Свекървата, мъжът и жената

Ема, де да беше инфантилност...
Инфантилност е да водиш мама на разговор с жена ти.
Тук е по-тежко.

Не знам какво да кажа за бъдещето на това семейство.
Характерът трудно се променя.
Слабохарактерен мъж, склонен да обвинява все другите за неуспехите си, да се движи по най-малкото съпротивление, склонен към загуба на самообладание и агресия..не знам.
Това, което ми е ясно, е, че не обича авторката.
Брак "заради детето" колко издържа в днешно време?

Да опитат, ама....инфантилните мъже са си инфантилни. Щом не е порасъл до 27, едва ли ще порасне и на 37.
Не ги виждам повече от 2-3 години да се мъчат взаимно. Но авторката е млада, има време за опити. Бих я посъветвала, след като премине първоначалното обвързване с детето, да се заеме час по-скоро с квалификацията си, защото е ясно, че ще трябва да разчита на себе си.

Да, ама разбира се. Нали се разбрахме вече ? Няма да правя повече така.

Изобщо не коментирам пързалката, само давам обяснение за поведението в такива теми на едни от най-активните.

То ако се слушат някои в подобни теми, трябва да се наложи забрана на жените да се изнасят, да искат развод и изобщо да недоволстват от каквото и да е. Само тук погледнете - защо трябвало жената да бяга, не можело ли да направи това, това, това и онова. Все тя. А оня къде е в картинката и какво трябва да прави, за да запази семейството и да помисли за детето?

Тук ако се слушат някои други, жената винаги е жертва на лошия мъж и родата му, поради което трябва да бяга с 200, за да се върне под полата на мама.
И мама да й поеме детето, докато тя се оглежда за новия принц- ерген, сирак, който ще заобича детето й повече от собствения му баща.

Ще се опитам още веднъж да обясня- тук се дават съвети на тази, която е пуснала темата.
Тя затова пише- да чуе предложения как да постъпи.
Какво да каже, дори.

За мен, е малоумно да давам съвети на мъжа как да постъпи или да му начуквам канчето, защото той тук не пише!
Толкова ли е трудно да се разбере?

Ти можеш да пробутваш тия глупости на щерка си, не е твоя работа да решаваш вместо родителите на други. В случая родителите на момичето, които най-добре знаят кое е най-доброто за нея.
Да, жертви са повечето жени на идиотски стереотипи, наложени от ориенталски разбирания. От това идват повечето разправии и се развалят повечето семейства.
Не можеш да пишеш за мъжа, че в момента е под полата на мама, ама е голям проблем ако и снахата има такава пола на мама, където да се скрие. По примера на "мъжа" си.

Тоест може да обиждаме жената на "върнала се под полата", но тя като си приказва, трябва много да внимава да не заяви очевидното? щото ТОЙ ще се обиди...

Той е по-нежен.

Ние сме без значение, а ако можем да помогнем- добре.
Това, че й казваме какво мислим, е за нейна консумация и преценка.
Но, това, че някои упорито я подковават какво да говори на мъжа си, за да й гледат сеира и да избият собствените си комплекси, не е за похвала.
И не знам, що за удовлетворение изпитват, че това което не смеят да кажат вкъщи, за да не си развалят семейството, са внушили да направи тази, която търси съвет?

Добре де, Абсурд, кажи кои са тези - "че някои упорито я подковават какво да говори на мъжа си, за да й гледат сеира и да избият собствените си комплекси, не е за похвала"
Аз прочетох разумни мнения от разумни жени. Не видях някоя да е за сеира тук.

За какви поли иде реч? Авторката, скорошна родилка с новородено, отишла в дома на родителите си, за да намери спокойствие, което й е повече от нужно в този момент, вместо да стои в дом, в който не се чувства добре. Това ли е криене под полата на мама? А мъж на 27 години, забежелете авторката е на 23 години, безработен, живеещ в дома на мама, която му плаща сметките хич не се крие под полата й. Моля ви, абсурдно е това. Естествено, че в един такъв момент, в който жената е уязвима ще потърси помощ от близките си. Самата тя споделя, че в последствие има намерение да се изнесе в свободния апартамент с детето. Същата работи, получава майчинство, има осигуровки очевидно. За какви майчини поли става дума при нея? От кого следва човек да получи помощ в такъв момента, ако не от близките си? И да, все още лекари, психолози и дори народните разбирания, приемат, че една жена скоро родила е доста уязвима, както емоционално и психически, така и физически. Това и баба ми го знае, а е родена преди Втората световна и без да е чела научни трудове по въпроса, просто от житейски опит.
А за каква липса на баща се говори? Мъж на 27 години, ако е отговорен и нормален по средностатистически стандарти, не повече, ще се напъне и ще си намери работа, ще се изнесе в свободния апартамент, без да заплаща ипотека или наем и ще осигури спокойствие на съпругата и детето си, а и на себе си. Още повече, че същият дори не изявява особено желание да види бебето.
Общо взето, човек ако не чете внимателно ще помисли, че става дума за поне едногодишно. А то - за едномесечно. Новороденото има нужда основно и предимно от майки си. Нужда от социализация, роднини и свикване на този етап то самото няма. Тези нужди са у възрастните. За първи път чувам, че се приема за изключително нормално новородено бебе да бъде подмятано от ръка на ръка, да се играе с него /?/ и да служи за забавление на възрастни хора. Жената едва преди няколко седмици се е прибрала у дома с детето си и именно сега е момента на изграждане на връзката между майка и дете след раждането. Честно казано, не познавам ни един човек, чието новородено да е спяло при друг, освен ако обстоятелства не го налагат, нито същото да бъде оставяно/давано на някого, за да "си играе" с него. И да, новородените ги приемам като новородени, малко по други нужди имат от едногодишните. И да, спокойствие на майката е от значение за него, то всъщност единствено с нея има връзка още от утробата, познава гласа й, биенето на сърцето, дори миризмата на кожата и му е важно, на едно първично ниво на усещане, същата тази майка да е спокойна.

Което не означава никой да не припарва до бебето, нека не бъда разбрана погрешно. Да видиш бебето за малко, да му се порадваш за малко е едно, стига родителите да са съгласни с това, не виждам нищо лошо. Да се разнася новородено по етажи, да го носят и мачкат сума народ, да спи на друго място, да му се прексъва сън и кърмене е малоумно. Наистина, за първи път чувам подобно поведение да бъде окачествявано като "радост" и нещо нормално.

Какво иска и ще прави тя, си е само нейна работа. Взела е решение и без нас, последвала го е, явно в момента се чувства добре и спокойна. Това ли пречи толкова? Че не стои да я гърчат по старовремски?
Последното, от което има нужда, са "доброжелателни" набивания на канчето, задето не ще да живее в такава среда. За което си е права. Каква е причината все на нея да се хвърля вината и все от нея да се иска да мисли за дете и семейство? Не са ли именно идиотските стереотипи, че по презумпция жената за всичко е виновна и носи отговорност? Така не излиза ли, че дефакто е сама въпреки наличието на онзи?

Към авторката искам да кажа, че според мен начина, по който се е държала и разговаряла с мъжа си, е окей. Много покрепям това, че си му повтаряла, че искаш да говорите за семейство от трима, не за разширено такова. Подкрепям и това, което Франсоаз написа - "знаеш моето мнение какво е, дай да видим оттук насетне как да действаме". И последно, авторке, нека и аз да кажа и подчертая: не си ти лошата и кривата заради това, че не искаш в 21 век, при наличие на свободно самостоятелно жилище, да се свираш при свекъри, които те карат да се чувстваш зле. За мен искаш толкова малко, толкова елементарно и базово нещо, че който ти го отказва или оспорва, няма капка здрав разум.

На Абсурт искам само да кажа, че единствената, която изкарва авторката жертва, е самата Абсурт. Повечето от нас смятат, че е всъщност за похвала за това, че бързо се е усетила, че обстановката трови нея и детето, предложила е алтернатива и е готова да направи всички възможни действия, за да се стигне до там, че да има хубаво и спокойно семейство - мъж и дете - живеещо самостоятелно и справящо се с живота. Напълно адекватно поведение виждам аз, надявам се и мъжът й да успее да намери капка разум в себе си и да си постави същата цел: добро семейство.

Разбирам иронията от висотата на собствените ти самозаблуди...само ще кажа, че майка ми /светла й памет/ живя идентичен на твоя живот:
-шефа ще я овика-че какво толкова, това му е работата
-мъжа ще я овика-че какво толкова, всички мъже да такива
-съседката ще я направи на "кайма"-е, че тя си е зла
-и т.н., и т.н., точно на твоя принцип.Няма да отговори, няма да се опълчи, все мълчеше....на другите да им е добре.
Е, отиде си на 59 години, от рак.Без почти да е боледувала от друго през живота си.
Пиша го, защото за мен, ракът е именно "психична болест", следствие на постоянно подтискане на емоции, гняв, яд....тези чувства те изяждат отвътре, когато не са адекватно отреагирани.
-------------------------------------------------------------------------
Авторката все повече ми звучи като разумна млада жена.Ще се справи, каквото и да й поднесе "любимият"...