Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Психологически консултации с Детелина Стаменова

  • 35 589
  • 148
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 72
Здравейте, пиша по този въпрос, защото от години ме мъчи този проблем и имам нужда от това да разбера нечий чужд опит или мнение по въпроса. Момче на 18 години съм. На пръв поглед, както всяко нормално момче на тази възраст. Обаче, както казах, от години ме мъчи проблем, който е свързан с така наречената социална фобия. Поне, четейки из интернет, успях да свържа протесненията си именно с нея. Не знам кога точно започна всичко, защото като малък изобщо не ме било срам от хората или пък да ме е било страх какво ще си помислят, нито пък имах проблем с комуникацията с непознати. Може би, всичко започна от училище - там многократно бях обиждан и всеки път, когато се опитвах да се защитя, нещата ставаха по-зле, дори бях и стъпкван. Дали фактът, че от тогава реших да си замълча, за да не бъда никога повече унижаван и за да не ме излагам, или също това, че започнах да комуникирам с едни и същи хора, уж така наречените ми "приятели", но резултатът е налице - изолирах се, без да го осъзнавам и се затворих в себе си. Докато бях малък това не ми правеше впечатление, но в пубертета започнах да осъзнавам колко съм се прецакал сам, особено в късния пубертет. Оказа се, че комуникацията очи в очи започна да ми убягва и всеки път, когато ми се наложи да говоря с някого, когото не познавам, изпитвам тревожност - един вид ме е страх да не се изложа и да не ми се присмее, но самият страх ме прави по-студен човек и става много по-зле. Забелязал съм, че този проблем не съществува, когато общувам с по-близките за мен хора, тези, които ме познават вече и които чувствам, че дори и да направя или кажа някоя глупост, няма да ме осмиват. Проблемът е, че животът не е комфортно място, където на човек му стига само така нареченият затворен кръг от хора. Всеки ден човек се сблъсква със стотици нови хора, различни личности. Все пак ние сме социални животни и един такъв проблем започва да ни дистанцира от нашия свят. По-лошото е, когато го осъзнаеш, но не можеш да се справиш, дори опитвайки се всячески да преодолееш самия себе си. Осъзнавам проблема - направих си равносметка, че избягвайки контакти от страх, че няма да ме приемат, аз не си правя услуга. Мислех си, че проблемът ми идва само когато говоря с по-възрастни от мен хора, защото нямаме кой знае какви общи интереси, но това е само успокоение, а не истината. Осъзнах го по трудния начин. Един приятел наскоро ме запозна с негови приятели от една компания и това беше звучният шамар на съдбата, който ми показа, че съм грешал. Запознах се с тях, обаче всичко стигна само до запознаването - когато се води някакъв диалог между всички, аз просто не знам какво да кажа и премислям хиляди пъти, измежду което в главата ми се въртят хиляди сценарии какво може да се случи, ако кажа точно това.  В повечето случаи се получава да мълча, формулирайки думите си в главата, а когато според моята "велика" преценка това нещо пасва и няма да ме изложи, аз го казвам, което е рядко и представлява кратковременно включване в разговора.  Мислех, че с времето ще се отпусна, както преди се е получавало с други приятелчета, обаче нищо не се променя - аз си оставам все същия пън. Чувствам, че просто съм изолиран и то проблемът е в мен, защото през времето, в което съм с тези хора и други се причисляваха към компанията, подобно на мен, но за ден - два те изглеждаха по - близки с тях, отколкото аз за месеци. Това също ме накара да погледна на себе си като първоизточник на своите проблеми, защото не може едни да успяват, а аз да не. Това означава, че нещо в мен отблъсква. Истината е, че аз не мога да нахалствам и да се бутам, не е и приятно. Не обичам да се натрапвам на хората, но практиката показва, че нахалните и тези, на които не им пука какво мислят другите, просперират - тях ги приемат. Това са моите изводи върху себе си и ситуацията, в която се намирам. Имам чувството, че съм в задънена улица и че никой не ме харесва, нито ме приема. Най-общо казано се чувствам като някакъв непотребен боклук, от който никой няма нужда и каквото и да ми се случи, на никого няма да му направи впечатление. Антисоциалността води до самота, а това е най-лошото нещо за един млад човек, пред който животът тепърва предстои и има нужда от нови хора и контакти, но те все му се изплъзват измежду пръстите. Чувствам живота си като помия и като нещо, което се обезсмисля.

Преди време бях писал по този въпрос във форума и ми предложиха да се обърна към някой от психолозите за разрешаването му.

Здравейте Terminator009,
Вашият въпрос е дълбок и със сигурност мога да кажа едно - той няма как да бъде разрешен във форум, през писане и отговаряне.
От това, което сте описал, подходящо решение би било да се срещнете с психолог, не да получите "рецепта".
Тук ще засегна онази част от терапията и консултациите, които понякога не се разбират - а именно, че терапевтичното взаимоотношение е една голяма част от терапията, споделянето в конфиденциалността на разговора, в спокойствието на ситуацията и себеразкритията, до които човек стига сам, придружен от терапевта си.
Поздрави,
Детелина

# 136
  • Мнения: 72
Представям ви първата част на епизода за Семейните тайни и травми.
В първата част на епизода за семейните тайни и травми (или иначе казано, за трансгенерационните травми) ще чуете части от разговора ми с Аида Марковска, родов терапевт.

Работата на Аида Марковска буди моето внимание заради интереса й към българската родова традиция.  В епизода тя представя своето виждане кои са онези две трансгенерационни травми, които в момента излизат и тревожат съзнанието на съвременниците ни, както и какви са последствията от тях. Ще разберете и как човек всъщност стига до там, че решава, че има родова травма и защо темата не е "шменти-капели за жени на средна възраст".

https://www.youtube.com/watch?v=rtlXFJ5-N2M&t=1s

# 137
  • Мнения: 3 062
Здравейте, подкастът наличен ли е в Google Podcasts?

# 138
  • Мнения: 70
Това ли е темата за въпроси към терапевт?
Наскоро започнах една книга и до средата й нищо не ме хващаше... докато не срещнах терминът "екзистенциално отчаяние", та се запитах как е на английски с идеята да отсея няколко англоезични заглавия  (може би са издавани и у нас, но тук тези теми са табу).
Та, не знам дали съм в това точно, но да очертая:
- късно съзряване, средата на 30те, сам (вече даже свиквам с нея). Нехаресвана работа, без цели (или ако имам не се правят крачкаи към тях, а отлагат в бъдещето), стоене на едно място.
И още - с мечти и (явно) нереалистични (идеали) очаквания - мечтите (поне професионалните) вече се изпариха като минах 30 - все още се утешавам че съм роден в грешното време. Малко неща ме радват (дори секса не е сред тях вече), нито материалните "играчки" коиото мога вече да си позволя - бързо омръзват.
Не съм в депресия според някои специалисти. Та, това ли е - екзистенциално отчаяние?

# 139
  • Мнения: 72
Здравейте, подкастът наличен ли е в Google Podcasts?
още не съм стигнала да го кача там
има го в Spotify и SoundCloud

# 140
  • Мнения: 3 062
Здравейте, подкастът наличен ли е в Google Podcasts?
още не съм стигнала да го кача там
има го в Spotify и SoundCloud

Благодаря, но помислете за в бъдеще. Доста хора си следим там подкастите, а Вашият изглежда обещаващо. Успех и продължавайте да го развивате с интересни и достъпни теми.

# 141
  • Мнения: 72
Това ли е темата за въпроси към терапевт?
Наскоро започнах една книга и до средата й нищо не ме хващаше... докато не срещнах терминът "екзистенциално отчаяние", та се запитах как е на английски с идеята да отсея няколко англоезични заглавия  (може би са издавани и у нас, но тук тези теми са табу).
Та, не знам дали съм в това точно, но да очертая:
- късно съзряване, средата на 30те, сам (вече даже свиквам с нея). Нехаресвана работа, без цели (или ако имам не се правят крачкаи към тях, а отлагат в бъдещето), стоене на едно място.
И още - с мечти и (явно) нереалистични (идеали) очаквания - мечтите (поне професионалните) вече се изпариха като минах 30 - все още се утешавам че съм роден в грешното време. Малко неща ме радват (дори секса не е сред тях вече), нито материалните "играчки" коиото мога вече да си позволя - бързо омръзват.
Не съм в депресия според някои специалисти. Та, това ли е - екзистенциално отчаяние?
Има и теми на други колеги, които може да Ви отговорят и други неща.
Екзистенциалното отчаяние е повече тема на философията (Сартр), но някъде около Франкл (първия психолог, който се развихря в екзистенциализма) и Ялом с екзистенциалната психотерапия доста допринасят в чисто практическа степен.
Ако няма реалистични очаквания, няма как да има задоволяването им в реалността и един живот в "идеалното" едва ли е постижим. Може да не сте в депресия, но може да сте във фантазии, които да Ви пречат да живеете в настоящето...

# 142
  • Мнения: 72
Здравейте, подкастът наличен ли е в Google Podcasts?
О, да задължително! Аз също следя там подкасти!
още не съм стигнала да го кача там
има го в Spotify и SoundCloud

Благодаря, но помислете за в бъдеще. Доста хора си следим там подкастите, а Вашият изглежда обещаващо. Успех и продължавайте да го развивате с интересни и достъпни теми.

# 143
  • Мнения: 12
Здравейте,искам да питам детето ми е на 3г 10м и е доста пасивно и сдържано,например ако играе с някой тя върви след него не изразява мнение,пасивна е опитвам се да я насърчавам но без успех,притеснена съм,ходила е на ясла,сега в първа група,обича да ходи на градина,ходи със желание,харесва и,как да постъпя за общува и да не е пасивна,примерно бяхме на гости на племеницата ни те се виждат в седмицата веднъж,моето дете изпълнява,никога не предлага тя игри,ако и се пие вода идва и си иска от мен,казвам и поискай си от ляля си тя казва не не,страх ме да не се задълбочи всичко,изпълнително и кротко дете е! Благодаря!

# 144
  • Мнения: 72
Здравейте,искам да питам детето ми е на 3г 10м и е доста пасивно и сдържано,например ако играе с някой тя върви след него не изразява мнение,пасивна е опитвам се да я насърчавам но без успех,притеснена съм,ходила е на ясла,сега в първа група,обича да ходи на градина,ходи със желание,харесва и,как да постъпя за общува и да не е пасивна,примерно бяхме на гости на племеницата ни те се виждат в седмицата веднъж,моето дете изпълнява,никога не предлага тя игри,ако и се пие вода идва и си иска от мен,казвам и поискай си от ляля си тя казва не не,страх ме да не се задълбочи всичко,изпълнително и кротко дете е! Благодаря!

Здравейте Petq Vargova,
продължавайте да я насърчавате спокойно и се опитайте да не я вкарате в калъпа "ти винаги си..." или "другите деца...".
На 3 г и 10 месеца има още много да учи и натрупва като социални умения.
Децата се учат от пример, затова и показвайки й вие как сте активна, тя ще Ви имитира.
Поздрави,
Детелина

# 145
  • Мнения: 72
Здравейте, подкастът наличен ли е в Google Podcasts?
Здравейте, вече е и в Google Podcast, като може да го намерите с ключова дума "Подкастът на Детелина Стаменова"
или тук
https://rss.com/podcasts/detelinastamenova/

# 146
  • Мнения: 3 062
Чудесно, благодаря!

# 147
  • Мнения: 2 102
Здравейте. Детето ми е на 5 г и като че ли не разбира чувствата. Няма изградено чувство за състрадание и съпричастност.  Питам се дали това не е някакво психологическо разстройство, свързано с емпатията. И ако съществува такова, как се назовава като термин?

# 148
  • Мнения: 1
Здравейте, имам проблеми с мъжа си заради родителите му ..Постоядно се караме заради тях ..настройват го срещу мен .. също така съм и Бременна в 7-мия Месец . Станах доста Агресивна бях получила и лицева парализа .. Майкаму нарече Бъдещото ни дете "Улично" аа той си замълча даже несе засегна .. Като Живяхме с тях те много ме обиждаха и говореха против мен той чуваше и мълчеше . Сега сме в Германия и Те Продължават . Вече за Най малкото ставам доста Агресивна случва се понякпга даже да налитам на бой .
Много пъти обеснявах на Мъжът ми,че родителите му правят проблеми между нас за да се караме а той неми обръща внимание .. Моля ви Кажете ми как и какво да направя за да спася брака си ..и за да намаля агресията в мен ?

Общи условия

Активация на акаунт