Подготовка за нормално раждане - информация, въпроси и отговори

Не, в някои болници е безплатно.

Права си Обобщението е на база опита, който е споделян с мен в последните години от близки приятели. Нямам как да зная за всички болници в България. Искрено се надявам да има и такива, за каквито тук се говори. Наистина.
Предполагам, че едно от най-важните неща за протичащо нормално раждане е да си спокоен - на мен ми предстои. Спокойствие ми носи лекарката, която съм избрала, а тя практикува в частна болница.  Важно е, човек да направи избор, който го кара да се чувства в мир със себе си и да е спокоен относно раждането - ако това, че ще родите в държавна болница по ред причини ви кара да се чувствате добре- значи това е най-доброто за вас. Моето първо раждане предстои през ноември и се чувствам спокойно.
И наистина се надявам да греша за държавните болници.
Хубав ден на всички.

Доколкото съм се запознавала с ценоразписите на различни болници, в държавнитеболници за да присъства таткото или трябва задължително да се избере екип, или трябва да се избере екип + се доплаща за присъствие. Обикновено има и изискване да се доплати за самостоятелна родилна зала(там където такива зали се доплащат). А в частните болници обикновено присъствието на таткото не се доплаща. Трябва да се запознаеш с цениразписите на болниците, които проучваш.

Момичета, нова съм в темата. В 21 гс съм, знам че има време, но събирам от сега мнения.. Има ли раждали в Токуда или хора с наблюдения за самата болница? Цена не успях да намеря, това не е и най - важното, но натам съм се запътила. Може да споделите и мнение за някой АГ, който изражда, ако сте чували. Следя се във Фемина. От малък град съм, не ми се иска да раждам тук, защото родилното е под всякаква критика, мои приятелки раждаха тук и са много недоволни и от персонал и откъм хигиена. Стените буквално падат. 😁 Не съм живяла в България последните години и не знам как стоят нещата. Първа бременност ми е, също искам да отбележа.

Ако лекар или акушерка водят водно раждане, би трябвало да са специално обучени как да го извършат по същия начин, както би било и ако родилката е на легло. Аз си получавах указания кога да напъвам и кога не, както ти описа, не можех особено да се контролирам и имах нужда да напъвам. Не знам как, но акушерката виждаше и ми показваше между контракциите с пръсти каква част от главичката се подава, а аз съм била изцяло във водата.

MatrioshkaDoll, аз се следя там. Имам добри отзиви от приятелки раждали там.
Има си тема за болницата, която можеш да погледнеш
https://m.bg-mamma.com/?topic=1191137.630
Това е последната тема, така че със свежи обратни връзки. Също има отзиви и за лекари и цени.
Аз преди седмици се обадих в болницата да се информирам за цените. Можеш да се обадиш, отговарят на всички въпроси, които имаш.
Иначе инфото, което имам е за здравноосигурени пациенти: 1600 раждане (независимо естествено или секцио), 700 пакет бебе (задължителен), 130 двойна стая от вечер, 230 единична стая от вечер. При естествено раждане, казаха обикновено си там около 3 нощувки, при секцио около 5.

Много ти благодаря. Ще погледна.
Не съм осигурявана тук, обаче. Плащам си и попринцип всеки преглед.

В Окръжна болница Пловдив преди 5 г. /предполагам и сега/ присъствието на бащата не се заплащаше, не беше свързано по никакъв начин с избор на екип или заплащане на самостоятелна стая. Бащата може да присъства, ако залата, която позволява това /залата със самостоятелно предродилно/ е свободна, защото има друга зала, на която предродилното е с 2 легла май и там просто не е ОК да присъства бащата при присъствието на друга родилка.
Аз раждах между 21 и 23.30 часа и в цялото родилно нямаше никой друг, бях предупредила, че искам бащата да присъства и за екипа това беше ОК д въпроса "сигурни ли сте?". Е когато ме вид той реши, че не е много сигурен... Аз имам една странна реакция на силната болка - започвам цялата да се треса и това го уплаши май, заащото по-принцип имам висок праг и той не беше ме виждал в такова състояние. Накратко предпочете да си излезе, каза "не, не...". На мен пък изобщо не ми пукаше дали той е там, защото пределно осъзнавах, че с нищо не може да ми помогне.

Моят мъж още ми е обиден, че не му позволих да присъства на първото раждане. Когато се навия за второ, лично ще го заведа. Ей така, да види какво е. Малко ме е шубе да не набие някой доктор. Шегувам се с него, че може първите часове на детето да ги прекара в районното.
В този ред на мисли, въпросът ми е към жените с две и повече деца. Второто раждане по-лесно ли беше от първото? Аз раждах 17часа от първите контракции, като около два часа бях с напъни. Една от причините да се възпирам за втора бременност е именно продължителното раждане.

Неизвестна, при всички случаи второто раждане е по-леко. Най-малкото е по-кратко
Колкото до присъствието на таткото - на две от трите нормални е бил и беше много доволен, че е видял появата на децата 🥰 Но аз се чувствах добре, нищо не ме болеше и обстановката го позволяваше. За първото даже не ни питаха. Докторката беше инициатор да влезе

Първо раждане 23 часа, второ - 2 часа! ММ присъстваше и на двете

Аз съм писала по-назад, че при второ и следващи раждания шийката на матката се скъсява и разширява едновременно и затова обикновено раждането е по-кратко, докато при първото раждане тези процеси стават един по един. Голяма рядкост е второто да е по-дълго от първото. Моите са с времетраене от началото на контракциите при първото 26 часа(с окситоцин и епидурална, която скъси много времетраенето), а второто - 7 часа(без окситоцин, без епидурална и без пришпорване, а изцяло натурално).

Също така и времето за изгонването на плода обикновено е по-кратко, тъй като родовите пътища са "по-проходими" и бебето излиза с по-малко напъни. От значение е, обаче, и времето, което е минало от първото раждане. Лекарите казват, че при по-голям период между ражданията, организмът се е възстановил до голяма степен и раждането е като първо. Също така, според моя АГ, матката има памет и при по-малък период между ражданията, тя "работи" по-ефективно.

При моите раждания разликата беше, не само във времетраенето, но и в силата на болката - втория път не достигнах и половината от силата на болките, които изпитах при първото. Но това се дължеше на съвкупност от фактори - по-добра подготовка, техники за самовнушение през цялата бременност, промяна на нагласата към раждането, присъствие на таткото, без окситоцин, правилни пози във вертикална позиция(най-вече приклякане), техника за дишане. Просто усещах, че правя правилните неща. Доверих се изцяло на тялото си. И не последно място, бях елиминирала всякакъв вид страх. Този път не се оставих на страха.

Относно татковците, хубаво е да са до нас в такъв момент. При второто раждане се чувствах супер с таткото до мен - говорихме си разни неща, разсейваше ме. Като знаех, ще е до мен ми беше по-спокойно. Но той не е гнуслив и е доста устойчив на напечени ситуации, така че бях в сигурни ръце. Знаех , че ако се паникьосам и поддам на болката, той ще ми помогне. При първото раждане това ми липсваше. Чувствах се сама с враждебни хора, които не само че не ми помагаха морално, но и ми се караха.

Като обобщение, второто раждане има предимства по отношение най-вече на времетраенето, но подготовката и нагласата си зависи от нас.

Чувала съм, че дори може да се получат болки в кръста след епидуралната упойка. Не знам това някакъв мит ли е или реалност?

Здравейте, има ли раждали в Плевен?
Колебая се между Втора клинична база, където изражда следящата бременността ми до сега и Авис медика, където мога да започна да си ходя на частно, допълнително от 6 или 7 месец.
Дилемата ми е голяма! 😁

Аз искам да благодаря от сърце на Happy_mommy, за съветите и споделеното, благодарение на нея сигурно оцелях психически и физически на раждането на сина си. Наложи се да постъпя в болница доста по-рано от започването на контракциите за изтичане на водите. Сама си засичах контракциите над два часа, като стигнаха до към 6 минути потърсих лекаря /защото нямах видимост какво се случва с плода иначе щях да изчакам интервал 2-3 минути/. За съжаление не успях да се размина с окситоцина, отчитам като своя грешка, че не избрах лекар за раждането, но детето си реши кога ще излиза както се казва, ако беше случило деня на изтичане на водата нямоше да има окситоцин, ама хванах следващата смяна. Открито се изпокарах с израждащата, която не искам нито да я видя, нито да я чуя, която на никоя бъдеща майка няма да я препоръчам. Жива и здрава да е акушерката тя буше ангелът в родилна зала.
Потвърждавам, че психическата нагласа също е много важна. Раждането мина за 40 минути, което било голям успех за първескиня както се изрази израждащата. Действително след няколко часа всичко се забравя и ти е като в мъгла.
Другото лошо впечатление, което ми направи, никой не се вълнуваше, че съм със стафилококи, но пък всички скачаха като ужилени като ми видеха очилата с диоптри, при положение, че документа с разрешение от офтамолога беше при тях.
4 часа след раждането детето си беше при мен и си ставах/движех спокойно.