Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 8 фев. 2020, 21:51 ч.

Родители и чувство за провал

  • 4 102
  • 93
  •   5
Отговори
# 90
  • Мнения: 449
Основният проблем на авторката е да си подреди собствения живот. Като основното е да си осигури така мечтаната финансова стабилност. Дали ще създаде собстено семейство е божа работа. Странно ми е когато прочета коментар "работи в посока идграждане на собствено семейство". Как се работи в тази посока? Половинката или я срещаш, или не. Ако започнеш да мислиш как на всяка цена трябва да си намериш някой, за да не останеш сама, най-много да се набуташ в нещастна връзка и години по-късно да съжаляваш.
Когато си положил достатъчно усилия да се изградиш професионално, наистина се предполага, че на трийсет и няколко можеш да помогаш на родителите си. И това е нормално.

Но има една тънка разлика между  това да им помагаш и това изцяло да ги влачиш на гръб.

С удоволствие помагам на родителите си - с ремонти, с  пазаруване, с по-тежки задачи. Правя им подаръци, които са ми по възможностите - екскурзии, техника. ММ е по същия начин със своето семейство. Но и на двама ни родителите са ни пенсионери. Ясно е, че в България трудно се живее с едната пенсия. Но да купувам имот на родителите си? При това на родители в работоспособна възраст? Колко хора могат да си го позволят?
В периода, когато моите родители са били работоспособни, аз тепърва съм започвала да си стъпвам на краката. Нормално е, че в този период съм мислила предимно как да уредя собствения си живот. При повечето хора това е естествениятт ход на нещата. Изключвам ситуации като болест или други събития, когато въпросният родител не може да се грижи сам за себе си.

# 91
  • Мнения: 594
Авторката се е вторачила в някаква детска мечта и страда ,че не може да я осъществи.Дали родителите споделят тази мечта не е ясно.Може да започне да им помага с дребни ремонти,за да се подобри жилището.Така ще се почувства по-добре и ще се съсредоточи в собствения си живот

# 92
  • Мнения: 1 981
Виждам част от себе си в първият ти пост.Аз за разлика от теб не съм човек на изкуството,нито имам бизнес нюх.Не исках и богатство,а нормален живот,не ограничения каквито често имах в детството си.Затова започнах работа на 18,вдигнах се от малкия град и директно в София.Работих една година,посъбрах малко пари и се записах да уча.Следващите години беше голямо жонглиране с всичко,но сама се издържах и успявах да събера малко пари.С тях завърших и заминах за Англия.Успях да се реализирам и там,но вече нямаше за кого да се връщам в България,майка ми беше починала без да дочака да мога да и помагам финансово.След 5 години се прибрах защото се запознах със съпруга ми и нямам намерение да се връщам повече.Така че както са ти го казали повечето тук,парите не решават проблеми и не могат да купят някой неща.Радвай се че са живи и здрави,ако трябва смени работата,намери друга допълнително и се радвай на всеки ден с тях.

# 93
  • Мнения: 7 438
Прави за родителите си това, което сърцето ти желае, в рамките на това, което състоянието ти позволява.
Ако искаш и можеш да им подариш 60 метрова яхта - давай. Ако искаш и можеш да им подариш нов тостер - давай! Ако нямаш възможност за нищо в момента - подари им споделено време. Вечеря заедно, разговор, разходка, филми или каквото там обичате. Слушай само себе си и сърцето си!

Тук повечето коментари ме изумяват! Хората не се грижат за родителите си, защото "така трябва, защото е дълг, защото дъртите са използвачи...". Грижата е в следствие на любов... на взаимна обич!

Аз не издържам родителите си. Те са сравнително млади, работят, имат приличен доход. Опитвам се да ги радвам с жестове и подаръци. Обичам ги безкрайно и ако се наложи някой ден - искам да знаят, че могат да разчитат на мен.
Родителите ми издържат своите родители (имам живи 2 баби и 1 дядо) на 90% финансово. Баба ми е на 80г и с 338лв пенсия. 110 от тях дава за лекарства. Другите се разпределят за битови нужди - ток, вода, телефон, дърва за зимата. Майка ми и баща ми поемат храната, дрехите, обувките, ремонтите и т.н.. Това не им тежи. Не мога да си представя, че ще я оставят да умре от глад.
С другите баба и дядо е идентично.
Никой не проси пари от родителите ми. Напротив, дори им се карат да не купуват скъпи неща. Родителите ми го правят, защото ги обичат.

Общи условия

Активация на акаунт