Родители и чувство за провал

  • 5 132
  • 95
  •   1
Отговори
# 60
  • BG
  • Мнения: 2 173
Айдее, и тук почнахте с белетристиката. Как спите нощно време с тия кошмари....

Не мисля, че е белетристика. Самият факт, че авторката чувства това притеснение за тях, това чувство, че е длъжна да направи нещо, подсказва че родителите и не са в цветущо положение. Или че са отпуснали ръце и са изпаднали в някаква депресия. Познавам доста пенсионери, които никога не си позваляват да се вайкат колко са зле, най-малкото пред децата си. А авторката пише, че отивайки в дома им се създава впечатление за жилище, което "плаче за ремонт". Както и че родителите и се "убиват от работа".Това си е до хора. Има хора, които въпреки всичко винаги са спретнати, усмихнати, жилищата им подредени и уютни. Има и такива, които всяка дума им е оплакване, придружено от най-жалния възможен поглед.

 
Може и така да са я възпитавали, да не може да се откъсне от тях, за да могат да я използват докато и колкото могат. За съжаление познавам такива родители в реалния живот и дори мисля, че не са и толкова малко.

И аз познавам доста такива. Още повече, родителите и в по-късна възраст си запазват умението да манипулират децата си.
И къде го прочетохте това? Някъде между редовете ли? Нищо подобно не е казвала авторката - единствено, че е имала желание да им купи къщичка на село, за да си почиват на спокойствие. Тя е на 30 бе хора - какво грохнали пенсионери сънувате, че и манипулатори ги изкарахте и използвачи... Те това ако не е белетристика.

# 61
  • Мнения: 19 854
Абе, ако аз кажех на родителите ми, когато бях на 30, а те са били на 50, че искам да им купя къщичка на село да си почиват там, обрулени от живота, ах, нещастните те, баща ми сигурно щеше да ме ошамари. Как се решава здрави, прави хора да вземате решения вместо тях, аз само това не разбирам. Тя не спомена да имат проблеми с ума, Алцхаймер или нещо подобно.

# 62
  • Мнения: 715
Абсолютно съм съгласна с твърденията на АбсурТ в тази тема.
И за да не се води като спам, ще попитам авторката : ти говорила ли си с тях по тези теми - че искаш да им направиш ремонт и по-сериозните теми - чувството, че си се провалила, чувството за вина към тях?

# 63
  • BG
  • Мнения: 2 173
Абе, ако аз кажех на родителите ми, когато бях на 30, а те са били на 50, че искам да им купя къщичка на село да си почиват там, обрулени от живота, ах, нещастните те, баща ми сигурно щеше да ме ошамари. Как се решава здрави, прави хора да вземате решения вместо тях, аз само това не разбирам. Тя не спомена да имат проблеми с ума, Алцхаймер или нещо подобно.
А сега и ти ли? Искаш да кажеш, че ако аз реша да подаря една къщичка на село на баща ми - той ще ме ошамари.
Как пък не.
Няма как да знаеш, нито пък да тълкуваш, както и аз не се опитвам да тълкувам намеренията, възможностите и желанията на авторката. Още по малко пък отношенията и с родителите и. Но не виждам грам лошо нещо в това да има желание да направи нещо за тях, Това си е много лично и не се описва и вписва в учебници, инструкции или правила.

# 64
  • Мнения: 19 854
Темата за духа и как се чувствате на 30-40-50 я пуснаха наскоро. Това е все едно при условие, че хората вече се пенсионират на 60-65 да им изпляскате грубо в лицето – ей, дъртаци, искам и аз да направя нещо за вас.
Авторката се е вкопчила зорлем в родителите си. На тази възраст. То хубаво, да се погрижи за тях, но когато вече не могат, немощни са. А и това "те правят всичко за другите, но не и за себе си" е като "аз искам да правят нещата за мен и за себе си, а не за другите, чувствам се пренебрегната". Не приемам за нормално жена на 30 да се вкопчва в кауза "искам да помогна на родителите си".

# 65
  • София
  • Мнения: 24 839
Авторката е развила някакъв "родителски комплекс", че не може да даде на родителите си това, което те е трябвало да й дадат.
Написа го още в първия пост-правели са всичко за нея, уж достатъчно, уж доволна, ама не съвсем........
И иска да изпълни това, което тя е искала да направят за нея,  но дали осъзнава, че след като те не го искат, ще е просто натриване на носовете им?.

# 66
  • BG
  • Мнения: 2 173
Това не е кауза, въпрос на възможности е и на желание, отношение и т.н. И понеже сме на различни мнения, явно, аз отивам да си сложа едно малко...
Close
Мнооого ограничено, много. Хората сме различни, приемете го. Вашата голяма камбанария, за някой е дупка в полето.

# 67
  • София
  • Мнения: 24 839
Това не е кауза, въпрос на възможности е и на желание, отношение и т.н. И понеже сме на различни мнения, явно, аз отивам да си сложа едно малко...
Close
Мнооого ограничено, много. Хората сме различни, приемете го. Вашата голяма камбанария, за някой е дупка в полето.

Ограничено, но гледано от твоята камбанарийка, според мен.
Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто-да го направиш.
Само когато всички компоненти са в симбиоза, резултатът е добър за всики.
Който разбрал-разбрал.

# 68
  • Мнения: 21 451
Тука  всеки взе да говори за своите отношения с родителите си, вместо да чете какво пише авторката.

Жената иска да направи някакви хубави неща за родителите си, които по нейно мнение те заслужават напълно - нейните родители, не на някой друг от темата, или някакви си родители, каквито имало  - само че няма достатъчно средства, да живее самата тя охолно и да помага и на тях.
След като нямаш възможност, авторке, няма какво да се терзаеш, направи си сметка с какво е най добре да се занимаваш, за да си увеличиш доходите и да се чувстваш добре и така. За родителите ти е важно да виждат, че ти си добре и се справяш.

# 69
  • BG
  • Мнения: 2 173
Това не е кауза, въпрос на възможности е и на желание, отношение и т.н. И понеже сме на различни мнения, явно, аз отивам да си сложа едно малко...
Close
Мнооого ограничено, много. Хората сме различни, приемете го. Вашата голяма камбанария, за някой е дупка в полето.

Ограничено, но гледано от твоята камбанарийка, според мен.
Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто-да го направиш.
Само когато всички компоненти са в симбиоза, резултатът е добър за всики.
Който разбрал-разбрал.
Моме,
от там, дет отиваш, аз отдавна съм се върнал...
Наздраве!

# 70
  • Мнения: X
Тука  всеки взе да говори за своите отношения с родителите си, вместо да чете какво пише авторката.

Жената иска да направи някакви хубави неща за родителите си, които по нейно мнение те заслужават напълно - нейните родители, не на някой друг от темата, или някакви си родители, каквито имало  - само че няма достатъчно средства, да живее самата тя охолно и да помага и на тях.
След като нямаш възможност, авторке, няма какво да се терзаеш, направи си сметка с какво е най добре да се занимаваш, за да си увеличиш доходите и да се чувстваш добре и така. За родителите ти е важно да виждат, че ти си добре и се справяш.
Авторката пуска темата, за да се сравни с другите и да прецени доколко е нормално това нейното. Нормално е хората да дават пример от собствените си семейства, а не 'амче то по принцип...'
За мен нейното мислене не е нормално. Моят баща също иска къщичка с дворче и кокошки на село - ами никога не ми е хрумнало аз да му я купувам, вероятно защото майка ми не иска нищо такова.
Някой назад пита риторично дали толкоз пък родителите на авторката не могат да си продадат апартамента и да си купят къщичка на село, като толкова искат, и е много прав. Да не споменавам кой ще им плаща данъците и на апартамента, и на къщата, и ще ги ремонтира.
Авторката, вместо да се огледа за някой мъж, за да построят заедно бъдещето, се втренчила да 'помага' на родителите си, които дори не са пенсионери, камо ли болни да са легнали. Да не стане като психиатърката от Русе, която се грижела за майка си и не могла да свърти мъж, и на 60 забременяла ин витро, чак след като майка й починала.

# 71
  • Мнения: 21 451
В какъв смисъл, не е нормално, защото не е хрумнало на някой друг. Хората имат различни желания какво да си правят с парите. Има и такива, които имат достатъчно, че да дават на родителите,  щом им е приятно, да ги пращат по екскурзии, че и къща да им купуват, - аз всъщност даже имам такава приятелка, работи в чужбина и преди няколко години купи на техните къща в Равадиново.  Както каза някой нагоре това е въпрос само на пари и отношение, имаш достатъчно пари и искаш - правиш го.

За съжаление при нея присъства желанието, но не изкарва толкова пари,че да може да го осъществи..  Въпреки това може да покаже на родителите си отношението си по друг начин, който не изисква толкова средства, а финансово да си направи хубаво сметка с какво ще се занимава, за да може да се стабилизира, да си осигури жилище, да си устрои нейния живот. Родителите и ще са доволни най много, ако тя е щастлива.

То и аз искам да засипя майка ми със всякакви финансови екстри плюс здравословни и превантивни такива, но не мога, колкото ми се ще, затова правя колкото мога.

# 72
  • Мнения: X
Не е нормално да се чуди как да си осмисли живота и да гледа на родителите си като на немощни, болни старци. Не е нормално да си самовнушава, че те имат нужда от нейната помощ, иначе са живи умрели.
Който иска, намира начин. Казвала съм тук как баба ми, вдовица и живееща сама, с 350 лв пенсия, си направи поетапно освежаване (в т.ч.ламинат в хола и двете спални, плочки в банята и тоалетната, вм.боя и мозайка) на огромния апартамент, та даже и си купи нови уреди. А двама работещи на заплата не могат? Това са фантазии на авторката, точно обръщане натам, където ще поеме по-малко отговорност. Сега охка и ахка колко тя иска, обаче хем тя не може, хем те не й дават да помага. Еми малко...

# 73
  • Мнения: 21 451
Авторката по добре знае от какво имат нужда нейните родители, колко са здрави, колко печелят - явно недостатъчно, какво им се иска и какво би ги зарадвало. Нищо лошо няма в желанието и да се погрижи за тях, след като това би зарадвало нея.

,Видно е, че  е грижовен и мил човек, който иска да зарадва и облекчи близките си, засега това са родителите и, когато има свое семейство, сигурно ще е такава и към него. А дали ще има такова е въпрос на желание и божа работа. Да срещнеш подходящ човек не иска капиталовложения,  а е шанс. Родителите и със сигурност ще са първите, който ще се зарадват, ако авторката си намери мъж, с когото заедно да си градят живота, а още повече на внуче.
За момента е достатъчно да поработи по посока на финансова стабилност и перспектива, която ще и помогне да си увеличи доходите и да си изпълни плановете, или част от тях. Във всеки случай, не може и дума да става за провал и няма защо да се чувства така.

# 74
  • Мнения: X
Много хора не знаят какво искат най-близките им и пренасят собствените си желания върху тях. Видя се ясно в темата.
Аз не коментирам нуждите на родителите на авторката, а нейните собствени нужди да докаже, че се справя в материалния аспект на живота - това че й докаже, че става и в нематериалния. Предполагаемите нужди на родителите й са, освен грижа, и средство тя да се почувства значима и полезна. Ама те искат ли въобще тази нейна помощ? Казваш, че тук всеки говори хипотези от позиция отношенията в собственото му семейство, но и ти изказваш хипотези колко е грижовна тя и колко биха се радвали родителите й. А ако не е грижовна, ами се чувства незначителна? Кръстила е темата си 'провал' все пак.

Общи условия

Активация на акаунт