Майка в по -късна възраст?!

Канелена бисквитке, зависи от страната.

Не ми се вярва да зависи много силно, но така или иначе твърдението горе беше "само в България".

Германия е страната, иначе за Италия  и Испания знам, че по -късно раждат. Обаче се съмнявам и там бабетките да не се възмущават.
Животът и изискваниета на жените се променят, та е нормално и възрастта а раждане за се вдигне. За съжаление обаче социалните промени не влиаят на биологията и съответно влезаме в капан.

Аз не хваля чужбината, просто споделям лични впечатления. При мен няма езикова бариера, за да кажем, че нещо съм недоразбрала.
И жената на баща ми (както и повечето нейни приятелки), и аз сме родили късно. Не съм срещнала или забелязала подмятания по този въпрос. Но те не използват мамешки форуми, защото са друго поколение и имат други интереси. В техния случай говоря за контакти на живо с приятели, познати, непознати и лекари. А аз пиша само тук и не съм наясно какво е отношението в чуждестранните форуми.

Магдена, ходила съм по лекари и в други държави и мога да сравня. Там като цяло отношението е съвсем различно към пациента. Независимо дали си плащаш или не, се държат хипер учтиво, че направо досадно. А тук (да, само в Б-я съм срещала подобно отношение - защо трябва да казвам на черното "бяло"?), хем си плащам по стотачка на преглед, хем ме хокат (даже да не му споменавам името на светилото, съвсем открито ми се присмиваше вкупом със сестрата) и излизам от кабинета смазана. Не казвам, че всички си позволяват нетактични и грубовати коментари, а че подобно отношение съм срещала само тук. И е така във всички сфери - просто ни е такъв манталитета.

Точно в Италия гледат да родят до 30. Дъщеря ми роди месец преди да стане на 25. Около нея повечето майки са н средна възраст 27-28. Другата е на 24 и иска да изчака поне 3-4 години, а дори около 30 смята за идеално.
В Скандинавието раждат по-късно. Всичките ми познати там раждат след 30-35 и раждат по няколко деца с малки разлики, а имат и различни правителствени и общински програми, подкрепящи късното майчинство (над 45).
Нормално е първото раждане да е по-късно, защото жените учат по-дълго от преди, после гледат да поработят по специалността си.

У нас маса лекари и сестри се държат невъзпитано и грубо с пациентите, защото не са принудени служебно да въздържат лошото си възпитание, при това се държат така съвсем не само с бременните, но не говорехме ли за подмятания и изказани мнения от обществото изобщо?
Сигурна съм, че лекарите в Западна Европа (а целият останал свят не е Западна Европа, има и други чужбини) са по-възпитани от нашите и дори да мислят нещо, не го казват. Въпрос на възпитание и на спазване на изисквания за професионално поведение. Не ставаше дума за това, мисля.
Мамешките форуми са точно толкова чужбина, колкото нашите тук са България. Съседките и клюкарките - също. На мен досега само една лекарка, подчертано цапната в устата, си е позволила да ми подмята подобни неща при първото раждане, когато тъкмо навършвах 37, и те съвсем не бяха само за възраст, ами и версии защо раждането не върви, каква е кекава мускулатурата ми, как матката ми е като на бабичка и как я лъжа, че във всекидневието се движа, тоест всичко това не може да се отдаде баш на схващанията в Бг на колко години трябва да се ражда. Същата тази обаче имаше слава на добър, опитен гинеколог и безкомпромисен към реда началник на отделение (то смее ли човек да и се опъне ).
Никой друг не ми е казал нищо за възраст лице в лице, точно както и се твърди за чужбините. Къде виждате разликата тогава, освен във възпитанието на лекарите?

Нямам почти опит с лекари в Бългагия, само тук в бг мама обаче се ужасявям като чета. Проблема според мен се корени още в университетското образование. Никой никога тези лекари не ги е научил, че има такова понятие като професионална етика. И са длъжни да го спазват. Тук също си позволявят волности, но като им скръцнеш със зъби да останат професионални и да не си позволявят лично мнение много бързо млъкват.

Канелена бисквитка, ако трябва да бъда максимално честна едно време -1998г, когато майка ми роди брат ми няколко месеца преди да навърши 34 ми се струваше, че го е родила късно. Някак в предишните ми представи бременност и раждане след 35 и то за първо дете, ми се виждаха " не по правилата". Но ето, че времената се променят и това за добро или лошо става тенденция.
 Едно време за мен беше странно, сега виждам нещата по друг начин. И друг път съм писала, че една от малкото причини да съм привърженик на бременността в по-ранна възраст е възможността за реакция чисто времево
 Същевременно обаче никога не съм била с мисленето "тази й изтича времето". Да, то е безспорен фактор, но не може да е самоцел създаденото на нов живот. Та понякога- когато, тогава.
 Щом имате желание за още дечица- пожелавам ти го от сърце.
 А относно трудността с две деца- обикновено подобни "доброжелателни "коментари идват от хора, които пък като са били с по едно дете са казвали на други, очакващи бебе "сега е лесно, ще видиш като се роди". Напълно безумни предупреждения, които само вредят. С две деца е чудесно. Да, трудно е, да понякога логистично е малко сложно, но с търпение нещата се случват.

То хубаво ама се случва порасналото дете да влезе в училище с пушка и 2 пистолета. Така че не е задължително да се копира 1:1 моделът им.

Ако в България имаха свободен достъп до тези неща както там сигурно и тук щяха да ходят. Само като се сетя на какви идиотщини съм се нагледала от деца и тук. Направо полудявям като се сетя как едно противно такова ми хвърли питатка в краката докато бях видимо бременна и се хили докато бяга. Определено беше на възраст в която много добре осъзнават какво може да се случи от това действие и то не е само да ми изкара акъла.
Та едва ли е свързано само с приспиването на ръце,  спането с родителите докато тръгнат на училище.

Здравей те! И аз искам да разбера! Аз съм на 39г и 1 година правим опити нямаме никакъв късмет със репродуктивните д-ри????

Здравейте, не сте ходили  на доктор или ? Какво означава нямаме късмет.

Темата е интересна, интересни са и меннията. Ще споделя и моята история, която е малко по-различна. Родих първото си и засега единствено дете на 33 г. Забременях на 32 г. след близо 3 години опити и 2 години ходене по доктори. С тежък (непреодолим)мъжки фактор, избор на донор, при мен всичко си беше ок. И така, уж здрава, уж под 35 г. но не ставаше и мина 1 година, докато забременея. За щастие, когато най-малко очаквах, нещата се случиха. Имах сравнително лека бременност, преносих, родих секцио, защото бебето беше над 4 кг и нямах родова дейност. Възстанових се за няколко дни, все едно не е било. Физически не съм като преди, просто съм много заета покрай детето, нямаме помощ от роднини, сами го гледаме.
Животът ти се преобръща, но няма по-голямо щастие. И съм на мнение, че колкото по-рано го осъзнаеш, по-добре. При нас конкретно и по-рано да бяхме почнали, пак щеше да е същото, но вероятно щяхме да имаме и второ, щеше да ни излезе по-малко пари и т.н.
Възрастта има значение не само за бременност и раждането, но и след това - за отглеждането на детето. Не е важно само да го родиш, а да се грижиш за него, да го възпиташ, да имаш сили за безсънните нощи, търпение за всичко, което не можеш да промениш , сила за болестите и всичко останало по пътя. Животът е кратък, понякога е само един миг и затова е хубаво да се радваме на важните неща колкото се може по-дълго.
Доста хора около мен забременяха след 30-те, кои с помощ, кои без. Все повече и повече хора имат нужда от помощ за това. Много жени са с изчерпан резерв, затова е важно човек да е наясно какво се случва с тялото му след 35 г. и да реагира, да има опции. Не че е невъзможно да се забременее, просто при някои хора е по-трудно.

Каква хубава тема, радвам се, че я открих.
Здравейте и от мен. И на мене ми се иска да бъда "поостаряла" мама. Първата си кукла родих на 35г, 2г опити, не открихме проблема, накрая ми писна и се обърнах към инвитрото. След втори трансфер забременях и родих моят дар от Бога. Всеки ден се моля да ми е жива и здрава и ние покрай нея, за да я гледаме. И ние сме сами, в чужбина, нямаме помощ. Аз и ММ работим. Тя тръгна на ясла, когато беше на 1г- тук "майчинството" е 9м. Пиша го в кавички, защото сумата, която се плаща е символична, колкото да не е без нищо. Ако нямаш спестени кинти или мъжът ти не прави сериозна сума- не става. После таксите за детските градини- убийствени. И така... Общо взето е мнооого трудно, а и вече съм на 38г, Август (живот и здраве), на 39. От едно известно време ме гложди мисълта за второ, но сега става все по-натрапчива, откакто всичките ми съседки са бременни. Едната роди преди 5м, другите две са в момента с коремите. И аз съм единствената на улицата- небременна. И започнах да се депресирам, заради възрастта най-вече, и малкото останало време. Също- не искам повече инвитро, а и по смъртно не можем да си го позволим. Имаме един замразен ембрион, но трансферът би ни струвал, колкото цял курс инвитро. Тааа, надявам се да ни се случи нормално. Господ да се намеси отново, да сътвори чудо и да ни дари с живо и здраво бебе. И аз да съм ок, за да го износя и след това да не се гътна, защото, откакто родих дъщеря си, вечно нещо ми има. Развалинка.
Не съм си проверявала хормоните, нямам представа дали имам останали яйца, нито как са на ММ плувците- почиват ли си, спортуват ли, кой ги знае и тях. Ако стане- стане. Ако не- ми гадно ще е, но ще трябва да се примиря. Явно така е трябвало да бъде.
За тези, които вярват...По-другата седмица съм на хороскоп, да видим нещо ще познаят ли. Била съм на сумати подобни преди, включително и нумерология, и искам да ви кажа, че почти нищо не се случи от казаното.
Ааа, по темата за възрастта, когато малката ще е в първи клас- млада ще съм още тук започват на 5-6г...

Пожелавам ти от сърце да стане по естествен път. Не си престаряла.