След като знаеш цялата истина какво точно очакваш да ти отговорим?
Стой си с него и ще се молим за теб и децата ти.
Стой си с него и ще се молим за теб и децата ти.
- Публикувана: 9 дек. 2019, 21:41 ч.
- Последно мнение: 10 дек. 2019, 11:16 ч.
Не знам какво да правя! Мъжът ми ме обижда, псува, унижава и .....
Знам, че лежа напразно със сигурност, друго нищо не знам, не знам например защо го прави, какво иска, какво му липсва, ми той дори и не говори. Не знам дали в името на детето да търпя. Сега разбираш ли ме?
Абе, не се хабете,. Тя не пита за съвет, а споделя, да й олеква между порциите тормоз.
Нас няма да ни убедиш, че е свестен, себе си залъгваш.
Нас няма да ни убедиш, че е свестен, себе си залъгваш.
Той че не е стока е ясно.
Ама жена, която търпи такова нещо и хлопа дъската. Хич и не жаля вече такива, които доброволно се подлагат на тормоз.
А и детето рано или късно ще бъде замесено в селските изпълнения.
Абе, не се хабете,. Тя не пита за съвет, а споделя, да й олеква между порциите тормоз.
Нас няма да ни убедиш, че е свестен, себе си залъгваш.
Нас няма да ни убедиш, че е свестен, себе си залъгваш.
Ще получиш много нападки тук, докато се откажеш да пишеш и четеш. Послучай ме - изчезни от него. Знаеш какво да направиш, просто ти е мъчно, че си дала, а не се полчава. Мъчно ти е, че не разбира. Мъчно ти е, че си вложила, а ще си на загуба. Изчезвай, само така ще намалиш щетите. Детето е малко, ще намери друга стая и друга градинка. Изчезвай!
Абе, не се хабете,. Тя не пита за съвет, а споделя, да й олеква между порциите тормоз.
Нас няма да ни убедиш, че е свестен, себе си залъгваш.
Нас няма да ни убедиш, че е свестен, себе си залъгваш.
Добре, наистина ли смяташ, че с боклук, какъвто самата казваш, че е той, детето ти ще има спокойно и щастливо детство?
Няма как да те разберем, ти самата не се разбираш.
Съвет различен от това да се спасяваш, няма да получиш.
Елора, да. И аз щях да й напиша да измъква децата, ама тя не приема просто, търси причини да остане.
Съвет различен от това да се спасяваш, няма да получиш.
Елора, да. И аз щях да й напиша да измъква децата, ама тя не приема просто, търси причини да остане.
Абе, не се хабете,. Тя не пита за съвет, а споделя, да й олеква между порциите тормоз.
Нас няма да ни убедиш, че е свестен, себе си залъгваш.
Нас няма да ни убедиш, че е свестен, себе си залъгваш.
Добре, наистина ли смяташ, че с боклук, какъвто самата казваш, че е той, детето ти ще има спокойно и щастливо детство?
Скрит текст:
Здравейте, имам нужда да споделя, подкрепа нямам от никой така или иначе. От 4-ри години живея с мъж и имаме 3 годишно дете. Животът ми е някакъв ад. Още когато бях бременна в 4-ти месец останах сама, сам сама в друга държава, защото мъжа ми беше задържан, осъден и излежа присъда от 3 години. Аз не го оставих, останах там като глас в пустиня, без семейство, без приятели, без познати, без регистрация, без лекари в първия момент. С помоща на българи които имаха Бг магазин, получих и регистрация, личен лекар, банкова сметка и всичко необходими. Всяка седмица ходих на свиждане по два пъти на 130 км. от града в който живеех. Родих преждевременно, може би от целия стрес, който преживях. Радост голям, страх голям как ще се справям сама с пеленаче. Бебето беше на 10 дни когато отиде на свиждане при баща си и така до навършване на 2 години. През цялото време се справях сама със всичко, не съм пропуснала нито едно свиждане. Семейството на мъжа нон стоп ме плюеха, мразеха, обижадаха и всичко каквото се сетите. Сега ще ме питате защо. Защото той има пари, и те искаха да се възползват, аз не позволих и всички накуп ме намразиха. Само майка му се държи добре с мен. Историята е много дълга ще съкратя малко. И така юли месеец миналата година той беше пуснат в отворен затвор и след още 5 месеца с гривна. Радост голяма, но това което се случи ме уби. Започна се напиваме всяка вечер, пушене на трева, игране на комар, скандали, панаир, купища обиди, едно малло дете го молеше с думите - Тате ела, а той казваше: тате играе отивай при мама. Хиляди молби, рязговори да спре е няма и няма. След около 6 месеца той отново беше задържан, като не желан в страната и за доизлежаване на пръсъдата и екстрадиция в Бг. Междувременно купихме къща в България. След задържането му аз и детето се прибрахме. Отново сама, ремонти, настаняване в новата къща, нов град, майка ми ме подкрепи този път и много ми помогна. Големи обещание по телефона че всичко ще е различно че повече няма да ме обижда и какво ли не. Това ми е втори брак, от първия имам дъщеря на 20 год вече. Има си приятел, запознаха се тук в града в който сега живеем, оставаха в нас на втория етаж в рамките на нормалното. Мъжа ми знаеше за това и нямаше нищо против. Дойде деня на неговото връщане, то маси, то приготовления, то камини горят, свещи, украси(в момента плача) та нали си идва, чаках три години, за миг не го оставих, не го предадох и се започна един огромен кошмар, пържа се в 10-те кръга на ада. Скандали, панаири, за дъщеря ми спяла с приятеля си в нас, нямали годеж! Аз бях като шокирана и много ясно защитох детето си, от там псуване, обиди мен, нея, майка, започна да ме гони беше пълна лудост. Не издържах и си тръгнах с детето, прибрах се в моя роден град. И то навръж рождения ден на детенцето. Още по голям ад настъпи смс - си с обиди, клетви и псуване. Детото много страдаше, искаше си стаята, градинката, тати и аз в името на нейното щастие се върнах. И адът продължава. Нон стоп пие, обвинения, че съм го оставила и пак сега казва:махай се, взимай детето махай се, не искам да те гледам, не те обичам, безброй обиди от най гадните, не съм на себе си като един ходещ труп. Иначе с детето е мил, играе си, когато не е пиян. Днес вече не издържах и му казах, че след тържеството ще си тръгнем, повече не мога. Не знам какво да правя не искам и тя да израстне само с мен, тук е нейният дом, има си прекрасна стая, ходи на градина, обаче не се получава. През ден едно и също се повтаря, аз само плача, не мога да спя, почти не ям, не приличам на себи си. Толкова много направих за този човек. Бог ми е свидетел през какво минах на майната си на хиляди км от Бг сама като куче за да не го оставя сам ,да е щастлив, да си види първата рожда, а какво получих! Кажете ми какво да правя, моля ви! И Ви благодаря!
Седя, чета и мигам на парцали.
Значи има един насилник (обидите са психическо насилие), който се държи отвратително, който обижда, унижава, мачка, и след всичко това мислещ човек задава въпроса "Какво да правя?"?!? Наистина ли?!?
Рано или късно, детето ЩЕ разбере и види това отношение. Такъв ли пример искаш да ѝ дадеш? В такава отровна среда ли искаш да я гледаш? И да ѝ причиниш? Къде е себеуважението ти?
Ще почне да прави, споко.
Децата може да са малки, но усещат какви са отношенията между родителите и.
След време ще чува простотиите ви от другата стая.
Нормална жена не би търпяла такива неща.
Нормална жена би го напуснала.
А това, че детето обича баща си не е причина да остава.
Ако той я обича ще го докаже, като продължи да се грижи за детето си и я вижда.
Видно е, че той тебе вече не само не те харесва, но и не те понася.
Децата може да са малки, но усещат какви са отношенията между родителите и.
След време ще чува простотиите ви от другата стая.
Нормална жена не би търпяла такива неща.
Нормална жена би го напуснала.
А това, че детето обича баща си не е причина да остава.
Ако той я обича ще го докаже, като продължи да се грижи за детето си и я вижда.
Видно е, че той тебе вече не само не те харесва, но и не те понася.
Ще получиш много нападки тук, докато се откажеш да пишеш и четеш. Послучай ме - изчезни от него. Знаеш какво да направиш, просто ти е мъчно, че си дала, а не се полчава. Мъчно ти е, че не разбира. Мъчно ти е, че си вложила, а ще си на загуба. Изчезвай, само така ще намалиш щетите. Детето е малко, ще намери друга стая и друга градинка. Изчезвай!
Това дете със сигурност ще страда повече, ако останеш до такъв токсичен елемент. Обаче, след като грешим, стой си там.
И докога смяташ, че ще можеш да търпиш?И сигурна ли си, че в бъдеще и детето няма да подхване? Сега може и да си играят, ама ти наистина ли би рискувала?
И докога смяташ, че ще можеш да търпиш?И сигурна ли си, че в бъдеще и детето няма да подхване? Сега може и да си играят, ама ти наистина ли би рискувала?