Майка в по -късна възраст?!

Free, живо и здрави да сте! Прекрасно е, че сте успели и ти пожелавам радост!
Ето за това става въпрос - за желанието и готовността, за тях възраст няма!

Аз си мисля, че в повечето случаи предразсъдъците, че ние или други жени на нашата възраст са “лели” са си лично наши. Не може цял живот да си на 20 или 30, това е ясно. Оттам нататък коя жена как се поддържа и се грижи за себе си е нейна работа. За някои жени това е приоритет и е супер важно, за други - не чак толкова. От опит мога да кажа, че сияят и греят и имат чар не най-красивите жени, не най-младите, а най-обичаните и тия дето обичат себе си без прекален егоцентризъм. Когато си на  крилете на любовта и си обичана, желана и обгрижвана, цъфтиш и хубавееш и очароваш без да искаш и други мъже. Когато една жена е нещастна в любовта, залинява, не прилича на себе си и някак се състарява без значение на колко е години. Но трябва да вярва, че това е преходен период. И че ще разцъфти отново.
Аз лично не бих се подигравала на някоя приятелка или коя да е жена в труден период, че е качила килограми и не е същото маце от преди няколко години. Никой не знае кога какво ще му дойде на главата.
Майчинството също е индивидуален избор, но и Божа работа. Много млади жени прихващат от въздуха и с лекота правят аборти. Много други години наред искат, и бебето не идва. Или така и не срещат подходящият за баща...Никой не бива да съди другите, защото не е изживял нито живота му, нито знае през какво е преминал.
В момента аз съм на път да сбъдна мечтата си да стана майка, първа бременнност ми е и съм на 40. Взех решението преди няколко години, но с бившия ми партньор все не ставаше, след раздялата си с него - пробвах пак с друг и пак не стана. Последваха прегледи, изследвания, обикаляния по репродуктивни специалисти. Равносметка - много запазен яйчников резерв, но миома и запушена тръба като пречки. Две неуспешни инсеминации миналата година. Трета донорска тази година, този път успешна. Не, не е просто късмет и случайност. А плод на много месеци подготовка, режим на хранене и редовна фоликулометрия и изследвания. Положителната нагласа въпреки статистиките и вярата, че ще станат нещата. Всяка жена трябва да опитва, докато е възможно. Да не се отказва. Да вярва в себе си. В крайна сметка всички жени сме създадени и за да дарим живот ❤

Пожелавам ти от все сърце една лека бременност и здраво бебче на термин

Free2020, ако само свалиш малко кг и ще си си супер. И аз съм на 49 г, но от 73 станах 63 кг. и който ме срещне, казва, че все едно съм друг човек. То и аз го виждам. Да сме хубави по родителските срещи Аз имам и опция да пращам там младия татко и да се скатавам хихи

Моят мъж също е по-млад...сега ми даде идея ти
Ами аз си върнах кг.62....ако сваля още ще висне двойно . По-скоро да кача малко
Живи и здрави да сме....тепърва притеглянето ще си казва думата. Да имаме сили ,нерви и средства да ги изгледаме тия деца. Друго не ме интересува .

Оле, извинявай, стори ми се, че писа че сега си 80 - объркала съм се! Да, здраве - друго и аз не искам Нервите ми са вече на дантела

Родих на 23 и на 41 , след първото раждане имах много здравословни проблеми и много килограми отгоре, които не успях да преборя. Второто забременяване беше спонтанно и изненадващо,защото се поотпуснахме,мислех,че вече съм “лелка” то взе, че стана. Да, всички казват, че съм разцъфтяла и младея, но вчера бяхме на семейна екскурзия и като разглеждах снимките си мислех, че много си личи, особено на фона на каката на 19 години и бебето на 1 . Има голямо значение и живия контакт и излъчването, но годините са си на нашия гръб, не са ме бъркали с баба на бебето, но и аз не съм си и крила моите 42. Иначе майчинството в по късна възраст е страхотно и мисли кой на колко и кога ще е са напълно излишни, защото никой не знае какво го очаква в бъдеще. Успех на всички ❤

Първото го родих на 32, второто на почти 43.
Вторият път правих доста повече изследвания, в т.ч. и амниоцентеза.
В никакъв случай не бих казала, че второто секцио беше по-тегаво от първото, даже напротив.

Да ви попитам забелязвате ли някаква тенденция напоследък жени 40+ да раждат масово. Не говоря за случаите в които не са можели да имат деца или са чакали подходящ партньор. Говоря за жени, които вече имат деца, големи, отгледани дето се вика. Аз живея в малко населено място, където се знаем почти всички и 2022 и 2023 наблюдавам бум на бебевалеж на жени от тази "категория" (аз съм една от тях).
Много съм щастлива от този факт, защото сега почти всички 40+ излизаме заедно с бебетата и някак ми е много готино, че имам толкова много връстнички с бебета. Просто не мога да си представя ако трябваше на площадката да общувам само с 20-25 годишни майчета (нищо лошо не искам да кажа за младите мами, просто комуникацията е на съвсем друго ниво и това е съвсем в реда на нещата).

Общо наблюдение за раждане на 40+ нямам , но попаднах няколко пъти в обкръжение на майки 20+ . Не ми допадна , защото разговорите и изобщо всичко се върти само около бебето , а разбираемо аз имам много други интереси и ангажименти , които да съвместявам и не продължих комуникацията . Лично при мен бременността и секциото на 41 бяха в пъти по леки от предишното естествено раждане, даже се шегувам , че се замислям за трето не на шега😀. Много по осъзнато о спокойно е майчинството на късна възраст, няма ги драмите на младостта 😃

На първото секцио станах 24чася след операцията. Едва се тътрех. На второто ми дадоха акъл познати лекари, че трябва да станеш докато сипоще под анестезия....6ти 7ми час. Рипнах като кобила и от първия ден натам...не ме е боляло...само ве придърпваше. Аз комуникирам с всякакви мацки на площадката и да има разлика ...дъртите сму на един акъл....младите са много притеснителни

И аз го забелязвам. Но този феномен го бях видяла преди години първо в чужбина. Сега вече се среща все по-често и в БГ. Просто погледа върху късното майчинство се променя с времето и съответно жените все повече не се чувстват притиснати от стереотипи.

Аз когато бременеех на 41г, изобщо не се притеснявах от годините си (като цифра). Обаче обръщах много повече внимание и инвестирах във всякакви прегледи, изследвания и пренатални тестове, защото бях наясно, че с възрастта се увеличава и рискът от разни синдроми и аномалии. Последния път родих на 42г и честно бих имала още едно дете и последното, което ме интересува, е дали изглеждам като сестра или като баба на детето си. Но вече не бих си го позволила, не толкова заради самата възраст, а защото от тук нататък рискът да се появяват все повече здравословни проблеми нараства. Разбира се има хора, които не са здрави и като млади, а други са здрави като бик и до 80г. Но все пак с възрастта този риск нараства.

Иначе първото бебе го родих на 32г и бебешкия период ми беше много труден и изобщо не знаех къде се намирам. Първите месеци бях скапана от умора, стрес и хронично недоспиване, бях направо ''Живите мъртви". Сега, когато родих третото на 42г, изобщо не го усетих този перод. Гледам я между другото. Така че това изобщо не е до години.

Аз напоследък много се радвам, че има жени, които раждат на тази възраст. Но споделете как забременяхте? Чрез инвитро или естествено? И имахте ли някакви тромбофилии, ИР и други? Аз също искам второ, но все повече се отчайвам.

Аз съм на 39 и съм в майчинство сега - при мен определено беше много трудно. Нямам друго дете на по-млада възраст и не мога да сравня, но първите месеци са ми абсолютна дупка. Недоспиването ме съсипваше, денонощните ревове, хич не ми беше спокойно или между другото. А таткото беше 24 часа с нас, работейки от вкъщи и помагайки с всичко. Не знам, може би зависи и от самото дете, а не само от годините.

На нас взе да ние трудно от както пропълзя преди година, та до сега - на година и 6м е. Може би защото нямаме много помощ. Определено си иска енергия да се тича след малко дете, но не мога да кажа дали щеше да е ми е по-лесно преди години. В момента не съм в лоша форма, имала съм години дето бях с наднормено тегло и може би и по-зле щеше да е.
Мечтата ми е да го гледам съвсем спокойно, но не ми е възможно, да, по-спокойна съм от себе си на 20-30, но не съм толкова спокойна, колкото искам.
Може би става по-нормално да се ражда поредно дете след 40, би било добре, но аз познавам само една дама в моето обкръжение, на нея и 5то. Другите късно родили, късно сме почнали.

п.п.
Иначе съм с СПКЯ, ИР и по-време на бремеността бях с гестационен диабет, но беше лека бременост като изключим това. Инвитро забременях.