Заедно заради децата

Ама ние не живеем с тях. Не знаем и не можем да предполагаме.
Дали преувеличава - тя е тази, която трябва да си помисли.
Затова и попитах.
Някои жени тук не са виждали лентяи от класа и им се струва невъзможно описаното поведение.

Е , нищо ли е да си даваш цялата заплата, да караш на сандвичи и джобни..???

Това ми звучи като една стара позната, която казваше по отношение на съпругът и баща на детето й - "За какво ми е, ако не изкарва пари?!"
Даваше му джобни, колкото за най-евтиния сандвич. Другото прибираше.

Или знае, че другият няма да иска да живее с нея и с децата.

Не ме интересува какво точно тя прави и какво-той.
Тяхна работа. Само че, 13 години от 15 общо, на нея тази подредба й харесва.
Защото тя я е създала и поддържала.
И си го е написала черно на бяло, според прочелите старите й постове.
Стигнала е дотам, да му взима заплатата и да му отпуска джобни, като му прави кутия за обяд, наравно с децата.
Той е обичащият, който се подчинява на нейните изисквания.
Ако беше като нея- да гони кариера и да води бащина дружина, да се е развел той с нея отдавна.
13 години на нея й е харесвало да бъде капитана на кораба и го е споделяла тук. Смятала е неговата неинициативност и нищоправене за незначителен проблем, който не  е пречел на сексуалното й влечение към този мъж.
Станал е пречка, когато е реализирала резултата от борбата си с ония 40 кила, които на него не са му пречили......да я обгрижва.
После идва темата-въпрос, как се сваля мъж. Е, няма нужда да си гений, за да сметнеш 2+2, нали?
И да прецениш колко от написаното сега е истина и колко- встрани от нея.
това не значи, че я обвинявам, че не го обича вече.
Но, освен нейните чувства и виждания, на тоя свят са равно важни и на останалите членове на семейството и човещината изисква да извадиш глава от собствения си пъп......

И какво като кара на сандвичи и има джобни? Тя ли го е насилила да си дава заплатата? Не. Той и я е давал, защото той е решил. Съмнявам се да иска пари за всяка дреболия.
И как реши, че не му харесват сандвичите?
Може това да обича.
Ех, да имаше някой на мен да ми приготвя всеки ден храната за работа...
И под това да си даваш цялата заплата може да се разбират различни ситуации. Има пълен контрол, но има ситуации няма.
Аз съм си давала цялата заплата. Мятам я, да се плащат сметките. Казвам къде я оставям. Взимам си колкото ми трябват за деня.


Абсурт, кутията за обяд  трябва той да си я приготвя. А не тя.
И той не е обичащия. Просто така му е удобно. Жената върши всичко, гледа дома и децата, а той само се прибира, хапва и сяда пред тв.
Каквото и да казваш, тя не го обича. Абсурдно е някой да седи във връзка само защото другия още обича.
Бих била против, но ако беше добър баща.

Това е в пъти по-лошо от скандал.

Аз продължавам да се удивлявам на идеята, че човек на средна възраст ще се сплуе от кофти емоции, а деца на 12 няма да усетят нищо и ще се адаптират. Еми сори, ама на тая възраст са крехки и всяка травма ще си я отработват с години. А на 43...еми гьонове сме, в сравнение, не може да се катурнем толкова лесно. Затова майката да тръгне да си кътка емоциите, а децата - е, те ще се оправят, ще преживеят. Еми не, няма да им е лесно. В годините, в които да растат и да си развиват бъдещето, ще имат травма и ще премислят как, защо, откъде-накъде...а майка им вече е готова личност, има перспектива, нищо няма да й стане.

Да, явно затова върши повече работа. Но трябва да няма съмнение в изпълнението му.

Искренно ме интересува това как го разбра?

Сандвичи всеки ден?  Сигурна съм, че е очарован от идеята.
Минавали са годинките, в един момент вече не е била нито хубава, нито млада. Завъртял се покрай нея и тя решила, че е подходящ. И тогава е бил със средно образование и посредствен. Но я е устройвало.
Сега вече придобила самочувствие  първо на майка /най-важното/, после на реализирала се жена, и най-накрая
 /аплаузи/ на красива жена и какво стана?
Но така идеята, че с този с който иска бъдеща връзка без съжителство, дали щеше да я вземе за жена, дали щеше да иска деца с нея, или дали щеше иска някой дори да го види с нея, ако беше с повечето кг?
И сега най-голямата загадка - с какво сме по-различни от себе си с едни килограми нагоре или надолу? Защото като хора не сме по-добри, нещо за вътрешният свят също.
Човекът намерил в нея човек, съпруга и майка на децата му. А не - +40   -40.
Нейното е същото като на забогатял отведнъж мъж - ами аз заслужавам повече, искам нова млада жена, и сега като се разделя с моята - ами дано е щастлива.

Аз си представям тоя човек какви развлечения (малки удоволствия от живота) си позволява с джобните... Представям си как имам за по едно шоколадче към сандвича и нищо друго не мога да си позволя... освен ако не пестя (не вземам шоколадче), за да си купя например... една тениска!

Не са сандвичи, много хубаво подредени кутии с хубава, домашно приготвена храна.
Жената готви ежедневно, защото семейството й е ящно - мъжът й е едър, а синовете - със завиден апетит. Тя самата живее от салати и безвъглехидратни храни.
Предполагам, че купува на мъжа си всичко необходимо - дрехи, бельо, козметика, защото според нея той е неспособен да пазарува.
Джобни - ако е заслужил.
И все пак този човек нещо работи, едва ли е чак такъв олигофрен. Друга ще да е причината да го отглеждат като малко дете.

Ох, много е абстрактно всичко, което пишеш и ме се отнася за децата на Савина, които са две. При Савина обстановката не е отровна и децата обичат баща си (написала го е тя в първия пост). Може ли да разкажеш доста по-подробно какви специални нужди имаше детето ти, имало ли е регрес в развитието преди това, кога спряха заниманията със специалисти, ако изобщо и колко време е минало от развода. При конфликтни отношения има начална еуфория и след това таткото липсва.

При мене всичко беше ОК до пубертета и малко след започването, но в един момент се започна с "Искам при татко, не ща да уча, татко ми казва, че мога да не уча (за да не му искат пари за уроци)" и това при положение, че се виждах с "фикуса", както Сирената писа, епизодично и за кратко. За кратко, ама какви ресторанти, какви кинти ми даваше! Не е като при мама. А и идваше сам, не с жена си или приятелка.

Моят син се роди силно недоносен и не успяваше нито да суче, нито да пие от биберон, нито да яде с лъжица. До 2 годишна възраст изобщо не можеше да хапне нищо, само на биберон с много малка дупка. На 2 години си пишкаше и акаше в гащите денем, а дъщеря ми на 1 година беше чиста и през нощта, но това с проучването към тоалетна било нормално да не може на 2 (според педиатри). Не яденето се отрази негативно на говор. В моторика и разбиране на език винаги е бил перфектен. Тръгна на градина още на 2.5 години, на половин ден първо и се е справял блестящо. Палаво дете беше, но никога не съм седнала една цифра да напиша с него. Всичко сам. Взе си изпитите за прогимназия без проблем и без частни учители или помощ от нас. . Сега е в последен клас а гимназия и р малък ужас. Просто не иска нищо, ама нищо да прави, даже не ще да излезе навън. Блее, забравя да си напише домашните, не иска помощ, нищо не споделя, никъде не ще да иде. Не ни съобщава нищо от училище, дори шестиците. "Не знам, забравих, изморен съм, не ща, не мога, остави ме". Воден е на доктори, няма дефицити в лабораторни изследвания. Не знае какво иска да следва, нито къде. Частните учители ми казват, че блее о не е там.

До 10-11 годишен съм учила с него, а сега не ме иска изобщо. И баща си не иска, но го слуша леко и с него излиза.

И да не помисли някой, че понеже дъщеря ми не е имала специални нужди, всичко с нея е винаги било цветя и рози. По едно време, към 8-9 годишна бягаше от дома и дори в България, а не знае български. След това сутрин не щеше да ходи на училище. Тя не обичаше да учи като малка, а сега е библиотечен плъх.

Не бих се развела с мъж, който с нищо не вреди на семейството, даже до стотинка си дава заплатата. Плюс добър секс.
Много нечестно е също да се иска развод, след визуалната промяна и новото самочувствие.
Децата ще пораснат, макар и с тях да е рисковано да остане сама през пубертета, но мъжът е бил до нея дори с 45+кг и не го е натяквал.
Изведнъж обаче, той вече не е интересен?!
Ако не беше отслабнала, дали щеше да има желание за развод?
Не мисля.