Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Психологически консултации с Детелина Стаменова

  • 67 379
  • 347
  •   1
Отговори
# 270
  • Мнения: 147
Здравейте, пиша ви с молба за помощ. Диагнозата поставена ми от психиатър е ОКР в следствие на тежка нелекувана правилно депресия. Последните няколко години след раждането на детето ми се чувствам малко по добре. Но преди няколко дни отново изпаднах в дупка, и реших, че имам нужда от помощ от психотерапевт. Психиатърът, който посещавам е от далечен град и го посещавам на няколко месеца веднъж. От дни търся съвет и информация в интернет, но не мога да попадна на име и информация,които да ми вдъхнат доверие. И за това молбата ми към вас е дали бихте могли да ми препоръчате ваши колеги в района на Бургас, с които да се свържа? Дори да не ги познавате лично, като професионалист в сферата вярвам,че имате наблюдения върху работата на колеги. Хиляди благодарности и хубав ден!
Здравейте, пиша ви с молба за помощ. Диагнозата поставена ми от психиатър е ОКР в следствие на тежка нелекувана правилно депресия. Последните няколко години след раждането на детето ми се чувствам малко по добре. Но преди няколко дни отново изпаднах в дупка, и реших, че имам нужда от помощ от психотерапевт. Психиатърът, който посещавам е от далечен град и го посещавам на няколко месеца веднъж. От дни търся съвет и информация в интернет, но не мога да попадна на име и информация,които да ми вдъхнат доверие. И за това молбата ми към вас е дали бихте могли да ми препоръчате ваши колеги в района на Бургас, с които да се свържа? Дори да не ги познавате лично, като професионалист в сферата вярвам,че имате наблюдения върху работата на колеги. Хиляди благодарности и хубав ден!
Здравейте, ще Ви пиша на лични

# 271
  • Мнения: 4
Хиляди благодарности! Blush

# 272
  • Мнения: 215
д-р Стаменова, Детето е на 2год и 10.м. ходи на ясла, но боледува много и почти е вкъщи. Не знам дали това оказа влияние, но забелязвам, че няма много интерес към други деца напоследък. Предпочита за игрите моята компания или на баща си. Има едно по- голямо приятелче, което каним вкъщи и с него играе добре, но с други по - малко познати не желае много много. В яслата всичко наред, но последния път като го взех, казаха, че в онзи ден не искал да играе и седял на столчето, бил по-скоро ,като болен, не че имал проблем с децата, сподели персонала. Иначе е много приказлив, проговори много рано, казва стихчета, обича да четем приказки, бърбори много. Вчера бяхме на площадката ,имаше малки деца, но той поиска да се прибираме. Скоро бяхме на рожден ден , но предпочете баба си и баща си да играят с него, другите деца- по- големи не ги отрази особено и не се включи в игрите им. Доколко е нормално това ? Какви са индикациите за наличие на евентуален проблем?


Здравейте, pastolina,

Поведението на детето ви изглежда напълно нормално за възрастта му, както потвърди и моята колега Елена Енева, детски психолог, която добави и че:
"За децата до 3-годишна възраст играта с възрастни и с по-големи деца е по-интересна от играта с връстниците и с по-малките. По-големите умеят да измислят по-забавни сюжети, имат повече житейски опит, повече умения за превъплъщаване в различни герои и с това правят играта по-увлекателна. Щом вашето дете говори много, за него може да е скучно да си партнира с дете, което не говори. Понякога интелектуално по-развитите деца имат по-високи изисквания към другарчетата си и може да изглежда, че отхвърлят някого. Това е нормално. Всички се стремим към общуване, което да ни донесе повече приятни емоции и гледаме да избегнем скучното общуване. Разбира се, възможно е дългото боледуване да оказва влияние на общия му тонус. Казано с други думи - понякога да няма сили за игра и да предпочете да си почива. Макар и оздравели, децата често имат нужда от допълнително време за пълно възстановяване. Личният му лекар може да ви каже повече по въпроса"

Поздрави,
Детелина

Много ви благодаря и на вас, и на психолог Е. Енева за изчерпателния отговор!

    # 273
    • Мнения: 108
    Добър ден Д-р Стаменова от няколко месеца имам сърцебиене и  получавам паник атаки заряди свекърва -болна от деменция.По цял ден говори несвързани неща и се заяжда за всяко нещо.Не знам как да се справя ?

    # 274
    • Мнения: X
    Здравейте!
    Не знам как да започна...
    На 27 г. съм, имам сестра на 17 г. Баща ни почина в катастрофа през 2007 г., когато бяхме на съответно 12 и 2 г. Тя не го помни. Оттогава за нас се е грижила майка ни. Тя беше на 37 г. Поболя се от мъка по него... През 2017 г. я оперираха от рак на гърдата, през 2019 г. й откриха хидроцефалия и претърпя 2 операции. Вследствие на това заболяване изгуби почти изцяло зрението си и спря да чува с едното ухо. Малко по-късно й откриха метастази в костите, прекара един инсулт, отделно има стеатоза на черния дроб и улцерозен колит. Преди 2 месеца потвърдиха и наличие на метастази в мозъка. Оттогава не е същата. Постоянно спи, забравя какво сме си говорили преди минута, движи се трудно и не всеки път успява да се задържи на крака. На памперси е, защото се изпуска. Ежедневието й се състои в хранене, сън и прием на шепа лекарства. Винаги го е "играела" много силна, заради нас. Много е вярваща и не иска да приеме отрицателните прогнози, които имат лекарите за състоянието й. Вярва, че ще се излекува, въпреки че ми казаха да се готвим за най-лошото. Много ме боли, когато го казва. Аз не вярвам в чудеса, не и след събитията през последните 2 години. Уж зрението можеше да се възстанови, а тя от ден на ден се влошава... Сега и тези метастази. Адски много ми тежи, защото хем имам майка, хем нея все едно я няма. Приемам работата си като "глътка въздух" от положението вкъщи. Понякога си мисля, че ако всичко приключи, ще се почувствам по-добре.
    Егоистично ли е да ми минават такива мисли през главата? Чувствам се виновна, че имам нужда от почивка. Чувствам се безсилна и почти няма ден, в който не плача.
    Ще се радвам, ако прочетете историята ми и ме посъветвате нещо.
    Благодаря предварително!

    # 275
    • Мнения: 70
    Здравейте, д-р Стаменова.
    На 28 г. Съм, живея с приятеля си от 6 години. В началото първите 2, 3 години, връзката ни беше перфектна, знаех, че това е моят човек. Мил, грижовен, отдаден на нас, дори бях сигурна, че ще ми предложи брак и т. Н. С течение на времето отношенията ни станаха като на съквартиранти, само дето аз бях чистачка, готвачка, перчка и така... Карахме се всекидневно, даваше ми поводи за ревност, пише си с др жени, излиза с тях, били му приятелки. Кажете ми аджеба как 1 мъж постоянно може да си намира приятелки.... Станах мнителна следях го в соц. Мрежи, имахме няколко мкого тежки скандала, почти бяхме пред разделяне..... После сякаш попремина този период аз също спрях да му мрънкам, казах си да прави квото иска и да става каквoто ще вече....
    Така неусетно минаха още 3 години, аз винаги съм искала да имам дете.. И много му  говорех за това, после спрях той започна да иска и нещата се случиха.. Бременна съм в 4 месец. Нямаме брак, не виждам и да желае скоро, а на мен почва да ми е все едно вече... Последните години стана много странен обижда ме, държи се грубо на моменти, посше му преминава става мил, смее се, сякаш моя си човек от преди. След известно време ако на мен ми е весело той започва да ми говори, че съм дебил, и ме тъпчи психически," не се смей, стига си говорила, махни се" . Чувствам се като последния идиот на земята, чувствам се ужасно, чувствам, че сякаш му е хубаво когато ме потиска и ме тъпче. Като се опитам да говоря с него да му обесня, че не ми харесва държанието му към мен, че ме наранява, започва да ми вика, че все съм била наранена, все съм жерставата в тая връзка... От бременността се чувствам още по тъжна, тревожа, преживявам всичко още по-тежко. Преди много се ядосах и ми идваше да си събера багажа, а сега се чувствам наранена, сама и много тъжна. Плача всеки ден,няма ден през който да не съм плакала, получих алергия от напрежение и стрес. От бременността ми е мн ниско кръвното и честно ми е лошо, отпаднало и когато му кажа, че не се чувствам добре, аз очаквам от човека който е до мен да ме подкрепи, а той ми вика, че все съм се оплаква Ла, че постоянно ми е лошо, все нещо ми имало и не ми обръща внимание. Моля ви кажете ми, как да го променя, защото към др хора е 1 нормален човек, внимателен, а към мен е станал студен и без чувствен.Аз като 1 жена, винаги гледам дома ни да е подреден, чист, да е с готвено, да е изпрано и да съм усмихната. След това като ме обиди, се сривам, стоя сама в спалнята и плача. Така преминаха последните ми години от младостта с него. А сега чакаме и бебе... Дали не сгреших, че останах с него. Дали ще се промени след раждането на детето или да очаквам да стане по - зле..... А може би в мен е причината, че съм твърде загрижена за всичко, опитвам се да го разбирам постоянно, да му давам съвети, и когато му е тежко съм до него... Може тук греша. Когато му е тежко казва на майка си, че ако не съм аз щял да се срине, че аз съм го разбирала, а когато му мине депресията ме забравя. Забравя, че съм била до него в най-тежките му моменти....

    # 276
    • Мнения: 42
    Здравейте доктор Стаменова . Нормално ли е да имам депресия , стрес , отчайване и само лоши мисли след операция ? След операция на хемороиди ( THD ) съм като парцал . Постоянно съм отчаян , депресиран и супер стресиран . Мисля само и единствено за това . Спрях да се храня от страх заради болките . Имам чувството , че този ад няма да свърши . Минал съм през операции като киста на опашката , чупене на ръка и какво ли не още ама тази операция направо ме разби психически . Попринцип съм здраво мислещ човек ама наскоро станах супер слаб психически . Страх ме е от всичко което се случва с мен и при всеки проблем се депресирам . Опитвам се да мисля положително над нещата ама не ми се получава изобщо . Как да си помогна ? Има ли специалист във вашата област в град Хасково който да препоръчате ?

    # 277
    • Мнения: 147
    Здравейте доктор Стаменова . Нормално ли е да имам депресия , стрес , отчайване и само лоши мисли след операция ? След операция на хемороиди ( THD ) съм като парцал . Постоянно съм отчаян , депресиран и супер стресиран . Мисля само и единствено за това . Спрях да се храня от страх заради болките . Имам чувството , че този ад няма да свърши . Минал съм през операции като киста на опашката , чупене на ръка и какво ли не още ама тази операция направо ме разби психически . Попринцип съм здраво мислещ човек ама наскоро станах супер слаб психически . Страх ме е от всичко което се случва с мен и при всеки проблем се депресирам . Опитвам се да мисля положително над нещата ама не ми се получава изобщо . Как да си помогна ? Има ли специалист във вашата област в град Хасково който да препоръчате ?

    Здравейте,
    хроничните болки са установен фактор за развитие на депресивни състояния и затова има нужда да бъдат адресирани чрез терапия или друг начин.
    Моля да ми пишете на лични съобщения, за да Ви дам контакти.
    Поздрави,
    Детелина

    # 278
    • Мнения: 147
    Здравейте, д-р Стаменова.
    На 28 г. Съм, живея с приятеля си от 6 години. В началото първите 2, 3 години, връзката ни беше перфектна, знаех, че това е моят човек. Мил, грижовен, отдаден на нас, дори бях сигурна, че ще ми предложи брак и т. Н. С течение на времето отношенията ни станаха като на съквартиранти, само дето аз бях чистачка, готвачка, перчка и така... Карахме се всекидневно, даваше ми поводи за ревност, пише си с др жени, излиза с тях, били му приятелки. Кажете ми аджеба как 1 мъж постоянно може да си намира приятелки.... Станах мнителна следях го в соц. Мрежи, имахме няколко мкого тежки скандала, почти бяхме пред разделяне..... После сякаш попремина този период аз също спрях да му мрънкам, казах си да прави квото иска и да става каквoто ще вече....
    Така неусетно минаха още 3 години, аз винаги съм искала да имам дете.. И много му  говорех за това, после спрях той започна да иска и нещата се случиха.. Бременна съм в 4 месец. Нямаме брак, не виждам и да желае скоро, а на мен почва да ми е все едно вече... Последните години стана много странен обижда ме, държи се грубо на моменти, посше му преминава става мил, смее се, сякаш моя си човек от преди. След известно време ако на мен ми е весело той започва да ми говори, че съм дебил, и ме тъпчи психически," не се смей, стига си говорила, махни се" . Чувствам се като последния идиот на земята, чувствам се ужасно, чувствам, че сякаш му е хубаво когато ме потиска и ме тъпче. Като се опитам да говоря с него да му обесня, че не ми харесва държанието му към мен, че ме наранява, започва да ми вика, че все съм била наранена, все съм жерставата в тая връзка... От бременността се чувствам още по тъжна, тревожа, преживявам всичко още по-тежко. Преди много се ядосах и ми идваше да си събера багажа, а сега се чувствам наранена, сама и много тъжна. Плача всеки ден,няма ден през който да не съм плакала, получих алергия от напрежение и стрес. От бременността ми е мн ниско кръвното и честно ми е лошо, отпаднало и когато му кажа, че не се чувствам добре, аз очаквам от човека който е до мен да ме подкрепи, а той ми вика, че все съм се оплаква Ла, че постоянно ми е лошо, все нещо ми имало и не ми обръща внимание. Моля ви кажете ми, как да го променя, защото към др хора е 1 нормален човек, внимателен, а към мен е станал студен и без чувствен.Аз като 1 жена, винаги гледам дома ни да е подреден, чист, да е с готвено, да е изпрано и да съм усмихната. След това като ме обиди, се сривам, стоя сама в спалнята и плача. Така преминаха последните ми години от младостта с него. А сега чакаме и бебе... Дали не сгреших, че останах с него. Дали ще се промени след раждането на детето или да очаквам да стане по - зле..... А може би в мен е причината, че съм твърде загрижена за всичко, опитвам се да го разбирам постоянно, да му давам съвети, и когато му е тежко съм до него... Може тук греша. Когато му е тежко казва на майка си, че ако не съм аз щял да се срине, че аз съм го разбирала, а когато му мине депресията ме забравя. Забравя, че съм била до него в най-тежките му моменти....

    Здравейте, Bool,
    за радост или съжаление, психотерапевтите не сме частни учители по манипулация - и затова съвет как да да го промените няма да Ви дам. Той е какъвто е и личната му промяна е негова собствена цел, процес, живот  - когато и когато е готов.

    Във Вашата история има много загриженост към него, към това той да стане по-добър човек, да се чувства по-добре и затова се питам - а как Вие бихте се погрижили за Вас в момента? Кое би било най-доброто за Вас? Възможно ли е да го направите или имате нужда от време преди да се погрижите за себе си?

    С пожелания за спокойна бременност,
    Детелина

    # 279
    • Мнения: 147
    Здравейте!
    Не знам как да започна...
    На 27 г. съм, имам сестра на 17 г. Баща ни почина в катастрофа през 2007 г., когато бяхме на съответно 12 и 2 г. Тя не го помни. Оттогава за нас се е грижила майка ни. Тя беше на 37 г. Поболя се от мъка по него... През 2017 г. я оперираха от рак на гърдата, през 2019 г. й откриха хидроцефалия и претърпя 2 операции. Вследствие на това заболяване изгуби почти изцяло зрението си и спря да чува с едното ухо. Малко по-късно й откриха метастази в костите, прекара един инсулт, отделно има стеатоза на черния дроб и улцерозен колит. Преди 2 месеца потвърдиха и наличие на метастази в мозъка. Оттогава не е същата. Постоянно спи, забравя какво сме си говорили преди минута, движи се трудно и не всеки път успява да се задържи на крака. На памперси е, защото се изпуска. Ежедневието й се състои в хранене, сън и прием на шепа лекарства. Винаги го е "играела" много силна, заради нас. Много е вярваща и не иска да приеме отрицателните прогнози, които имат лекарите за състоянието й. Вярва, че ще се излекува, въпреки че ми казаха да се готвим за най-лошото. Много ме боли, когато го казва. Аз не вярвам в чудеса, не и след събитията през последните 2 години. Уж зрението можеше да се възстанови, а тя от ден на ден се влошава... Сега и тези метастази. Адски много ми тежи, защото хем имам майка, хем нея все едно я няма. Приемам работата си като "глътка въздух" от положението вкъщи. Понякога си мисля, че ако всичко приключи, ще се почувствам по-добре.
    Егоистично ли е да ми минават такива мисли през главата? Чувствам се виновна, че имам нужда от почивка. Чувствам се безсилна и почти няма ден, в който не плача.
    Ще се радвам, ако прочетете историята ми и ме посъветвате нещо.
    Благодаря предварително!

    Здравейте, Trendme,
    Да виждаме близките си да страдат, да са пълни с илюзии за състоянието си, е сякаш двойно болезнено. 
    Понякога това, което не виждаме, е че дори когато са майки, дори когато са "силни", те си остават просто хора, с техните страхове, недостатъци и надежди - и в този момент те са просто такива - а да ги убедим, че са смъртни по какъв начин би помогнало на техния мир, че се разделят с живота, с притесненията за децата им (Вие и сестра Ви), и безсилието Ви дали би приело друга форма, ако тя приеме идващия край?
    Вземете най-доброто от времето си с нея,
    Детелина

    # 280
    • Мнения: 2
    Добър ден! Страдам от ОКР. От няколко седмици имам натрапчива мисъл,че ме следят хакери от камерата на телефона и ме снимат. Имам предположение от къде идва самата мисъл,а то е че пак поради ОКР си направих една гола снимка ( самата мисъл ми каза,ще ако не я направя ще стане нещо лошо със семейството ми, осъзнавам,че няма,но самата мисъл много ме тормозеше). И сега мисля само за това и много се страхувам да я няма някой хакер. Разбира се изтрих снимката  веднага. Ще съм много благодарна за съвети. БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО!!

    # 281
    • Мнения: 146
    Здравейте пиша ви за съвет за дете на 2 години и половина. От известно време, не иска да ходи на непознати места, направо започва да реве до захлас, да се тръшка, също ако аз или баща му отиде ме до магазина а той остане в колата с баба си или дядо си започва да пищи докато не се върне ме. Моля дайте ми съвет как да подходим или какъв специалист да се обърнем . Благодаря предварително. П. С не ходи на ясла .

    # 282
    • Мнения: 147
    Добър ден! Страдам от ОКР. От няколко седмици имам натрапчива мисъл,че ме следят хакери от камерата на телефона и ме снимат. Имам предположение от къде идва самата мисъл,а то е че пак поради ОКР си направих една гола снимка ( самата мисъл ми каза,ще ако не я направя ще стане нещо лошо със семейството ми, осъзнавам,че няма,но самата мисъл много ме тормозеше). И сега мисля само за това и много се страхувам да я няма някой хакер. Разбира се изтрих снимката  веднага. Ще съм много благодарна за съвети. БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО!!

    ОКР е сериозно заболяване, което не може да бъде диагностицирано онлайн, както в какъв етап от него сте. Какво се случва във Вас и с Вас е най-добре да бъде поставено като задача пред психиатър - намерете такъв, на който да споделите случващото се максимално бързо. Бих Ви посъветвала да намерите психотерапевт с психоаналитично образование, с когото да работите в терапевтичен план.
    С пожелание бързо да възстановите спокойствието в себе си,
    Детелина

    # 283
    • Мнения: 2
    Добър ден! Страдам от ОКР. От няколко седмици имам натрапчива мисъл,че ме следят хакери от камерата на телефона и ме снимат. Имам предположение от къде идва самата мисъл,а то е че пак поради ОКР си направих една гола снимка ( самата мисъл ми каза,ще ако не я направя ще стане нещо лошо със семейството ми, осъзнавам,че няма,но самата мисъл много ме тормозеше). И сега мисля само за това и много се страхувам да я няма някой хакер. Разбира се изтрих снимката  веднага. Ще съм много благодарна за съвети. БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО!!

    ОКР е сериозно заболяване, което не може да бъде диагностицирано онлайн, както в какъв етап от него сте. Какво се случва във Вас и с Вас е най-добре да бъде поставено като задача пред психиатър - намерете такъв, на който да споделите случващото се максимално бързо. Бих Ви посъветвала да намерите психотерапевт с психоаналитично образование, с когото да работите в терапевтичен план.
    С пожелание бързо да възстановите спокойствието в себе си,
    Детелина
    БЛАГОДАРЯ ВИ!

    # 284
    • Мнения: 35
    Здравейте д-р Стаменова! На 35 години съм, майка на две прекрасни деца . Напоследък се  усещам все по-често унила, без желание за каквото и да е. Все нещо ме наболява, уморено ми е, предпочитам да си легна, пред всичко останало. Емоционално съм изтощена - чувствам се незабележима, даденост. Имам нужда да предприема нещо, за да променя нещо, да се заобичам и да отстоявам себе си. В противен случай рискувам да изпадна в дупка. Моля за вашите съвети и препоръки. Благодаря предварително !


    Повдигам поста, все още нямам отговор/

    Общи условия

    Активация на акаунт