Момиче, спри с глупостите вече. Като майка, чието дете е по-голямо от теб ти го казвам. Колко човека и колко пъти да ти напишат, че НИЩО особено не е станало. Спри с тези безумни "терзания".
- Публикувана: 12 фев. 2020, 18:06 ч.
- Последно мнение: 31 май 2020, 21:52 ч.
След раздяла с любовник
Всеки греши Lina. Но преди да искаш милост, любов, уважение е нужно да ги отдадеш. Поощряване на грешки не е полезно никому. Щастието не е в другите, а си го създаваме ние. Моята майка ми е давала изключително ценни съвети. Един от тях е да скъсвам неудовлетворяващи връзки и да се отнасям с хората така, както желая да се държат към мен.
Имала съм лични грешки, въпреки всички обстоятелствата. Трудно ми беше да лавирам, избирам. Разумът и сърцето се бореха. Когато буквално се стопих и приличах на анорексичка, именно майка ми предприе мерки. Буквално отстрани "любовта ми" и всеки , с който страдах. Майчинският инстинкт не греши. Моят казус беше друг. Не исках да нараня влюбен в мен мъж, а имах прекрасна алтернатива. И не забелязвах, че наранявам себе си. Дано си наясно ,че трудно се споделят подобни спомени. И точно критичните забележки са майчински, не тези на майка ти. Подходът е различен.
Имала съм лични грешки, въпреки всички обстоятелствата. Трудно ми беше да лавирам, избирам. Разумът и сърцето се бореха. Когато буквално се стопих и приличах на анорексичка, именно майка ми предприе мерки. Буквално отстрани "любовта ми" и всеки , с който страдах. Майчинският инстинкт не греши. Моят казус беше друг. Не исках да нараня влюбен в мен мъж, а имах прекрасна алтернатива. И не забелязвах, че наранявам себе си. Дано си наясно ,че трудно се споделят подобни спомени. И точно критичните забележки са майчински, не тези на майка ти. Подходът е различен.
Е, мога ли да го опиша аз с други думи, освен, че е голям боклук, който е целял да ме усмее, да се позабавлява, да се изкара големият мъжкар и да ме опетни. Ми ок и аз не съм стока, щом успях да се подлъжа, но такъв човек, ако пък поне малко ме заслужаваше нямаше да ви казвам колко го превъзхождам... Коя млада жена заслужава това? Изкарахте ме, че за жертва съм се обявила, не съм- доброволно си отворих краката. И знам колко е лоша постъпката ми.
Живея в миналото, ако не бях отишла, ами ако бях запазила достойнство??? Свършило е и не мога да го променя.
Днес отидох в църквата, поисках да споделя, отеца ми каза, че ако истински се разкая ще получа утеха на душевните страдания.
Аз трябва да намеря пътят към спасението, иначе не се виждам, отива си животът ми без време...
Посъветва ме също да не казвам, заради страх от реакцията му, ми ако се нарани? Да, отговарям предварително, не помислих и затова, когато си го слагах.
Бях подлъгана, истински оплетена в лъжите на един подъл, недостоен мъж.
Идва прошка, от дъното на душата си ще я поискам, дано е началото на един по-добър период за нас...
Живея в миналото, ако не бях отишла, ами ако бях запазила достойнство??? Свършило е и не мога да го променя.
Днес отидох в църквата, поисках да споделя, отеца ми каза, че ако истински се разкая ще получа утеха на душевните страдания.
Аз трябва да намеря пътят към спасението, иначе не се виждам, отива си животът ми без време...
Посъветва ме също да не казвам, заради страх от реакцията му, ми ако се нарани? Да, отговарям предварително, не помислих и затова, когато си го слагах.
Бях подлъгана, истински оплетена в лъжите на един подъл, недостоен мъж.
Идва прошка, от дъното на душата си ще я поискам, дано е началото на един по-добър период за нас...
Излъгана, наранена, но си видяла истината. Можеше и да си омъжена за него, с деца. Спестени са ти по- лоши развръзки. Приключили сте. Сега ще го виждаш в най-негативни страни, след време ще ти е безразличен. Мисля, че на себе си не можеш да простиш.
Замини някъде надалеч, за няколко дни.
Замини някъде надалеч, за няколко дни.
Да, не мога. Ако нямах човек до мен да го бях забравила, но при това условие съм се отчаяла.
Радвам се, че има приятелка, това е предпоставка да не говори вече за мен...
Стабилно момиче бях , а какво стана???
Отеца каза, излизайки от църквата просто да забравя случката, да се концентрирам в това да направя партньорът ми щастлив, защото ние бяхме на нож, докато редувах "столчетата".
Веднъж изневерила, вече второ качество ли съм, нямам ли право да поправя грешката си?
Или викате край, нямам право да бъда с него щом се е случило?
Радвам се, че има приятелка, това е предпоставка да не говори вече за мен...
Стабилно момиче бях , а какво стана???
Отеца каза, излизайки от църквата просто да забравя случката, да се концентрирам в това да направя партньорът ми щастлив, защото ние бяхме на нож, докато редувах "столчетата".
Веднъж изневерила, вече второ качество ли съм, нямам ли право да поправя грешката си?
Или викате край, нямам право да бъда с него щом се е случило?
От доста дни и ние това ти пишем,което и отеца ти е казал.
Да забравиш да не дълбаеш пак в тая история,ако виждаш,че има смисъл сегашната ти връзка,да вложиш там енергия да е възстановиш.Ако няма смисъл да е приключиш.
Да но на тебе ти харесва ролята на жертва,искаш съжаление.Запъваш се като магаре на лед,обвинявайки третото лице.Сякаш искаш така да смекчиш своята вина,не става така моето момиче.Забравяш и живееш,ама какво можело да стане,каквото трябва ще стане.Ако трябва твоя приятел да разбере и 1001 и една лъжи да измислиш,ще разбере.Нали знаеш приказката "една патка от много мислене взела ,че умряла".Та ти си същата мислиш ,за щуротии,а не живеееш.Сама си пишеш,че си гаснела всеки ден,питам защо?Твоето поведение не му ли прави впечатление,на партньора ти.Не ядеш,не спиш с 10 кг си отслабнала?Какво му казваш,много ми е интересно?
Да забравиш да не дълбаеш пак в тая история,ако виждаш,че има смисъл сегашната ти връзка,да вложиш там енергия да е възстановиш.Ако няма смисъл да е приключиш.
Да но на тебе ти харесва ролята на жертва,искаш съжаление.Запъваш се като магаре на лед,обвинявайки третото лице.Сякаш искаш така да смекчиш своята вина,не става така моето момиче.Забравяш и живееш,ама какво можело да стане,каквото трябва ще стане.Ако трябва твоя приятел да разбере и 1001 и една лъжи да измислиш,ще разбере.Нали знаеш приказката "една патка от много мислене взела ,че умряла".Та ти си същата мислиш ,за щуротии,а не живеееш.Сама си пишеш,че си гаснела всеки ден,питам защо?Твоето поведение не му ли прави впечатление,на партньора ти.Не ядеш,не спиш с 10 кг си отслабнала?Какво му казваш,много ми е интересно?
“Викаме” край на супер егоистичните ти, на моменти налудничави или дори лошо изиграни “терзания”, “страдания”, сълзи и сополи. Върни се пак отначало, от първият ти пост, опитай се да се “прочетеш” отстрани. Всеки твой пост е свързан със себеизтъкване, оправдания, нелепи страдания, които прикриват нараненото ти свръх ЕГО.
Няма да продължавам, че ще задълбая твърде много.
Няма да продължавам, че ще задълбая твърде много.
Обяснявам го с това, че допуснахме връзката ни да се разруши, че имам нужда от него, имам чувства и не искам да го губя. То и не е лъжа де.
Видях какво е да кривнеш не носи нищо положително само товар, който на мен ми е непосилен за носене.
Ако продължа ще се разболея, усещам го. Не се храня, сънят ми не е здрав.
Нямам желание и стимул да живея.
И какво толкова съм си изтъкнала? Май избирателно си четем, защото целта ни е да закопаваме още повече, та нали всички други сте безгрешни? Нищо и пред никой не изигравам, май някой от вас тук се смятат за много значими, та толкова се вглъбяват в проблемите на едно лутащо се момиче, което все още не знае много за живота.
На който не му харесва "театъра" тук да напусне темата ми.
И хайде пак си помислете и се прекръстете да не ви се налага да изживявате моето положение.
Ама да съм си мислила като си отварях краката нали?!
Видях какво е да кривнеш не носи нищо положително само товар, който на мен ми е непосилен за носене.
Ако продължа ще се разболея, усещам го. Не се храня, сънят ми не е здрав.
Нямам желание и стимул да живея.
И какво толкова съм си изтъкнала? Май избирателно си четем, защото целта ни е да закопаваме още повече, та нали всички други сте безгрешни? Нищо и пред никой не изигравам, май някой от вас тук се смятат за много значими, та толкова се вглъбяват в проблемите на едно лутащо се момиче, което все още не знае много за живота.
На който не му харесва "театъра" тук да напусне темата ми.
И хайде пак си помислете и се прекръстете да не ви се налага да изживявате моето положение.
Ама да съм си мислила като си отварях краката нали?!
Обяснявам го с това, че допуснахме връзката ни да се разруши, че имам нужда от него, имам чувства и не искам да го губя. То и не е лъжа де.
Видях какво е да кривнеш не носи нищо положително само товар, който на мен ми е непосилен за носене.
Ако продължа ще се разболея, усещам го. Не се храня, сънят ми не е здрав.
Нямам желание и стимул да живея.
И какво толкова съм си изтъкнала? Май избирателно си четем, защото целта ни е да закопаваме още повече, та нали всички други сте безгрешни? Нищо и пред никой не изигравам, май някой от вас тук се смятат за много значими, та толкова се вглъбяват в проблемите на едно лутащо се момиче, което все още не знае много за живота.
На който не му харесва "театъра" тук да напусне темата ми.
И хайде пак си помислете и се прекръстете да не ви се налага да изживявате моето положение.
Ама да съм си мислила като си отварях краката нали?!
Видях какво е да кривнеш не носи нищо положително само товар, който на мен ми е непосилен за носене.
Ако продължа ще се разболея, усещам го. Не се храня, сънят ми не е здрав.
Нямам желание и стимул да живея.
И какво толкова съм си изтъкнала? Май избирателно си четем, защото целта ни е да закопаваме още повече, та нали всички други сте безгрешни? Нищо и пред никой не изигравам, май някой от вас тук се смятат за много значими, та толкова се вглъбяват в проблемите на едно лутащо се момиче, което все още не знае много за живота.
На който не му харесва "театъра" тук да напусне темата ми.
И хайде пак си помислете и се прекръстете да не ви се налага да изживявате моето положение.
Ама да съм си мислила като си отварях краката нали?!
По втората - с най-голямо удоволствие. Не си от хората, които слушат, за да разберат. Ти слушаш (четеш), за да отговориш.
Не съм сигурна, че схващаш разликата!
Айде със здраве! Успех!
Правя компромиси. Обикновено се инатя и не позволявам да става на неговото, той също е чешит, то и затова сме на този хал. Гледам да премълчавам, да търся път към него... пробвах с друг, не ми е приятна емоция...
Тоест, до оня ден нямаше път към него и не търсеше такъв, а сега... защо търсиш? Какво точно ви обединява, какво ви събра, освен твоя егоизъм да ти стои до д-то за компания?
В момента му играеш театри и се снишаваш "да става на неговото" защото си сгазила лука, не защото искаш да се промениш трайно. И така докога? Докато дойде друг принц на бяло магаре ли?