Изневерих

  • 17 218
  • 249
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 112
Базила най-доброто решение което взех е да пусна тема тук. Всички тези мнения на различни хора ми помагат да разграничат правилното от грешното. Трябваше ми и друга гледна точка за да се осъзная. Вярвам че това ще бъде един урок за мен през когото е трябвало да премина.

# 136
  • Мнения: 7 718
Като мъжки съвет- спри да хленчиш и да се молиш. За един мъж няма по-отблъскващо нещо от една слабохарактерна жена, която след като са и го наденали, се е сетила колко си обича нейния и реве за прошка. За тези работи е трябвало да помислиш преди да си събуеш гащите пред другия, а не сега. Факта е факт, не можеш да го промениш, за това опитай да запазиш малко достойнство. От там нататък решението е негово, но дори да ти прости, нищо няма да е същото и тази връзка не вярвам да я бъде за напред. Ако имахте деца разбирам да си заслужават усилията, обаче при това положение не виждам много смисъл в продължаването на цялата тази мъка.

# 137
  • Мнения: 1 827
Rozova dolina, споменаваш, че си се ядосала след някакъв негов пиянски запой. На него често ли му се случва? Повярвай ми, няма как да изневериш на човек, когото обичаш безрезервно и безусловно. Драмите ви са се трупали до .степен, в която ти си решила да "му кажеш ти на него вече" и си изневерила
Струва ми се, че искаш да си го върнеш, не защото много го обичаш, а те е страх да не останеш сама, без познатия придружител. На 25 си само! Съветвам те да продължиш напред след като се успокоиш. Дори и той да се върне при теб, нещата няма да са същите.

# 138
  • Мнения: 112
Michone не се случва постоянно, само 2 пъти е било проблемно напиване. Може и да си права, да го правя от страх да не съм сама. Чувствата в момента ми идват ту мач и не знам какво точно чувствам.

# 139
  • Мнения: 3 186
Изчакай месец да си събереш главата и чувствата. После ако искаш, говори.

# 140
  • Мнения: 112
Tainichka благодаря за съвета. Сега времето ще покаже какво ще стане, каквото има да става ще стане.

# 141
  • Мнения: 7 718
Michone
"Повярвай ми, няма как да изневериш на човек, когото обичаш безрезервно и безусловно. Драмите ви са се трупали до .степен, в която ти си решила да "му кажеш ти на него вече" и си изневерила“

Нормалните хора обикновено сядат да говорят като имат проблем, а не отиват да се фраскат с първия/та срещнат/а
Ама естествено, че е по удобно да си намериш оправдание и да се изпраскаш с някой друг/друга, от колкото да се опиташ да изгладиш нещата с половинката. След което да прехвърлиш вината на другия, че не те е почесал където те сърби.

# 142
  • Мнения: 112
Rf22 прав си, нормалните хора говорят. Не искам да се оправдавам, аз сгреших, каквито и проблеми да сме имали решението беше в разговорите, не при трети човек. Нама никакво оправдание на света което да ме оневини.

# 143
  • Мнения: 7 718
Разделете се и започни на ново. Вашата връзка вече е компрометирана, дори да ти прости, никога няма да го забрави. Няма как да градите по-сериозни отношения от гаджета (каквито сте сега както разбирам) върху такава основа и както ти казах не си заслужава страданието, което ще си причините от тук нататък.
Още си млада, ще срещнеш нови хора и гледай никога повече да не повтаряш такава грешка. Изневярата е лъжа, подигравка с човека, на който би трябвало да ти е най-близък. Като имаш проблеми, сядате да говорите, ако са непреодолими или след многократни разговори не се промени нищо, тогава се разделяш и търсиш друг.

В добавка- да търсиш вина в другия и да оправдаваш собствените си грешки по този начин- това е типичното кур*енско поведение, характерно не само за жените. Има си други начини за решаване на проблемите, както вече написах по-горе.

# 144
  • Мнения: X
Добър вечер, потребител съм отдавна, но реших че не искам да заставам с името си и да се знае коя съм.
Та да премина на темата. Изневерих на мъжа до мен, нараних го, разбиха сърцето му. Чак след като му признах,
Скрит текст:
осъзнах каква грешка съм направила. Много се обвинявам, три дни нито мога да ям, нито мога да спя. Вечер пия приспивателни за да мога да заспя и пак се будя и плача през ноща. Осъзнах какъв мъж имах до мен и се разкъсвам на парчета. Той много страда, не иска да ме чува, не иска да ме вижда, казва че иска време. Разбирам го, причиних му огромна болка. Бих направила всичко за да си го върна. Бих направила всичко за да ме прегърне пак. Не искам друг човек нито в моя, нито в неговия живот. Страх ме е че ако не общуваме и не се опитаме да продължим заедно той ще намери щастието другаде. Изпадам в паник атаки когато си го помисля, не мога да дишам, задушавам се, започвам да треперя и ми става лошо. Знам че за всичко това съм виновна аз и единствено аз. Това че сме се карали за някакви дребни неща не ме оневинява. Всички имат разногласия, но аз постъпих много долно. Моля ви за всякакви съвети, упреци, мнения. Искам да си върна този мъж. Искам да изживея живота си с него. Моля ви да ми помогнете. Всичко ще ми бъде от полза. Чувствам че животът ми се срива и единствения виновник за това съм аз.
Ако не си искала раздяла, защо си признала?
Предала си го, прав е да те отхвърля.
Съвет нямам.И на мен са ми изневерявали, не успях да простя и да забравя.
Или може би един...със следващия, като решиш да му кръшкаш, не му казвай.

# 145
  • Мнения: X
Разделете се и започни на ново. Вашата връзка вече е компрометирана, дори да ти прости, никога няма да го забрави. Няма как да градите по-сериозни отношения от гаджета (каквито сте сега както разбирам) върху такава основа и както ти казах не си заслужава страданието, което ще си причините от тук нататък.
Още си млада, ще срещнеш нови хора и гледай никога повече да не повтаряш такава грешка. Изневярата е лъжа, подигравка с човека, на който би трябвало да ти е най-близък. Като имаш проблеми, сядате да говорите, ако са непреодолими или след многократни разговори не се промени нищо, тогава се разделяш и търсиш друг.

В добавка- да търсиш вина в другия и да оправдаваш собствените си грешки по този начин- това е типичното кур*енско поведение, характерно не само за жените. Има си други начини за решаване на проблемите, както вече написах по-горе.

Интересно ми е ще пишеш ли такива остри мнения, ако мъж беше пуснал темата? Или при мъжете е различно, те милите имат необуздани хормони, па' биологично им било заложено да си пръскат семето, па' това, па' онова...


Разбирам, че авторката е постъпила неправилно - това е факт!, ама има и още нещо: мъжете в тоя форум бая проектирате страховете си и комплексите си.
На жените Ви ............ им са само Ваши, нали, но Вие Вашия инструмент можете да го споделяте с кого ли не? Ай сиктир.


Просто провокация, ако искаш не отговаряй!

# 146
  • Мнения: 1 827
Ako iskash, ние Rf си го познаваме със силната си, средновековна, ненавист към леките жени. Не се впечатлявай толкова.
Rozova dolina, защо трябваше да признаваш? Нито ти живееш сега по-леко, нито той.

# 147
  • Мнения: 112
Michone и аз не знам защо ми трябваше, беше инпулсивно. Виждам че с това ми действие нищо не стана по-леко. Съжалявам за постъпката си и с цялата си сила си налагам да не му пиша. Сега когато ми стане мъчно, или искам да му пиша отварям една тетрадка и пиша всичко което бих му казала. Така нито търмозят него, нито подтискам чувствата си.

# 148
  • Мнения: X
Разкрихте ме, целта ми беше да страдаме. Ух колко съм злобна само. Изчакайте да паркитам метлата зад вратата и да си окача островърхата шапка на закачалката. Момичета кой сам си желае лошото?
Не си пожелала лошо за себе си.А за него.Да се направя ли на врачка с кристално кълбо?
Той си заформя пиянско събиране.Ти избухваш, следва скандал.Явно той ни най-малко не съжалява, че е пиянствал....И ти реагираш с "Абе, идиот, сега ще ти покажа аз къде зимуват раците!Да не мислиш, че си единствен...знаеш ли още колко мъже точат лиги по мен!" и си се хвърлила на първия, който ти е смигнал.За да накажеш половинката, че не те "слуша", да му натриеш носа, да го смачкаш, защото явно контрола ти върху него не дава резултат.
Затова и си се държала странно, за да се усъмни той, та да имаш повод да си "признаеш"...щото, за какво си изневерила, ако той не разбере?!Нали идеята е да страда, да го накажеш.....
Само че, си си направила сметката без кръчмаря....той не е реагирал, както си очаквала.Вместо да изпадне в паника, че ще те загуби и да ти лази в краката, той гордо се отдръпва.И не знае дали те иска в живота си.
Ти не го обичаш.Страда егото ти, че ти се е изплъзнал....
Това "видях" аз в темата ти, след като прочетох всичките ти постове в нея.

# 149
  • Мнения: 112
Франсоаз срещу хора с кристални топки съм безсилна да споря. Всъщност идеята ми не е въобще да споря с някой тук. Всеки има право да си интерпретира както намери за удачно моята история.

Общи условия

Активация на акаунт