От близо две години всеки ден се чувствам зле. Всички лекари заключиха, че причината е психическа, такова е и мнението на абсолютно всички около мен.
Проблемът е, че аз не мога да повлияя на начина, по който се чувствам физически, най-голямото ми "постижение" е, че успявам горе-долу да си свърша трудовите задължения. Нямам друг избор, освен да живея с това, но не мога да се примиря с факта, че цялата ми енергия "отива" да се боря с липсата на енергия и все пак да оцелявам някак.
Как мога "да не го мисля", когато при мен няма никакви мисли, а само физически усещания. Да, получих го след много силен стрес, но стресът отдавна отмина, а това състояние на организма си остана и не се влияе от никакви мисли, емоции и т. н.
Личи ми, отстрани изглежда като уникален мързел, но никой не разбира как се чувствам всъщност. Водя се здрава, но не се чувствам така. В смисъл не си мисля, че имам заболяване - началото беше "от днес за утре" (стреса), за две години все щеше да се е развило нанякъде, а и всички изследвания са ОК. Имам предвид, че се чувствам като болна, но от мен се очаква, а и аз самата искам да функционирам и живея като здрава. Но това просто не може да се случи.
Отхвърли се физически проблем, на психически също не прилича. И нямам представа какво е, оттам и докога ще е така и се чувствам в безизходица.