Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 45
  • Мнения: 15 169
Аз искам да Ви благодаря д-р Каменова за изключително изчерпателния и полезен коментар и съветите!

# 46
  • Мнения: 39
Здравейте,пише ви една майка на 11 год.син.Откакто е започнало извънредното положение и той си е вкъщи,се караме нон-стоп.Той е едно високо момче,като го погледнеш,ше кажеш че е в 6-ти клас,но с бебешко мислене.Трудно създава контакти,не иска да се събира с деца от квартала.Създава конфликти с тях,като казва,че го обиждат и не искат да играят с него.Не искам да се меся в техните взаимоотношения,но след разговор с някои от децата,се оказва че послъгва...Обича да прекарва време с мен и сестра му,която е бебе,да я закача,и да се лигави с нея,говори й и се държи нон стоп бебешки,дори и навън,не се усеща...Хиляди пъти му правя забележки и му казвам,да не стои залепен за мен,а да си търси приятели и да излиза с тях.Не,та,не....те били такива,онакива....с баща му всяка вечер му говорим.Живее в някакъв измислен негов свят и от ден на ден затъпява все повече.Елементарни неща незнае...много често не може да се изразява правилно и трудно човек го разбира.Стигнахме до там да го обиждаме,да му викаме бебе,тъпанар,а той казва че искал нов мозък....Знам,че така не помагаме,ама хич,но и аз нямам повече нерви.Ето,часа е 3:28,и немога да заспя,мислейки и премисляйки за ситуацията и как да постъпя...

Здравейте, усещам колко ви е трудно и колко сте изтощена. Понякога има ситуации с децата, когато имаме чувството, че сме опитали всичко и вече сме безсилни да променим нещо. В усещането си за безсилие правим неща, за които после съжаляваме, но умората е толкова натрупана, че е много трудно да постъпваме конструктивно. Затвореният кръг изтощава със своята повторяемост на едни и същи ситуации, а това много намалява способността ни да реагираме осъзнато. Вашата ситуация е особена, защото имате почти тийнейджър и бебе, както и извънредно положение. Това са много потребности на едно място, които всички апелират към вас да бъдат удовлетворени. Голямо натоварване, което изисква да впрегнете цялата си енергия, за да се справяте всеки ден.

Мисля, че ще ви стане по-леко, ако си обясните поведението на сина си. Аз смятам, че то е свързано с #емоционални трудности, които са резултат от няколко неща. Едното е възрастта, в която навлиза – тя е трудна и много предизвикателна, защото с децата започват да се случват много промени – физически, хормонали, емоционални, #поведенчески, социални, всякакви. Започват да се питат кои са, да търсят одобрение от външния свят, бушуват силни и понякога необясними за тях #емоции, губят усещане за стабилност, търсят идентичност, трябва да се отделят от родителите си на по-дълбоко ниво и ... искат не искат, налага им се да пораснат. Това са много вътрешни процеси по едно и също време и на едно място. Обикновено в периода малко преди тийнейджърството децата са изпълнени с неувереност, съмнения в себе си, страхове, обърканост. Целият този коктейл е фокусиран най-вече върху представата за себе си. Това често се отразява под формата на напрегнатост, гневливост, трудна концентрация и загуба на #мотивация за учене и следване на правила. В тази възраст най-естественото нещо е детето да търси повече контакти с другите връсници. Това, че синът ви не го прави, вероятно се дължи на негови притеснения и несигурност в #общуването с другите деца, много е възможно той да се чувства неуспешен, нехаресван, неразбран. Затова и търси вас – макар и да се карате повече напоследък, с вас се чувства сигурен и знае какво може да очаква. Друга причина за трудностите при него свързвам с появата на бебето. Всички деца, независимо на каква възраст са, преживяват усещане за загуба на единственост, когато се появи второ дете. Понякога дори е по-сложно, когато разликата е толкова голяма, защото #детето е живяло само с родителите си по-дълго време и затова за него може да е много трудно да приеме промяната в своя живот. На пръв поглед може да не изглежда така, но това няма как да не му влияе. Регреса, който наблюдавате в поведението му – когато се държи като бебе, се дължи на вътрешните процеси, които събужда бебето. Страхът от #порастването се съчетава с гледката на едно бебе, което няма нужда да прави нищо и всички се грижат за потребностите му. Вбебяването му може да изглежда като радост от контакта с бебето, но е по-вероятно той да насища свои потребности в този момент. Потребността пак да бъде малък, да му е лесно, да се грижат за него, да няма отговорности, да го гушкат и да му се радват, без да очакват нещо от него и т.н. Предизвикателството пред вас е голямо, защото емоциите, които стоят в дълбочината на проблема, не се виждат лесно, а поведението провокира разочарование и раздразнение.

 За да балансира синът ви всички тези вътрешни процеси, можете да го подпомогнете в три посоки:
-   Да осъзнае, назове и изрази чувствата си
-   Да приеме реалността
-   Да подсили положителната представа за себе си

Всичко това става чрез разговори и #диалог между вас. Важно е този диалог да бъде насаме, без бебето, за да можете да му се посветите изцяло. Освен това разговорът да има за цел вие да го разберете по-добре и той да разбере себе си, което означава да не е с възпитателна цел и с идея да променяте поведението му. Не е нужно вие да говорите много, по-скоро да задавате въпроси и да го чуете. Поведението му няма да може да се промени от само себе си или с борба срещу самото поведение, но когато нещата вътре се наместят, това ще проличи и отвън.

Чувства – можете да опитате да му помогнете да изкаже с думи това, което усеща отвътре, като му задавате въпроси, свързани с преживяванията му: има ли нещо, което го притеснява, усеща ли се неуверен с приятелите си, много ли му е неприятно, че го отхвърлят, за какво се кара с тях, какво му се иска по отношение на приятелите, защо не му се учи, дразни ли го онлайн обучението - притеснява ли се, че не се справя, какво го напряга вкъщи, ядосва ли се на вас и за какво, как му се е отразила появата на бебето, трудно ли му е, когато му се карате, притеснява ли се, че пораства и т.н. Изразяването на #чувствата е огромна част от справянето с тях. Тези въпроси можете да задавате в един или в няколко разговора, вие ще усетите кога сте достигнали до искрена и открита комуникация, и кога е добре да спрете. По отношение на разговорите има две много важни неща – родителят да изпитва искрено любопитство и да излезе от позицията на по-големия, който знае повече от детето. Това създава у децата доверие и желание да споделят.

Реалността – за да приемат реалността, децата имат нужда първо тяхната реалност да бъде приета. Това става чрез отношението, което проявяваме към техните споделяния. Много е важно синът ви да се почувства съпреживян, подкрепен и разбран. Можете да му дадете това усещане, като не го съдите, сравнявате, съветвате и прекъсвате, докато споделя. И да изразите своето съчувствие към това, което преживява. Можете вие да му споделите за ситуации от вашия живот, в които сте имали проблеми и ви е било много трудно да приемете това, което ви се случва, напр. преходни житейски моменти или спомени от вашата тийнейджърска възраст, и как сте се справили.

Вашите чувства – Важно е синът ви да знае как се чувствате вие. Това ще му помогне да си обясни поведението ви и защо му се карате. Можете да му споделите своите притеснения, че ви е трудно и че се чудите как да подходите с него. Също да му кажете как му се ядосвате и че понякога може да му кажете нещо неприятно в яда и безсилието си. Ако усещате такава нужда, можете да и да му се извините или да му кажете, че съжалявате, когато му говорите така. Това ще бъде много ценно за него. Ще си даде сметка, че не харесвате как се държи, а не какво представлява като човек. Ще му помогне да ви разбере по-добре и да ви има повече #доверие.

Положителна представа за себе си – за да се справи с неувереност или негативни чувства, които изпитва към себе си, вие можете много да му помогнете. Добре е да намалите критиката колкото се може повече и да се опитвате да виждате положителното в него и в това, което прави. Да насочите вниманието си да наблюдавате и виждате хубавите му страни, ще го подкрепи и той да ги види. А когато той ги види, това ще му даде много сила, смисъл и мотивация. Много добре въздейства на самочувствието положителна обратна връзка, която е изказана през вашите преживявания, напр. „Много ми стана приятно, че беше така грижовен със сестра ти“, „Харесва ми начина, по който реагира днес за ...“, „Когато те погледна, мисля си колко хубав и висок си станал“, „Днес, когато направи това, си помислих колко си умен“ и т.н.
Както в притчата за белия и черния вълк, метафора на доброто и лошото. На въпроса кой вълк побеждава в живота, отговорът е - който нахраниш повече.

Време само двамата – щом ви търси и обича да бъде с вас, значи има нужда от това. Можете да си направите разходки само двамата или някакви други преживявания, които да са ви приятни, или нещо, което обичате да правите, но скоро не сте имали възможност. По този начин ще дадете поле на #положителното общуване и #забавлението, което ще помогне да имате повече #лекота в отношенията. Когато имаш проблеми за решаване с децата, понякога е трудно да се отпуснеш просто да се забавляваш с тях, но това също е част от справянето с проблемите – спомага за прекъсване на затворения кръг.

Обикновено децата заживяват в свой собствен свят, когато им е трудно да се справят с реалността. За да им стане по-лесно, имат нужда да им помогнем да повярват, че могат. Така изграждат #устойчивост на трудностите и знание, че имат достатъчно капацитет да се изправят срещу тях.

Желая ви успех!

# 47
  • Мнения: 2 010
Благодаря ви много д-р Каменова!Определено ще следвам препоръките и съветите ви,честно да ви кажа,доста се успокоих.
Според мен е възможно да му предавам някои мои страхове от изоставяне и отхвърляне,тъй като и аз на неговите години имах такива преживявания...да,не искам да повтаря грешките ми и искам да е едно уверено в себе си момче.

# 48
  • Мнения: 3 584
Здравейте,имам син на 2,8м.Има много играчки,пъзели,книжки,но всичко много бързо му омръзва.Доста често когато играе и не може да се справи с нещо,се изнервя,започва да хвърля,да плаче и да крещи.Все още не говори добре и трудно се изразява,ядосва се когато не мога да разбера какво иска да каже.Синът ми не желае да играе сам,страшно е привързан към мен.В такава ситуация аз вкъщи абсолютно нищо не мога да свърша било то дори и до тоалетна да отида.Какво ще ме посъветвате?

# 49
  • Мнения: 39
Здравейте,имам син на 2,8м.Има много играчки,пъзели,книжки,но всичко много бързо му омръзва.Доста често когато играе и не може да се справи с нещо,се изнервя,започва да хвърля,да плаче и да крещи.Все още не говори добре и трудно се изразява,ядосва се когато не мога да разбера какво иска да каже.Синът ми не желае да играе сам,страшно е привързан към мен.В такава ситуация аз вкъщи абсолютно нищо не мога да свърша било то дори и до тоалетна да отида.Какво ще ме посъветвате?

Здравейте, вашето момче е в специфична възраст, в която нуждата му от общуване е доста голяма. След 2 години #игрите стават по-интересни, когато са споделени. Докато станат на 2 години децата често играят по-скоро едно до друго, отколкото заедно, но след това интересът към другите деца и възрастните става много голям. Причината е, че това е периодът, в който #децата научават къде започват те и докъде свършват другите, т.е. придобиват усещане за аз. Това се съчетава с разгръщане на #социализацията – детето се учи да се изразява, да се отстоява, да си поставя граници, да настоява за своето, да казва „не“, да изучава влиянието си върху възрастните и децата. Тоест едновеременно текат три процеса – опознаване на себе си,  опознаване на другите, опознаване на процеса на общуване и взаимодействие. Това, че при вас тези неща се случват, означава, че детето се развива добре. Преди 3,5 - 4 години волята и #концентрацията на внимание все още не са изградени, което обяснява лесната загуба на интерес в игрите. За възрастта е много нормално детето да не може да задържи вниманието си за повече от 10 - 15 минути в една дейност. Характерно е и повишеното желание за справяне и #фрустрацията, когато нещо не се получи. За децата е много важно да умеят, това им дава увереност и смелост да опитват нови неща.

От това, което сте написала, оставам с усещането, че у детето има повишено #напрежение, което смятам, че се дължи на две неща. Едното е свързано с ограниченията на сегашната ситуция и невъзможността да прекарва по-голяма част от времето си с други деца. Когато поради ограничения неговите нужди от #общуване с връстници не са удовлетворени, съвсем естествено е да започне да ги съсредоточава върху вас. Това неминуемо го фрустрира, защото вие няма как да отговорите на тях, дори и изцяло да се посветите само на него. Другата причина е свързана с неговата трудност да се изрази. За децата, които все още не говорят добре, е много напрягащо, когато изпитват силна емоция и не знаят как да я изкажат така че да бъдат разбрани. Вероятно изпитват усещане за безсилие, което може да проявят чрез средствата, с които разполагат – плач, викане, удряне, хвърляне и т.н.

Предлагам ви да опитате няколко неща:

Отразяване на чувствата – за да се почувства разбран и да разбере себе си, можете да му помогнете чрез въпроси, с които да отразите това, което се случва вътре в него, напр. „Ядосваш ли се, че не можеш да ми кажеш това, което искаш?“, „Нарегна ли се, че не мога да те разбера?“, „Много ли е важно за теб да разбера това, което искаш да ми кажеш сега?“, „Липсва ли ти да си играеш с децата?“, „Неспокоен ли си? Затова ли имаш нужда да си постоянно с мен?“, „Искаш да ти дам това точно сега?“, „Скучно ли ти е?“, „Май не ти се иска да си играеш сам?“, „Ядоса ли се, че не ти се получи?“, „Тъжно ли ти стана, че ...“ и т.н. Независимо дали може да ви отговори с думи или не, той знае какво чувства и вие ще разберете дали сте предположили правилно. Чрез #отразяването на чувствата ние показваме на децата, че ги приемаме насериозно и не подценяваме техните преживявания. Смисълът на този подход е да се валидизират, уважат, съпреживеят и назоват #чувствата на детето, това е начинът то да се справи с тях и да се успокои. Малките деца преживяват всички емоции, често пъти в много интензивна степен и с голяма дълбочина, но не разполагат със средства да се справят с тях. Подходът на родителите е много важен, защото с времето децата го интегрират като метод за #самоуспокояване. Колкото повече научават за себе си, толкова по-спокойни и уверени израстват. Чрез отразяването те да разбират, че има връзка между това как се чувстват и това как се държат, и започват да изграждат #регулация на емоциите.

Изразяване на вашите чувства и поставяне на #граници – за детето е много важно да знае вие как се чувствате, така ще може да си обясни начина, по който реагирате в различни ситуации. #Изразяването от ваша страна ще помогне много и на вас, защото няма да трупате вътре в себе си напрежение, разочарование или съмнения. В ситуацията, в която вие се намирате, най-нормалното нещо е да започнете да се изнервяте, да се усещате задушена, да избухвате повече, после да съжалявате или да се чувствате виновна и т.н. Можете спокойно да му казвате какво усещате и да му споделяте своите нужди своевременно, по-добре е да не чакате докато емоцията ви да ескалира много. За него ще е много ценно да се научи да уважава вашите граници, но ако не му ги казвате, той няма как да ги знае. Колкото по-искрена и автентична сте, толкова по-сигурен ще се чувства той. Много често децата се объркват, когато усещат разминаване между начина, по който се държим, и начина, по който усещат, че се чувстваме. А те ни усещат много добре. Йеспер Юл има една много добра фраза по въпроса с поставянето на граници от страна на родителите: „По-добре “не” с любов, отлкото “да” с гняв“. Да се изразявате повече ще ви помогне да възвърнете усещането си за лично пространство, въпреки че сте заедно постоянно. Когато сте уморена или имате да свършите нещо, или просто не ви се играе в момента, можете да му кажете напр. „Разбирам, че много ти се играе сега с мен, но аз съм наистина много уморена, имам нужда да си почина и ще ти обърна внимание след малко“, „Много се напрягам в момента, имам нужда да ме чуеш“, „Имам нужда да отида до тоалетната спокойно“ и т.н. Добре е вашите думи да са подкрепени с действия, т.е. когато кажете, че няма да играете, наистина да не го правите, или да заключите тоалетната, когато влезете вътре. Възможно е детето да реагира бурно в началото, но това не означава, че вие не постъпвате правилно. Когато то научи повече как вие се чувствате, и разбере, че наистина това са вашите граници, то ще започне да ги уважава. Ще отнеме малко време както всяко нещо. Ключово е вашето вътрешно решение и #категоричност – да бъдете спокойна със себе си и уверена, че имате правото да не сте на разположение. Това пък ще даде на сина ви възможност да стане по-самостоятелен и да поеме инициативата сам да си измисля игри.
Още малко информация относно поставянето на граници съм качила на този линк:
http://www.undertherainbow.eu/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0% … 8%D1%86%D0%B8%20/

По отношение на неговата нужда да се справя с нещата, можете да опитате да изместите фокуса върху процеса, а не върху резултата. Можете да направите това като му казвате хубави неща, които виждате в неговото #поведение, които не са обвързани с постижения. Напр. „Видях, че ти беше много трудно, и много се радвам, че не се отказа, а продължи да опитваш“, „Много интересно ти се е получило. Какво е?“, „Забавлява ли се, докато го правеше?“, „Приятно ли ти беше ?“ и т.н. Това ще го стимулира да се наслаждава повече на самите дейности, да не се отказва и да вярва в себе си.

Желая ви успех!

# 50
  • Мнения: 28
Здравейте, имам син на 8 г. ,който от съвсем малък се проявява като инато, своенравно и енергично дете. Нещата се задълбочават с възрастта в не толкова добра посока. Вечно е недоволен, винаги ни противоречи и прави на пук, независимо дали е добро или не за него. В къщи е постоянна война, спорове и вечно противоречие. Опитва се да се налага и когато не успее започват истерии обиди и прочие от негова страна. За да надделеем в много случаи се стига до викове, крясъци и обяснения. Моля за помощ как да процедираме, защото колкото по - голям става толкова по - трудно го контролираме. Пред чужди хора, вкл. и в училище има благ характер, има респект към учители и нормално общува с приятели. Няма проблеми с агресия даже напротив доста е чувствителен. В момента нещата се задълбочиха откакто последните 2 месеца се налага основно с нас да контактува. 

# 51
  • Пловдив
  • Мнения: 796
Здравейте! Въпросът ми може би не е много по темата, но все пак ще го задам. Имам дъщеря на 1г и 5 м. Месец преди да се роди, почина свекърва ми. Като ходим при свекър ми, вижда снимки на баба си из къщата. Казвала съм и веднъж-два пъти, че това е баба и. В момента се появи друга жена при свекър ми, детето онзи ден се запозна с нея. Скоро тя ще стане законна съпруга на свекър ми. Въпросът е следният: детето с течение на времето ще започне да казва баба на новата жена, но кога и дали изобщо трябва да му се каже за починалата баба и по какъв начин трябва да и кажа? Благодаря!

# 52
  • Мнения: 2 721
И аз щях да задам същия въпрос като дамата. При нас ситуацията е с починал дядо и прадядовци преди да се родят децата, но голямото пита защо някои баби си нямат дядовци?

# 53
  • Мнения: 39
Здравейте, имам син на 8 г. ,който от съвсем малък се проявява като инато, своенравно и енергично дете. Нещата се задълбочават с възрастта в не толкова добра посока. Вечно е недоволен, винаги ни противоречи и прави на пук, независимо дали е добро или не за него. В къщи е постоянна война, спорове и вечно противоречие. Опитва се да се налага и когато не успее започват истерии обиди и прочие от негова страна. За да надделеем в много случаи се стига до викове, крясъци и обяснения. Моля за помощ как да процедираме, защото колкото по - голям става толкова по - трудно го контролираме. Пред чужди хора, вкл. и в училище има благ характер, има респект към учители и нормално общува с приятели. Няма проблеми с агресия даже напротив доста е чувствителен. В момента нещата се задълбочиха откакто последните 2 месеца се налага основно с нас да контактува. 

Здравейте, не е лесно, когато децата се държат опозиционно. Често това води до един затворен кръг от негативни емоции у родителите и самото дете, най-вече преливащи едно в друго чувство на гняв и вина. Трудността да се постигне диалог и да се намери баланс в #отношенията понякога води до известно отчуждаване между родителите и детето. И така, парадоксално, #конфликтите стават единствената форма на по-близък емоционален контакт. Разликата между поведението на вашето момче във и извън ваше присъствие е много показателна – говори за това, че напрежението му е свързано с отношенията помежду ви. Моето усещане е, че между вас има много силни чувства, много любов, която не намира подходяща форма да бъде изразена. Обикновено когато децата се държат така към родителите си, имат някаква нужда, естеството на която може и сами да не осъзнават, но която е неудовлетворена. Поведението им обаче противодейства на осъществяването на тази нужда, защото е провокативно и отблъсква родителите. Така, в борбата на вашия син да става неговото, той всъщност остава разочарован. А посредством отхвърлянето към вас е много вероятно да се чувства самотен. Трудността за вас като родители идва от това, че поведението на детето пречи да се види какво се случва вътре в него. А именно там стоят причините. Тъй като на 8 години нивото на #осъзнатост все още не е достатъчно развито, малко вероятно е той да може да си даде сметка и да се справи с трудностите си сам, затова и разговорите, фокусирани върху неговото държание, може да бъдат неефективни. Това, което може да се направи, е той да бъде подпомогнат да разбере какво се случва вътре в него, и да направи връзката между #емоциите и поведението си. По този начин ще намери облекчение, вие ще го разберете по-добре, ескалациите ще намалеят и ще имате възможност да възстановите хармоничното си #общуване.

Нуждите на децата във взаимодействието с родителите са индивидуални и разнообразни, но тези, които са съществени и по-дълбоки, в повечето случаи се свеждат до няколко основни:
-   да бъде видяно – тази потребност стои в основата на всяко „Мамо, виж ме“. Децата имат нужда да бъдат видяни такива каквито са, което означава родителят да ги възприема цялостно, без да пречупва виждането си за тях през свои представи или интеретации. Родителят да познава вътрешния свят на детето 
-   да бъде прието насериозно – да бъде възприето като пълноценно същество и неговите чувства и нужди да не бъдат подценявани
-   да се изразява
-   да бъде разбрано и да бъде прието каквото е
-   да знае какво чувстват родителите му
-   да бъде подкрепено и съпреживяно

Всички тези нужди са активни по време на всяка #комуникация, но понякога не е лесно да бъдат идентифицирани. В такива случаи родителите опитват много неща, полагат много усилия, но сякаш все нещо не се получава. Опозиционното поведение се превръща в капан, който детето само си поставя, защото провокира родителите си не да го разбират, а да му се ядосват. В крайна сметка всички остават фрустрирани.

Предлагам ви да опитате няколко неща:
-   Да погледнете отвъд #поведението на вашия син и да се насочите навътре. Това може да стане като се наблюдавате и повишите своята осъзнатост за моментите, в които реагирате автоматично, т.е. без да се замисляте. Обикновено това са ситуациите, при които той прави нещо и това моментално извиква раздразнение у вас, и без да си давате сметка, започвате да му се карате. Ако в тези моменти успеете да се запитате какво се случва с него, с вас, ще ви бъде много по-лесно да се справите. Това е начин да спрете и да осмислите случващото се, да св свържете със себе си и с детето. Ще ви даде възможност да подходите по-спокойно, което ще успокои и него. Много полезно би било да помислите от какво има нужда той в момента и защо се държи така, както и да го попитате. Зад „нарочно“ винаги стои нужда, иначе няма да има смисъл да го прави.
-   Да подпомогнете детето да повиши своята #осъзнатост, като поговорите с него за това какво чувства. Самото насочване на разговора в тази посока вече го превръща в #диалог. Диалогът предполага интерес и любопитство към неговите преживявания, разбиране, #съчувствие. Той има за цел наистина да чуете детето и да разберете какво се случва в него. Не е необходимо да има #възпитателни подходи или вие да му говорите, по-важно е да го предразположите той да се изрази. За да се изрази, вие можете да му помогнете да се свърже с чувствата си, да ги осъзнае и да ги наозве. Това би било изключително ценно за него. Вашата помощ се състои в това да му задавате въпроси, с които той да намери точните думи, напр. „Много ли ни се ядосваш?“, „С какво те дразним?“, „Иска ли ти се нещо да се промени в нашите отношения“, „Напрегнат ли си, когато си с нас? Какво те напряга?“, „Много ли ти се иска нещата да стават така както ти искаш?“, „Имаш нужда да се съобразяваме повече с теб ли?“, „Какво ти липсва в общуването с нас?“, „Чувстваш ли, че не те разбираме?“, „Какво искаш да ни кажеш, когато се държиш така?“ и т.н. Всички тези въпроси можете да му задавате и винаги когато прави нещо #опозиционно, вместо да му се карате директно за държанието му. С времето той ще си даде сметка какво вътре в него го кара да се държи така и ще започне да ви казва, вместо да го показва. Можете да го подпомогнете да казва нещата с думи, като го подсетите - „Разбирам, че си ядосан, можеш да ми кажеш, че си ядосан, вместо да правиш това. Имаш право да си ядосан, искаш ли да поговорим?“.
-   Да му споделяте как се чувствате вие. Ще усетите дали да е в същия разговор или може да стане и в друг момент, за да оставите достатъчно пространство за неговите чувства. Децата много силно усещат другите хора. Причината е, че емоционалното им функциониране много изпреварва интелектуалното, поради което за тях свързването с #емоцията на човека се случва светкавично, за сметка на осмислянето на рационалното. Затова, ако вие изпитвате нещо, но в конфликтите си не го казвате, а насочвате разговора към това какво прави детето, много често това може да го обърка. Това, което променя качествено #взаимоотношенията между родителите и децата, е #автентичността на родителите. Да общуват повече през чисто човешкия си облик, отколкото през ролята си на възпитаващ. За децата е много по-лесно да разберат как се чувстват родителите им, отколкото техните обяснения, съвети и размишления. Много по-ценно е да бъдете каквито сте и да се изразявате, отколкото непременно да се стремите да постъпвате правилно. Например: „Ядосвам се, че не ме чуваш“, „Много се е натрупало и се дразня на най-малкото нещо“, „Не искам да общуваме така“, „Не знам какво да направя, за да ме чуеш, става ми мъчно“, „Понякога когато правиш така, аз се чувствам безсилна и започвам да се съмнявам, че съм добра майка“. От #споделянето на вашите чувства със сигурност ще ви олекне, за детето ситуацията ще бъде по-ясна, а и ще получите разбиране от него.

Прикачвам и малко информация по темата за поставянето на границите - http://www.undertherainbow.eu/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0% … 8%D1%86%D0%B8%20/

Понякога, в стремежа си да се справим с децата, неусетно започваме да водим борба с тях. Колкото повече ние натискаме, толкова повече те се съпротивляват. Борбата обаче изтощава и отдалечава. Хубавото на човешките взаимоотношения е, че винаги можем да започнем да се свързваме по нов начин. Между нас, възрастните, често това отнема време, с децата – става по-бързо, отколкото очакваме.

Желая ви успех!

# 54
  • Мнения: 39
Здравейте! Въпросът ми може би не е много по темата, но все пак ще го задам. Имам дъщеря на 1г и 5 м. Месец преди да се роди, почина свекърва ми. Като ходим при свекър ми, вижда снимки на баба си из къщата. Казвала съм и веднъж-два пъти, че това е баба и. В момента се появи друга жена при свекър ми, детето онзи ден се запозна с нея. Скоро тя ще стане законна съпруга на свекър ми. Въпросът е следният: детето с течение на времето ще започне да казва баба на новата жена, но кога и дали изобщо трябва да му се каже за починалата баба и по какъв начин трябва да и кажа? Благодаря!

Здравейте, темата за връзката на децата с техните корени има два аспекта – нуждата на детето да има познание за своя род и необходимостта да знае истината. Знанието за разширеното семейство дава стабилност на децата, носи им усещане за сигурност, сила и спокойствие, защото символичната функция на #рода е да закриля и подкрепя. Информацията откъде са произлезли децата е нужна, за да изградят по-цялостна представа за себе си. При всички случаи на семейна история или членове на семейството, които детето не познава, се препоръчва да му бъде разказано за тях. Причината е, че за да се развива хармонично #психиката, всеки човек трябва да знае истината за себе си. На някакво ниво ние „знаем“ (усещаме), когато нещо не ни е казано. Това е удивителната способност на човека да се познава отвъд съзнателната си дейност, някъде там дълбоко... При случаите, в които на децата се спестява с цел да бъдат предпазени, облекчени или да не се объркват, често се случва точно обратното. Те се объркват и напрягат от разминаването между това, което им казват, и това, което усещат. Много често спестяваме на децата, защото си мислим, че нямат капацитет да разберат или приемат някои по-сложни ситуации. Истината е, че това допускане е по-валидно за възрастните, отколкото за децата. Точно в тази възраст, в която е дъщеря ви, малките деца учат изключително много, изключително разнообразни и комплексни неща, и с лекота успяват да ги интегрират и подредят вътре в себе си. Причината е, че мозъкът им е в много интензивен процес на #развитие, поради което те притежават невероятна гъвкавост на #познавателните процеси. Един пример за това е колко лесно в тази възраст могат да научават чужди езици чрез естествената ежедневна #комуникация. В този смисъл, колкото по-рано се разкаже на детето за неговия род и история, толкова по-добре за него ще бъде. Така че, задавате въпроса в най-подходящия момент. Децата нямат тази критичност на възприятието, която имаме ние, и за тях всичко, което ние им поднасяме, е нормално. Можете спокойно да разкажете на детето за неговата баба, както и да въведете новата жена в живота на дядо му.

Предлагам ви да го направите по следния начин: да си нарисувате малко родословно дърво, в което да подредите по една снимка на дъщеричката ви, на вас – #родителите, и на нейните баби и дядовци. Можете дори да си го залепите на стената вкъщи. Разговорът за него ще помогне на детето да интегрира родовата структура и да разбере кой каква роля играе. Добре е да започнете с това, че всички тези хора са част от нейното #семейство и всички много я обичат. След това да разкажете за всеки по нещо хубаво и специфично, а много полезно би било и ако се сетите за неща, по които тя прилича на всеки един (качества, външни белези, навици). Когато стигнете до бабата, можете да й кажете, че за съжаление тази баба вече я няма, но сте сигурни, че двете много биха се обичали, биха си играли заедно и т.н. Добре е да се водите от интереса на детето и да отговаряте на неговите въпроси, ако има такива. Включително и по отношение на информацията, че бабата е починала. Хубаво е това да се каже на детето, когато попита къде е и какво се е случило с нея. Тогава вече всеки родител, според своите разбирания, избира думите, с които да поднесе тази информация на детето (някои родители казват само фактите, други казват, че човекът вече е на небето, че е звездичка и т.н.). Децата не могат напълно да разберат абстрактно понятие като смъртта, но го приемат по-лесно, отколкото си представяме. Някои деца си мислят, че починалите се връщат отново, това е нормален етап от приемането. В повечето случаи с порастването започват да осъзнават смисъла на преходността и липсата. За #децата не е проблем да приемат нещата такива каквито са, дори и когато не са им съвсем ясни. Добре е да й кажете, че ако иска нещо да ви пита или да си поговорите за баба й, винаги може да се обърне към вас. Независимо, че е малка, темата ще бъде вече отворена за нея и това ще й даде спокойствие.

За да изгради връзка с починалата си баба, хубаво е да я споменавате повече в ежедневието. По този начин тя ще присъства и детето ще отрасне с представата за нея. Дори и да не я познава лично, тя ще придобие усещане за нея и ще я приеме като част от историята си, като част от себе си. Можете да й предложите, ако иска, да й нарисува рисунка – това е добър начин, по който децата се свързват с хората, които ги няма.

Относно приемането на новата жена в живота на дядото, това ще се случи по естествен път и много зависи как ще протече взаимодействието между нея и детето. Достатъчно е вие да й кажете, че дядо обича тази жена и ще се ожени за нея. С времето те ще се опознават, свързват и привързват, затова не е нужно да се бърза с това детето да я идентифицира като баба. Добре е това да стане естествено. Вероятно дъщеря ви сама ще пожелае да я нарича „бабо“, когато я почувства като баба. Децата правят тази преценка сами за себе си – поради вродените си инстинкти и силна чувствителност, те умеят да усещат много добре хората. Процеса на доверяване си го ръководят сами, според усещанията си, и е важно той да се уважава.

По отношение на това дали детето ще се обърка от това, че има две баби, не се тревожете. По-скоро ще се радва и ще се чувства обогатено. Сърцата на децата са големи. 
Желая ви успех!

# 55
  • Пловдив
  • Мнения: 796
Много благодаря за отговора, доктор Каменова! Детето още не може да говори, но разбира и ще направя родословно дърво със снимки и ще обяснявам. Още веднъж благодаря!

# 56
  • Мнения: 39
И аз щях да задам същия въпрос като дамата. При нас ситуацията е с починал дядо и прадядовци преди да се родят децата, но голямото пита защо някои баби си нямат дядовци?

Здравейте, като допълнение към отговора на предишния въпрос по темата - въпросът, който ви е задало вашето по-голямо дете, освен към личната семейна история, се отнася и до разбирането за семейството като цяло. Звучи сякаш детето иска да си обясни причините за различията. Нормално е децата с порастването си да започнат да се съпоставят или сравняват с другите, това е механизъм, чрез който разбират повече за себе си и #идентичността си. Въпросът, който детето задава, е чудесен - показва осъзнатост, загриженост и чувствителност към справедливостта. Освен това дава възможност да поговорите малко по-общо за #семейството като единица. Можете да му разкажете повече за разнообразието във фамилиите, това ще бъде много полезно за детето и развитието на неговата толерантност и приемане към различията – своите и тези на другите. Например, можете да му кажете, че повечето семейства имат нещо общо и това е любовта между хората, които са се събрали, за да имат #деца, да бъдат щастливи и заедно да се справят с трудностите на живота. Какво ще бъде семейството и как ще бъде щастливо вече за всеки е различно – зависи от хората и с какво ги среща животът. Децата разбират по-добре, когато илюстрираме със сравнение – напр. както всеки човек има различен цвят коса, очи, ръст, умения, таланти, или както всяко цвете в градината е уникално, така и семействата са различни – в някои има повече дядовци, в други пък няма изобщо, в трети има много деца, в четвърти родителите се разделят и т.н.; някои семейства повече пътуват/спортуват, други обичат да си стоят вкъщи и т.н. В живота си семействата се срещат с трудности, проблеми, загуби, но намират начин и сили да се справят. Мисля, че тези обяснения ще помогнат на детето да приеме липсата на дядото и прадядовците, да нормализира представата си за своето семейство и да се почувства спокойно с него такова каквото е.

Желая ви успех!

# 57
  • Мнения: 391
Здравейте отново, искам да ви попитам относно отказването от памперси с какви методи и думи трябва да подходим.

Случаят е следният:

от месец и половина го махнах при малката ми дъщеря, която е на 2 и половина години, с пишкането няма никакъв проблем, понеже издържа много и през 2 часа като я сложа на гърне, всичко е точно, дори през нощта спи по гащички и държи цяла нощ без инциденти.

Проблемът е с голямата нужда, че вече толкова време всеки път си го прави в гащите - обяснявам спокойно, казвам и как трябва да ми казва, че има, и да тича към гърнето, показвам как да го прави и въпреки това не казва. Обещавах и награди, какво ли не...
 За този месец и половина-два сигурно 3-4 пъти успявах да я уцеля след храна и да я слагам на тоалетната, да и говоря нещо, за да я разсейвам, иначе иска да става веднага и успяваше да го свърши там, след което получаваше награда. Но следващия път отново си го вършеше в гащите. Не мисля, че проблемът е, че не може да го задържа, по-скоро сякаш я мързи да се занимаваме с това цялото занимание, така го усещам. Чела, съм, че не трябва да и се карам, като го направи там, но вече не знам дали все пак ако и се скарам, няма да помогне и затова се допитвам до вас.

Пробвала съм и с играчки да показвам, все едно ги изпишкваме тях на гърне, за да и привлека интереса, просто не става. Мисля, че и е доста комфортно спокойно да го направи в гащите, пък после аз веднага я оправям и за нея не е проблем. Един път я оставих 15 минути да постои, за да почувства дискомфорт, но пак нищо - играеше си кротко и чакаше... Моля за съвет.

Другият проблем е при 4 -годишната ми дъщеря - тя пък все още не може да държи през нощта и беше с нощен памперс. Но като видя, че малката и сестра спи по гащи и отказва вече да и слагаме, при което ставаме по 2 пъти на нощ да я изпишкваме и само така държи до сутринта - нормално ли е на тази възраст да не може да държи, вечер не и давам вода и въпреки това събира доста пишкане. На каква възраст би следвало да се буди от това, че и се пишка и да ме вика?

Благодаря предварително.

# 58
  • Мнения: 39
Здравейте отново, искам да ви попитам относно отказването от памперси с какви методи и думи трябва да подходим.

Случаят е следният:

от месец и половина го махнах при малката ми дъщеря, която е на 2 и половина години, с пишкането няма никакъв проблем, понеже издържа много и през 2 часа като я сложа на гърне, всичко е точно, дори през нощта спи по гащички и държи цяла нощ без инциденти.

Проблемът е с голямата нужда, че вече толкова време всеки път си го прави в гащите - обяснявам спокойно, казвам и как трябва да ми казва, че има, и да тича към гърнето, показвам как да го прави и въпреки това не казва. Обещавах и награди, какво ли не...
 За този месец и половина-два сигурно 3-4 пъти успявах да я уцеля след храна и да я слагам на тоалетната, да и говоря нещо, за да я разсейвам, иначе иска да става веднага и успяваше да го свърши там, след което получаваше награда. Но следващия път отново си го вършеше в гащите. Не мисля, че проблемът е, че не може да го задържа, по-скоро сякаш я мързи да се занимаваме с това цялото занимание, така го усещам. Чела, съм, че не трябва да и се карам, като го направи там, но вече не знам дали все пак ако и се скарам, няма да помогне и затова се допитвам до вас.

Пробвала съм и с играчки да показвам, все едно ги изпишкваме тях на гърне, за да и привлека интереса, просто не става. Мисля, че и е доста комфортно спокойно да го направи в гащите, пък после аз веднага я оправям и за нея не е проблем. Един път я оставих 15 минути да постои, за да почувства дискомфорт, но пак нищо - играеше си кротко и чакаше... Моля за съвет.

Другият проблем е при 4 -годишната ми дъщеря - тя пък все още не може да държи през нощта и беше с нощен памперс. Но като видя, че малката и сестра спи по гащи и отказва вече да и слагаме, при което ставаме по 2 пъти на нощ да я изпишкваме и само така държи до сутринта - нормално ли е на тази възраст да не може да държи, вечер не и давам вода и въпреки това събира доста пишкане. На каква възраст би следвало да се буди от това, че и се пишка и да ме вика?

Благодаря предварително.

Здравейте, свалянето на памперса е както резултат от израстването, така и необходима стъпка, която сама по себе си води до #израстване. Трудността при малките деца идва от това, че те развиват волята си, както и осъзнават и осмислят физиологичните си функции, но тези процеси все още не са напълно завършени. В някои моменти могат много лесно да правят връзката между усещането, че им се ходи до тоалетна и мисълта да отидат в тоалетната, понякога не. Обикновено нещата се балансират, когато те поемат пълна #отговорност за тези свои нужди, а тя е тяхна, защото това е тяхното тяло. Това означава да не очакват някой друг да се погрижи за това, а да знаят, че зависи изцяло от тях. Този друг обикновено е родителят. Както когато вървите за ръка и усещате, че детето се отпуска на вас като опора, а когато го пуснете върви само и се справя. Когато родителят изпълнява тази функция, на #децата им отнема по-дълго време да приемат, че ходенето до тоалетна е само тяхна работа. В началото е съвсем нормално възрастните да участват повече като помощ, подсещане и придружаване, но когато се вижда, че детето се справя добре само, хубаво е #родителите да участват все по-малко.

Друг важен въпрос е този за премахването на памперса изобщо – тъй като приучаването към тоалетна е по-комплексен процес, добре е да няма объркващи неща. Децата имат нужда от яснота, за да минат на следващо ниво на #развитие. Ще дам пример с ходенето – ако детето ходи стабилно, не е добре отново да го връщаме в проходилката, защото ще объркаме представата му за това дали може да ходи. Същото се случва с памперсите – когато в някои случаи децата носят, а в други не, у тях остава усещането, че понякога могат да пишкат и акат извън тоалетната. Освен това са объркани и не са напълно сигурни дали са способни да се справят с този процес, не знаят дали могат да управляват физиологията си. Затова махането на памперса е добре да стане веднъж завинаги – т.е. да не се слага повече, нито нощем, нито при пътуване и т.н. Така за родителите ще има един по-труден първоначален период с изцапани дрехи и чаршафи, но в дългосрочен план резултатите ще са много по-добри.

Във вашия случай, това, че голямата ви дъщеря не иска памперс е много добре, показва, че има желание да се справи сама, остава да започне и да се буди – това ще стане, когато спрете да я будите вие – иначе вие играете ролята на отговорник за пишкането нощем и тя няма защо да се опитва да става сама. По-добре да сложите протектор и да се напишква известно време, след което трайно да го преодолее. Когато й върнете отговорността, тя ще се почувства по-способна да се справи и бързо ще свикне. Малката пък не изпитва #трудности да не се напишква, което е много добре, остава да се регулира ходенето по голяма нужда. Имайте предвид, че тя е в период, в който интересът към тези функции е много повишен, децата изследват усещанията си докато ходят по голяма нужда, характерно е за възрастта да им е любопитно, дори приятно. Често това обяснява удължаването на преходния период.

Как става поемането на отговорност? Важно е родителят да поговори с #детето и да му каже ясно, че ходенето до тоалетна вече е негова #отговорност. Децата много добре възприемат и разбират това, отвъд знанието какво точно значи думата „отговорност“. Напр. „Виждам, че вече порастваш и можеш много неща. Много се радвам как добре успяваш да пишкаш сама, мисля че можеш да се справяш и с пишкането, и с акането сама. Това е твоя отговорност, защото е твоето тяло. Повече няма да слагаме памперс, а аз вече няма да те подсещам, защото вярвам, че ще се справиш. Дори и понякога да се напишкаш или наакаш, това не е проблем, ти се учиш и ще можеш все по-добре“. Този разговор е както за детето, така и за родителя – назовава гласно вътрешния процес между двамата. След това възрастният трябва да се въоръжи с търпение и #доверие, да спре да подсеща детето, и да му даде време да достигне тази степен на #самостоятелност. Не е нужно да има дълги обяснения, важно е вътрешно да сте уверени и спокойни с позицията си, защото ако не сте последователни, това ще допринесе за объркването. Тъй като е свързано с доста пране и практически дейности, преценете кога е най-удобно за вас да преминете този процес. Лятото със сигурност е подходящ сезон.

Често наблюдавам, че удължаването на периодите на наакване и напишкване е свързано с настояването на родителите да стане по-бързо и с минимални щети. Напълно рабираемо е, защото е много неприятно. Други родители пък се тревожат дали е нормално процесът да продължава по-дълго и затова им се иска да го забързат. Децата обаче реагират на това, защото го усещат като натиск, а в същото време не се чувстват напълно готови, или пък са объркани. Затова е важно да връщате на детето отговорността, докогато е необходимо, както и да си припомняте на себе си да бъдете търпеливи и да не правите нещата вместо него. По този начин вие ще се подкрепяте, за да го понесете по-леко. А с много трудности около #възпитанието на децата е инересно как в момента, в който се откажем да бързаме и приемем ситуацията, нещата изненадващо се случват доста скоро. Можете да подпомогнете процеса също и като делегирате на момичетата да участват, доколкото могат, в почистването – не като назидание, а като част от усвояването на новите навици. Това, че и двете са в подобен процес, ще ги стимулира и мотивира още повече да се справят. Впечатляващо е колко добре се чувстват децата, когато могат и правят нещата #сами – това им дава много #увереност и стабилност.
 
Пожелавам ви успех!

# 59
  • Мнения: 37
Детето ми е на 1г. и 10м. Като бебе ,беше много контактна и  усмихната махаше с ръка на непознати хора по пейките. Сега е много предпазлива към непознати , като види непознат мъж и вдига ръце да я нося. Не ходи много и при други деца , на площадката играе сама със съоръженията и наблюдава другите какво правят , но по встрани. Това нормално ли е за възрастта й и как да подпомогна социализацията й. Днес едно дете на нейната възраст започна да крещи срещу нея ядосано, без видима причина и тя стоеше и го гледаше без да реагира. На какво според вас се дължи това поведение на другото дете и трябва ли аз да реагирам в такива ситуации ( да я махна от там , да и обясня защо крещи детето или нещо друго ). Благодаря за отделеното време !

Общи условия

Активация на акаунт