Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Психологически консултации с Детелина Стаменова

  • 58 302
  • 274
  •   1
Отговори
# 255
  • София
  • Мнения: 8 072
Здравейте, синът ми е на почти 16 години. Поради всякаква липса на мотивация, нежелание за учене и трансформация от отличник до 7 клас в тройкаджия в 8 и 9, пълна апатия в къщи и пристрастяване към интернет и тн, потърсихме съдействие от психолог. Детето е имало досег с психолози в училище и веднага се съгласи да ходи всяка седмица. Вече има десет посещения. Разлика в поведението му - 0. Имахме среща с психолога с баща му. Не ни се даде никаква информация, освен, че детето има голям потенциал, ресурси, много е умно, чувствително и прекрасно осъзнава, че се държи лошо и се самосаботира. Попитах какво можем ние да направим, къде са грешките в нашето поведение. Трябвало да му дадем още свобода. За протокола - той си прави каквото иска, т.е. гледа анимета по 14-16 часа на ден. Влиза в час, колкото да не му пишат отсъствия, лъже, преписва (когато са онлайн). Не ходи на спорт, не излиза, храни се лошо, не пие вода, не си изпълнява задълженията да си почиства стаята отвреме на време, да си отсервира чиниите - изобщо нищо!
 За нея не е проблем, че 16 часа не се отделя от компютъра, защото всички деца били така. Не коментира твърденията ми, че сме правили тест за пристрастяване към интернет и има всички признаци до един.
От разговора останах с впечатлението, че психологът е очарован от детето, защото слушах само суперлативи и съчувствие колко му е тежко в рязко възраст. Това не се случва за пръв път - винаги е бил любимец на лелките и учителите от детската градина чак до 8 клас. Доста неща му се позволяваха заради чара му.
Въпросът ми е нормално ли е да не ни се предоставя абсолютно никаква информация как протичат сеансите, какви проблеми има детето и да ни съветва да му се дава още повече свобода, при положение, че реално детето има повече свобода (направо слободия) от всички други деца около нас? Каза, че си говорели какво му се случва (а то обективно е нищо, защото целият му живот е на екрана), и се опитвал да се свърже с чувствата си по време на сеансите. Трябвало още да ходи, 10 пъти били малко.
Детето също не намира особена полза от сеансите за начина, по който се чувства. Но няма против да продължи да ходи.

# 256
  • Мнения: 119

Здравейте,
10 посещения са нито много, нито малко. Понякога са достатъчно, за да има някаква идея терапевта за какво става дума. За промяна в поведението - евентуално, но не и задължително.
Лично аз съм от страната на тези психотерапевти, които виждат (лош) ефект от престоя пред екраните. В линка има откъс от епизода за тийнейджъритеhttps://www.detelinastamenova.com/2021/0 … 0%b5%d1%82%d0%be/ в "Екраните и ние" в подкаста ми.

Зависимостта от екраните тепърва ще се изучава и доколкото е проблем със зависимостта е възможно - дори с терапевта на тийнеджъра ми - да поставите граници за интернет и свобода в другото.

Но вашият въпрос е
"нормално ли е да не ни се предоставя абсолютно никаква информация как протичат сеансите"

нормално е да не се предоставя информация, която детето споделя, т.е. терапевта да не дава тайните му; нито пък е длъжен да ви се отчита за протичането на сеансите

"да не ни се предоставя абсолютно никаква информация какви проблеми има детето"

какви проблеми има детето може да се каже в някаква обща и ненакърняваща конфиденциалността информация - например дали става дума за тревожност, депресия и т.н.

и да ни съветва да му се дава още повече свобода, при положение, че реално детето има повече свобода (направо слободия) от всички други деца около нас?

Стивън Кови беше написал, че "въпреки че сме свободни да избираме своите действия, ние не сме свободни да избираме последиците от нашите действия". Свободата е красива идея,но идва със своите условия - в този смисъл ако даваме свобода, без да бъде обвързана с последствия и задължения, тя няма да бъде оценена.


Каза, че си говорели какво му се случва (а то обективно е нищо, защото целият му живот е на екрана), и се опитвал да се свърже с чувствата си по време на сеансите.

Вероятно пред екрана му се случват неща, но да сте загубили разговора си за това в отчаянието от последните му години.

Трябвало още да ходи, 10 пъти били малко.

Това е преценка на колегата, който има поглед върху пациента и вас като родители

Детето също не намира особена полза от сеансите за начина, по който се чувства. Но няма против да продължи да ходи.

Да вентилира вероятно му помага да се чувства разбран

Понякога изясняването на очакванията - вашите към него - детето и неговите към вас може да помогне за изясняването на нови правила в семейната ви система, ще постави нови разговори и преживявания.

Надявам се съм била полезна

# 257
  • Мнения: 151
Здравейте, описвате трудна ситуация за вас като родители. И преди съм препоръчвала книгата "Войната с храната" - и сега ще я препоръчам за основно запознаване с темата. Не разбрах от колко време дъщеря Ви работи с терапевт - като цяло трябва да му се даде време - поне няколко месеца, минимум 4-5, преди да има някакъв напредък, като в това време ако има някаква обратна връзка от другата страна е добре да последвате препоръките. Пишете ми на лично съобщение или през формата на сайта ми, за да Ви изпратя и един мини-наръчник.
[/quote]

Писах Ви на имейла...имам още един въпрос тази книга  "Войната с храната" детето може ли да я чете?

    # 258
    • Мнения: 119
    Здравейте, описвате трудна ситуация за вас като родители. И преди съм препоръчвала книгата "Войната с храната" - и сега ще я препоръчам за основно запознаване с темата. Не разбрах от колко време дъщеря Ви работи с терапевт - като цяло трябва да му се даде време - поне няколко месеца, минимум 4-5, преди да има някакъв напредък, като в това време ако има някаква обратна връзка от другата страна е добре да последвате препоръките. Пишете ми на лично съобщение или през формата на сайта ми, за да Ви изпратя и един мини-наръчник.

    Писах Ви на имейла...имам още един въпрос тази книга  "Войната с храната" детето може ли да я чете?


    [/quote]

    Здравейте, да, може да я чете, ако й е интересна
    Нямам нищо от Вас на мейла ми. Опитайте се тук на лично съобщение.
    Поздрави,

    # 259
    • Мнения: 151
    Здравейте отново, тук във форума не мога да Ви изпратя съобщение- не ми позволява....пак ще пиша на имейла .

    # 260
    • Мнения: 31
    Здравейте д-р Стаменова! На 35 години съм, майка на две прекрасни деца . Напоследък се  усещам все по-често унила, без желание за каквото и да е. Все нещо ме наболява, уморено ми е, предпочитам да си легна, пред всичко останало. Емоционално съм изтощена - чувствам се незабележима, даденост. Имам нужда да предприема нещо, за да променя нещо, да се заобичам и да отстоявам себе си. В противен случай рискувам да изпадна в дупка. Моля за вашите съвети и препоръки. Благодаря предварително !

    # 261
    • Мнения: 23
    Добър ден Д-р Стаменова тази година на първи март преживях спонтанен аборт и вече 10 месеца немога да го преживея постоянно ми се плаче и не спирам да рева имам чувството че съм изпаднала в депресия и за най малкото нещо плача от нищото постоянно моля помогнете ми всичко преживявам с сълзи в очите

    # 262
    • Мнения: 23
    Добър ден Д-р Стаменова тази година на първи март преживях спонтанен аборт и вече 10 месеца немога да го преживея постоянно ми се плаче и не спирам да рева имам чувството че съм изпаднала в депресия и за най малкото нещо плача от нищото постоянно моля помогнете ми всичко преживявам с сълзи в очите

    # 263
    • Мнения: 198
    д-р Стаменова, Детето е на 2год и 10.м. ходи на ясла, но боледува много и почти е вкъщи. Не знам дали това оказа влияние, но забелязвам, че няма много интерес към други деца напоследък. Предпочита за игрите моята компания или на баща си. Има едно по- голямо приятелче, което каним вкъщи и с него играе добре, но с други по - малко познати не желае много много. В яслата всичко наред, но последния път като го взех, казаха, че в онзи ден не искал да играе и седял на столчето, бил по-скоро ,като болен, не че имал проблем с децата, сподели персонала. Иначе е много приказлив, проговори много рано, казва стихчета, обича да четем приказки, бърбори много. Вчера бяхме на площадката ,имаше малки деца, но той поиска да се прибираме. Скоро бяхме на рожден ден , но предпочете баба си и баща си да играят с него, другите деца- по- големи не ги отрази особено и не се включи в игрите им. Доколко е нормално това ? Какви са индикациите за наличие на евентуален проблем?

    # 264
    • Мнения: 351
    Здравейте!
    Искам да се консултирам с Вас по един въпрос, ако е удобно!
    На 28 години съм, майка на едно дете, вишист -  магистър.
    Проблемът е следния - чувствам се виновна за почти всичко. Ще Ви дам пример: отивам на гости у майка ми и да речем, че на баща ми му е криво, аз веднага си мисля, че е заради мен, може би не е трябвало да ходя или нещо съм им объркала плановете. Същото е и със свекър ми и свекърва ми. Винаги се притеснявам да говоря свободно да не би да ги издразня с нещо, не знам как да се държа. Така е като излизам и в парка с детето и други майки - сякаш не съм в свои води, притеснявам се да не кажа нещо с което да се изложа, да засегна някой или да го отегча ...
    Живея със свекърва ми в една къща, но на различни етажи, когато тя е вкъщи се притеснявам, че някой може да ми дойде на гости, ще се ядоса и ще стане караница...
    Все съм в някакви такива филми, чувствам се като извънземно, тревожа се да не възникне конфликт и най-вече имам чувство за вина, че конфликта ще възникне заради мен, винаги се опитвам да предвиждам нещата, което е супер глупаво...
     Извинявам се за дългото съобщение!

    # 265
    • Мнения: 119
    Здравейте loveuu_m,
    Надявам се, че разбирате, че работя с малко информация от това, което ми казвате и затова този пост е повече по принцип за вината, а вие евентуално се надявам, че ще откриете своята тема и ще я разработите сама – или с терапевт, за да стигнете до своето не-виновно състояние.

    Вината е едно от най-честите чувства, които жените изпитват – дали посланието идва от Библейската ни вина, че сме пробвали ябълката, не можем да кажем, но вината може да има различни форми, когато е част от вас – може да се чувствате виновни, без да сте, и да се самообвинявате, че искате твърде много, че харчите пари за себе си(колкото и да са), че има бедни хора/климатичните промени или че давате повод за ревност на партньора си. Често чувството за вина ни служи като морален коректив, т.е. ако се чувстваме виновни или мислим, че ще се чувстваме виновни, не правим нещо, защото ценностите ни не позволяват. Вината е емоция, която включва негативни оценки на себе си, чувство на дистрес и чувство на провал. Повечето хора изпитват натрапчиви мисли от време на време, но са в състояние да ги изоставят, без да им обръщат твърде много внимание или да им придават някакво значение.

    Понякога може да си мислите, че сте направили нещо нередно, въпреки че не сте го направили. В други случаи  може да надценявате собствената си роля в дадена ситуация, вярвайки, че  собствени Ви дребни грешки са имали много по-сериозно въздействие, отколкото в действителност. Прекомерната и неподходяща вина е свързана с редица състояния на психичното здраве, включително депресия, обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) и посттравматично стресово разстройство (ПТСР).

    Когато обаче усещането за вина е прекомерно, тогава вероятно има и други проблеми – тревожни обсесии, депресивни състояния и физически симптоми, затова не трябва да подценяваме вината, когато тежи като воденичен камък над ежедневието, като знак за тревожно разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство или депресия, включително и чрез проявления на телесно ниво като  проблеми със съня, стомаха и храносмилането и напрежение в мускулите.

    Какво е прекомерно? Свръхчувствителност към собствените действия, независимо малки или големи; ниска самооценка; свръхзагриженост за другите и липса на полагане на лични грижи; непрекъснато мислене къде може да сгрешите.  Чувството за вина в голяма част от случая е ирационално и пълни големия басейн с негативни мисли, които сякаш няма източване.

    Единият подход, който се предлага на хора, които страдат от чувство за вина за всякакви неща е да концентрират за известен период от време мисленето си върху две точки
    1.   Това, че заслужават
    2.   нито една от тези структури на глобални проблеми и исторически несправедливости, не е тяхна вина.
    Само като си простите грешките, за които не носите пряка отговорност, може да се научите да живеете по-добре.

    Има една психоаналитична концепция, в която вината е блокирана форма на гняв, към тези, от които сме се нуждаели и обичали (това са например родителите или хора, които са се грижили за нас), които обаче не са го направили по начина, от който сме имали нужда. В сблъсъка в нашата обич към тях и детското ни недоволство, започва да расте и процъфтява чувството за вина, което след това си намира всякакви силни фигури – семейства, приятели и т.н., в които се развива.

    Трети начин е да си поставите за цел да разпознавате чувството на вина и да си дадете време за размисъл, преди да им се отдадете, например „Какво ме кара да се чувствам винове“ и „Какво се случва непосредствено преди моята вина?“. Друг добър въпрос е: “Наистина ли правя нещо нередно?” (по Вашите критерии за други хора). Това отделяне ще ви даде идея за модела, по който вървите и как влизате от крачка в крачка по пътеката на вината.

    Понякога вината се дължи не само на някакви събития, но и на вредни мисли като „Ако не се грижа за околните, съм егоист“; „Нуждите на другите са по-важни от моите“, „Нямам право на щастие“. Тези мисли понякога са отгледани в семействата, в които човек е израсъл и е трябвало да се грижи за близък – родител, брат/сестра и т.н., като тук включвам и онези случаи, в които родителите се държат като жертви на родителите си „ти ми причиняваш трудности/главоболие/с какво заслужавам такова лошо дете“. Колкото повече сте били държани лично отговорни за щастието на родителите си, толкова по-вероятно е да си имате вътрешен критик, който да не ви пуска юздите, а да ви язди до изнемога, а вие ставате все по-перфектни, все по-изморени от тези непрекъснат бяг, а чувството за вина не намалява. Проблемът е, че ако в детството човек е трябвало да угоди само на семейството си, впоследствие се опитва да угоди на всички и започва да губи грижата за собствените си нужди, ако изобщо може да каже от какво има нужда (почивка, вода, въздух…). Системата е трудна за преодоляване, защото по-голямата част от хора с чувство на вина имат дълбоко в себе си детски страх, че ако не угаждат на околните ще бъдат отхвърлени (а заплахата е от много ранна възраст и ние може да не вярваме вече в Торбалан, но да продължаваме да се страхуваме от тъмното).

    Опитайте водене на дневник (в обикновена тетрадка или тефтер с въпроси), защото то може да ви помогне да рационализирате мислите си чрез това да видите притесненията си написани – тогава „не поздравих съседката, защото я видях в последния момент“, ще ви присети за много моменти, в които и вас не са ви виждали и това не е означавало нищо фатално. Бихте могли да записвате също така неща, които сте направили добре през деня и за които не чувствате вина, което ще измести негативния вътрешен диалог към по-позитивен такъв и ще работите за самооценката си.

    Поздрави,
    Детелина

    Здравейте!
    Искам да се консултирам с Вас по един въпрос, ако е удобно!
    На 28 години съм, майка на едно дете, вишист -  магистър.
    Проблемът е следния - чувствам се виновна за почти всичко. Ще Ви дам пример: отивам на гости у майка ми и да речем, че на баща ми му е криво, аз веднага си мисля, че е заради мен, може би не е трябвало да ходя или нещо съм им объркала плановете. Същото е и със свекър ми и свекърва ми. Винаги се притеснявам да говоря свободно да не би да ги издразня с нещо, не знам как да се държа. Така е като излизам и в парка с детето и други майки - сякаш не съм в свои води, притеснявам се да не кажа нещо с което да се изложа, да засегна някой или да го отегча ...
    Живея със свекърва ми в една къща, но на различни етажи, когато тя е вкъщи се притеснявам, че някой може да ми дойде на гости, ще се ядоса и ще стане караница...
    Все съм в някакви такива филми, чувствам се като извънземно, тревожа се да не възникне конфликт и най-вече имам чувство за вина, че конфликта ще възникне заради мен, винаги се опитвам да предвиждам нещата, което е супер глупаво...
     Извинявам се за дългото съобщение!

    Последна редакция: вт, 11 яну 2022, 13:45 от Детелина Стаменова

    # 266
    • Мнения: 351
    Благодаря Ви за изчерпателният отговор!
    Как мога да се свържа с Вас?

    # 267
    • Мнения: 119
    Благодаря Ви за изчерпателният отговор!
    Как мога да се свържа с Вас?
    Здравейте,
    най-удобно е да ми пишете през формата за контакт на сайта ми
    https://www.detelinastamenova.com/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0 … D0%BE%D0%B2%D1%8F
    Поздрави,
    Детелина

    # 268
    • Мнения: 119
    д-р Стаменова, Детето е на 2год и 10.м. ходи на ясла, но боледува много и почти е вкъщи. Не знам дали това оказа влияние, но забелязвам, че няма много интерес към други деца напоследък. Предпочита за игрите моята компания или на баща си. Има едно по- голямо приятелче, което каним вкъщи и с него играе добре, но с други по - малко познати не желае много много. В яслата всичко наред, но последния път като го взех, казаха, че в онзи ден не искал да играе и седял на столчето, бил по-скоро ,като болен, не че имал проблем с децата, сподели персонала. Иначе е много приказлив, проговори много рано, казва стихчета, обича да четем приказки, бърбори много. Вчера бяхме на площадката ,имаше малки деца, но той поиска да се прибираме. Скоро бяхме на рожден ден , но предпочете баба си и баща си да играят с него, другите деца- по- големи не ги отрази особено и не се включи в игрите им. Доколко е нормално това ? Какви са индикациите за наличие на евентуален проблем?


    Здравейте, pastolina,

    Поведението на детето ви изглежда напълно нормално за възрастта му, както потвърди и моята колега Елена Енева, детски психолог, която добави и че:
    "За децата до 3-годишна възраст играта с възрастни и с по-големи деца е по-интересна от играта с връстниците и с по-малките. По-големите умеят да измислят по-забавни сюжети, имат повече житейски опит, повече умения за превъплъщаване в различни герои и с това правят играта по-увлекателна. Щом вашето дете говори много, за него може да е скучно да си партнира с дете, което не говори. Понякога интелектуално по-развитите деца имат по-високи изисквания към другарчетата си и може да изглежда, че отхвърлят някого. Това е нормално. Всички се стремим към общуване, което да ни донесе повече приятни емоции и гледаме да избегнем скучното общуване. Разбира се, възможно е дългото боледуване да оказва влияние на общия му тонус. Казано с други думи - понякога да няма сили за игра и да предпочете да си почива. Макар и оздравели, децата често имат нужда от допълнително време за пълно възстановяване. Личният му лекар може да ви каже повече по въпроса"

    Поздрави,
    Детелина

    # 269
    • Мнения: 4
    Здравейте, пиша ви с молба за помощ. Диагнозата поставена ми от психиатър е ОКР в следствие на тежка нелекувана правилно депресия. Последните няколко години след раждането на детето ми се чувствам малко по добре. Но преди няколко дни отново изпаднах в дупка, и реших, че имам нужда от помощ от психотерапевт. Психиатърът, който посещавам е от далечен град и го посещавам на няколко месеца веднъж. От дни търся съвет и информация в интернет, но не мога да попадна на име и информация,които да ми вдъхнат доверие. И за това молбата ми към вас е дали бихте могли да ми препоръчате ваши колеги в района на Бургас, с които да се свържа? Дори да не ги познавате лично, като професионалист в сферата вярвам,че имате наблюдения върху работата на колеги. Хиляди благодарности и хубав ден!

    Общи условия

    Активация на акаунт