Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Психологически консултации с Детелина Стаменова

  • 55 497
  • 245
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: X
Здравейте,

Бих искала да чуя професионалното Ви мнение по следния въпрос: Синът ми е на 10 години. Вкъщи се държи що годе добре, невинаги е послушен, но като цяло е приемливо. В училище обаче е друг въпрос - обаждат ми се за поведение. Прекъсва съучениците си, госпожите, не слуша като му се говори, лигави се....особено последното.
Разговаряхме с него по въпроса, мълчи, не коментира. Обещава да се поправи и нищо... След няколко дни пак същото.
С материала в училище се справя добре, има самочувствие и е инат. Единствено дете е, ако има значение.

# 241
  • Мнения: X
Здравейте, детето ми е на 10 години и като характер е по-саможива, интроверт бих казала. Обича да си играе сама, прави си театър, влиза в роли, въображението й е голямо и непрекъснато измисля някакави занимания вкъщи, но все е сама. В училище не контактува с децата. Учителката смята, че няма проблем, защото тя си спазва дисциплината и се справя почти отлично с материала. Но като я питам какво прави в междучасието - седи си на масата и не говори с никой. Явно и пандемията засили тази изолация, преди имаше две приятелки, от детската градина, и се виждаха понякога. Сестра й е по-голяма, на 15 години, и точно обратният характер (екстроверт), не може да се оттърве от приятели и компании, излиза на спорт, на разходки, със съученици или с други приятели. И често се подиграва на малката, че е спряла развитието си, като че ли е на 6-7 годинки. Последното, което ме разтревожи беше, че малката е писала в тетрадката си - искам да умра, мразя тъпото училище и съучениците си...
Имате ли съвет как би трябвало да постъпим като родители, за да й помогнем да преодолее този пероид?

# 242
  • Мнения: 40
Здравейте,извинявам се за притеснението в този почивен ден,но имам нужда да споделя с Вас проблема ми. На 19 години съм и постоянно отлагам всичко,едвам завърших заради този проблем,нямам мотивация за нищо,не съм постигала нищо в живота и всеки ден се отчайвам. Не знам чужд език (срамувам се сега от това) ,не ми се учеше от средата на 5 клас, не знам какво стана с мен. Притеснителен и свит човек съм не общувам с никой освен семейството ми,нямам приятели,не излизам никъде. С наднормено тегло съм,страдам от хирзутизъм,което много ми тежи. Окосмена съм по цялото тяло и се мисля за някакъв изрод и кой би ме искал мен с тези ужасяващи косми. Бях отслабнала с 30 кг,но отново ги качих заради подигравки от училище и така нарепените ми "приятели". И от този момент се отказах и от отслабването и всичко. Започнах и него да отлагам. Винаги чакам перфектния момент  (дали число,дали ден от седмицата,дори месец,час ) и все отлагам и отлагам. Не се грижа нито за външния вид,нито вътрешно. Ето прост пример : Искам да започна да полагам грижа за кожата на лицето си,но тъй като имам косми и то ужасно много,все отлагам и си казах онзи ден от 5 декември почваш да се грижиш за кожата си, мина се известно време и си казах,няма да е от 5,а 19 декември. И винаги е така,просто не мога да почна нещо. Колко продукти съм изхвърлила така и за лице и коса и тяло.... Пари на вятъра. Страдам и от ОКР,там нещата горе-долу са добре. Проблемът сега ми е как да спра да отлагам нещата?? Искам да уча,да изкарам книжка,но..... Отлага,а годините си минават.. Искрено Ви благодаря за отделеното време !!! Поздрави

# 243
  • Мнения: 38
Здравейте,да приемем че детето ми е интроверт на 4г 6 м,как може да подобрим поне малко да стане комуникацията и добре,давам пример вчера бяхме на парка там бяха две деца от нейната група тя ги видя и предпочете да наблюдава но не и да им каже нещо,децата е усещат още от сега че е различна,след 10мин тя каза хайде да си ходим и се пребрахме,другите деца си говорят мама ще прави супа виж имам пес патрул а моетое просто ги гледа,и дума не обелва, защо дайте съвет моля

# 244
  • Мнения: 123
Здравейте, детето ми е на почти 14 години и проявява симптоми на анорексично поведение - започнахме работа с психотерапевт  - моля да ми кажете вашето мнение - как да се държим с детето - то яде, но пресмята какво е яло сутринта, на обяд , вечерта -ако е хапнало нормално сутринта, се ограничава в количеството на обяд...и така ...или прави упражнения , които за мен са доста изморяващи за възрастта ....най-хубаво си хапва вечер, когато сме всички на масата/не знам има ли връзка/...не можеш с нищо да го изкусиш за междинно хранене, дори с банан или ябълка...тестените храни или храната на тинейджърите не я поглежда и не иска/а преди време постоянно искаше и си купуваш пици, дюнери/....Интересуваме вашето мнение - какво трябва да е нашето поведение като на родители - да се правим  , че не виждаме, че се ограничава в храненето и пиенето на течности /да и това е притеснителното - основно пие вода вечер, през деня много малко:disappointed_relieved:/ , да не правим забележки на тази тема, а да оставим с времето психолога да си свърши работата ? Много е трудно да гледаш, че детето ти има подобно поведение и да си мълчиш - обясняваме , показваме примери, доказателства и не....имам чувстото , че това направо ти блокира мозъка, начина на разсъждение....и стане вечер и се затваря в стаята си и започва да прави изтощителни упражнения по около 1,5-2 ч - планкове , лицеви опори, коремни преси и много други....направо не мога да слушам тропота от детската стая...затова ми е важно и вашето мнение - как да се държим и индивидуално ли е след колко време би имало проблясъци на подобрение?Благодаря...извинявам се, ако е несвързано, но тази тема ми е болезнена...

# 245
  • Мнения: 1 219
Детето ми е на 13 години, мопмиче. Все ощенямаме цикъл.Постоянно е изнервена.Нищо не мога да и кажа. Освен телефона, почти нищо не я интересува.  За изнервеността и изписаха Седатив ПС.
Как да и говоря, че трябва да учи, да има интерес? Не иска да чуе нищо.

Общи условия

Активация на акаунт