Отговори
# 15
  • Мнения: 1 603
Здравейте, имам нужда от съвет как д се справя с конфликтни ситуации. Майка съм на три деца, двете момчета между, които има сериозно съревнование и чести кавги ескалиращи понякога и до бой. Големия ми син е на 12 и от известно време при каране, наказване или подобна форма на изпуснати нерви от моя страна прави една спастична кашлица. Тревожа се, защото има алергии и всичко свързано с дишането може да допринесе за влошаване на симптомите.
От друга страна има моменти, когато ми е ужасно трудно да се въздържа от критика, наказание или вик. Явно ще трябва да работя с психолог за да овладея проблема, но какво може да ме посъветвате.  На моменти имам чувството, че може да злоупотреби и да се стреми да избегне спазване на правила или последици от поведението си. Чувствам се безсилна, защото няма резон когато се опитвам да разговарям, да съветвам, а някак оставам нечута. В повечето случаи ми се налага да повиша тон или да заплаша, че ще последва наказание. От една страна се тревожа за здравето му, от друга имам чувството, че възпитанието и взаимоотношенията ни отиват на кино. Може би е период заради пубертета? Как да подходя? Благодаря Ви!

# 16
  • Мнения: 11 303

Забелязала съм, че често родителите се тревожат, когато на децата им е скучно, но всъщност по време на нищоправенето те също се развиват  – наблюдават, мислят, почиват си, или се свързват с вътрешния си свят. Хубаво е в такива ситуации да бъдат оставяни, без да им се дават идеи, защото това също така ще им помогне и да станат по-самостоятелни по отношение на избора си на игри и свободното си време. В този ред на мисли, опитайте по-скоро вие да я питате какво иска, отколкото да й предлагате, ще й бъде по-интересно, ако идеята е излязла от самата нея.
Желая ви успех!

До тук много добре, но аз да ви кажа какво се получава, когато детето е оставено да прави неща, които набюдава, мисли и т.н. Полива се банята с душа (все едно се гасяло пожар), поливат се треви през прозореца (така нали ще пораснат), преровят се шкафове (намират се съкровища като ключовете на всички врати от вкъщи), разпиляват се ситни предмети, които отнема два часа да се съберат на ръка, пее се и се имитира на висок глас през прозореца, така че целия квартал да му чува "ехото", което явно той си търси да чуе... Чистят се прозорци по време на дъжд (може пък да станат по-чисти) и всичко това е допълнителна работа за и без това заетия родител, работещ от вкъщи. Да го оставям да си вършее, така ли? Ок, ама ми кажете после как да си контролирам нервите, като отворя вратата на банята, имам 5 минути да отида до тоалетна, и не мога, защото банята е наводнена. Да броя от 10 до 1 ли, какво да правя, за да не се развикам? Grinning

# 17
  • Мнения: 75
Здравейте, имам нужда от съвет как д се справя с конфликтни ситуации. Майка съм на три деца, двете момчета между, които има сериозно съревнование и чести кавги ескалиращи понякога и до бой. Големия ми син е на 12 и от известно време при каране, наказване или подобна форма на изпуснати нерви от моя страна прави една спастична кашлица. Тревожа се, защото има алергии и всичко свързано с дишането може да допринесе за влошаване на симптомите.
От друга страна има моменти, когато ми е ужасно трудно да се въздържа от критика, наказание или вик. Явно ще трябва да работя с психолог за да овладея проблема, но какво може да ме посъветвате.  На моменти имам чувството, че може да злоупотреби и да се стреми да избегне спазване на правила или последици от поведението си. Чувствам се безсилна, защото няма резон когато се опитвам да разговарям, да съветвам, а някак оставам нечута. В повечето случаи ми се налага да повиша тон или да заплаша, че ще последва наказание. От една страна се тревожа за здравето му, от друга имам чувството, че възпитанието и взаимоотношенията ни отиват на кино. Може би е период заради пубертета? Как да подходя? Благодаря Ви!

Здравейте, конфликтите винаги са предизвикателство. Особено в ситуации като вашата – с три деца, извънредно положение, момче на прага на #пубертета с физиологична реакция при повишено напрежение, ескалации и съревнование... Всеки човек на ваше място би изпитвал затруднения как да реагира, съмнения дали е постъпил добре, усещане за безсилие, умора, притеснения, несигурност... Вие всъщност сте изправени пред ситуация с доста компоненти и това че търсите начини да постъпвате правилно, показва, че предвид условията, в които сте, всъщност вие се справяте доста добре. Това, че има #ескалации, не значи, че вие не се справяте, по-скоро значи, че има много емоции. В такъв контекст често хората започват да функционират на ниво оцеляване, което изключва процеса на осмисляне на ситуацията и търсене на начини как да я подобрят. В този смисъл една голяма част от решението на проблема, вие сте я изпълнили – осъзнаването и виждането му във всички аспекти. Това, което единствено липсва в картинката, е отдаването на значение на вашите чувства. Естествено е когато имате три деца, те да завземат пространството със своите нужди, #емоции и преживявания, но по този начин се губи баланса - вашите емоционални #граници са преминати, което създава трудност в две посоки. От една страна, децата губят представа за вашите нужди, а от друга – вие се изтощавате, което намалява способността ви да реагирате спокойно. Семейството е система, която в голяма степен се ръководи от емоциите, дори и това да не е винаги лесно видимо. За да има баланс, важно е да има пространство за емоциите на всички. Пространство да бъдат изразени, тогава когато възникнат. Ако не бъдат изразени своевременно, те започват да тежат в системата и впоследствие се стига до ексалации. На индивидуално ниво се случва същото нещо – ако задържате дълго време дадена емоция, тя не изчезва, а се трупа докато може да бъде удържана, и накрая излиза в много по-интензивна форма. Така е възможно и децата да изпитват объркване – ако през повечето време вие се опитвате да се сдържате, те нямат информация, че на вас ви идва в повече, а когато избухнете, за тях това идва от изневиделица. Те ще чувстват по-голяма сигурност, когато усещат вашето автентично присъствие и имат яснота какво се случва с вас.
Предлагам да опитаме да възстановим баланса по следния начин.
-   Вие да следите повече усещанията си и да казвате как се чувствате своевременно преди да сте стигнали прага си на търпимост. Напр. в момента, в който ви се повиши #напрежението: „Усещам, че започвам да се напрягам“, „Изнервих се вече“, „Ядосвам се, че не ме чуваш“ и т.н. Важно е да се изразявате с личен език – „Аз се ядосвам“, а не „Ядосваш ме“, защото по този начин поемате своята #отговорност. Казването как се чувствате ще ви облекчи много.
-   Да оставяте двете момчета повече да си регулират #отношенията сами, без вие да се намесвате. Тези конфликти са напълно нормални, децата могат да научат много от взаимната си комуникация – да се отстояват, да се борят за своето, да се справят с #фрустрация, да изграждат воля, устойчивост и т.н. Разбира се, няма как да не се намесите, ако смятате, че има опасност да се наранят, но в останалите случаи можете спокойно да ги оставите. Ако се обръщат към вас, за да им разрешавате #конфликта, можете да им кажете, че смятате, че могат да се справят сами и вие няма да се включвате.
-   Да поговорите с вашия по-голям син насаме, когато сте спокойни, и да му кажете как се чувствате – че се ядосвате много и даже понякога се чувствате безсилна, но в същото време се притеснявате за здравето му. Попитайте и него как се чувства той – когато се кара с брат си, когато вие му се карате, по принцип какво преживява, какво е неговото мнение за конфликтите, какво чувство усеща, когато се появи кашлицата му . Целта на един такъв разговор е и двамата да се изразите, за да постигнете по-голямо взаимно разбиране. Това със сигурност ще намали напрежението – и неговото, и вашето, както и ще допринесе за засилване на свързаността помежду ви (а тя е особено ключова през пубертета). Много често децата не слушат, защото не се чувстват истински чути. Можете да му кажете, че ще се радвате да ви #споделя повече какво преживява, че за вас това е важно и искате да му помогнете да се #чувства по-добре. Можете да използвате метафората с буркана, който се пълни с чувства и накрая избухва. Спастичната кашлица е реакция, която показва притеснение/ тревожност/страх. Когато той изрази чувството с думи, и кашлицата ще намалее.
-   Вие да приемете, че е нормално понякога да си изпускате #нервите, независимо как реагират децата на това. Вие сте човек, който се е посветил да изгражда три човешки същества. Имате право на своите предели и е важно децата да виждат, че имате такива. При такава ситуация добре е да разговоряте след това – да обясните какво се е случило, защо сте избухнала, че разбирате, че може това да ги е притеснило, и да възстановите баланса чрез диалог.
Желая ви успех!

# 18
  • Мнения: 75
До тук много добре, но аз да ви кажа какво се получава, когато детето е оставено да прави неща, които набюдава, мисли и т.н. Полива се банята с душа (все едно се гасяло пожар), поливат се треви през прозореца (така нали ще пораснат), преровят се шкафове (намират се съкровища като ключовете на всички врати от вкъщи), разпиляват се ситни предмети, които отнема два часа да се съберат на ръка, пее се и се имитира на висок глас през прозореца, така че целия квартал да му чува "ехото", което явно той си търси да чуе... Чистят се прозорци по време на дъжд (може пък да станат по-чисти) и всичко това е допълнителна работа за и без това заетия родител, работещ от вкъщи. Да го оставям да си вършее, така ли? Ок, ама ми кажете после как да си контролирам нервите, като отворя вратата на банята, имам 5 минути да отида до тоалетна, и не мога, защото банята е наводнена. Да броя от 10 до 1 ли, какво да правя, за да не се развикам? Grinning

Здравейте, вашата ситуация е различна. Очевидно вашето дете е доста самостятелно в измислянето на занимания и не страда от скука Simple Smile При вас енергията е доста, креативността също. Тези качества, които притежава вашето дете, са качества на иноватор, и могат да бъдат доста ценни и полезни за него в много отношения. Винаги е трудно обаче за родителите на такива #деца, и особено в настоящата ситуация. Разбирам раздразнението ви. По това, което описахте, едва ли можете да имате спокойствие, още повече след като се налага да съчетавате и с работа от вкъщи.
Имам няколко предложения какво бихте могли да направите:
-   Да обезпечавате предварително средата, в която оставяте детето. Вие го познавате и знаете в каква посока може да отидат идеите му. Затова, ако не искате да имате поражения, ограничете достъпа до нещата, които могат да пострадат. Все пак това е дете и не може да се очаква от него да прецени кое забалвление може да завърши зле и кое не, за него всичките му идеи са чудесни, защото му доставят удоволствие. Така работи мозъкът на децата.
-   Важно да изразходва физическата си #енергия, което означава колкото се може повече движение. Можете да си въведете време за спорт, подскачане или танци всеки ден, например 2 пъти по 15 минути интензивно. Така нуждата от изразходване на енергията ще се канализира малко повече и той няма да има потребност постоянно да е в активности.
-   Тактилните #игри, които преполагат #концентрация и задълбочаване, също много балансират децата. Например тактилни игри с брашно, конетичен пясък, ориз, боб, леща. За да се насити нуждата на детето от развихряне, помислете къде да го разположите и да подготвите с найлон или постелка отдолу, така че да може да играе на воля и да се цапа спокойно. След това ще се почисти и измие. Можете също да му направите солено тесто, в което да поставя бобчета, макарони, леща и т.н. Мачкането, ровенето, стискането и т.н. са дейности, които релаксират и центрират децата. Не случайно са и много предпочитани от тях. Както и при вас, игрите с преливане на вода са също фаворит на децата.
       
-   Когато ви дойде в повече, разбира се, е важно да казвате как се чувствате. Можете да поставяте #граници спокойно, така не накърнявате поривите на детето да бъде креативно, а му показвате докъде може да простира заниманията си. Добре е да му говорите повече за своите нужди и виждания и да не очаквате то само да се досети. За да има по-голям баланс, детето трябва да знае вие в каква ситуация сте и какво преживявате. Когато му обяснявате, най-ефективно е да използвате личен език, т.е. да говорите за себе си, нуждите и чувствата си. Напр. „Напоследък ми е много напрегнато, понеже сме вкъщи и аз работя. Много се ядосвам, когато минаваш някои граници, например когато наводни банята. Опитвам се да се сдържам и да не ти се карам, защото знам, че много ти се иска да си измисляш забавления и може би ти липсват приятелите и времето с тях. Но понякога много се ядосвам и ми идва в повече, защото дейностите, които правиш, често ме затрудняват, а аз имам много малко време да правя нещата, които искам.“ Хубаво е много конкретно да му кажете какво не искате да прави и какво е допустимо за вас, т.е. какво е свободен и какво не е свободен да прави. Когато наруши тези уговорки, можете спокойно да се изразите, дори да повишите тон. Няма нищо лошо в това той да разбере, че ви е преминал границите. Колкото по-навременно реагирате, толкова по-лесно ще е за него да знае какво може и какво не може. А и на вас няма да ви се трупа толкова много #емоция, защото когато се натрупа, после трудно се удържа. Когато поставяте граница, има някои неща, които е важно да включва: да кажете, че искате да спре; да кажете как поведението му ви кара да се чувствате; да дадете алтернатива. Напр. „Искам да спреш да сипваш вода от балкона, много се напрягам и се притеснявам от съседите. Разбирам, че много ти се играе с вода. Ако искаш, може да ти дам да пресипваш“.
-   Освен нуждата му да измисля инициативи Simple Smile, възможно е и с поведението си понякога детето да се опитва да ви провокира. В повечето случаи когато децата #провокират, търсят контакт с #родителите или имат нужда от тяхното внимание. По отношение на #вниманието винаги значение има не количеството, а качеството. За да се отговори на тази нужда на детето, можете да отделите определено време от деня, което да си определите за време заедно. В това време да нямате други задачи, да не го използвате с възпитателни цели, а просто да се посветите само на контакта с детето, без да мислите за други неща, да общувате, да играете и да се забавлявате. Това време може да е и половин час на ден, за децата времето е много относително понятие, така че колко е дълго няма голямо значение. Важното е в този момент да сте наистина заедно и да си се радвате взаимно.
Желая ви успех!

# 19
  • Мнения: 11 303
Благодаря, Милена! Записах си това за "качеството". Всички останали съвети вече съм ги приложила, с изключение на тактилните игри, които смятам, че биха ми създали още повече допълнителна работа и напрежение. Да пресипва вода? Да играе с брашно? Ако му дам такова занятие, рискувам да стане мазало навсякъде из къщи. А, веднъж научили се, ще иска да "работи" когато му се прииска, а аз като съм заета, то това реално ще се случи, докато работя.
Ограничавам каквото мога - спирам общия кран за водата, спирам дори бушони... Изкарвам го да кара колело 6 км... Simple Smile
Търся някакви "чисти" занимания, да ми препоръчате, различни от гледане на детски, които той да може да върши самостоятелно, и да не представляват чистене, подреждане, събиране, миене, сушене (допълнителна работа) за мен.

# 20
  • Мнения: 75
Благодаря, Милена! Записах си това за "качеството". Всички останали съвети вече съм ги приложила, с изключение на тактилните игри, които смятам, че биха ми създали още повече допълнителна работа и напрежение. Да пресипва вода? Да играе с брашно? Ако му дам такова занятие, рискувам да стане мазало навсякъде из къщи. А, веднъж научили се, ще иска да "работи" когато му се прииска, а аз като съм заета, то това реално ще се случи, докато работя.
Ограничавам каквото мога - спирам общия кран за водата, спирам дори бушони... Изкарвам го да кара колело 6 км... Simple Smile
Търся някакви "чисти" занимания, да ми препоръчате, различни от гледане на детски, които той да може да върши самостоятелно, и да не представляват чистене, подреждане, събиране, миене, сушене (допълнителна работа) за мен.

Добре Simple Smile На колко години е детето?

# 21
  • Мнения: 1 603
Благодаря сърдечно! ❤️

# 22
  • Мнения: 15
Здравейте!
Не съм сигурна дали тук е мястото за моят въпрос,но ще попитам .
Имам син , на 1г8м. Доста активно дете,с труден характер,който започна да се проявава още по-силно в дните на изолация. От малък не обича да стои на едно място,винаги е в движение и не слуша,когато му се обяснява. Все още не говори,не изпълнява команди. Избирателно "чува". Има моменти,в които показва,че ме разбира и важи за някои граници за това кое може и кое не. До сега съм успявала само със силен тон да спра неговото любопитство.  Скоро започна да се удря сам в устата,когато нещо не му хареса или се ядоса. Минахме този период със спокойно обясняване,че ще го боли и т.н. но от седмица насам започна една драстична промяна в него и засилване на изблиците. Когато нещо не се получи както той иска,т.е. да му се даде,започва да изпада в истерия-рита,блъска,гърчи се и пищи. Ако се опитам да го взема - започва да ме удря. Позволявала съм си само пошляпване през ръчичката,когато не е станало с думи. Ако му обърна внимание - засилва виковете. Ако спра да го гледам-сам се успокоява. Знам,че това е манипулиране от негова страна и знам,че трябва някак да минем и този период,но се опасявам,че подхода ми може да е грешен и да се върне с нова сила. Какво бихте ме посъветвали? Трудно се концентрира,рядко иска да му се показва нещо,желае да прави нещата както сам прецени.
П.п. Живеем в къща,всеки ден излизаме на двора,освен в дните,когато времето не позволява. Опитвам подходи всеки път да обяснявам и изпълнявам едно и също , надявайки се,че дори и сега да не разбира,след време ще е запомнил къде са границите на позволеното. Пример : " Ако затвориш вратата още веднъж,ще се приберем в къщи" ,  изпълнявайки това ако не ме чуе.

# 23
  • Мнения: 2 061
Здравейте, при нас ситуацията е следната - ще се радвам на съвет Simple Smile

Две момичета на 2 и половина и току-що навършени 4 години. Малката е супер весело дете, което може да се заиграва само, никакви проблеми с него. Каката е точно обратното - още от раждането беше супер ревлива, с порастването продължава - може да се разплаче по 60 пъти буквално на ден за всяко най-дребно нещо. (Отварям скоби да уточня, че е такава най-вече в присъствието на сестра си).

Проблемът сега е най-вече огромната ревност, която изпитва, въпреки, че никога не е била пренебрегвана заради сестричката си. Главните проблеми са:

- агресия към сестра и, дърпане, бутане и непрекъснато искане да играе точно с това, което в момента държи малката. Колкото и да обяснявам, че след малко ще поиграе с тази играчка, когато е свободна и и предлагам нещо друго, не се съгласява и казва - искам точно тази! В следващия момент играчката се освобождава, но интересът към нея вече е изчезнал и отново се реве за друго, което малката е хванала.

- тежко разстройване с продължителен плач при най-дребни ситуации - опитва да отвори флумастер, не успява и започва да говори ядосано, понякога го хвърля и заявява сърдито, че няма да си играе с нищо, ляга на дивана и почва да гледа в една точка.

- тръшкане за всичко, което не се случи както тя иска сега на момента (и отново казвам, че това поведение е само, ако в стаята е сестра и. Сутрин като стане първа, докато стане малката и е сама, е супер сговорлива с нас, изпълнителна и в момента, в който види сестра си настроението и се помрачава рязко и оттогава насетне започва серията с постоянното хленчене, мрънкане, рев и страдания).

- неспособност да играе и да се занимава сама дори за кратко време - ако и дам книжка да оцветява, ще започне да оцветява, само ако седна до нея и оцветявам и аз. Няма никакъв интерес към играчки, ако трябва сама да играе, а не иска да играе със сестра си, иска само с мен.

- отново с цел да окупира цялото ми внимание, не иска да прави почти нищо сама - ако трябва да се обуе, за да излезем, казва - искам мама да ме обуе, като кажа, че е голямо момиче и трябва сама да се обува - рев. Това е с почти всичко, което трябва да прави - обличане, пишкане, миене на зъби - всичко може, но за да се чувства обичана, трябва мама га до прави с нея, иначе явно се чувства изоставена. Съответно аз и обяснявам, че това, че трябва сама да ги прави, не е защото съм я изоставила, а защото всички на тази възраст го правят и т.н., но ефект почти никакъв.

Профилът и е много сложен и дълъг, не мога да опиша всички ситуации - това,  вкоето съм сигурна е, че всичко е породено от ревност към сестра и. Чела съм безброй статии и книги и се опитвам да прилагам всичко, за момент сякаш сработва и после отново се връщаме към старото поведение - обяснявам и да назовава чувствата си, обяснявам и колко е обичана, как трябва да са най-добри приятелки и да си играят заедно, защото винаги си има другарче за игра, след всеки нервен срви и казвам как трябва да реагира спокойно, да опита отново да отвори флумастера или да поиска помощ, ако не успее..... Тя казва, да, ще опитам, да, уж всичко е разбрала и ако след само 3 минути се случи нещо, което да не и изнася, все едно нищо не сме говорили и отново се разстройва, започва рев, отново успокоявам и говоря и това може да се повтори по 30 пъти на ден. Съответно не винаги нервите ми издържат, имали сме периоди на избухване и от моя страна, след което е следвал още по-голям срив от нейна страна. В този период прочетох една книга и реших, че няма да викам повече, защото не помага, само влошава нещата за всички.

Единственото решение, което виждам, е да бъда непрекъснато до нея, на 100% от времето, тогава тя би била щастлива, но нямам възможност покрай другото дете и работата от вкъщи. Притеснявам се с толкова плач дали не и се уврежда трайно нервната система и какъв характер би изградила в бъдеще... И като цяло проблемът ми е, че се опитвам да изпълнявам всички съвети, които съм прочела някога някъде и виждам как просто не сработват в нашата ситуация.

И за да не е твърде песимистичен поста, все пак ще разкажа, че има и проблясъци от време на време - примерно вече могат да се заиграват за половин-един час, като се гонят из стаите или правят заедно някоя щуротия, карантината им подейства като тийм билдинг Simple Smile, но в следващия момент се сдърпват за нещо и край с играта, връща се киселото настроение и неспособност да превключим на нещо друго...

# 24
  • Мнения: 75
Здравейте!
Не съм сигурна дали тук е мястото за моят въпрос,но ще попитам .
Имам син , на 1г8м. Доста активно дете,с труден характер,който започна да се проявава още по-силно в дните на изолация. От малък не обича да стои на едно място,винаги е в движение и не слуша,когато му се обяснява. Все още не говори,не изпълнява команди. Избирателно "чува". Има моменти,в които показва,че ме разбира и важи за някои граници за това кое може и кое не. До сега съм успявала само със силен тон да спра неговото любопитство.  Скоро започна да се удря сам в устата,когато нещо не му хареса или се ядоса. Минахме този период със спокойно обясняване,че ще го боли и т.н. но от седмица насам започна една драстична промяна в него и засилване на изблиците. Когато нещо не се получи както той иска,т.е. да му се даде,започва да изпада в истерия-рита,блъска,гърчи се и пищи. Ако се опитам да го взема - започва да ме удря. Позволявала съм си само пошляпване през ръчичката,когато не е станало с думи. Ако му обърна внимание - засилва виковете. Ако спра да го гледам-сам се успокоява. Знам,че това е манипулиране от негова страна и знам,че трябва някак да минем и този период,но се опасявам,че подхода ми може да е грешен и да се върне с нова сила. Какво бихте ме посъветвали? Трудно се концентрира,рядко иска да му се показва нещо,желае да прави нещата както сам прецени.
П.п. Живеем в къща,всеки ден излизаме на двора,освен в дните,когато времето не позволява. Опитвам подходи всеки път да обяснявам и изпълнявам едно и също , надявайки се,че дори и сега да не разбира,след време ще е запомнил къде са границите на позволеното. Пример : " Ако затвориш вратата още веднъж,ще се приберем в къщи" ,  изпълнявайки това ако не ме чуе.

Здравейте, много е хубаво, че търсите правилния подход към вашето дете по отношение на границите. Ако го намерите сега, на тази ранна възраст, ще ви е много по-лесно в израстването му по-нататък. Случва се децата да не реагират със съдействие на наши действия, но когато това става системно, в повечето случаи ни показват, че можем да променим нещо.
За да си обясните поведението на вашето момче, важно е да имате предвид, е че тази възраст е особена. Тя е преходна между бебешката и #детската и често я наричат „детски пубертет“. На фона на едно много бурно хормонално развитие, децата откриват своята отделеност от майка си и изграждат усещане за „аз“. Емоциите са много интензивни, уменията за справяне с тях – все още не развити. Това прави много трудно за децата да се саморегулират, което се утежнява от факта, че още не са изградили волята си. В същото време за #децата в тази възраст е много важно да се учат да се #отстояват, да се справят с #конфликти, да си поставят #граници, както и да научат повече за границите и особеностите на другите. Затова ги привличат ситуации, в които могат да упражняват тези свои умения. Дължи се на тяхната вътрешна потребност да се разграничат, която се проявява под формата на #тръшкане, #опозиционно и отхвърлящо поведение. Освен всичко друго, малките деца, които все още не говорят, изпитват много голяма фрустрация от това, че не могат да изкажат какво се случва вътре в тях. Имат нужда да бъдат разбрани, но не знаят как. В тези случаи прибягват към средствата за изразяване, с които разполагат – удряне, викане, плач. Поради всички тези причини, основната тема, по която родителите срещат трудности в тази възраст, е темата за #границите.

При поставянето на граници начинът има голямо значение. Ще ви предложа няколко подхода, които много подобряват този процес.
Поставяме граница спрямо себе се, а не спрямо детето. Това става, когато говорите с личен език, а изказванията са свързани с вашите #чувства, желания, усещания. Например „Не искам да бъркаш в контакта, защото се страхувам“, „Не ми харесва да хвърляш играчки, това ме изнервя“ и т.н. Доскоро се използваше обратният подход – граница спрямо детето, напр. „Лошите деца правят така“, „Не бъди непослушен, нахален и т.н.“, или подход с обясния. Тези подходи вече не работят, защото ние сме различни и децата са различни. За едно дете на тази възраст е много трудно да разбере обяснения, тъй като нещата в главата му не стоят така както в нашите глави. Трудно му е и да разбере абстрактни понятия като лош или непослушен. Това, което може да разбере обаче, е че мама се чувства ядосана и не иска това. Разбира го, защото знае какво е да си ядосан и да не искаш нещо, и защото, макар и не винаги да не се вижда, го е грижа за чувствата ви.
Потребността на детето – със сигурност не е нужно да задоволяваме всяко желание на децата, но е нужно да отговаряме на нуждата да бъдат взимани насериозно и уважавани. Това става, когато подхождаме с разбиране и #съчувствие към техните искания и не забравяме, че за нас може да са глупост, но за тях да са най-важното нещо на света в момента. Това, разбира се, не винаги е възможно, защото сме хора и понякога нямаме капацитет, но е добре да го държим в главата си и да опитваме. Например „Разбирам, че искаш много да ядеш сладолед, но аз не искам да ти давам, защото е студено и се притеснявам да не се разболееш. Сигурно си много разочарован, и аз бих се ядосала на твое място. Чакаш го цял ден“. Когато се напрегне или изнерви, питайте го дали е ядосан, дали се е изнервил.. Отразете чувствата му, това ще му помогне да разбере себе си и да се #успокои. Няма значение, че още не говори, той ще разбере и ще ви покаже по своя начин дали правилно сте предположила.
Алтернатива – когато не даваме алтернатива, детето остава с #фрустрацията от нереализираното си желание и без идея как да се справи или да го замести. Когато родителят дава алтернатива, това създава у детето още по-голямо усещане за уважаване и приемане насериозно на неговите #нужди. Пример: „Не искам да лапаш мръсните фасове от земята, защото се притеснявам. Виждам, че са ти интересни, искаш ли да ги носиш до кофата и да ги хвърляш вътре. Какво ще кажеш?“
Синхрон между чувства и поведение – много е важно родителят да е #автентичен и искрен в реакциите си, защото децата усещат разминаванията и това ги обърква. Ако сте ядосани, кажете го, много по-напрягащо е за детето да ви усеща #ядосани, но видимо да се опитвате да изглеждате усмихнати и спокойни. Това може много да го напрегне и в следствие да ви провокира, докато не изкара от вас това, което наистина изпитвате.
Последователност и категоричност  – Последователността е изключително важна, за да разбере детето, че на вашите думи може да се вярва. Когато заявявате нещо, важно е да го спазите след това. Въпреки че за детето границата е нежелана, то ще я приеме, ако усети, че вие сте #категорични. Важна част от #последователността е да реагирате на едни и същи неща по един и същи начин (разбира се, когато няма обстоятелства, които да налагат обратното). И не на последно място – съзвучието между родителите. Ако сте на различни мнения, по-добре е единият да остане в ситуацията и да постави границата, защото иначе за детето би било объркващо.

Когато използваме заплахи или предупреждения/условия, това обикновено идва от усещането ни за безсилие. Заплахата в конкретен момент може да сработи, защото предизвиква страх, но в дългосрочен план не е много полезна, защото не учи детето на саморегулация и осмисляне на поведението. Добра алтернатива на заплахата е да кажете, че се чувствате безсилни, писнало ви е и не можете повече да търпите. Дори съпроводено с повишаване на тон, това би било естествено човешко изразяване, от което ще ви олекне, а детето ще разбере, че е прекалило.

 Границите са изключително важни, но не бива да се превръщат във фон за детето. Понякога това е причината само по-високият тон да въздейства. Ако то не реагира, по-добре спрете и помислете какво да промените в изказването или отношението си. Повтарянето на същото обикновено не променя нещата. 

Ако решите да приложите този подход, важно е да имате предвид, че за да заработи, ще отнеме малко време, това да не ви обезкуражава. От написаното оставам с впечатление, че вие се стараете да сте ясна, категорична и последователна в границите, което е чудесно. За децата е много важно, създава им усещане за сигурност и стабилност.
Желая ви успех!

# 25
  • Мнения: 75
Здравейте, при нас ситуацията е следната - ще се радвам на съвет Simple Smile

Две момичета на 2 и половина и току-що навършени 4 години. Малката е супер весело дете, което може да се заиграва само, никакви проблеми с него. Каката е точно обратното - още от раждането беше супер ревлива, с порастването продължава - може да се разплаче по 60 пъти буквално на ден за всяко най-дребно нещо. (Отварям скоби да уточня, че е такава най-вече в присъствието на сестра си).

Проблемът сега е най-вече огромната ревност, която изпитва, въпреки, че никога не е била пренебрегвана заради сестричката си. Главните проблеми са:

- агресия към сестра и, дърпане, бутане и непрекъснато искане да играе точно с това, което в момента държи малката. Колкото и да обяснявам, че след малко ще поиграе с тази играчка, когато е свободна и и предлагам нещо друго, не се съгласява и казва - искам точно тази! В следващия момент играчката се освобождава, но интересът към нея вече е изчезнал и отново се реве за друго, което малката е хванала.

- тежко разстройване с продължителен плач при най-дребни ситуации - опитва да отвори флумастер, не успява и започва да говори ядосано, понякога го хвърля и заявява сърдито, че няма да си играе с нищо, ляга на дивана и почва да гледа в една точка.

- тръшкане за всичко, което не се случи както тя иска сега на момента (и отново казвам, че това поведение е само, ако в стаята е сестра и. Сутрин като стане първа, докато стане малката и е сама, е супер сговорлива с нас, изпълнителна и в момента, в който види сестра си настроението и се помрачава рязко и оттогава насетне започва серията с постоянното хленчене, мрънкане, рев и страдания).

- неспособност да играе и да се занимава сама дори за кратко време - ако и дам книжка да оцветява, ще започне да оцветява, само ако седна до нея и оцветявам и аз. Няма никакъв интерес към играчки, ако трябва сама да играе, а не иска да играе със сестра си, иска само с мен.

- отново с цел да окупира цялото ми внимание, не иска да прави почти нищо сама - ако трябва да се обуе, за да излезем, казва - искам мама да ме обуе, като кажа, че е голямо момиче и трябва сама да се обува - рев. Това е с почти всичко, което трябва да прави - обличане, пишкане, миене на зъби - всичко може, но за да се чувства обичана, трябва мама га до прави с нея, иначе явно се чувства изоставена. Съответно аз и обяснявам, че това, че трябва сама да ги прави, не е защото съм я изоставила, а защото всички на тази възраст го правят и т.н., но ефект почти никакъв.

Профилът и е много сложен и дълъг, не мога да опиша всички ситуации - това,  вкоето съм сигурна е, че всичко е породено от ревност към сестра и. Чела съм безброй статии и книги и се опитвам да прилагам всичко, за момент сякаш сработва и после отново се връщаме към старото поведение - обяснявам и да назовава чувствата си, обяснявам и колко е обичана, как трябва да са най-добри приятелки и да си играят заедно, защото винаги си има другарче за игра, след всеки нервен срви и казвам как трябва да реагира спокойно, да опита отново да отвори флумастера или да поиска помощ, ако не успее..... Тя казва, да, ще опитам, да, уж всичко е разбрала и ако след само 3 минути се случи нещо, което да не и изнася, все едно нищо не сме говорили и отново се разстройва, започва рев, отново успокоявам и говоря и това може да се повтори по 30 пъти на ден. Съответно не винаги нервите ми издържат, имали сме периоди на избухване и от моя страна, след което е следвал още по-голям срив от нейна страна. В този период прочетох една книга и реших, че няма да викам повече, защото не помага, само влошава нещата за всички.

Единственото решение, което виждам, е да бъда непрекъснато до нея, на 100% от времето, тогава тя би била щастлива, но нямам възможност покрай другото дете и работата от вкъщи. Притеснявам се с толкова плач дали не и се уврежда трайно нервната система и какъв характер би изградила в бъдеще... И като цяло проблемът ми е, че се опитвам да изпълнявам всички съвети, които съм прочела някога някъде и виждам как просто не сработват в нашата ситуация.

И за да не е твърде песимистичен поста, все пак ще разкажа, че има и проблясъци от време на време - примерно вече могат да се заиграват за половин-един час, като се гонят из стаите или правят заедно някоя щуротия, карантината им подейства като тийм билдинг Simple Smile, но в следващия момент се сдърпват за нещо и край с играта, връща се киселото настроение и неспособност да превключим на нещо друго...

Здравейте, темата за #ревността между братята и сестрите често може да бъде голямо предизвикателство за родителите. Абсолютно всички деца преминават през период на страдание, при някои по-видим, при други – по-прикрит. Голяма част от децата започват да реагират още преди да се е появило бебето, докато е в корема на майката, по най-различни начини – може да станат по-агресивни към по-малките от тях, към родителите си, може да обявят, че не искат бебето и „ако може, да го подарим на някой“, може да отреагират #чувствата си по всякакви начини, на които са способни. Често става още по-трудно, когато децата нямат голяма разлика във възрастта. Във вашия случай, когато се е появило бебето, по-голямата ви дъщеря е била в периода на емоционално #отделяне от вас, което макар и естествен и необходим процес, се преживява като  загуба от децата. Тази загуба създава чувство на несигурност, обърканост, #тревожност, страх, че вече не е в единение с вас и това е краят на вашата симбиоза. Когато в същото това време се появява и бебе, момичето се сблъсква и с една друга загуба – загубата на единственост за своите #родители. Тоест при дъщеря ви са се насложили едновременно две загуби, които в съчетание с детския пубертет, създават комбинация от доста интензивни вътрешни процеси. Добавяме и нейната #чувствителност, която казвате, че изявява от раждането си. В този смисъл поведението й е обяснимо.
Много от нещата, които правите, са добри подходи за такива ситуации. Представям си колко е изтощителен целият този процес, в който вие полагате всички усилия да сте до нея и да й помогнете да се справи! Дори и да няма дълготрайни резултати засега, със сигурност е много ценно за нея, защото има нужда да усеща, че е важна за вас и се борите заедно с нея.

Ще ви предложа да опитате няколко неща, които смятам, че ще ви помогнат.
В тези случаи е много важно да се признае правото на детето да не харесва, не желае или отхвърля сестра си. Много често положението се усложнява, защото то се чувства объркано между гнева и враждебността, които изпитва, и искането от страна на #възрастните да се радва и обича #сестра си/брат си. В повечето случаи това предизвиква чувство за вина. И така вътре в #детето започват да се редуват тези емоции, то се лашка между гняв и вина, което е изтощително и трудно за справяне. Успокоява се, когато я няма сестричката й, защото само тогава може да си вземе въздух от тези процеси. Детето със сигурност иска да се справи и да не се чувства така, но е трудно без помощта на някой, който разбира какво преживява. Най-добрият начин да се преодолее този #емоционален омагьосан кръг, е като й се даде право да чувства свободно каквото й идва отвътре. Можете дори да й кажете, че не е нужно да е приятелка със сестра си, че не е длъжна да я обича и да й се радва, че сигурно й е много трудно да приеме тази промяна в живота си, и има право да се чувства както се чувства, че няма да я притискате и ще й дадете време да приеме ситуацията. И че ще сте до нея. По този начин ще намалите съпротивата си към нейната съпротива и ще улесните процеса на приемане. Често нашето желание по-бързо да се случат нещата може да води до резистентност от страна на #детето, защото то има нужда от още време. А може и да оставя у него усещането, че не се справя и се проваля в нашите очите, и това да го измъчва допълнително. В този смисъл #тръшкането и опозицията често са апел: „Имам нужда от време, не мога да свикна. Искам пак да се съобразявате само с мен“.

По отношение на емоциите, много помага всякакво съдействие от ваша страна да ги назовава и изразява. Чудесно правите, че обръщате внимание на това. #Отразяването на #емоциите е безценен подход. Опитвайте да стигате до по-дълбоките нива – нейния страх, усещане за загуба, гняв към вас и т.н. Ако изкаже неща, които не са приятни за чуване (напр. че я мрази, мрази вас или др.), отново е важно да ги приемете, без да спорите с тях или да я убеждавате в нещо. Най-ключово е това, което е вътре, да излиза, за да не се трупа. Подпомагайте я с въпроси, не давайте съвети, обяснения и т.н., ако тя не ги е поискала. Нека ви разкаже какво си мисли, какво иска да направи със сестра си, дали й се иска да я няма, много ли й е тежко... Все въпроси, които показват, че се опитвате да разберете какво се случва с нея и й съчувствате, не я съдите и не я пресирате.

Друг вариант за изразяване е рисуването. Може да нарисува как се чувства по отношение на сестра си, да нарисува гнева, страха и т.н. След това е важно да ви разкаже какво е нарисувала и защо. Изпoлзвайте рисунката, за да задълбочите разговора. Ако изпита облекчение от рисуването и споделянето, със сигурност това ще бъде за нея възможна стратегия за справяне, и пак ще пожелае.

Много вероятно е една от причините вашата дъщеря да страда е трудността да разбере кое е нейното място в семейството, какво я прави уникална за вас, какво е това в нея, което не можете да замените с нищо. Вечер преди лягане, можете да й говорите повече за това какво обичате в нея, с какво е специална за вас и т.н. Ето нещо, което не може да бъде заменено – тя е и винаги ще бъде вашето първо дете, което ви е дало възможност да станете майка. Този тип обръщане на внимание ще й помогне да разбере какво значи тя за вас и че нищо не може да промени това.

Много добра техника за чувството за принадлежност и наместване на мястото в #семейството е родословното дърво. Можете да седнете и да си го нарисувате заедно, да поставите всеки на мястото му и да го очертаете/нарисувате. След това можете да й разкажете как сте я чакали, докато сте била бременна, какво сте си мислили и мечтали, каква е тя за вас в момента, на кого прилича и т.н. Тези дейности свързват с корените и дават стабилност. 

Проблясъците показват, че все пак вашите действия имат резултат, макар и нещата да се случват бавно. Има една приказка, че това, на което се съпротивляваш, остава. Много често процесите се улесняват, когато ние самите си променим отношението към тях, приемем ги за нормални и се адаптираме към тяхното темпо. Процесът няма да е безкраен, а може и да е по-бърз, отколкото очаквате. Обикновено когато дадем право на негативните емоции свободно да съществуват, започват да се проявяват повече и положителните. А те са си там - дълбоко в душата й.
Желая ви успех!

# 26
  • Мнения: 11 303
Благодаря, Милена! Записах си това за "качеството". Всички останали съвети вече съм ги приложила, с изключение на тактилните игри, които смятам, че биха ми създали още повече допълнителна работа и напрежение. Да пресипва вода? Да играе с брашно? Ако му дам такова занятие, рискувам да стане мазало навсякъде из къщи. А, веднъж научили се, ще иска да "работи" когато му се прииска, а аз като съм заета, то това реално ще се случи, докато работя.
Ограничавам каквото мога - спирам общия кран за водата, спирам дори бушони... Изкарвам го да кара колело 6 км... Simple Smile
Търся някакви "чисти" занимания, да ми препоръчате, различни от гледане на детски, които той да може да върши самостоятелно, и да не представляват чистене, подреждане, събиране, миене, сушене (допълнителна работа) за мен.

Добре Simple Smile На колко години е детето?

На 5 години е.

# 27
  • Мнения: 23
Здравейте ,имам син на 9г.Много енергичен и свободолюбив. По време на онлайн обучението имаме големи проблеми. Отказва да влиза в час, да пише домашни. Всичко става много трудно с молби и продължава целия ден. Като цяло и в училище изостава. Пробвах е с частни уроци преди това но пак без успех. Отказва почти всичко и ако не стане на неговото започва да се дразни. Това го прави дори когато играе с приятели. Бихте ли ми  дали съвет как да постъпва в такива ситуации.

# 28
  • Мнения: 4 753
Следя темата и искам да изкажа, че начина на изказ на майката с "Не ми харесва да правиш..." работи много добре вкъщи, вече много внимателно следя как говоря и ефекта е УАУ!
Имам и аз няколко въпроса Simple Smile Майка съм на две момичета на 2 и на 5 години. Пет годишното е много буйно, неспиращо, приказливо дете...вкъщи, но сред хора се свива и не иска да отговаря, все едно ще се признае за победена ако отговори на нечий въпрос, например на педиатъра. С близки хора няма проблем, но трудно се заиграва с деца, рядко се случва, с учителките в градината не говори много, там почти не и чуват гласа, все едно не е моето дете и не ми вярват, че вкъщи не мога да си чуя мислите от нея. Тя почти не ходи на градина, защото се разболява много и това много възпрепятства социализацията, освен това и не иска да ходи. Има ли подход, с който детето да се убеди, че хората и градината не са нещо лошо. Също така много се тръшка, а вече на 5 ми се вижда, че е редно да няма такива кризи. Аз ясно поставям границите си, поне според мен. На тръшкане не угаждам, обикновено казвам ако иска да поплаче да иде в другата стая, защото не ми е приятно да го слушам, но ефект нула.  Трети проблем е пазаренето, като трябва да свърши нещо се започва безкрайно мотаене, след което стигам до заплахи, което е напълно грешно, но се достига лимита ми. Заплахите са някакви глупости обикновено като лишаване от сладкото за деня или полагаемото се филмче за деня, някакви от сорта. Какъв е правилния подход в ситуации на безкрайно протакане на неща като ядене, приготвяне за сън?
Ревност между децата не мисля, че има, играят заедно, забавляват се, което според мен е супер, даже не ме търсят за почти нищо като са се заиграли. Имам въпрос и за малкото дете на две години, като реши, че ще се тръшка и то, сега е в този "чуден" период ляга на земята, което вкъщи ми е ОК, не ми пречи да лежи, но на улицата не ми е приятно да се отъркалва навсякъде. Как да намаля интензитета на тези пристъпи? Иначе е много интересна като реши, че ще се реве за нещо, ляга на земята и почва, може спокойно някой да я прекъсне да я помоли да се мръдне, че пречи там, тя спира, става, мърда, ляга пак и продължава и така по много.

# 29
  • Мнения: 75
Търся някакви "чисти" занимания, да ми препоръчате, различни от гледане на детски, които той да може да върши самостоятелно, и да не представляват чистене, подреждане, събиране, миене, сушене (допълнителна работа) за мен.

Здравейте! Ето няколко идеи за #креативни #игри вкъщи без много цапане, изпробвани и одобрени от момчета на 5 години.
Понеже момчетата обичат много колички, може да си направи с малко помощ от вас специален гараж, в който да си ги реди по числа, или пък по буквите от името си. Лесно може да се направи и рампа, по която да ги пуска.


Ако обича да строи, може да смени кубчетата с различни материали от бита и да си строи високи кули или интересни сгради. Например с кутии, пластмасови чашки, ролки тоалетна хартия, клечки и т.н. Ето едно интересно с отрязани гъби за миене на чинии.

https://www.toddlerapproved.com/2011/07/sponge-tower-time.html

Ето и няколко #творчески игри, които могат да ангажират вниманието на децата за по-дълго време, защото стимулират #концентрацията и вглъбяването в дейността.
Всякакви форми на рязане с ножица.

Още идеи с рязане има на този линк: https://livingmontessorinow.com/montessori-monday-paper-cutting-activities/


Идеи за язане и лепене със стик лепило.
   

Ето и една по-различна игра, която също много се харесва от децата на тази възраст.

https://theimaginationtree.com/diy-i-spy-bottles/

Нещо забавно и по-нестандартно, защото комбинира неща от бита с играчки.


А ако детето обича да слуша приказки, на този линк има приказки, прочетени от актьори от Натфиз. Така ще може да слуша, без да е на екрана.
https://www.facebook.com/prikazkipotelefona/?ref=gs&__tn__=% … hc_location=group

Пожелавам весели игри!

Общи условия

Активация на акаунт