Историята на Джули- Кошмарът в действителност-СТОП на домашното насилие

Оф,познавам и жертви и "жертви"..Едната още си кара джипа и редовно ходи със слънчеви очила като маска на оксиженист,клепа по  няколко тона кит,пие арника като бонбонки и "споделя" колко се страхува от него..В техния случай,проблемът и много примитивен,ама  тя така и не го схвана,а мъжът и продължава да реагира като бик на червено всеки път,когато тя се покаже с пола колкото колан или "забрави" да си облече блуза.Човекът е категоричен,че тоя силикон щом той го е плащал,само той ще го гледа,тя пък иска да и се възхищават и не искала да се "замонаши" в облеклото си,абе цирк..
А една друга,се разведе,понеже се влюби.Ама този втория,както обичайно става"изведнъж" превъртя,промени се и започна да "пие,бие и ходи по жени"..Тя тъкмо беше забременяла,имаше и дете от първия си мъж към което,пастрока също проявяваше агресия.
И всичко това се случи за около 5-6 месеца по нейни думи,,щом разбрал,че е бременна и сякаш се озлобил.Да,ама жената нямаше подкрепа от родителите си.Брат и и помогна.Но човекът беше и той в сложно положение,извън БГ,та се наложило да потърпи и да гледа да стъпва на пръсти,а детето пратила при родителите си,не помня кво им беше казала,май,че трябва да лежи и за доброто на самото дете,да получава грижи,бабата го взела,та прочее,,Драмата и продължила почти година,аз лично научих,след като всичко приключи ненадейно за всички,тихомълком,бебето вече беше по-големичко,към 6-7 месеца някъде,та по тези сметки сега се замислих,колко е дълго търпяла тази ми позната..Ами това е да претърпиш насилие.Случва се да,много ясно,че не винаги е толкоз лесно и просто да си вдигнеш чукалата веднага,на мига.Понякога е нужна подготовка,планиране..
Но да си живееш като позволяваш и търпиш години да те бият и ругаят,особено пък в бяла държава!!!,ами нито е разбираемо,нито е оправдано,там дори можеш да реагираш на секундата,и знаеш,че ще получиш адекватна помощ и подкрепа,а не като тук да дойдат куките,да "предупредят" насилника,и като си тръгнат,оня още по-озлобено да издевателства над жертвата..

Нападат, защото на тях по ред причини не може да се случи такъв проблем, техните са от друг калибър, по-висок, ок?

Другите хора обикновено не са в същите взаимоотношения с насилника като жертвите на тормоз. Разбира се, че последните смятат, че са заслужили обидите и тормоза

Франсоаз, що се отнася до века, трябва да минат повече поколения с новото мислене, не става така бързо.

Медиите също не помагат чак толкова.

На теб кой ти позволи да говориш от името на други хора,а,Тайничка?
Не "нападам",изказвам мнение и отказвам да проява "съчувствие" към описаната ситуация.Вече няколко пъти писах защо и кое е недопустимо!
Не,че не може да ми се случи,да кажем партньорът ми изведнъж отключи агресия,след първата проява на физическа такава(словесната може би бих толерирала в изестна степен,много засивиси от много неща),но физическа..Предполагам,бих преглътнала шамар..Но въднъж!Да кажем,на всеки,все някога,може да се случи да не успее да се контролира в някакъв миг..
Но,ако този човек иска да му бъде простено,немедленно започва терапия,без никакви условия и увъртания.
Последва ли и най-малък повторен жест/акт на насилие,дори стискане на ръка,дърпане и т.н., отношенията ни приключват.Това е.
И ако имам едно дете,то мноооого трудно вече бих се навила и на второ.Може би,след много време,когато се убедя,че  въпросният шамар наистина е бил инцидент,който няма да се повтори,въпреки,че пак няма гаранция,не знам..Опитвам хипотетично да вникна в подобна ситуация,знам,на всеки се случва.

Обаче,едно нещо запомнете от мен,понеже и за характери се заговори.
Обстоятелствата в живота(случки/събития) не са онова което ни определя какви сме.Определят ни нашите реакции.И тази работа с насилието е много добър пример за това
Да,на всеки може да се случи да преживее/да бъде жертва на насилие.Но това не го прави жертва като нрав и характер.Неговите избор и реакция,да търпи отново и отново,го определят и характеризират като перманентна жертва.А може да отиграе събитието по много начини,може да откаже да бъде съусчатник в такива ,както Елунария ги  нарече "извратени взаимоотношения" и да ги прекрати по възможно най-бързия начин.После може и да прости и да живее без натрупан гняв,нито към насилника за проявеното насилие,нито към себе си за търпимостта..А може и да посвети живота си на мъст,безброй вариации на реакции избори има при всяко събитие..Дяволът е в детайлите, да приемем,че всяка дето яде бой е истинска жертва е нелепо и смехотворно.Ако има някакви реални жертви ,за огромно съжаление,в повечето пъти това са децата.Уви.Факт.
И вие очаквате да галя по главицата жените които си подлагат децата на това и ги принуждават да търпят насилие с години?Че и "браво" за героизма да има..Е,няма как да стане.Сори.

От няколко дни приятелка, която живее с насилник не ви отговаря и вие я мислите. Колко време още ще я мислите? Това е човек в опасност. В 21 век нормалното би било след разумен срок, 13-24 часа, примерно, да се обадите на общи познати или родителите и, ако има такива. Ако и те не са я намерили веднага се обаждате в полицията. Давате вашето име, името, адреса, евентуално дата на раждане на човека, с когото не успявате да се свържете и обяснявате, че сте притеснени поради това, че жената има проблеми с мъжа си напоследък. Може и друга причина - жената е депресирана, говорила е за самоубийство, чувства се зле Итн и молите да проверят. Веднъж съм звъняла от чужбина за жена в такова положение. Полицията се озова. Обадих се на стационарен телефон в районното полицейско управление. От България се звъни на 112 и е безплатно..

Направете точно това, незабавно, вместо да ревете тук, че не я намирате! Ние не можем да идем да я потърсим.

Направо съм ужасена.

Авторката влезе да се похвали с героичните си изпълнения и се покри. А някои от нас си губят времето да четат, други да пишат.

Не съм дипломиран психолог, но според мен нещата са се случили по следния начин : авторката не е била готова психически да се отдели от семейството си. Отгледано в саксия дете, вероятно със свръхпротективни родители с добри финансови възможности. Вкопчването и в психопата на подсъзнателно ниво е било запълване на емоционален дефицит и създаване на свое семейство, което да замени загубата на родителите. Изначално има нещо дълбоко сбъркано в родителския модел . По-страшното в случая е, че децата се споменават ей така, между другото - само като години на раждане и толкова.
Такъв тип хора като авторката не са способни да имат пълноценни връзки. Така, прибрала се е в България, това добре. Ще мине известно време, млада е, кръвта и ври и кипи.Ще тропоса децата на родителите си и ще хукне да мачка чужди чаршафи. В един момент ще установи , че децата и пречат да си изживее пълноценно връзките и ще започне
да си го изкарва на тях.  Ако е по-чувствителна, ще се люшка между вината и омразата, осъзнавайки, че тези деца  изобщо не са и трябвали. Звучи страшно, знам. / " Продукт " съм на такова семейство без домашно насилие. При родителите ми имаше възпитано съскане един срещу друг. /

Тайничке, колкото и да ти е чудно някои хора имаме силно развит инстинкт за самосъхранение.Имам предвид разумните възрастни и няма начин да попаднем в подобни ситуации.Аз особено-двойно по-възрастна съм от Джули. За загаджосване вече ми е късно, а за изкукуригване рано.
Бях на 31 години, когато скочих с първия ми попаднал нож на мъж, с когото съжителствах, само защото се осмели да се скара на 4-годишното ми тогава дете / със Синдром на Даун/, че вдигало шум. Тогава си взех петте пари от връзките и прекратих всякакви съжителства, за да не ми идват на свиждане в Сливенския затвор.
Такъв тип хора като авторката няма да се освестят никога, ще търсят някой, който да ги отглежда и спасява/ ама с двете ремаркета малко трудно/. Ще нехаят за децата си, а те в момента в който пораснат и се сдобият с някой друг лев повече в ръцете си , ще бягат през глава, а авторката на моите години ще се е превърнала в озлобена самотница.

.

Всички наопаки, ние пак на кестерме. Не е важно дали вие бихте защитили или не жертва на насилие. Важното е това да започне да се смята за обществен проблем с всичките му инструменти срещу него. И да се изтрие стереотипната нагласа "ми тя си е виновна". Защото причините да не реагират жените в такива връзки са най-напред в обществото, след това идват насадените от насилника. Не само у нас, и в други страни жените - жертви на насилие рядко съобщават. Дали всички са от тия глупачки, на които им "харесва" да търпят?
"По отношение на дългосрочните последици от насилието (вж. таблица 4) превръщането в жертва от страна на партньорите или на други лица е накарало жертвите да страдат от загуба на увереност и им е внушило чувство на уязвимост и тревожност".
"Жените по-често изпитват различни дългосрочни психологически последици в резултат на насилие от страна на партньора, отколкото тези, които са били подложени на насилие от страна на извършител, който не им е бил партньор. Това вероятно отразява не само реакциите към най-сериозния инцидент на насилие от страна на партньора, както е зададен въпросът в рамките на проучването, но и факта, че насилието от страна на партньора по-често се състои от няколко инциденти в течение на дълъг период от време".
https://fra.europa.eu/sites/default/files/fra-2014-vaw-survey-at … ce-oct14_bg_0.pdf

Не мога да се съглася, че първичната отговорност някой да търпи насилие е на обществото. Няма общества без насилие в семейството. В много държави има работещи механизми за защита, висока нетърпимост към такива прояви и пак има жертви. Е, какво да направим, за да помогнем на жертвите? Какво да правим, когато отказват помощ, обичат насилника и се връщат при него?

Няма какво да направиш, тя сама трябва да се реши или насилникът да е зад решетките и да няма достъп до него. Но дори и Тед Бънди е получавал любовни писма докато е бил в затвора от кукувици, които го чакат и вярват, че е невинен, та явно е пълно с неспасяеми случаи.

Независимо, че авторката не пише, тази тема е насочена в много малка част към нея.
Нейните грешки са пътя към спасението. За нея е бил дълъг , защото от осъзнаването до единствения изход, всеки изминава различен катарзис.
Няма да коментирам или осъждам нейните грешки. Много са, но в ненормалната ситуация, в която е била , само нормалното / да си тръгне веднага/ , е изглеждало ненормално.
Момичето не е познавало насилието нито в психическата му форма, нито във физически аспект. Не  еразпознала сигналите, не е взела навременни решения, защото не е била готова за тях.
Не трябва да я съдим строго. Това е нейният път. Важното е, че вече живее нов живот. Да разкажеш подобна история, се иска не само смелост, но и говори за осъзнатост на грешките.
Нека коментарите да се приемат като градивна критика по самата история и да послужи за други жени в подобна ситуация.
Дано все повече момичета осъзнаят що за феномен е домашното насилие  и да организират спасението си от насилника колкото може по-бързо.

La Sombra благодаря за този линк с това проучване. Не знам какво работиш, но имам едни идеи за един проект в близко бъдеще с такава насоченост и ще имам нужда от екип. Не знам за другите държавни, нов  нашата категорично не се прави много по-този проблем.

Никакви държавни политики и финансиране, а има и много неща, които трябва да се променят в законите. В щатите примерно са на съвсем различно ниво. Там ако замериш партньора си дори с книга във дома, това нещо се води домашно насилие и може да викнеш полицията и тея неща ги приемат много на сериозно и ги съдят дори без да е имало някакво физическо насилие . Там насилниците е много по-лесно да ги осъдиш и да се издейства ограничителна заповед.

Има неща обаче, които са абсурдни, но те са друга тема, примерно за жените преспали с някой под 18г, а под 16 май беше още по-страшно и се води за изнасилване и бая учителки сега търкат наровете с присъди от 10-15г, което е абсурдно, но не и за джендърска държава като САЩ.

Кое е абсурдното? Законите важат за всички, не само за мъжете, които са спали с малки момиченца...

Имам още за дочитане, но sparkling eyes просто ме изуми! Имаш приятелка и знаеш, че е жертва на насилие и какво правиш .. притесняваш се. Това достатъчно ли е? Ми, не. Ако знаех за моя приятелка, че е в такова положение лично ще отида да ѝ събера багажа и напиша всички жалби! Пък ако ще да се връща после да я пребива, поне за себе си ще съм удовлетворена, че не съм стояла със скръстени крака да падне тавана.
Всички са много емпатични, но момчето голо остана в автобуса ... Срамота!

Free Agent, и аз имам наблюдение върху едно защитено жилище, пълно с циганки. Изводите за вас.

Съгласна на 100 %. Познавам такива хора, някои от тях са ми и колежки. Там се тръгва от " Ау, ах, ужас, аз какво ще правя сега без мъж ?!"

Присъдите трябва и тука да са високи. Кое е абсурдно наистина?  Момчета и какички може?