Заедно заради децата

Абсолютно вярно е, че при въпрос за избор децата предпочитат по-заможния и с повече възможности родител. Кофти, но е истина.
И да, 10 години не бих претърпяла заради когото и да било. Трябва и фин егоизъм винаги.

Въпросът е какво точно търпи?
И какво точно я очаква след развода?
Има ли точна представа за цената и струва ли си?

Ако не очакваш големи циркове и насатройване на децата- - според мен е по-добре да се разделите. Аз се разведох също в неподходящ за детето момент- преди първи клас. На моето разводът му се отрази зле емоционално, но, за съжаление, нищо не му беше спестено. Мъжът ми ревеше и му разправяше, че аз не искам да сме семейство и го пращаше да ме пита защо.  Детето беше ужасно объркано и ту нападаше мен, ту баща си. Като във втория случай нямаше опити да бъде успокоено, а реплики от сорта "Значи искаш да се махна и повече да не съм ти баща?". Бабите и от двете страни също се включиха неадекватно и беше ужасно. И до днес не са станали достатъчно цивилизовани нещата - за цели 3 г. Като се обърна назад, наистина не мога да си представя да сме заедно.  Ние сме от една "черга", сходни доходи, професионално развитие, даже ценности и начин на живот. Но аз бях много разочарована от него именно като баща - подход към детето, липса на търпение и прекалена критичност, насаждане на вина и ниска самооценка. Направо не можех да го търпя наоколо. И.сега влияе зле на детето и наистина не го вижда.

Таф, погледнато със задна дата, явно си взела правилно решение. Но Савина може да се окаже сама с два броя бесни тийнове.  Не съм сигурна, че ще е добро решение. А 4-5 години да потърпи не е кой знае колко много. Още повече, че тя пише, че имат добри сексуални отношения с мъжа ѝ. Сапфир хубаво попита как се прави секс с човек, който ти е тотално опротивял. Явно, не ѝ е чак толкова противен.

Търпи плужек, прост, индиферентен.
Поне аз това разбрах. И нищо не ги свързва вече - нито емоционално, нито интелектуално.
Никой не може да каже какво с точност я очаква, вероятно облекчение и по-спокоен живот в емоционален аспект.
Цената не мисля, че ще е висока, нито че децата й ще се тръшнат при този така липсващ и инертен татко.

Две момчета се гледат трудно от сама жена. Казвам го от опит. Мисля, че ако нямах нов мъж до мен, трудно щях да се оправя с малкия ми син. Искат си мъжко присъствие и това е.

Точно така е - децата са егоисти, ще изберат този с повечето възможности. Още от едно време е вица - "чичко съдия, искам да остана при когото остане телевизора".

А че децата винаги ще са недоволни - така е. Ако родителите се разведат - ще са недоволни от развода, ако не се разведат - че не са се развели.

Правиш това, което считаш за добро и правилно, и това е.

Наистина е много важна причината.
Освен развод веднага може да се получи така:

Ако тежестта е материална/финансова, директно бих изложила очакванията си и ако има вариант, бих накарала другия, ако не успее да ме подкрепи финансово, поне вкъщи да поеме повече задачи - домашни, родителски, курсове, домакинство. Сам родител няма по-малко разходи или пък повече свободно време.

Може пък просто да не успява да общува с него или да е студен човек. Тогава има вариант за отворен брак, тоест слагаш картите на масата и мъжът да решава дали може да живее така. Видяла съм го веднъж, трудна работа, но така се избутва поне някоя-друга година.

Ако е с надеждата за нова любов, за съжаление трябва да споделя впечатленията си, че от моите разведени приятелки нито една не доведе мъж вкъщи, докато децата не станаха пълнолетни (само една към днешна дата). Дори и със статут на свободна жена, другите не се впускат в сериозни връзки, а всичко е от ден за ден, докато другият издържи да е в такава ситуация и скъса.

Сигурно би ме попитала дали са по-щастливи; някои са, но причината за развода бяха афери, дългове. В твоята ситуация е много трудно да се предвещае каквото и да е.

ППП Да добавя, че това са наблюдения в моя приятелски кръг, а не вселенската и единствена истина.

Е аз се събрах с мъж и се ожених с малки деца, така че не е правило и не е задължително. Все пак всичко е и на късмет.

А на авторката децата са големи и шансовете й за връзка са даже повече.

Аз, пък, напълно разбирам авторката. Не знам колко време бих живяла с мъж, който не ми е на нивото. Без значение, че е баща на децата ми. Във връзката трябва и двамата на се развиват. И много се дразня, като се включват децата като зависимо оправдание. Децата нямат думата в отношенията между майката и бащата. Двамата треньори да останат заедно, когато между тях има любов, обич и уважение. След като съпругът се е пуснал по течението, какво уважение провокира, също така отсъства емоционално от живота на децата. Не съм съгласна, че децата ще се спокойни, ако бащата стои като паметник в дома.
Ако дамата си е намерила интелигентен съмишленик и има споделена тръпка между тях, напълно я подкрепям да си търси щастието. Тя, финаново ще може да издържа децата и ще се справи.
Като бях дете, у нас имаше скандали, защото парите не стигаха. Много пъти съм си пожелавала майка и татко да се разведат, защото майка е свястна и умна жена и заслужава такъв мъж. Но, тя остана с баща ми, от страх какво ще каже съседката и познатите. Баща ми ми е казвал, че е останал, за да бъде дарен, като раста. Че той пак можеше да бъде до мен...
Както и да е, авторки, достатъчно си давала шанс. Омъжила си се, родила си деца. Тогава си била щастлива, сега не си. Недей прави децата заложник на щастието ти. Успех!

О, да, явно съм прозвуала категорично. Споделих как е в моя приятелски кръг, а не като правило. Затова е хубаво, минали през това да споделят опит във форума, разбира се.

Здравей, отговарям ти като дъщеря на разведени родители, внучка на разведени отдавна баба и дядо и неразведена майка на два тийна, единият - пълнолетен след броени дни.

Не мога но да те посъветвам, защото зная, че финансовата, социална, емоционална цена на развода или оставането в брак я поемаш ти.

Накратко - в твоето положение аз не бих се развела. Имате хубав дом, пари (ако и да ги носиш ти), хубав секс, две доста пораснали деца. Нямате какво да си кажете, мъжът не ти е интересен - това е преодолимо ако всеки от вас си има собствен социален живот. Няма гаранция, че като се разведеш ще намериш образован алфа мъж, който да иска да живее с тебе и двата тийна и да ти дава повече пари, отколкото дава мъжа ти.

Явно не си особено щастлива от съжителството с мъжа ти и е ясно, че вашата връзка някога ще завърши с раздяла и развод. Но дотогава:

1) ако се разделите и разведете, той не взима ли половината от придобитото през брака?

2) къде и как ще гледате децата? Има няколко варианта:

   а) при тебе и той изчезва от живота им, като плаща издръжка. Парите не са ти проблем. Кой ще седи с децата докато си на работа нощем? Ако зареват за баща им, както са и две той ще се заинтересува ли от тях? Моите, като бяхме в чужбина и забранях нещо ревваха дружно за баща им и му дрънкаха да дойде да ги спаси от лошата мама, дето не купила лопатка или ги прибрала рано рано в 23.40ч да си лягат.

   б) смесено гледане със седмица при единия и седмица при другия - контакт и с двамата родители, но с времето ненавиждат непрекъснатата смяна. Отразява се зле на приятелства и често и в училище. Повечето съученици на децата ми живеят така, но си казват, че не им е приятно. Децата ми казваха, че за нищо на света няма да се лашкат по този начин.

    в) при бащата. Ще си свободна за нови връзки, ще имаш редовен контакт с тях, издръжката няма да ти е проблем. Ако той няма жилище и печели малко ще му присъдят ползуване на твоето. Ако той не знае в кой клас са и не ги юрка да учат може и да го изберат и няма да са първите. Децата не разбират кой точно готви и чисти и защо.

    г) единият остава с единия родител, а другият - с другия. Практикува се при конфликти между децата и разлики в привързаността. Във вашия случай май няма да стане. Обикновено близнаци и деца с малка разлика не се делят. Няма издръжки.

Понеже са големи имат избор. Условията на отглеждане подлежат на промяна във всеки един момент при желание на някой от вас или някое от децата.

Ти си решила да се разведеш. От години чета, че не си щастлива. А мъжът ти защо не иска да се развежда? Пробвала ли си да клъцнеш секса?

Малки деца приемат по-лесно чужд мъж вкъщи от намусени пубери, на които и без това животът им е крив и само си търсят кого да обвинят за това.

Освен това авторката не споделя, че е намерила любовта на живота си.
И продължава да се секси с опротивелия си съпруг. Който просто "й е под нивото". С какво? Че бил с една степен по-ниско образование (което тя е знаела винаги) и не изкарва пари, колкото нея (което, подозирам, е ябълката на раздора). Иначе разбиранията му и сексът са си ОК - и преди, явно и сега.

Постът на Невена е доста прагматичен.
И най-вече, никак не е сигурно, че някъде навън я чака онзи мечтан принц - умен, красив, богат, щедър и готов да се обвърже трайно с нея, опортюнистичните й роднини, двамата й подрастващи сина и всичките проблеми в тази връзка.
Съвсем по друг начин биха били нещата при две деца, вече откъснали се от майчиното крило.

Мисля, че няма значение как ще постъпиш. Щом не си постъпила още никак... Нито имаш порив да си тръгнеш, нито търпение да останеш.
Моята версия е, че се чувстваш недооценена
 и обидена,
а той дори не подозира за чувствата ти.

Вътрешно от яд, замисляш как да го нараниш за отмъщение,
като невротичния Дук Мандарина, който заплашва да се хвърли от гардероба, ако не стане неговото.

Обичаш го и те е яд, че той не ти обръща внимание, защото е уморен.

По- добре го заведи на екскурзия или скачайте с парашути нещо. Събуди адреналина в него, тръпката...

Вероятно сте в някоя от всичките кризи, през които преминава брака.

Не бих се развела заради " не го обичам".Аз лично гледам интереса на детето и след това моя .Защо си чакала, той си е бил все същия.Да няма нов?Отсега ли не знае кой клас са децата? Тогава се питам какво си чакала 15 години? Да пораснат? И сега смяташ, че са достатъчно големи, за тази твоя крачка? Казваш, че нямате явни проблеми.Ами те кого ще винят тогава?Не бих поеала такъв товар.Щастието е относителна величина.В крайна сметка, никой няма да ти даде рецепта как да действаш.Човек когато е решен обичайно действа, не пита познати и форуми.Децата са големи, идея имат ли за твойте планове или ще им дойде като гръм? Може да те обвиняват.Зависи какво можеш да понесеш.А с мъжа ти не си ли говорила? След като от години ти се върти? Внимавай с илюзиите, слушай себе си, не хората.И реално ще се справиш ли по- лесно сама с две деца? Даже и да заживеят с теб след развод, какви ще са ви отношенията? Както описваш, бащата ще излезе жертва.Ако толкова ти липсва тръпка , търси я както намериш за добре и виж как се чувстваш.Много въпроси има с неясноти.Пробвай първо с някаква промяна, после действай, ако си сигурна че няма да сбъркаш.Не само заради децата , а и заради теб! Успех!