Магията на изтока - тема 60

Шоши, при руснаците го има с англ. суб. ако не може да гледаш онлайн има и за сваляне от Мегаъплауда, иконата долу в дясно.
https://doramatv.live/tokyo_sentimental/series2

Шош, субтитрите от тук, видеото от тук.

За сега епизода свален. От Мегаъплауда. В http://www.embedupload.com ударих на камък. На първите 3 сайта и за видеото и за субтитри ми изписва че няма такъв файл/изтрит. На четвъртия сайт -Hugefiles- пише само за регистрирани.
пак съм с видео но без субтитри. Чувствам се като слон в стъкларски магазин.

Шош, дала съм ти линк за субтитрите. Свалят се свободно, без регистрация.

Ой, ой. освен че съм си мързел се оказах и голям заплес. Преди явно без да се усетя и за видео и за субтитри съм натиснала втория  линк . Лошото е че не съм изненадана от себе си а машината , антивирусната и прочие отнесоха преди критиките ми. И коронования за всеки случай сиктеросах.
дането, 2в1 мерси, мерси , . Млъквам и сядам да гледам.

Happy Birthday
Много ми хареса.Почнах и незнам как  го изгледах толкова бързо и без да превъртам. Освен това отдавна не ми се е случвало да плача докато гледам сериал.
Мисля,че това е най-хубавия лакорн,който съм гледала,колкото и малко да съм видяла.
Томнай никога не е празнувай рождения си ден,защото съвпада със смъртта на сестра му.На 17-ят РД получава стаята на сестра си като подарък и среща нейния дух. И така започва да се разкрива малко по малко една любовна история,история за приятелство,за семейство и мечти.
Хареса ми как сюжета се разгръща - постепенно опознаваме всеки герой и какви са събитията довели до днешния ден.Понякога с усмивка,понякога със сълзи,понякога с изненада.Плавно,без големи обрати и разкритията идват постепенно,но те са емоционални и дават отговор на появилите се въпроси.
Това е история за втория шанс,за прошката,за отношенията между членовете на семейството,между приятелите, между младши и старши.Не е само любовна драма,макар любовта да има важно място.
Push е невероятен.Много е красив. Mild я харесвам още от трилогията  Kiss... ,но дечкото  Pluem изнася сериала.Той и  Mild са основата и катализатора. Дори на пръв поглед съпорт ролите да изглеждат само като част от масовката  са важни за развитието на историята и имат своето място.Всеки имаше своята роля в общата история.
Страхотно написан и изигран.Малките детайли и музиката бяха подходящи.
Също ми направи впечатление,че филма,който промотираше героя на  Push в началото се казваше  Yesterday,a в края на сериала новият му филм е  Tomorrow.
И ако някой реши да го гледа да продължи и след финалните надписи на 13 еп.

Tрейлър.Не успях да открия клипче на Пуш как плаче,но го тук има.

Преди когато бях на вълна Пуш го започнах, но ми се видя много мелодраматичен и го зарязах. Пуш освен красив може и да играе

Дане,не,не е мелодраматичен.Историята също не е от тежките,на моменти е тъжен,но има и доста забавни ситуации.Аз си плача на филми. Всеки от героите носеше своята вина и страдаше по свой начин,но накрая пъзела се нареди.И краят си е хубав.
Това ми е трети сериал с Пуш и всеки от тях е много различен от останалите,както и ролите му. Харесва ми как влиза в образ - малките жестове,погледа,усмивката,сълзите.Вече освен "плаках с Бини" имам и "плаках с Пуш".

Ох, неща да рева. Станала съм много чувствителна, рева на новините и на всякакви сантиментални истории. Старост, нерадост 🙄😄

Не е като при Sorry, I Love You, Autumn Tale или Winter sonata. Просто някои моменти бяха по-тъжни,но като цяло сериала не е мелодраматичен.Мистичен момент,който отваря кутията на Пандора и се разкриват тайни,които са тежали на героите,но в крайна сметка всеки получава шанс за прошка.
Пуш съм го гледала в много забавен образ в  My Dear Loser: Happy Ever After.

Аз съм си ревла и плаках на Eternal Love,когато героят на Бин Бин откри,че всъщност е обичал жена си. И на The
Untamed също съм ронила сълзи - когато сестрата и брат от слънчевото племе отидоха да се предадат,за да спасят Уей Усиен и  когато  Уей Усиен се раздели с ядрото си.

Не съм ревала на нито един от трите "Sorry, I Love You", "Autumn Tale" или "Winter sonata". Първия го гледах след "Хонг Гил Донг" на който се бях наревала доволно и не ми бяха останали сълзи. Втория дори не съм го гледала, третия не ми бе драматичен. Даже вече почти не рева на филми, просто ми се на сълзяват очите и то не на драматични, а на сантиментални моменти, луда работа.

Оооо,на Гил Донг колко сълзи съм проляла. В средата на драмата когато Тя го мислеше за умрял -рев,рев,рев
При него ли финала е битка и едната страна пускаше огнени стрели? И на тази сцена плаках,защото беше много безнадежно,дори да не е от този сериал.

О дааа, финалната битка бе един от най-хубавите корейски финали.

Изгледах Tokyo Sentimental 2. Посмях се с главния герой. Явно във всеки епизод ще има той сантиментални преживявания . Кахоко, Огури и познатия ми от "епичния" Your Turn to Kill- Jin Katagiri са с минимални но весели включвания. Знаят си добре редовния клиент, шефа, съседа съотетно. Сега се каква прическа има Jin Katagiri на горния сайт, конкурира Наги. Завиждам на къдрокосите и това е .

Шо, не завиждай. Моята коса е къдрава и хич не ми е лесно. Подредената прическа си остава мираж, все нещо стърчи накъдето не трябва.