Психологически консултации с Детелина Стаменова

  • 115 982
  • 559
  •   1
Отговори
# 525
  • Мнения: 236
Здравейте Детелина. Догодина ставам на 40. От една година имам оплаквания които очевидно са в следствие на хормони. Засилен ПМС. Изследвания всичко е нормално. На всякъде говорят че трябва да се обърнеш към специалист. Към какъв специалист трябва да се обърна? Говорих с гинеколога ми, той ми даде добавка която ми влияе добре. На психолог не съм ходила, не виждам и защо.
Здравейте,
Гинекологът може да е достатъчен, щом сте добре. Напоследък се появяват мултидисциплинарни специалисти в областта на менопаузата - засега не съм виждала у нас, които консултират за общо здраве и познават спецификите на възрастта във всичките ѝ измерения и насочват за детайлни изследвания при нужда, вероятно такива ще се появят и при нас след време.
Има една хубава книга, която се появи наскоро на български, Манифест на менопаузата (?), която може да Ви послужи за справочник и по други въпроси.
Психотерапевтите сме необходима и важна брънка, когато една жена е решила и/или има нужда да направи равносметка на живота си, на промените, на отношението си към тях. Дори днес с колеги правихме затворена дискусия на мита за Ерос и Персефона, който също поставя доста въпроси за това какво е женскоТо, как се проявява и в такива ключови моменти има жени, които могат да преживеят вътрешен и съществен растеж през време за осмисляне на задачите на житейско ниво, своите сънища и мисли.
И пак, ако не виждате защо - психотерапията е въпрос на лично желание, не на задължение.
Поздрави

Последна редакция: ср, 13 ное 2024, 11:31 от Рaдост

# 526
  • Мнения: 348
Здравейте,

Как бихте коментирали проявата на изключителна нежност, любов, топлина, всеотдайност към улично животно (куче/котка) и отсъствието на такъв тип отношение към любим човек?

Факт е, че животните ни даряват с безусловна любов, но виждайки колко топлина може да му се даде на това животно, а към човека, който е с теб и до теб, липсва, е странно и болезнено, предполагам.

Забелязвала съм го и при мъж (спрямо жени), и при жена (спрямо мъже).

# 527
  • Мнения: 18
Имам следния проблем със моя приятел се опитваме за бебе но не става,той е ерген на 40вече,аз на 45 със дъщеря на на 24.Аз имам проблем гинекологичен , варианта е инвитро решили сме да пробмнем.Повечето ни проблеми във връзката са той държи да имаме дете и аз го искам ,държи на това ,промлема е че на цветната снимка показа че тръбите ми са запушени

# 528
  • Мнения: X
Здравейте! Възможно ли е да изпитвам нещо като бърнаут? Преди време бях писала тук, споделих, че имам бързи кредити и не се чувствам удовлетворена в работата. Започнах работа с кариерен консултант, но съм толкова зле емоционално, че ми е много трудно  да се справя с емоциите си ежедневно. Ще напускам сегашната си работа, но имам дълго предизвестие. Страхувам се какво ще правя след това. Ежедневно се чувствам много изморена, дори и да съм успяла да се наспя. Не се храня здарвословно, което сигурно също оказва влияние, но най-вече чувствам уморена и тотална липса на мотивация. Притеснява ме, че дори нямам мотивация да си намеря следваща работа. Въобще не ми се работи. Само се отчайвам и се страхувам от бъдещето. Чудя се това дали е бърнаут, натрупан стрес покрай финансовите проблеми и заради това, че не съм открила своята професия и само пробвам, пробвам, а все съм неудовлетворена. Аз като цяло съм неудовлетворена по всички аспекти от живота ми. Но този път я има и физическата умора.

# 529
  • Мнения: 745
Здравейте, от скоро съм на нова работа. Махнах се от предишната заради психически тормоз. Сега обаче започна сякаш да се случва същото. Директорът не ме притеснява, но колега, с който трябва да работа в екип се държи властно и непрекъснато ме критикува. Все за нещо съм му виновна. Иначе работата ми е много интересна и бих си я работила с удоволствие. Започвам да се чудя дали аз не бъркам нещо. Подобни конфликти на две места - убедена съм, че и аз имам вина, но не знам каква. Като поискам да ми се обясни се изтъкват общи приказки - другите говорят, на колегите им прави впечатление еди какво си…. Засега си мълча, но все това ми е в главата и не знам какво да направя, за да постигна мир със себе си. Категорична съм, че следващия път ще се защитя и повече няма да мълча, но не мога да се примиря, че не достигам до собствената си вина.
Бихте ли ми дала съвет как по-адекватно да се справям с подобни конфликти и как те да не минават през мен с такава сила?

# 530
  • Мнения: 33
Здравейте
Измъчваме от доста време нещо което се случи преди време.Получих един шамар от една близка до семейството ни жена.В него момент не успях да реагирам адекватно т.к ми дойде неочаквано и бях с малкото дете вътре ,а всички хора насъбрани отвън Съответно въпросната жена дойде и ме зашлеви и избяга навън ,аз наистина не съм очаквала подобно нещо и ми дойде като гръм ...щях да изляза да я потърся и да и върна жеста но сервитьорка вътре ме спря...от тогава насам вътре в мен бушува един гняв ,една омраза един яд че не съм се защитила по никакъв начин .И тази жена с най-голямото си нахалство продължава да идва вкъщи .Едвам се стърпявам да не я хвана за косата и да не я изгоня...от тогава насам аз не съм и казала една дума и това ме изяжда отвътре.Не  знам какво да правя какхда постъпя .Моля да ми дадете някакви съвети ,как да се преборя с тези чувства, имам вътрешна борба със себе си,защото това не съм аз не съм човека който мълчи и търпи

# 531
  • Мнения: 74
Здравей , Детелина . В последно време съм изпаднал в някаква емоционална дупка . Ама буквално . В последните години ме преследват какви ли не проблеми . Счупване на ръката , СРЧ (синдром на раздразненото дебело черво) , в следствие на СРЧ - хемороиди , преди няколко месеца пострадах с кръста и имам диагноза - Дискова херния . Вече 4 месеца се мъча с нея . Минах през 3-ма невролози , бях на чъкръкчия , в момента правя физиотерапия и след 1 седмица ми предстои мануална терапия и след още 2 съм в клиника по рехабилитация . Буквално не виждам светлина в края на тунела . Имам придъпване и болки в левия крак , което много ми ограничава свободното придвижване наоколо . Буквално стигнах до там да седя по цял ден в нас . Изгубих си и работата заради тази ДХ . Става трудно с парите , изнервени сме с жена ми (нормално) . Търся си работа от вкъщи , но в малкия град и като цяло е много трудно . СЕга пък заради заседяването хемороидите започнаха да се връщат . Постоянно съм под стрес . На моменти не ми се говори с никой . Ама изобщо . Понякога се затварям в една моя си дупка . Спрях да се чувам с родителя си , баба си и т.н. . Може би един път на 2 седмици . Буквално имам чувството , че ще остана така цял живот . Мъчно ми е , че не мога да помагам за бюджета вкъщи . Мъчно ми е , че жена ми трябва да ме издържа и тя да носи всичко на раменете си . Чувствам се безполезен . Всички около мен (родителите ми + на жена ми родителите + жена ми ) ми помагат . Финансово и психически . МНого го ценя това , но някакси не ме успокоява на 100% . Всички казват , че е просто кофти период и ще отмине , но аз пак се притеснявам . Станах и много по-чувствителен . Емоционално  и психически се сринах . Започнах да рева за най-малкото . Когато примерно жена ми ми купи нещо . Когато някой направи жест . Буквално се разплаквам . Мъчно и тъжно ми е , че стигнах до това положение . Буквално до просешка тояга . Цял живот съм работел и съм се оправял сам . Свикнал съм да работя , да съм сред хора , да бъда самостоятелен . А сега ? Чакам на другите да ми помагат ... Старая се да се оправя . НЕ съм се оставил на произвола на съдбата . Интересувам се , информирам се , но като , че ли нищо не действа ...

# 532
  • Мнения: 15
Здравейте,
Жена на 31год. в последните 15 год. винаги съм била притеснена и тревожна дори и за най-елементарните неща от живота. Всичко го премислям по няколко пъти преди да се случи. Но преди 10 месеца след като се роди второто ми дете станах още по тревожна и неспокойна. Постоянно мисля, че ще се случи нещо лошо или че сме болни от страшни болести. Преди 5 месеца започна да ме боли главата в дясната част преди също ме е бялото там беше от възпаление, сега освен от дясно имах болка отгоре на главата, но не беше точно болка, а по скоро парене,изтръпналост и болка при допир всякаш ме ''болеше" косата. Посетих невролог каза възпаление на нервни окончания. От тогава постоянно нещо ме боли и веднага посещавам лекар. Винаги всичко е наред, но аз продължавам да се тревожи. Преди 4 дни започна да ме сърби тялото вечерта на различни места без обрив. Това продължи 3 дни само през нощта без деня нищо ми нямаше. Направих си изследвания ПКК, кръвна захар, щитовидни хормони, чернодробни ензими. Всичко е в норма, повече от добре. Но сърбеша премина в боцкане и мравучкане по цялото тяло като най- силно го усещам в крайниците. Въпроса ми е това усещане възможно ли е да е на нервна почва или е нещо по- сериозно и трябва да посетя доктор?
Благодаря предварително!

# 533
  • Мнения: 12
.
здравейте  бих искала.да ви попитам също и аз пия Антидепресанти   преди 6 години почвах дати пия първо бях на  Серопрам 20 милиграма около 3 години  после.минах на Ципралекс на 10 милиграма а сега става 10 месеца съм на 5 милиграма от Ципралекса тоест половината от дазата та така искам на попитам  и аз искам да си имам бебе не чи нямам рожба имам едво момиченце  но искам и да си имаме и второ дете  но незнам със тия Антидепресанти кака ще се справим говарих със психолошката и ми каза че не пречило това да заблеменея и може дасиги пия и по време на бременост  тоест че съм вече на 5 милиграма  говорих със Генеколошката тя ми кязя че може да забременея със тях пърмо а послу да видят какаво нещо дамидадът на билкова основа  спорет вас искям мнение моля Благодаря ви  ,вякой  може ли дами одговори моля ви

# 534
  • Мнения: 236
.
здравейте  бих искала.да ви попитам също и аз пия Антидепресанти   преди 6 години почвах дати пия първо бях на  Серопрам 20 милиграма около 3 години  после.минах на Ципралекс на 10 милиграма а сега става 10 месеца съм на 5 милиграма от Ципралекса тоест половината от дазата та така искам на попитам  и аз искам да си имам бебе не чи нямам рожба имам едво момиченце  но искам и да си имаме и второ дете  но незнам със тия Антидепресанти кака ще се справим говарих със психолошката и ми каза че не пречило това да заблеменея и може дасиги пия и по време на бременост  тоест че съм вече на 5 милиграма  говорих със Генеколошката тя ми кязя че може да забременея със тях пърмо а послу да видят какаво нещо дамидадът на билкова основа  спорет вас искям мнение моля Благодаря ви  ,вякой  може ли дами одговори моля ви
Здравейте,
Постъпили сте много правилно, като сте се консултирали с триадата - гинеколог, психиатър и психолог, и те са Ви дали насоки, които, щом работите с тях, може да последвате.
Бързо забременяване и лека бременност, само не забравяйте да напомняте на профилактичните си прегледи, че сте на антидепресанти.

Последна редакция: пт, 03 яну 2025, 10:13 от Рaдост

# 535
  • Мнения: 236
Здравейте,
Жена на 31год. в последните 15 год. винаги съм била притеснена и тревожна дори и за най-елементарните неща от живота. Всичко го премислям по няколко пъти преди да се случи. Но преди 10 месеца след като се роди второто ми дете станах още по тревожна и неспокойна. Постоянно мисля, че ще се случи нещо лошо или че сме болни от страшни болести. Преди 5 месеца започна да ме боли главата в дясната част преди също ме е бялото там беше от възпаление, сега освен от дясно имах болка отгоре на главата, но не беше точно болка, а по скоро парене,изтръпналост и болка при допир всякаш ме ''болеше" косата. Посетих невролог каза възпаление на нервни окончания. От тогава постоянно нещо ме боли и веднага посещавам лекар. Винаги всичко е наред, но аз продължавам да се тревожи. Преди 4 дни започна да ме сърби тялото вечерта на различни места без обрив. Това продължи 3 дни само през нощта без деня нищо ми нямаше. Направих си изследвания ПКК, кръвна захар, щитовидни хормони, чернодробни ензими. Всичко е в норма, повече от добре. Но сърбеша премина в боцкане и мравучкане по цялото тяло като най- силно го усещам в крайниците. Въпроса ми е това усещане възможно ли е да е на нервна почва или е нещо по- сериозно и трябва да посетя доктор?
Благодаря предварително!

Здравейте,
този въпрос излиза извън моята конкретна експертиза, но от написаното става ясно, че имате диагноза, която е възпаление на нервни окончания. От въпроса Ви не става ясно с кой от лекарите сте консултирали кръвните изследвания, както и дали неврологът Ви е дал лечение и какво.
Тревожността вероятно допринася за преживяването, но едва ли е единствената причина за усещанията и затова Ви препоръчвам да попитате невролог/ендокринолог дали да не направите кръвни изследвания за Витамин Б, както и да потърсите причина и лечение за това състояние.
Поздрави.

Последна редакция: пт, 03 яну 2025, 10:14 от Рaдост

# 536
  • Мнения: 236
Здравей , Детелина . В последно време съм изпаднал в някаква емоционална дупка . Ама буквално . В последните години ме преследват какви ли не проблеми . Счупване на ръката , СРЧ (синдром на раздразненото дебело черво) , в следствие на СРЧ - хемороиди , преди няколко месеца пострадах с кръста и имам диагноза - Дискова херния . Вече 4 месеца се мъча с нея . Минах през 3-ма невролози , бях на чъкръкчия , в момента правя физиотерапия и след 1 седмица ми предстои мануална терапия и след още 2 съм в клиника по рехабилитация . Буквално не виждам светлина в края на тунела . Имам придъпване и болки в левия крак , което много ми ограничава свободното придвижване наоколо . Буквално стигнах до там да седя по цял ден в нас . Изгубих си и работата заради тази ДХ . Става трудно с парите , изнервени сме с жена ми (нормално) . Търся си работа от вкъщи , но в малкия град и като цяло е много трудно . СЕга пък заради заседяването хемороидите започнаха да се връщат . Постоянно съм под стрес . На моменти не ми се говори с никой . Ама изобщо . Понякога се затварям в една моя си дупка . Спрях да се чувам с родителя си , баба си и т.н. . Може би един път на 2 седмици . Буквално имам чувството , че ще остана така цял живот . Мъчно ми е , че не мога да помагам за бюджета вкъщи . Мъчно ми е , че жена ми трябва да ме издържа и тя да носи всичко на раменете си . Чувствам се безполезен . Всички около мен (родителите ми + на жена ми родителите + жена ми ) ми помагат . Финансово и психически . МНого го ценя това , но някакси не ме успокоява на 100% . Всички казват , че е просто кофти период и ще отмине , но аз пак се притеснявам . Станах и много по-чувствителен . Емоционално  и психически се сринах . Започнах да рева за най-малкото . Когато примерно жена ми ми купи нещо . Когато някой направи жест . Буквално се разплаквам . Мъчно и тъжно ми е , че стигнах до това положение . Буквално до просешка тояга . Цял живот съм работел и съм се оправял сам . Свикнал съм да работя , да съм сред хора , да бъда самостоятелен . А сега ? Чакам на другите да ми помагат ... Старая се да се оправя . НЕ съм се оставил на произвола на съдбата . Интересувам се , информирам се , но като , че ли нищо не действа ...

Здравейте.
Хроничните болки, съчетани с финансови неволи, са си отделно състояние на житейска безпомощност, особено виждайки как натежавате на другите. Според една от теориите, които са популярни и която има своето значение, болестите идват и за да спрем - особено дисковата херния, да се огледаме и да видим какво сме правили по погрешен начин. Като се самообвинявате за случилото се и случващото се, едва ли ще постигнете повече от това да се превърнете в емоционална развалина и това сериозно да попречи на възстановяването Ви. Вместо това, концентрирайки се в оздравителния процес, изпълнявайки акуратно предписанията и опитвайки се да допринасяте за семейството - дори с малко, колкото можете, е възможно да върнете самооценката си и давайки ѝ шанс да расте отново, като зрънце, ще порасне отново. Правете каквото можете и нещата ще отминат наистина. Концентрирайки се върху "какво не можете", ще отгледате само плевели.
Грижете се за здравето си и догодина се похвалете, че сте по-добре, от сърце Ви го желая.

Последна редакция: пт, 03 яну 2025, 10:16 от Рaдост

# 537
  • Мнения: 236
Здравейте
Измъчваме от доста време нещо което се случи преди време.Получих един шамар от една близка до семейството ни жена.В него момент не успях да реагирам адекватно т.к ми дойде неочаквано и бях с малкото дете вътре ,а всички хора насъбрани отвън Съответно въпросната жена дойде и ме зашлеви и избяга навън ,аз наистина не съм очаквала подобно нещо и ми дойде като гръм ...щях да изляза да я потърся и да и върна жеста но сервитьорка вътре ме спря...от тогава насам вътре в мен бушува един гняв ,една омраза един яд че не съм се защитила по никакъв начин .И тази жена с най-голямото си нахалство продължава да идва вкъщи .Едвам се стърпявам да не я хвана за косата и да не я изгоня...от тогава насам аз не съм и казала една дума и това ме изяжда отвътре.Не  знам какво да правя какхда постъпя .Моля да ми дадете някакви съвети ,как да се преборя с тези чувства, имам вътрешна борба със себе си,защото това не съм аз не съм човека който мълчи и търпи

Здравейте, не мога да си представя в какъв контекст се случва този шамар и каква е историята за него, но няма да концентрирам отговора си върху това, а върху елемента на изненада. В много от нас има едно неписано желание винаги да носим всички правилни отговори и действия в себе си и когато нещо се случи и не постъпим "както трябва", това също ни тежи.
Т.е. първата крачка, която следва да направите, сигурно е към Вас, да си признаете, че сте била стъписана от такова действие.
Понякога шамарът - физически или с думи, има точно това за цел - да стъписа другия. И не знам какво Ви подтиква да мълчите, има ли причина, поради която да има оправдание за нейното действие, има ли нещо, в което Вие двете, волно или неволно, сте прекрачили някакви граници в отношенията си?

Последна редакция: пт, 03 яну 2025, 10:18 от Рaдост

# 538
  • Мнения: 236
Здравейте, от скоро съм на нова работа. Махнах се от предишната заради психически тормоз. Сега обаче започна сякаш да се случва същото. Директорът не ме притеснява, но колега, с който трябва да работа в екип се държи властно и непрекъснато ме критикува. Все за нещо съм му виновна. Иначе работата ми е много интересна и бих си я работила с удоволствие. Започвам да се чудя дали аз не бъркам нещо. Подобни конфликти на две места - убедена съм, че и аз имам вина, но не знам каква. Като поискам да ми се обясни се изтъкват общи приказки - другите говорят, на колегите им прави впечатление еди какво си…. Засега си мълча, но все това ми е в главата и не знам какво да направя, за да постигна мир със себе си. Категорична съм, че следващия път ще се защитя и повече няма да мълча, но не мога да се примиря, че не достигам до собствената си вина.
Бихте ли ми дала съвет как по-адекватно да се справям с подобни конфликти и как те да не минават през мен с такава сила?

Здравейте,
има една дума, която много харесвам, а още повече приложението ѝ. Нарича се "асертивност". Това е концепция, при която, малко като в неправилния цитат от "Кръстника", нещата се отделят от личното и влизат единствено в бизнес/работни отношения. Тогава общуването излиза от руслото на обичайните ни отношения и модели и дава доста практичен подход за решаване на такива ситуации, каквато описвате.
Можем да влезем и в по-голяма конкретика - но ако искате, първо потърсете ресурси на езиците, които ползвате, за да проверите дали според Вас това би проработило.
Поздрави.

Последна редакция: пт, 03 яну 2025, 10:19 от Рaдост

# 539
  • Мнения: 236
Здравейте! Възможно ли е да изпитвам нещо като бърнаут? Преди време бях писала тук, споделих, че имам бързи кредити и не се чувствам удовлетворена в работата. Започнах работа с кариерен консултант, но съм толкова зле емоционално, че ми е много трудно  да се справя с емоциите си ежедневно. Ще напускам сегашната си работа, но имам дълго предизвестие. Страхувам се какво ще правя след това. Ежедневно се чувствам много изморена, дори и да съм успяла да се наспя. Не се храня здарвословно, което сигурно също оказва влияние, но най-вече чувствам уморена и тотална липса на мотивация. Притеснява ме, че дори нямам мотивация да си намеря следваща работа. Въобще не ми се работи. Само се отчайвам и се страхувам от бъдещето. Чудя се това дали е бърнаут, натрупан стрес покрай финансовите проблеми и заради това, че не съм открила своята професия и само пробвам, пробвам, а все съм неудовлетворена. Аз като цяло съм неудовлетворена по всички аспекти от живота ми. Но този път я има и физическата умора.
Възможно е да бърнаут, но е възможно и да е депресия. Има разлика в протичането на двете, въпреки някои прилики. Срещала ли сте се с психиатър или психотерапевт, който познава двете състояния?

Общи условия

Активация на акаунт