Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №17

Добър вечер!

Благодаря за споделеното! 🌺

Лу,
Аз също не съм го изгледала с превод. Май няма на български все още, а при мен руския не върши работа. 🥴

Тигаса,
Благодаря за озета! 🌺

Дана,
На мен също ще ми е трудно да гледам Демир в такава светлина и подобно отношение към Зюлейха. Напълно го оправдавам, че се чувства предаден и обиден, но не трябваше да постъпва по този начин...
Зюлейха вървеше по много тънък лед, разкъсвана между майката и обичащата жена. Ледът се пропука по ужасен за нея начин...

Тежък ще е епизодът утре. Мисля си, че този път, за разлика от Демир, Зюлейха ще натисне спусъка.
Другото, което ми е адски интересно е дали Йълмаз ще подкрепи Зюлейха, дали ще се съберат и ще започнат борба за децата... 🤔🤔🤔

Спокойна вечер!

Здравейте!

Реакцията на Демир след филма не е реакция по правилата на традицията. Тя е само външно такава. По традиция е това, че той грабна пистолета и жена си и я отведе в гората, за да я убие. Опетнена ли е честта му, опетнена е, тайната среща с мъж, прегръдката...картината му дава основание за наказание по традиция.
Но, първо, съвсем не по традиция той се отказа да убие прегрешилата си жена. Някой съмнявал ли се е, че когато и да е и при каквито и да е обстоятелства Демир ще може да убие Зюлейха? Аз съм убедена, че това винаги са били само думи.  Демир външно се държи прилично пред традицията, но както знаем, той се ожени за Зюлейха, потъпквайки най-съществени норми на същата тази традиция. Не ме учудва, че и в наказанието, въпреки че взе пистолета, не остана докрай  верен на традицията.   
Второ и основно. Мотивацията на Демир не е от традицията, освен кадрите за физическо прегрешение. Всичко останало е контекстът, върху който произтича тази реакция на Демир и този контекст е напълно различен от това, което има предвид традицията. Тук влизат преди всичко междуличностни отношения, въпроси на доверието и любовта. Видяното физическо съприкосновение, въпреки и достатъчно за традиционен отговор от страна на Демир, дава само повод, зад който стоят духовни отношения между героите.
Демир гледа филма след действията по изчистване на честта на Зюлейха, а след това  партньорското действие между Демир и Йълмаз прерастна в бизнес партньорство. Непосредствено преди филма е любовната сцена, в която Демир споделя пред Зюлейха своите чувства и мисли, които ще имат пряко отношение към филма и това, което по-късно и говори в гората. Зюлейха не каза нито дума в онази нощ, а е имала какво да му каже. Нейното мълчание той е възприел като съгласие и приемане на това, което и говори. А се оказва, че тя е имала тайна среща, в която Йълмаз е предпочетен, него тя е отишла да предупреди от действие на Демир, „сърцето и е забило“ за Йълмаз и следователно нищо не е останало в миналото. Щом е така, логично следва, че на Зюлейха и е все едно какво ще стане с Демир, след като обвинението е първоначално срещу него; за него сърцето и не е трепнало. Зад физическата изневяра, която единствено има предвид традицията, стои духовно предателство на човек, с когото си споделил, на когото си се доверил и чакаш любовта му. Ако не се бяха случили всички тези предхождащи филма неща и ако Демир не беше казал на Зюлейха това, което и каза в онази нощ, тогава неговото поведение щеше да бъде само в рамките на традицията за физическата изневяра. Но сега зад прегръдката стои останалото; в гората Демир каза на Зюлейха точно това. Докато Зюлейха повтаряше непрекъснато, че нищо не е направила и така подчертава несъстоялото се докрай физическо събитие в срещата, Демир се чувства унищожен от това, че тя е застанала на страната на Йълмаз, избрала е него като е пренебрегнала Демир. Традицията не се интересува от сърдечните работи. Затова и поведението на Демир не бих определила като поведение по традиция или поне не само като такова. Гневът на Демир тръгва от прегръдката и тя му подсказва как да действа, но зад нея той вижда всичко от последното време, в което и Зюлейха, и Йълмаз играят двойна игра с него.       

„...Защото повече няма да повярвам на думите на Мюжгян. Ще вярвам само на думите на жена си. Макар и късно, го разбрах
Какво разбра?
Че си моя. Че си ми вярна. Че дори и да не ме обичаш, ме уважаваш. Знам, че си затворила миналото. Разбрах го. Винаги си била до мен. Гордея се с теб. Всеки ден се влюбвам отново и отново в теб. Всеки ден. Отново.“



„...Защо не ме попита? Убил ли е Йълмаз Ерджумент?
Чух какво казваш на майка си. Че ако прокурорът те притисне, ще кажеш, че го е убил Йълмаз. Откъде да знам, просто се паникьосах.
Ето това е твоето признание. Ти си се изплашила за Йълмаз. Сърцето ти е забило за Йълмаз? Ти си отишла, за да му съобщиш? Отишла си да му кажеш, че Демир ще те издаде? Ти ме унищожи, Зюлейха! Ти ме унищожи! Ти ме унищожи!...“

Дана, тя тая "култура на честта" в Чукурова направо си е талибанска. Публично обругаване на жената, а т.нар. общество стои и зяпа, после баш отбраният елит клюкари с наслада и без всякакви скрупули. Затова и първите думи на Зюлейха от трея са предизвикателство и бунт към същото това общество: "Вие гледахте до сега мъченията над мен, хайде сега пак гледайте!" И после от озета - Зюлейха ще насочи пистолет "към хората, които й съсипаха живота". Изглежда и авторите мислят, че Хюнкяр и Демир са хората, съсипали й живота. Никакви намеци за нейни свободни избори и договорни, брачни отношения 

Катя, Ваня,
Благодаря за коментарите!

Аз отдавна спрях да отговарям на въпроса какво е искал да ни каже авторът. )
Ако погледнем от самото начало, поне аз мога да кажа, че Вели ѝ съсипа живота. Хюнкяр после стабилно допринесе. 😀

От другата страна пък с пристигането на Йълмаз и Зюлейха в Чукурова, мога да кажа, че и те с лъжата си допринесоха за сегашното им състояние и също промениха живота и на Хюнкяр, и на Демир, на него най- вече.

Ира, ами в случая каквото е искал, това е и казал авторът - все пак съм цитирала, не съм си го измислила. Няма метафори, алегории, символи ..., в прав текст са си го заявили хората. А и озета не е дело на фенове, а на авторите на сериала.
А за тая лъжа аз и преди съм писала. Демир хлътна по Зюлейха още преди да знае каквото и да е било за нея, че чак слезе от влака (по спомен) да я търси на чешмата. Така че съвсем обяснимо е и по-нататъшното му действие - негова с цената на всичко. А това всичко съдържа такива действия и думи, че е далееече от представата за човек на честта според европейските критерии. Нито мъдрост, нито справедливост, нито смелост, нито умерено поведение и въздържане на гнева.
Между другото, аз така и не можах да намеря аргументи и в полза на мнението, че Демир защитавал честта на Зюлейха във връзка с Ерджумент. За мен Зюлейха в случая си беше просто натопена от Шермин с болното й въображение. Ако някого трябваше да спасяват, това беше Демир, който подари пистолет на братовчед си, и Йълмаз, който го уби. Зюлейха нямаше никакво отношение към случката и даже не знаеше за нея. Тук нейната чест беше лъжлив предлог да се защитят други хора, вкл. и Гюлтен. Та всъщност Зюлейха се изправи пред медиите заради мъжете и Гюлтен.
Та така с честта в Чукурова и в частност на Яманови. Фалшива работа.

Катя 🥰 ,
Знам, че не го измисляш ти. Просто споделих как аз пречупвам Чукуровските случки. 😀🙏
Да, Демир от пръв поглед се влюби в Зюлейха във влака, виждайки я на чешмата. Не знам дали би се борил за нея с  цената на всичко, ако Зюлейха беше казала истината за тях двамата с Йълмаз.Даже ми е много интересно как би постъпил тогава Демир.

Аааа, озетът представя накратко насоката на сюжетната линия, която има авторство - нея имам предвид. Що се отнася до думите на Шермин или други герои, те имат различни функции в композицията на сериала и не могат да се идентифицират с авторите. Ролята на Шермин  като ... "морален съдник" е известна.
Факт е, че между видяното на филма (на Мюжгян) и реалността има разлика. А реакцията: "Това е изневяра и оправдано е наказана с публично обругаване и отново разделяне с децата", според мен е  нерационална. Тя е предшествана от: З. гледа все към конака на М. и Й. (макар че и Мюжгян правеше същото); Й. помага на З. в предродилно състояние, или като се е спънала; едно шалче ... и т.н.,  нагнетяване на самовнушенията на Мюжгян. И истинската причина е в: Той/Тя не ме обича, което беше ясно на потърпевшите Мюжгян и Демир много преди случката със срещата. Само че в тая "култура" не можеш да излезеш публично и да кажеш: "Не ме обича", по-удобно е да се позовеш на "честта" на името. При това, странното е, че честта засяга мъжа, но не и жената - Демир може да изгони Зюлейха публично, Мюжгян - не. Тя може да избяга. Ей затова смятам, че този морал има общо с Шериата, но не и с Модерността в отношенията между мъж и жена.
ПП Между другото, чисто житейски, винаги съм се вбесявала, когато един мъж, обичал до смърт, не убива себе си, а жена си (че и децата си), накрая ... може и да се самоубие. Такива случаи има и у нас. А се знае, че цивилизованото решение е развод. Ерих Фром (в "Бягство от свободата") го обяснява с механизма на деструктивността , при който след като не може да живее заедно с другия и да се чувства свободен, човек се опитва да унищожи заплахата. Според следната логика, имаща отношение към нашия случай: Аз съм безсилен да накарам другия да ме обича (мотивът -  любов е сред първите като прикритие за унищожаване на другия или на самия себе си), мога да се справя с непоносимостта на това безсилие, само като разруша обекта на заплахата. Разбира се, като резултат, пак ще остана сам и изолиран, но няма да бъда сразен от непреодолимата сила на опасността Тя/Той да ме унищожи. Което си е отчаяна самозаблуда... и  в резултат - един неизживян живот.

Добро утроо! 😻

Лу 😘 ,
Ти май си успяла да изгледаш епизода с превод. Добре, че в постовете имате цитати, та така получавам и аз превод от части. 😀
Усещанията ми са много сходни с написаното от теб. 🌺

Катя 🌺



До после!

Хубав ден ви желая!
Благодаря за споделеното!

Зюлейха не разбира от начина, по който Демир се отнася към нея досега, вече много време. Тя продължава да гледа на брака с него като на игра – нейни думи. Досега Демир не беше видял прегръдки, вече видя, какво още? Всеки използва изразните средства, които познава: Демир грабна пистолета, Зюлейха действа тихичко. Иска да е с Йълмаз – там отвън е по-близо до него, сега нека той я приеме; Демир прави усилия да я извади от сърцето си; тя знае, че Демир няма да се откаже от децата, нека каже на Йълмаз, че Аднан е негов син и да си го вземат по съответния начин. Зюлейха сама направи това дете дете на Демир, омъжи се за него мълчалива и съгласна, какво иска сега. За днешния ден Зюлейха е отговорна толкова, колкото и всеки от Яман. Нека  отиде и да го каже на Йълмаз и в съда. Какво очаква от хората, събрали се за сеир, да и кажат „браво“?
Една „подробност“: традиционната култура е колективистична култура. Затова за нея е важно какво вижда и какво мисли обществото, не отделният човек. Докато Демир направи всичко за честта на Зюлейха; тя направи всичко за унищожаване на неговата чест. Двамата заедно -  пред публиката от Чукурова. Не изпитвам съжаление към Зюлейха, тя е силна героиня и съжалението към нея е обида. Зюлейха е усетила в себе си сила, за да започне „играта“ с Демир сила, която идва от любовта.   

Зюлейха се омъжи за Демир, изслушвайки  студено неговите обещания да я направи щастлива, да и даде живот като приказка и своето сърце. Тя мълча, мълча и мълча...докато Йълмаз се върна от затвора. След това каза на Демир, че се е влюбила за първи път в Йълмаз и че него ще обича до края на живота си. Всичко това човек може да разбере, заедно с отговора защо Зюлейха каза толкова късно това, което трябваше да каже на Демир още преди сватбата: Зюлейха използва Демир. Като се е хванала на война с Демир, сега трябва да продължи да я играе. На мен не ми е жал за нея повече, отколкото за Демир. Обичаният от Зюлейха Йълмаз е наблюдател, но като такъв той носи своя вина за нейното положение; Зюлейха сама се бори за  тяхната любов.

https://vk.com/video10326029_456239869

Привет и от мен
Благодаря за споделеното!
Съгласна съм с Катя - лично за мен, Демир реагира експанзивно на неща, които пределно ясно и добре знае. Това, че е заблуден си е негов проблем. Зюлейха не му е казвала, че го обича; стои изкуствена и чужда до него, това и слепец го вижда. Демир си влезе в самозаблуда след раждането на Лейля и за това никой не му е виновен. Само преди месеци, Демир уж стигна до прозрението, че - "насила хубост не става", но след като излезе от затвора започна да прави физиономии за "бягството" на Зюлейха, което Хюнкяр си беше измислила в онзи момент. Защо не поговори с нея? Само се извини..."резурделим биитанннем" и до там. А, цялата тежест на ситуацията, "прозрението" му преди да го арестуват и думите му тогава сякаш увиснаха. Защото Демир не иска да чуе, какво има да казва Зюлейха? Защото знае, че няма да му хареса. Именно за това, Демир избягва разговори по въпроса, изказва си своите емоции и така "дава тон" на ситуацията. Ако Зюлейха каже нещо за Йълмаз, следват приказките за: "Омразата и гневът ми са по-големи от любовта ми към теб. Ще съжаляваш. Йълмаз ще пострада. Мисли какво правиш и вършиш." За мен, лично, нещата са ясни - Демир иска да контролира всичко. Такъв човек е. Така, той контролира, моделира и поведението на Зюлейха, като й влияе психически и емоционално - тя няма как да каже или направи друго. Тя не е спокойна и ясно й е дадено да разбере, какво ще се случи, ако тя изкаже истинските си чувства или реагира иначе. Как се очаква Зюлейха да е искрена? Недоумявам. Именно и за това, тя е двойнствена в поведението си като снаха на Яман. Тя играе роля, която й е вменена и за всички е угодно тя да я играе по определен начин.
Подобно нещо има и с Мюжгян. След въпроса й: "Още ли обичаш Зюлейха?" и последвалото мълчание на Йълмаз и думите му само за брак и семейство, заради детето, беше ясно какво се случва. Мюжгян прие това и живееше с тази мисъл до момента на научаване на истината за Аднан. После вече не беше същата и това, за което бяха говорили, след научаването й за писмото, вече не й беше достатъчно, именно поради тази истина за Аднан. Мюжгян се гневеше, че Йълмаз не може да й даде любовта, която тя иска. Да си беше тръгнала.
Не приемам да се посочват като основни и единствени виновници Йълмаз и Зюлейха. Мюжгян и Демир имат своите огромни роли и грешки. Напълно съм съгласна с това: "Факт е, че между видяното на филма (на Мюжгян) и реалността има разлика."
И да поясня нещо: Реакцията по правилата на традицията не включват само и единствено убийство на прегрешилата жена. Всеки, който се е интересувал по-задълбочено по въпроса, може да го потвърди. Дори убийството не е чак толкова посевместно срещано и широко застъпено поради различни емоционални причини, особено в Егейска Турция. Тук не визирам традицията в страните от Близкия Изток, някои страни в Азия и Африка.
Често пъти, дори, убийството се счита за прекалено лесно отърваване на съгрешилата жена, като душата й ще иде в Рая, защото чрез преждевременната и насилствена смърт, тя се "изчиства". А, според много подформи на традицията - жената трябва да се мъчи. Именно за това е и следният, много по-често срещан сценарий - съгрешилата жена е обругана, бита и обиждана пред всички - семейство, съседи и общност. Като това обругаване и бой имат различна проява, няма да изпадам в подробности. Жената бива гонена от къщи без пари, без дрехи, без право да докосне децата си. Обществото не й помага, то я отхвърля и тя е низвергната. В голяма част от случаите, особено в селските региони, жената няма при кого да отиде, няма кой да й помогне и тя слага край на живота си. Така тя извършва още един грях - самоубива се. Именно чрез тази поредица от действия, наказващият мъж може напълно да съсипе съгрешилата жена - във всяко отношение. От морално, през емоционално, до физическо и душевно. Един изстрел в главата е много по-лесен вариант за жертвата, но недостатъчно "силно наказание" за наказващия. Който от друга страна, в много случаи все пак трябва да даде обяснение пред органите на реда и според закона да си понесе някакво наказание. Именно за това, освен в обществата със силен религиозен ислям от Близкия Изток, в други мюсюлмански територии - традицията по изчистване на честта в много по-голяма степен разчита на съсипването на съгрешилата жена и докарването й до самоубийство. В някои региони около Ван (Турция) има огромен дял на самоубийствата на млади момичета. Те биват докарвани до това положение - или директно (дават й отрова или й хвърлят примка в гаража или хамбара) или индиректно - чрез постоянен тормоз или обществено обругаване, като тежката присъда и негативно отношение са достатъчни, за да пречупят волята за живот.
Именно поради това, аз лично смятам, че действията и реакциите на Демир са напълно в стила на традицицията по изчистване на честта. Това, че Демир не застреля Зюлейха, не значи, че той не е действал и не действа в съзвучие с тази традиция...това по отношение на кадрите за физическа изневяра. Демир изостави ранената си жена в гората сама. И то с рана в слепоочието. Този силен удар с дръжката на пистолета можеше да предизвика кръвоизлив в мозъка и Зюлейха можеше да умре сама в гората в ужасни мъки и като животно. Фактът, че тя е жива не е изцяло по заслуга на Демир. Той можеше да си твърди, че тя е жива, но тя можеше и да бъде мъртва следствие на удара и на липсата на помощ, както и на студа през нощта. Отделно: за Демир беше ясно, че Зюлейха е готова за смъртта, тя не се страхуваше, а я приемаше...дори каза, че иска да умре. За Демир е ясно, че убивайки Зюлейха той няма да я накаже. Именно и за това, решението му за наказание беше друго - тя да изпита дългосрочна мъка и страдание, така че да й се иска да умре. Относно взаимоличностните отношения, аз вече писах, че реакцията на Демир трябваше да е друга. Липсата на адекватно мислене, както и първичността в нагласата му показват, че няма напредък у него. Това е моето виждане. Той вече беше направил една грешка, съдейки по "очевидното" и сега направи втора такава. Относно личното отношение и емоционалния въпрос - Демир отдавна беше наясно с това: че Зюлейха обича Йълмаз, пази го, но се е примирила за момента със съдбата си. Преди месеци, Зюлейха застана с бременното си тяло пред Йълмаз при онези развалини, когато Демир извади отново оръжие срещу него. Какво може толкова да се е променило? Това, че Зюлейха твърдеше, че няма нищо общо с Йълмаз в конкретните моменти беше вярно - тя нито беше оставила шала си в колата му, нито беше инсценирала разваления двигател на колата си, нито беше планирала да ходи да кърми плачещия от час Керем Али. Всички знаят, обаче, фундамента на ситуацията, но се мълчи по въпроса, защото това е в угода на всички засегнати, включително и на Яман. Как може да се очаква Зюлейха да твърди пред всички, че все още обича Йълмаз, но не е правила това или онова, в което я обвиняваше Мюжгян. Дори и в тесен кръг, това беше ясно. Но, беше угодно да не се вижда и забелязва. Всички са пределно наясно, че Зюлейха и Йълмаз имат чувства един към друг, но са се примирили, заради семействата и децата си. Зюлейха е тихичко активна заради Аднан. Няма как Йълмаз да има същото активно поведение, защото той няма тайна - беше честен със Зюлейха, тя е наясно с всичко около него. Тази с тайните е Зюлейха. Тя знае, че има доста неща, които не е казала на Йълмаз и именно заради тях, а и основно заради Аднан тя предприема тези рисковани стъпки - да се върти около малкия конак, да бъде пред очите на Йълмаз, да създава отношения между него и Аднан, като предоставя време и моменти те да са заедно. Това не означава, че Йълмаз е пасивен. В този момент, активността на Зюлейха към Йълмаз е свързана с наличието на тайни, които могат да бъдат приети от Йълмаз по различен начин от действителния и Зюлейха е наясно с това: Мюжгян й подсказа как може да бъде възприето всичко това след дистанцията на времето. Именно и за това, действията на Зюлейха са много по-осезаеми и видими.
Относно нарушаването на традицията от страна на Демир, женейки се за Зюлейха - не мисля, че той е сътворил геройство или е единственият, който следва любовта си. Първо: Демир ясно каза, че би направил всичко, за да има Зюлейха. Той дори призна на Хюнкяр, че ако Зюлейха му беше отказала да се омъжи за него, то той също би се включил в изнудването й за живота на Йълмаз. Т.е. Демир подкрепи "плана Хюнкяр" и така морално се присъедини към него (разговорът в конюшнята след скандала при новината за вторатат бременност). Тук е и моят отговор на въпроса на Ирина -  какво би направил Демир, ако не го бяха излъгали за "брата и сестрата" - лично за мен, той щеше да направи всичко възможно, за да получи Зюлейха и да я отнеме от Йълмаз. Цялото му поведение до момента ми подсказва, че той би нарушил и правила и традиции, за да я притежава. Щеше да използва това, че Йълмаз е издирван. Ако той знаеше, именно той щеше да е обади, за да арестуват Йълмаз. Това си мисля аз. Няма как да знам със сигурност, но така предполагам въз основа на това, какво до момента е показал Демир.
Второ: Четин също следва любовта си нарушавайки традицията - той обикна и ще се жени, за Гюлтен, чиято чест е опетнена от Ерджо (по традицията). Но, за разлика от Демир, при Четин има взаимност. Саббахатин също не реагира според традициите - и при двете изневери на Шермин, те бяха все още женени и Саббахатин е имал цялото право да й иска сметка в духа на традицията. Но, той реагира според усещането за междуличностните отношения. Те вече не бяха близки, но той отдаде уважение на майката на детето си, като в единия случай говори с нея насаме, а в другия случай молбата му за развод беше предвижена по-бързо. Йълмаз също не реагира според традицията - а имаше пълното основание да убие годеницата си, която му се беше врекла в любов, а после стана жена на друг мъж.
Аз съжалявам Зюлейха. Не съжалявам никой друг в момента. Никоя жена не заслужава подобно отношение от мъж, който твърди, че я обича. Един влюбен мъж ще преглътне всичко, ще преглътне собствената си болка, но няма да нарани жената, която обича. Няма да може да я гледа как страда, как се мъчи...ще предпочете той да изтърпи всичко това, стига тя да е добре. Както неведнъж съм писала - за мен любовта на Демир към Зюлейха е егоистична, едностранна, изкривена и малформирана. Това е нездрава любов. Не ми допада това насилие като цяло, тази непрекъсната психологическа атака и тормоз. Аз нямам такова разбиране за любовта. Демир е прекалено самоконцентриран в любовта си и собствените си емоции и чувства. Важен си е той за себе си. Никога не пита Зюлейха, дали е щастлива, какво мисли, какво чувства, какво иска. Изказва някакви си негови чувства и Зюлейха се чувства притисната да се съгласи мълчаливо, защото иначе не знае, какво ще последва. Демир не се интересува от това, какво иска и чувства Зюлейха. Той дори й съсипа настроението и вдъхновението по повод на булченската рокля на Гюлтен. Демир не разбира Зюлейха, не може да се докосне до душата й, защото е на голямо разстояние от нея чисто емоционално и като начин на мислене. Това е моето мнение. Тя нямат общи идеи, ценности, възпитание, възгледи и мироглед. Отдалечават се все повече.
Двете деца свързват Зюлейха и Демир, но това не трябва да е причина те да живеят в един нещастен брак. Дете свързва Йълмаз с Мюжгян. Дете свързва Зюлейха с Йълмаз. Децата не трябва да са свидетели на насилие и агресия. За съжаление, смятам, че това ще стане в Яман, ако Зюлейха се върне. Някои емоции се прекършиха; фалшивият съвместен живот беше разтърсен и не виждам смисъл пак да се "кърпи" и да се преживяват подобни ситуации. За децата това би била токсична среда.
Аз лично искам да видя една друга Зюлейха. Не обичайната вяла "мебел" в хола на Яман. Или мълчащата Зюлейха като "кукла" в леглото на Демир.
До довечера!
П.П.
Лучия разликата е, че Йълмаз е нямал никога намерение да отвлича сина си от майка му - Мюжгян. Той никога не е коментирал бягство със Зюлейха след новината за бременността на Мюжгян, още по-малко да бяга, вземайки детето. Йълмаз прие децата на Демир и бягството с тях по усмотрение на Зюлейха, но никога е нямал намерение да отвлича дете от майката.
Подобно нещо стори и Демир преди това - той прие сина на Йълмаз като свой по усмотрение на Зюлейха, без разрешението и знанието на бащата.

Привет
Лучия разбирам доводите ти, но лично според мен Зюлейха реши да рискува поради редица логични причини, вече писах по въпроса доста. За това ще резюмирам:
1. Тя не разбра достатъчно ясно, за какво става въпрос, но ясно чу, че Демир ще предаде Йълмаз, ще каже и за Гюлтен, ако прокурорката го притисне; дали Йълмаз е виновен или не - тя нямаше да може да разчита на Демировите думи, който я лъга неведнъж, включително и за смъртта на Йълмаз.
2. Зюлейха е била лъгана и манипулирана и от двамата Яман в един или друг момент в миналото и за това им няма доверие;
3. Йълмаз не е приятел на Демир, за когото могат да си говорят спокойно и лежерно, а е негов враг и в личен и в стопански план. Само споменаването на името на Йълмаз изкарва Демир от релси и търпение. Започва да вика, крещи и става мнителен. Още повече, че в последно време Мюжгян нажежи обстановката с някои безумни обвинения - за шала, за колата, за телефонното обаждане. Така че, не виждам как точно Зюлейха би разговаряла с Демир по въпроса за Йълмаз;
4 Зюлейха вече е виждала и преживяла възползване от вината на Йъмаз - Хюнкяр я спря да свидетелства в полза и подкрепа на Йълмаз и той получи най-тежките придъди на базата на грешно обвинение; Никой не може да гарантира на Зюлейха, че тази несправедливост няма да се повтори. Това, че не са издали или "изиграли" Йълмаз до сега по случая с Ерджо, не значи, че няма да го направят впоследствие при променени обстоятелства.
5. Зюлейха знае за историята с Демир и набеждаването на Фекели преди години, което е коствало на Фекели 20 години в затвора; Никой не гарантира, че сега няма това да бъде повторено с новия враг - Йълмаз, с цел унищожаване на противника. Това, че една година не е правено нещо по въпроса не значи автоматично, че такива действия няма да се предприемат сега.
6. Как точно предава Демир? - Той не беше в опасност, защото винаги е можел да каже истината, а Йълмаз да си поеме вината. Самият Демир го каза - че това него няма да го засегне (разговорът му с Хюнкяр).
7. Зюлейха не предава Демир, а този път тя беше готова да помогне за евентуално справедливо следствие за Йълмаз, ако се наложи. Това, че тя иска този път Йълмаз да не е "натопен" както преди чрез възспиране на свидетели, не значи, че тя е "ПРОТИВ" Демир. Защото Демир не беше тогава в опасност.
8. Самият факт, че Демир отиде при Жулиде без предварително да се обсъдят нещата с другата страна, не дава идея, как е можело да се развие по-нататък положението. Йълмаз е враг на Яман и те можеха да се възползват от това. Срещата на Зюлейха с Йълмаз предотврати изненада за Йълмаз и даде възможност поне да бъде информиран и да помисли как да реагира. Зюлейха много добре знае, че Йълмаз няма да остави друг да поеме вината му - не е такъв човек. Така че, Демир не е бил застрашен от тази гледна точка.
9. Зюлейха сега реагира така, както е трябвало да реагира преди. Превантивно. Тогава тя се довери на Хюнкяр и загуби, а Йълмаз "обра" всичко. ":Парен каша духа", както се казва. Ние като зрители имаме цялата информация, но за Зюлейха някои неща бяха "дежа вю" и тя се реши на рискован ход.

Отделно: Демир щеше да каже на Жулиде за Йълмаз и за Гюлтен, без да уведоми Йълмаз (при условие, че двете семейства заедно потулиха случая) и без да подготви Гюлтен. Само появата на Хатип ага с новата информация за клюката попречи на Демир да издаде Йълмаз. Да, той е в правото си да стори това - спор няма, но честната игра в случая изискваше самият Демир да каже на Йълмаз, че е принуден да каже истината преди да иде при Жулиде или чрез Хюнкяр това да се каже на Фекели. Впоследствие честта на Гюлтен беше спасена покрай Зюлейха, защото вече едно изказване на истината би изглеждало като прехвърляне на вина.
Разликата с Мюжгян е следната: Мюжгян застраши много реално живота на Йълмаз; докато за живота и свободата на Демир по това обвинение нямаше никаква опасност. Дори и да не бяха убедили сестрата на Ерджо и ако Демир беше арестуван, то аз съм сигурна, че Йълмаз щеше да иде и да се предаде и да разкаже истината. Йълмаз може да мрази Демир, но нямаше да го остави да лежи в затвора заради него.

https://vk.com/birzamanlarcukur/video-82230597_456240525?z=video … pl_wall_-82230597
Много силен клип! Не разбрах само от авторите на сериала ли е?
Май няма пак да има открит достъп до превод онлайн.