея е проблем и тя не може да разбере защо детето реве всеки път, да, добре прочетохте - реве всеки път, когато го попита защо е забравил това и онова, защо е закъснял /дошъл 5 минути само по-рано или точно навреме за часа/, защо е пропуснал да довърши някакво домашно, защо за пореден път не си е направил където трябва бордюрите, защо не я чува, защо не чете като другите а се върти, защо това не е направил както трябва, защо така бавно се оправя, защо това, защо онова....... един час обяснения къде не се справя. И нямала вече да го взима да работи с него индивидуално, както ни заяви на нас родителите, всеки вторник, за да навакса детето, ... защото... сетете се.... ами той ревал почти през цялото време и тя ми казва: ми аз няма да го взимам вече и му казах, че ще взимам друго дете - едно момиченце, което пише с лява ръка, но била много по-трудолюбива и напредвала по-бързо от него. ...................
Ами как да не плаче детето.... то и на мен ми се плаче отдавна.
Обяснявам й: Г-жо, сигурно той се притеснява, защото е съвестен и чувствителен и знае, че не е направил нещо навреме и както трябва, а му се иска и се страхува да не му се карате. Може би ако подходите по мило /вече не помня думата, която употребих/ не че искам да ви кажа как да си вършите работата, но си познавам детето, а и те все пак са много малки, за да реагират така зряло като нас възрастните. Знам, казвам, че като го натискам в къщи и съм по-рязка и с мен трудно сяда и се инати /с математиката работи с желание/, а баща му с по-лек подход постига по-бързо от него съгласие за учене. Трудно ми е да го накарам да учи, но пък си е още дете, играе му се, хайде сега ми наскачайте но знаете, че това е така. Но въпреки това не съм спряла да го натискам и да работя с него при всеки удобен момент. Все пак още едно по-малко дете, 10 часова работа и домакинство лежат на мен. Затова намерих и учителка да се занимава с него 2 пъти седмично. Но не съм й го казала това на класната, да не реши, че някой друг трябва да върши нейната работа. Да не спира да се старае да работи с него.
Викала му, ти си толкова бърз по математика, а как не си знаеш първата буква на името и как не можеш да я напишеш. Ами това си е чисто унижение. За мен тя няма усет към детската психика и не може да намери баланса как да се справят и да се чувства детето добре. Защото, казвам й, едно дете като се страхува от учителя, то как ще работи спокойно. Дадох й пример, че на два пъти си е изработил домашно /нещо за изработване/ в къщи и не й го е дал, че и забравил, че го е направил, че го е и взел и ревал пред нея, че не го носи, а всичко му е в раницата. Дадох й пример, че това е от притеснение. Не... не било от притеснение. Според нея той си бил много спокоен. Просто не му се работело, бил разглезен, разсеян, не чува, не вижда, не работи като другите, често не отговаря, а мълчи като го пита......Мисля си, колкото и да има някаква истина в това, че е малко инат и не иска много да учи, освен ако не е домашното, мисля си, че няма право да ми разплаква детето, да го унижава и притеснява по този начин. Направо тормози, какво притеснява. Всеки ден влизал с рев в стаята защото знаел, че ще му се скара, че трябва да идва по-рано. Не знам, ... кажете ми, ако аз не съм наред, но мисля че не може това да е нормално.
Не можела да го остави да си се развива с неговото темпо, защото виждала, че той е добър и не само, а бърз по математика и затова го натискала по български.

Мисля, че трябва да предприемете кардинални мерки. Сменете учителката.  Също е хубаво да видите къде може да направите някакъв тест дали детето няма дислекция или подобно, което му пречи да усвоява без проблем материала по български.

Вместо тази другарка да предложи начини заедно да се справите с проблемите на детето, тя вдигнала ръце. 

А защо не ходи на време на училище? Питам само, не се заяждам.
Поговорите за постоянното плачене. Трябва да го преодолее, защото това ще му е голяма пречка. Накрая и другите деца ще започнат да му се подиграват.
Също проверете какъв е проблема, за да не може да усвои материала по български език.
Създайте му режим - първо домашните, после играта. Дете е, знаем, но вече има задължения. И на мен ми се "играе" ама първо си свършвам задачите. Покажете му, че училището е сериозна работа, а не игра. Ако няма проблеми и сте настоятелна, ще се случат нещата.
Запишете го на спорт - много помага.

Консултирайте се с детски психолог как да постъпите в тази ситуация. Явно госпожата не знае как да подходи, но ако ситуацията се задълбочи, съвсем ще го закъсате. Може да се консултирате и с логопед, за да не проверите за евентуални обучителни проблеми.

И аз мисля,че най-добре е да се посъветвате с детски психолог.
Да чуете мнение на професионалист,да разберете къде точно е проблема,дали е само класната или трябва и с детето да се работи...
Защото ,ако просто преместите детето в друго училище ,ситуацията може да се повтори и там.

Това нейното вече е психически тормоз (който впрочем е и в двата варианта - някои учител така се отнасят към по-бавно справящите се, но други към отличниците). Не бива да оставяш нещата така. Ако беше за моето дете, щях да го преместя - дали в другия клас или в друго училище е според възможностите. Тази жена съвсем открито го злепоставя пред съучениците му и това ще се предаде и на децата, защото те се водят по силния, а силният е учителката и тя задава тона на отношенията.
Друг вариант е да поискаш да не закача детето, а да се задоволи само с оценяване, без да коментира пред другите какво е направил и какво не е направил. Да не се чувства отговорна за него, така да се каже, нека вдигне ръце и да се ограничи само с оценяването, пък както оцени - така. Понякога е по-добре да остави детето на спокойствие, а родителите да работят отделно със или без външен човек. Така поне учителката няма да пречи. Поне от моя гледна точка така бих направила за моето дете, ако няма как да го преместя.

Категрично смятам, че трябва да смените училището или по точно учителката.
Когато й нямате никакво доверие, когато не считате методите й за правилни. Когато мислите, че това е първото дете което вижда и не разпознава лигавене от притеснение. Няма никаква полза за детето. Вие трябва да вярвате на учителя и да подпомагате неговата работа в полза на детето.
Направете консултация с психолог на детето, може да е стресирано, притеснено или изяло загубило желание за учене. Но плач за всяко нещо при дете на 7 не е нормално.

Парадоксално, но вместо да изпратим учителката на психолог, ние изпращаме детето. Учителката има проблем и тя е за психолог малко да си помисли защо публично се отнася така със свой ученик и какво при нея куца. Детето плаче, защото му е криво, показва, че му е криво и е напълно нормално. Това го пиша като родител.

Как очакваш човек на 40-50 години да се промени. Да стане друг, да има други изисквания и да работи по друг начин?
Е, може авторката да цъфне при директорката или да поеме инициатива за смяна на учителката. Но при положение, че другите деца се справят и нямат проблем със същата не виждам смисъл да гиби енергия в това вместо да помага на детето си.
Сори, че за мен не е нормално 7 годишно да реве за всяко нещо. И ако психолога в училището си вършеше работата вече щеше да работи с детето. Това някой да помогне на детето да мине през този период не е нито срамно нито ужасно.
В нашето училище психолога работи масово с децата. Понякога и с целият клас. Виждам само положителните аспекти на тази работа.

В интерес на истината, не една и две учителки днес са за психолог.
В случая решително бих преместила детето в друго училище.

Тъй като тази година и аз опрях до детски психолог, ще пресъздам част от насоките. Това, че детето плаче, не е нормално. Може да е преекспонирана реакция, дължаща се на незрелите реакции на детето, но може да е сигнал за дълбок дискомфорт. Учителката няма да се промени, следователно може да я смените или да се опитате да подпомогнете детето. Повечето деца не са толкова експресивни, стресирани, но има и такива, които страдат и по-трудно се адаптират. Със сигурност не бих приела сигналите на детето като разглезване или лиготии, защото очевидно изпитва затруднения.

Детето не реве от всяко нещо, а от отношението на учителката. За мен авторката пак меко е реагирала, защото ако бях аз в положението на родител, щях да съм много пряма и категорична - битката да е между равни, т.е. възрастни хора, а не между възрастен и дете (в случая учител-дете).
За мен точно в такива ситуации училищният психолог трябва да работи с учителката, защото тя излага публично детето и постоянно му показва как не се справя, хваща се за всяко нещо. Едва ли само това дете не си пише домашните и има трудности, но тя се е хванала точно за него. Защо не се хване с двойкаджията с баща-бабаит или с майка-скандалджийка? Дай сега, защото не можем да променим този, който се държи зле, да променяме потърпевшия, защото не можем да се оправим с възрастния!
Психологът каза ли детето как може да реагира, когато учителката се държи неуважително и го излага пред класа? (ще се изненадам, ако е казал). Как да възпитаме уверени личности, ако тези личности си мълчат, когато някой ги злепоставя?

Детето какво хахо имаше като учител миналата година по занималня, ужас. Обаче оправихме нещата и сега вече занималнята е при друга учителка.
И с детето на авторката трябва да се работи, и то да има учител, който да знае, може и иска да работи с всякакви деца.

Сърцето ме боли като чета такива истории. Непонятно ми е как хора, които нямат капка милост, преподават на невръстни деца. Такива са си по природа или са закоравели през годините?

Ние имахме късмет на превъзходна класна от 1 до 4 клас. Класът беше разнороден, имаше четящи деца, имаше и такива, дето не познават дори първата буква от името си. Ами, справи се жената с всички предизвикателства. През всичките четири години обгръщаше децата с любов и изгради чудесен дух на приятелство и взаимопомощ помежду им. Излишно е да споменавам, че класът й постепенно изпревари всички останали и завърши първи по успех спед останалите пет четвърти класове. А децата не бяха подбирани. Обикновени деца от квартала.

Аз не бих чакала повече и след края на първия срок бих преместила детето. Проблемът е, че винаги съществува опасността да попадне от трън на глог. Затова трябва сериозно предварително проучване преди да го премести. И голяма доза късмет.