Доня Йсерияния примлясна доволно последната глъдка от шестия коктейл на доня Дона в полусън. Нещо меко и нежно, напомнящо младост се галеше в щията и. Тя се усмихна насън. После подскочи с див вик. Краката и сами я понесоха далече от смутилището на съня и. Корморанът на ефирната Ламелита, почитетел на опиянителните пари остана озадъчен от невероятната развръзка на романса му с капките коктейл потекли по бузата на пияната дъртофелница, която се беше разплула на шезлонга. Виковете на Йосеряния предизвикаха учудените гракания на птицата , а те пък привлякоха погледа на Доня Краставелиния армаган. Виетнамското чудо не подбираше много от към меню. Изтощени от общуването и психоанализата на собственичката си и ненахранени, младежите подгониха пияния Помпонийо. Птицата отчаяно гракаше и хапеше, но все нахалос поради разминаване на обактите във взора му. Накрая от зор проговори с човешка реч. "Недейте мерзавци, вашата кожа!" Виковете му привлякоха вниманието на бабиериндосите и настана драма. Доня Ламелия извади пушка и стана опасна. Доня Алмуна Краставицио изправи гръд пред пушката и настана тежко мълчание. Разбрали сложността на ситуацията, младежите пуснаха корморана, който от своя страна се свлече в несвяст, невярвайки, че е избегнал тенджерата и гърлата на тези млади безсрамници.
- Публикувана: 28 юли 2006, 12:01 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2006, 20:30 ч.
Бабиериндос V част
Доня Дона бе жена с принципи. В крайна сметка Помпонийо, любимецът на нейната приятелка Ламелинда, бе по-важен от някакви мимолетни упражнения по Тао-сексология. Така че тя хвана трите сингапурски агънца за жълтите ушета и ги натъпка обратно в кашона, добавяйки и един пакет Педигрий Пал за гризкане по пътя. После се напъна и избута кашона в океана.
- Адиос, крехки пролетни рулца мои - въздъхна тя и избърса издайническа сълза. След това се обърна към останалите:
- Сеньори, обявявам бедствено положение! Вече втори ден сме на сухо, тургорът ни ще залиней! Трябват ни либовници, спешно! Нека търсенето започне... сега!
- Адиос, крехки пролетни рулца мои - въздъхна тя и избърса издайническа сълза. След това се обърна към останалите:
- Сеньори, обявявам бедствено положение! Вече втори ден сме на сухо, тургорът ни ще залиней! Трябват ни либовници, спешно! Нека търсенето започне... сега!
Ама как ще ядете единственият и неповторим плешив корморан в галактиката бе?За вас кученца няма ли? - съскаше Ламелинда към жълтурковците, които Доня Дониня напъхваше с огромно усилие в един кашон...
- Ще видите вий, гнъсни кормораноядци! Ще извикаме Унуфрий да ви потопи в най-ужасяващите океански дълбини, да ви гъделичка до смърт и да ви покаже на всичките акули в района!
Помпонийо похлъцвайки се безпокоеше дали в тази неравна битка не е загубил 2 от 3 си свещени косъма! Той влажно погледна към своите спасителки и се задължи да запомни, че отсега нататък трябва да им бъде роб! Безпокойството му плавно се замени от блажена дрямка...
да не се публикува: дона ме уби с тоя педигрий! тъкмо пишех за кученцата...
-Бабини сладки, заопява Де Хуанита, къде отивате бабини агънца...
Но, осъзнавайки преходността на живота, Де Хуанита не тъгува дълго - зер на тези години времето тече бързо...Поогледа се наоколо и набеляза следващата жертва на закъснелите си мераци.
-Изгледът отзад е прекрасен, примлясна с удоволствие тя, поприглади с ръце леко измачканата си нова блузка и се завтече, преди другите да са забелязали мишената
Но, осъзнавайки преходността на живота, Де Хуанита не тъгува дълго - зер на тези години времето тече бързо...Поогледа се наоколо и набеляза следващата жертва на закъснелите си мераци.
-Изгледът отзад е прекрасен, примлясна с удоволствие тя, поприглади с ръце леко измачканата си нова блузка и се завтече, преди другите да са забелязали мишената
да не се публикува: дона ме уби с тоя педигрий! тъкмо пишех за кученцата...
Доня Хейялита, тез сиган са по вкуса на сеньора Алма-Джалма, не ни ги пробутвайте на нас
-Боже разплакахте ме. Този левент как прилича на покойния ми- Доня Йосеряния избърса търкулилата се сълза и посочи дедиероса.
Живота и се преобърна пред погледа и и върна усещането за несигурности и горчивия вкус в устата. По тоя повод удари още едно.
-Ще се опиянча...- отбеляза. И загледа другите дедиероси, впуснала се в спорта "Търсене на утоляващия страстта" Уви- все дърти. Не- благодаря. Следващите моля.
Живота и се преобърна пред погледа и и върна усещането за несигурности и горчивия вкус в устата. По тоя повод удари още едно.
-Ще се опиянча...- отбеляза. И загледа другите дедиероси, впуснала се в спорта "Търсене на утоляващия страстта" Уви- все дърти. Не- благодаря. Следващите моля.
