Психологически консултации с Детелина Стаменова

  • 92 814
  • 482
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: X
Здравейте и от мен.
От близо две години всеки ден се чувствам зле. Всички лекари заключиха, че причината е психическа, такова е и мнението на абсолютно всички около мен.
Проблемът е, че аз не мога да повлияя на начина, по който се чувствам физически, най-голямото ми "постижение" е, че успявам горе-долу да си свърша трудовите задължения. Нямам друг избор, освен да живея с това, но не мога да се примиря с факта, че цялата ми енергия "отива" да се боря с липсата на енергия и все пак да оцелявам някак.
Как мога "да не го мисля", когато при мен няма никакви мисли, а само физически усещания. Да, получих го след много силен стрес, но стресът отдавна отмина, а това състояние на организма си остана и не се влияе от никакви мисли, емоции и т. н.
Личи ми, отстрани изглежда като уникален мързел, но никой не разбира как се чувствам всъщност. Водя се здрава, но не се чувствам така. В смисъл не си мисля, че имам заболяване - началото беше "от днес за утре" (стреса), за две години все щеше да се е развило нанякъде, а и всички изследвания са ОК. Имам предвид, че се чувствам като болна, но от мен се очаква, а и аз самата искам да функционирам и живея като здрава. Но това просто не може да се случи.
Отхвърли се физически проблем, на психически също не прилича. И нямам представа какво е, оттам и докога ще е така и се чувствам в безизходица.

# 226
  • Мнения: 2
Здравейте, имам две страхотни деца. От както се роди бебето, каката която сега е на почти седем не е изпитвала и за миг ревност. Баща и в момента е на такава работа, че си работи от вкъщи от началото на октомври и изведнъж от понеделник каката започна да плаче, че има лоши мисли в умът. Лошите мисли са свързани с това че не ни обича, казва аз ви обичам ама постоянно в умът мине че не обичам вас а родителите на едно детенце от градината. Когато започне да говори това реве и ходи постоянно да пишка. Детето се тормози и аз не знам как да и помогна тя иска да и изтрия лошите мисли. Моля за насоки как да процедираме. Детето е много будно и активно. Въпреки че сме се опитвали да не я пренебрегваме заради бебето съм сигурна, че е имало случаи, в които това се е случвало.

Последна редакция: чт, 28 окт 2021, 10:11 от Jen123

# 227
  • Мнения: 8
Здравейте, моята племенницата е на 13г. и е с слухов апарат понеже не чува без него.От както минаха предния път на онлайн обучение сестра ми има големи проблеми с нея. Нейска да учи, все на телефона иска и когато и се вземе телефона става агресивна започва да я удря, да я заплашва със самообииство, хвърля си апарата.Нощем не спи и е на телефона говори си със глухонеми момчета по месинджъра. Беше избягала от вкъщи. Как да се помогне на племенницата ми?Сестра ми и на психолог я води, и няма подобрение никакво. Ако може да помогнете със съвет,ще съм ви безкрайно благодарна. Всичко добро ви желая!

# 228
  • Мнения: 5 532
Здравейте, изпитвам огромен страх от ваксинирането срещу ковид. Консултирах се с няколко лекари по въпроса, но никой не може да ми даде успокоение, че всичко ще бъде наред. Не се страхувам от ковид, имам здрав имунитет, но обществото ни е притиснато да се ваксинира, иначе буквално те изхвърлят. Всеки ден се будя с мисълта, че съм притисната и трябва да взема решение, но не знам как и какво, защото колкото и да го отглагам един ден очевидно ще се наложи да се ваксинирам или ще трябва да се преместя да живея сама в гората. И в същото време никой не може да ми даде гаранция за ваксина измислена вчера как точно ще повлияе на здравето и организма ми като цяло, дали няма да отключи други заболявания или да се случи нещо друго, не разбирам защо не признават естествения имунитет без да съм преболедувала, а трябва задължително да се ваксинирам с нещо неизвестно, и за което не е минало достатъчно време за проверка как точно действа? 
И така отново се чувствам в безизходица както преди 2 години, когато започна всичко и се оказах съвсем сама и изолирана от света, а всички останали по двойки.

# 229
  • Мнения: 202
Здравейте, изпитвам огромен страх от ваксинирането срещу ковид. Консултирах се с няколко лекари по въпроса, но никой не може да ми даде успокоение, че всичко ще бъде наред. Не се страхувам от ковид, имам здрав имунитет, но обществото ни е притиснато да се ваксинира, иначе буквално те изхвърлят. Всеки ден се будя с мисълта, че съм притисната и трябва да взема решение, но не знам как и какво, защото колкото и да го отглагам един ден очевидно ще се наложи да се ваксинирам или ще трябва да се преместя да живея сама в гората. И в същото време никой не може да ми даде гаранция за ваксина измислена вчера как точно ще повлияе на здравето и организма ми като цяло, дали няма да отключи други заболявания или да се случи нещо друго, не разбирам защо не признават естествения имунитет без да съм преболедувала, а трябва задължително да се ваксинирам с нещо неизвестно, и за което не е минало достатъчно време за проверка как точно действа? 
И така отново се чувствам в безизходица както преди 2 години, когато започна всичко и се оказах съвсем сама и изолирана от света, а всички останали по двойки.

Здравейте, T.Valcheva,
страховете ви са разбираеми за всеки - и дали и повечето ваксинирани не са минали през тях? Да, няма гаранция че онзи минимален процент на риск няма да дойде при всеки, който избира да се ваксинира, но също така няма гаранция и че естествения Ви имунитет би Ви помогнал, когато се срещнете с болестта.
 
Ваксинациите в миналото са спасили милиони животи от различни болести, застрашавали човечеството. Ваксинации се поставят и до момента дори на бебета на 1 ден за някои от тях.
 
В момента, в който Ви пиша има поставени 7.1 милиарда ковид-ваксини, 3.06 милиарда човека са две дози.
България в безпрецедентна криза на здравеопазването заради ниските нива на ваксиниране при налични безплатни дози.

Няма да бъда про- или анти- вакс, няма да Ви убеждавам или да Ви разубеждавам, давам Ви фактите.
 
Всъщност не сте притисната да вземете решение - всъщност в България политиката е доста либерална и предполагам още дълго време ще имате възможността да използвате различните видове тестове, за да осигурите достъпа си до различни занимания.

# 230
  • Мнения: 202
Здравейте … преди 4 години отключих паническо разстройство от баща ми той имаше проблеми и но тормозеше .. висчко беше наред когато се изнесох в приятеля ми .. но след 1 година разбрах че баща ми има уголемен черен дроб и тогава паническото разстройство се върна само че сега страха е към приятеля ми обвинявам него за висчко искам да го напусна испадам в кризи крещя му но после се успокоявам и ми минава .. искам да попитам възможно ли е страха от баща ми да се е прехвърлил върху приятеля ми и как мога да си помогна и да спася връзката си .. ходих на психиатър и ми изписаха антидепресанти… имам ли нужда и от психотерапия
Здравейте, домашното насилие е жесток проблем, който може да провокира тревожност и да бъдат предписани лекарства, но все пак - с психотерапевт може да проследите нишката на отношенията Ви с баща Ви по какъв начин влияят и върху настоящия Ви партньор.

# 231
  • Мнения: 202
Здравейте,
преди 3-4 месеца се запознах с мъж първоначално само си пишехме след това започнахме да се виждаме...неусетно аз започнах да проявявам чувства към него,казах му какво чувствам към него той каза че същото чувства и към мен..и каза че времето ще покаже дали сме един за друг или не. Всичко вървеше добре или поне аз така съм мислела.докато не  спахме заедно от тогава той коренно се промени отношението му към мен е различно от преди това попитах го дали аз някъде не съм сбъркала в нещо той ми каза не. Някак си се одръпна от мен и започнах да търся вината в себе си.... Загубих баба си преди няколко дена с много мъка го преживявам това в момента,и му споделих какво е станало той се притесни дойде да ме види да ме успокой..видяхме се за няколко часа и си тръгна.това беше последното ни виждане и започна по-рядко да ми пише преди сме си писали всяка вечер до 01:00ч. от няколко дена насам забелязвам че пишем за по1-2 часа,забелязах че и през вечер започнахме да си пишем и то ако аз пиша иначе не..Въпроса ми е има ли смисъл да продължавам по този начин.

Здравейте, Анонимен,
няма влюбен човек, който да не търси вината в себе си, нито да може да се откаже от сладката болка да мисли, че Другия е идеален.
Влюбените рядко имат запазен слух и затова е важно да изследвате какво Ви дава мисълта за този човек, как Ви кара да се чувствате, това има значение за Вас, и поради което дали има смисъл да продължавате е решение единствено Ваше.

# 232
  • Мнения: 202
Здравейте! Не знам от къде да започна, но искам да съм изключително кратка, защото нещата са много. Кратката версия е, че през последните 2 години ми се насъбра много, много стрес. Забременях и родих- това за мен беше много труден период. Бременността и раждането не минаха по план от гледна точка на това, че не бях подготвена за нещата, които ми предстоят  като симптоми, неразположения, стрес, болка, безсъние.  Заживяхме с родителите ми, това и до ден днешен е голям стрес за мен, сменихме града, средата, всичко беше ужасно. Не можех да се адаптирам. Един ден чух по телевизията, че едно момче е започнало да се задушава и починало от Ковид - без придружаващи заболявания.Тогава дойде първата паник атака. Беше едно от най-страшните неща, които са ми се случвали. И така още 2 -3 пъти. Много душене, чувствах, че умирам, а кръвното ми скачаше и падаше за секунди. Посетих 2 -3 пъти психолог, най-добрия в нашата област. Нямам възможност да пътувам по-далеч. Беше приятно да си говорим, но не ми помогна. Паник атаките са още в мен. Започнах да чета книги, осъзнавам напълно, че задухът не е истински, че не умирам, но си е там. Усещам го. Опитвам се да мисля постоянно за хубави неща, правих упражнения, но нищо. Стягането в гърдите също е тук. Всеки ден съм с паник атаки. Тормозят ме, мъчат ме. Знам и каква е причината- Ковид. Не, не гледам новини, но всички, нявсякъде ти натякват и ти говорят кой и как е починал. Кой и как се мъчи. Повтарям си, че има по-страшни неща, повтарям си, че и да ни хване никой не е казал, че ще умрем, но страхът е тук всеки ден в мен. Започна да ми се влошава здравословното съснояние-пъпки, болки в дебелото черво, болки в белите дробове. Обърнах се към съответните специалисти и всички са категорични, че съм здрава. Да, но и след това симтомите стоят. Всячески се мъча да не мисля за нищо, но не ми отминава. Някъде там в съзнанието ми стои страхът, който не знам как да победя. В момента пак съм със стягане в гърдите. Усещам как ме болят. Случва ми се за втори път. Ходих да си правя тест за ковид преди 2 месеца, беше отрицателен. В този ден, всичко отшумя. На другият ден отново се върнаха с пълна сила.. Каква е тайната, чувайки новината " Двама млади починаха от ковид без прид.заболявания", аз да си кажа "Еми, каквото такова" и да седна и да се усмихна? Каква е тайната да мисля положително, да не съм напрегната 24/7? Как да спра да се страхувам и да махна симтомите, които не ми дават мира.
Благодаря Ви, предварително.
Анонимен, извинявам се за забавянето
На първо място е важно да  спрете информационния поток и да започнете да записвате мислите си. Позитивното мислене идва когато човек стъпи И на някакви факти - например кога се е чувствал добре, кога в деня е имало някаква светлина и да се научи обратно да я вижда.
Но. Заради това, което казвате - потърсете и терапевт

# 233
  • Мнения: 5 532
Скрит текст:
Скрит текст:
Здравейте, изпитвам огромен страх от ваксинирането срещу ковид. Консултирах се с няколко лекари по въпроса, но никой не може да ми даде успокоение, че всичко ще бъде наред. Не се страхувам от ковид, имам здрав имунитет, но обществото ни е притиснато да се ваксинира, иначе буквално те изхвърлят. Всеки ден се будя с мисълта, че съм притисната и трябва да взема решение, но не знам как и какво, защото колкото и да го отглагам един ден очевидно ще се наложи да се ваксинирам или ще трябва да се преместя да живея сама в гората. И в същото време никой не може да ми даде гаранция за ваксина измислена вчера как точно ще повлияе на здравето и организма ми като цяло, дали няма да отключи други заболявания или да се случи нещо друго, не разбирам защо не признават естествения имунитет без да съм преболедувала, а трябва задължително да се ваксинирам с нещо неизвестно, и за което не е минало достатъчно време за проверка как точно действа? 
И така отново се чувствам в безизходица както преди 2 години, когато започна всичко и се оказах съвсем сама и изолирана от света, а всички останали по двойки.
Здравейте, T.Valcheva,
страховете ви са разбираеми за всеки - и дали и повечето ваксинирани не са минали през тях? Да, няма гаранция че онзи минимален процент на риск няма да дойде при всеки, който избира да се ваксинира, но също така няма гаранция и че естествения Ви имунитет би Ви помогнал, когато се срещнете с болестта.
 
Ваксинациите в миналото са спасили милиони животи от различни болести, застрашавали човечеството. Ваксинации се поставят и до момента дори на бебета на 1 ден за някои от тях.
 
В момента, в който Ви пиша има поставени 7.1 милиарда ковид-ваксини, 3.06 милиарда човека са две дози.
България в безпрецедентна криза на здравеопазването заради ниските нива на ваксиниране при налични безплатни дози.

Няма да бъда про- или анти- вакс, няма да Ви убеждавам или да Ви разубеждавам, давам Ви фактите.
 
Всъщност не сте притисната да вземете решение - всъщност в България политиката е доста либерална и предполагам още дълго време ще имате възможността да използвате различните видове тестове, за да осигурите достъпа си до различни занимания.
[/spoiler]

Благодаря за бързия отговор!

Ами всъщност тестовете не мисля, че са добра алтернатива, защото важат само 48 или 72 часа, това означава на всеки 2/3 дни някой да ти бърка надълбоко в носа, случвало ми се е веднъж и е изключително неприятно. Не случайно и за учениците искат да вкарат щадящ вариант.

А различните видове занимания все повече са принудени да затворят врати изцяло, понеже персоналът не е ваксиниран или нямат достатъчно печалба.
Та дори да се ваксинирам просто не знам... къде и как да се социализирам, къде и аз да открия сродната душа, очевидно няма да стане докато си седя вкъщи, тъй като и повечето ми приятелства (дори такива от 20 години) приключиха и с настъпването на Ковид.

# 234
  • Мнения: 73
Здравейте. От няколко месеца почти всеки ден имам виене на свят. Два пъти загубих съзнание и след това се чувствам доста отпаднала. Правила съм всякакви изследвания всичко е наред и с кръвното нямам проблеми. Съмнявам се да не е на нервна почва.

# 235
  • Мнения: 59
Здравейте,детето ми е на 4г 5 силно чувствително,това преодолява ли се с времето или просто оставаш плах и чувствителен,изпълнява правилата на децата няма мнение,на градината е послушана и изпълнителна ,когато госпожата се кара на някой дете от градината моето дете плаче,тя с спокойно дете

# 236
  • Мнения: 352
Здравейте,детето ми е на 4г 5 силно чувствително,това преодолява ли се с времето или просто оставаш плах и чувствителен,изпълнява правилата на децата няма мнение,на градината е послушана и изпълнителна ,когато госпожата се кара на някой дете от градината моето дете плаче,тя с спокойно дете
Аз бях така, вече съм на 27, не мога да кажа, че не съм същата, но поне вече контролирам емоциите си и не плача пред хората ами като остана сама.

# 237
  • София
  • Мнения: 9 384
Здравейте,детето ми е на 4г 5 силно чувствително,това преодолява ли се с времето или просто оставаш плах и чувствителен,изпълнява правилата на децата няма мнение,на градината е послушана и изпълнителна ,когато госпожата се кара на някой дете от градината моето дете плаче,тя с спокойно дете
Аз бях така, вече съм на 27, не мога да кажа, че не съм същата, но поне вече контролирам емоциите си и не плача пред хората ами като остана сама.

И при мен се случи същото - в течение на времето се научих да контролирам емоциите си пред хората. Като в последните години вече успявам да избирам ситуациите, за които си струва да ми пука. Но това се случи постепенно с много самонаблюдение и работа над самата себе си. Почти на 40 г съм вече.
Моята дъщеря е също прекомерно чувствителна и по тази причина периодично работим с психотерапевт. Явно още не сме открили правилният такъв. Или просто трябва и тя да извърви пътя си и да се пребори сама със себе си.

Ще ми бъде интересно да прочета коментар на Детелина Стаменова относно толкова чувствителните деца и по-големи хора. Затова си позволявам да коментирам в темата. Възможно ли е тази свръхчувствителност да бъде преодоляна още в детска възраст и задължително ли е това да се случи с психотерапевт, или има някакви техники, които бихте препоръчали, за да помогнат родителите на децата си?
Всички знаем за търпението и разбирането, които трябва да проявим. Но те някак не винаги са достатъчни.

# 238
  • Мнения: 305
Здравейте,  страдам от ужасни и натрапчиви мисли и не мога да ги игнорирам с позитивно мислене. Постоянно изпитвам ужас, че съпругът ми или детето ми ще умрат...Преди да почине близък мой човек и за него ми е минавало през главата и ето какво стана, сякаш предчувствие и сега умирам от ужас да не е предчувствие и за съпругът и детето ми. Просто е кошмар за мен и някога ще се оправя ли ? Има ли шанс и има ли хора отървали се от такива мисли и как ?

# 239
  • Мнения: 1 652
Здравейте, от около седмица нямам енергия, само лежа и ми се спи. Всеки ден е по зле. Едва ходя. Тревожа се много.
1 година работих в ковид болница, от там имам силна тревожност за здравето ми и това на сина ми. От 2 месеца съм без работа и засега не откривам нова. В предменопауза съм. Всичко това мисля че доведе до това безсилие, но не мога да се измъкна. ПКК е наред. Лл ми изписа Алора.
Моля за съвет как да подобря състоянието си, не ми е добре.

Общи условия

Активация на акаунт