Могат ли наистина всички българи, да си позволят лятна и/или зимна ваканция, че и по няколко пъти ?

Не, на четири. Около две беше единствения период в който не ми харесваха почивките.

Всичко зависи до хора. И в какво време живееш.
Аз бих завел детето и на палатка, ама жената е замесена от друго тесто. Датето за пръв път дългосрочно го заведохме на 2,5 години. Спеше на голямото легло с майка си, а аз на единичното.
'89-а ходихме на море дядо, баба, баща ми, майка ми, барт ми ма 6 месеца (вечерта е имал температура) и аз на 5г. (общо 6 човека) с едно трабанче от София до Мичурин.
Сега аз никога не бих го причинил на който и да е

Не позна, поне от 20 години не живея при родители...
и нямам "брат или баща", който пуши.  Говорих за колеги, с които взимаме горе долу еднакво възнаграждение и дадох пример как едни си го дават за колата и после казват "нямам пари", други  - за цигари и после казват "нямам пари". Това са разходи, които аз нямам. По мое желание и ограничение (Не, че не искам с колата навсякъде, но.. всеки според чергата) И да, колкото и да е чудно, ползвам градския транспорт. Трети път едно и също няма да пиша, достатъчно дълги ми бяха постовете, каквото написах, написах. Това си е мое мнение и не ангажирам никого с него.  (понеже усетих намека, че родители ми давали пари, НАПРОТИВ, по-скоро е обратното. Родителите ми са пенсионери. Няма да си разказвам живота) . Кой както прецени - така

А за "вътрешните спирачки към въпросните дестинации" на Мама Ру, по-добре да не коментирам. Аз пък си имам специално мнение за хора с такива необосновани на личен опит "вътрешни спирачки"

Приятна вечер

Значи си по-скоро "стар ерген". Мисълта ми беше, че цените за почивките за семейни са по-високи, първо заради по-големия брой хора, второ заради по-специфичните изисквания, така че ти ако даваш 700 лева за едноседмична почивка, на семейство с деца може да му излезе и 2000 същото удоволствие.

П.п. Ние като бездетни и живеещи в столицата също ползвахме основно градски транспорт и понякога таксита, но в София е китка транспортът в сравнение с този в повечето провинция, особено метрото, не само като честота и обхват, но и като възможност да се използва с инвалидни и бебешки колички. И все пак бе разбирам къде е икономическата изгода в това средно 22 работни дни месечно да даваш по 1.2 лева за билет в едната посока, това са над 50 лева, и да пресмяташ постоянно колко пътуваш ограничавайки се вероятно от разни пътувания из града през края на седмицата за удоволствие или от качване с тежките торби от пазара в някой хипермаркет в превозно средство... вместо да си вземеш за 50 лева карта за всички линии за един месец и да си пътуваш колкото и когато искаш.

А с тинейджър е най-скъпо. Представям си какво е ако са двама разнополови - трябват една двойна и две единични стаи. Споменът от годините без деца ще изглежда като блажена мечта.

През соца на никой не му пукаше еднополови ли са, разнополови ли са децата. Имам двама братя. На море ходехме на бунгала или квартири. В най-добрия случай - децата в една стая, големите в друга. Били сме и петимата в една.
Имам едни познати с три деца. С триста зора ги навихме за палатки на планина. Жената все мислеше, че ще тича подир тях, че бяха малки. Нищо подобно. Всички деца в компанията си играеха заедно и вардеха най-малкия им. Като видяха, че не е толкова страшно, почнаха по-често да идват с нас.

Пак не позна. Но изобщо не смятам да ти се обяснявам повече. Очевидно за тебе е важно да дълбаеш в детайлите, които човек ги е казал като пример, а не да гледаш общото.

p.s. И споко, имам карта. Бъди рахат

Може и така, разбира се, ама нали говорим за почивка, не за оцеляване в екстремни ситуации. Описаното от теб ми е по-скоро стискане на зъби докато мине, а не релакс. Поне за възрастните е така, един секс да не могат да направят за цяла почивка.

Ако говорим за социализма, а и после, това беше общоприетото. Все още има от соц бунгалата които се отдават под наем. В Ахтопол има едни които са 5 кв/м с две легла.

Ох, стига с тоя соц. 30 години оттогава. Даже бунгалата в Ахтопол не са евтини.

Тогава просто нямаше голям избор. Сега стига човек да може да си го позволи, всеки може и в отделна стая да си е. Пак опираме до желание, можене и разбиране какво е почивка.

Почивката е несъразмерно по-скъпо занимание когато става въпрос за семейство с деца, така че освен да се похвалим и оплачем в темата - няма да се събере смислена информация.

Мои приятели без деца пътуват постоянно, при всяка удобна възможност - дълги уикенди, почивки на екзотични дестинации... Ние пътуваме винаги с децата и честно казано досега промоция на самолетни билети не съм улучила. В периоди на ваканции и официални почивни дни, билетите за "нискотарифните" са дори по-скъпи от стандартните превозвачи. Докато въпросните ни приятели могат да изчакат навалицата и да отидат на Малдивите по никое време, точно когато билетите са най-изгодни и цените на хотелите са по-ниски. Същото е и за местата за настаняване - чак отделни единични стаи на децата няма да взема, но пак бюджетът винаги е повече от х2.

Пак си пътуваме няколко пъти в годината, не се оплаквам, но бюджетът за това е сериозен (не става със спестяване от цигари и ракия). И определено не всички хора с деца около нас, дори трезвеници-непушачи с добри доходи, успяват да си го позволят.

Ние сме с 4 деца, тинейджър и три породени,едното е бебе на 5 месеца.Доходите ни са добри-ММ е международен шофьор,аз земеделски производител.И въпреки това най-много два пъти в годината ходим на почивка-пролетта за три дена някъде с вътрешен басейн заради децата и лятото четири дена на море.Първо ММ си идва за две три седмици и не винаги има време,второ подреждаме приоритетите,както беше споменато тук.В момента строим къща и ще ходим на почивка само пролетта.И наистина с деца е много по-скъпа почивката.Иначе от три месечни ги водим с нас,аз без децата никъде не отивам, правилно, неправилно,такава съм ,ще имаме предостатъчно време да  ходим без тях като порастнат и сами не искат да идват с нас.Другият момент,все ми харесват скъпи хотели,но никога не отиваме в тях, незнам,свидят ми някак парите,живяла съм в голямо нямане и затова може би,като си представя,че с тези 500 лв, които ми искат за една нощувка ще изкарам някъде три дни и се отказвам.
Виж родителите ми ходят постоянно.Доходите им са добри и обикалят в Бг и в чужбина.Може би ок.4-5 пъти в годината ходят.Но те като цяло са си с доста модерни разбирания за живота.

Ние ходим по почивки, но рядко цялото семейство (6 човека) заедно. От една страна, заради разликата във възрастта на децата, но от друга страна е и финансовият фактор, както и логистиката.
Когато ходим заедно, трябва да вземаме 1 двустаен апартамент + 1 двойна стая или 2 студиа.
Никога не ни е спирало това да отидем на почивка с малко бебе и нашите сме ги водили от съвсем малки. По-скоро сега е проблемът, че на големите вече не им е интересно с нас, а и си имат техен живот.
Към момента ние съчетаваме различни кратки почивки, за да може всички да са доволни.  Ние със съпруга ми си правим веднъж на няколко месеца кратки екскурзии в страната или в чужбина само двамата. Имаме близко семейство, които имат туристическа агенция и те винаги ни се обаждат, когато имат добри оферти за разширени уикенди извън страната. Обичайно посещаваме "по-тривиални" дестинации - т.е. Европа, а на екзотични места сме били едва няколко пъти и то по определени поводи. Напоследък открихме почивката на санаториум, понеже съпругът ми има гръбначни проблеми и има право на направление, а аз си доплащам. Последните години аз ходя само с двете големи дъщери няколко пъти в годината за по 4-5 дни на почивка по женски. Отиваме обикновено в някое планинско градче и наемаме апартамент за гости или отсядаме в някой семеен хотел. Лятото имаме предимството свекърите ми да притежават 2 малки апартамента близо до хубав плаж на морето и така водим малките деца спокойно на море за по-дълго време, без да мислим за нощувките. През пролетта и есента обичаме да ходим във Велинград, Хисаря, Панагюрище, Троян. Там винаги водим с нас по-малките. Зимата ходим на ски, но рядко оставаме с преспиване. Преди няколко години купихме малка вила и там също си почиваме поне 1 или 2 уикенда в месеца. Откакто най-голямата дъщеря учи в чужбина, а предстои заминаването и на втората, имаме повече поводи да пътуваме до там, а дори планирахме наесен да изкараме поне 10-тина дни. Уви, заради Короната, засега отпада този план, а дъщеря ни се прибра за известно време, заради карантината.
Близките и познатите ни си позволяват почивки и пътувания далеч по-често от нас, но средата ни е такава. Не пием (не броя чаша вино веднъж в седмицата), не пушим, движим се основно пеша, не си падаме по безсмислен шопинг. Обичаме да харчим парите си за театри, концерти и пътувания.

Като самотен родител с две деца за повечето оферти не важат намаленията за деца и най-много да получа 20% отстъпка на дете от цената на възрастен. Затова търся оферти, при които двете деца плащат по 50%. Така цената излиза като за двама възрастни без дете, но изборът ми е ограничен.