Как да помогнем на себе си, да подкрепим децата и да общуваме пълноценно по време на карантината?

Благодаря ти много, Милена! Определено "творческата" посока е нашата. Колите са ни страст номер 1! Почваме да режем и да майсторим рампи и паркинги!

Намирам също за много интересни и полезни съветите към останалите мами. Със сигурност познаваш добре детския свят.

Поздрави!

Здравейте, поведението на вашето момче повдига въпроса за фрустрацията и как децата да се справят с нея. В момента този въпрос е още по-актуален, защото фрустриращите фактори изобилстват, съответно се изострят и емоционалните трудности на #децата. При вашия син сякаш се касае за #фрустрация, когато нещата не се развиват както очаква той. Въпреки че той реагира с раздразнение, гняв и опозиция, много вероятно е вътре в себе си да изпитва притеснения и страх по отношение на своето представяне в #училище, както и по отношение на това как го възприемат приятелите му. Обикновено, ако детето се чувства уверено в себе си, няма да има нужда да се утвърждава като става неговото. Аз бих ви посъветвала да се опитате да разберете какво стои зад това отхвърлящо поведение като отворите пространство за #комуникация по въпроса. Можете да му кажете как се чувствате от ситуацията между вас, че усещате, че нещо се случва с него и това ви притеснява, и искате да поговорите, за да помогнете и на него, и на себе си, но няма как да му помогнете, ако не знаете какво става вътре в него. Ако не пожелае да говори в момента с вас, не го натискайте, много е важно в разговора да участва с желание. Разберете се за друг ден или по-късно през деня, нека и той да участва в уговорката. Този разговор ще даде друга посока - извън омагьосания кръг на разправии, който съм сигурна, че е много изтощителен за вас! А и за него.

Нещо, което изключително променя нивото на #комуникация между деца и #родители, е #отразяването на чувствата на детето. Това важи както за разговора, така и за всеки един момент, в който имате напрежение помежду си, или усещате напрежение у него. Тъй като децата функционират предимно през #емоциите, а осъзнатостта все още не е доразвита, много често отреагират с #агресия, отхвърляне, опозиция, когато не могат да се свържат с това, което наистина изпитват и да разберат какво се случва с тях. Когато говорим за отразяване, ролята на родителя е да бъде своеобразно огледало на #детето си за това, което се случва в неговия вътрешен свят. Ето как може да се приложи:

-Фокусираме се не върху поведението на детето, а върху #емоциите му. Това само по себе си съдейства да не стимулираме неговата съпротива.
-Задаваме въпроси, свързани с #чувствата – „Сега ядоса ли се?“, „Изнерви ли те това?“, „Напрегна ли се, че трябва да влизаш в час“, „Много ли ти е скучно ученето?“, „Има ли нещо, което те притеснява?“, „Може да изпитваш смесени чувства – хем да те дразни, хем да се притесняваш, че няма да се справиш с нещо. И аз се чувствам понякога така. При теб така ли е?“
-Обръщаме внимание на нуждите – „Искаше ти се да играеш, а не да сядаш да учиш, така ли?“, „Чудя се защо те отблъсква толкова ученето..“, „Имаш нужда да разпределяш времето си както ти искаш ли?“, „Иска ти се хората да те харесват и да се съобразяват с теб. Притесняваш ли се какво си мислят другите за теб? “, „Какво ти се иска да е различно?“
-Чрез тези въпроси заявяваме своята подкрепа, разбиране и присъствие за детето. „Сега няма да ти се карам, наистина искам да те разбера“
-Ако просто попитаме как се чувства, възможно е детето да не може да ни отговори, особено, ако изпитва смесени чувства или се чувства объркан. Затова в важно в тези разговори родителят да потърси да разбере какво се случва като предлага различни варианти и хипотези. Самата позиция на родителя в помощ на детето да се свърже със себе си, създава съвсем различно усещане у него.
-Целта е детето да си даде сметка, че неговото поведение идва от някъде, то да стане обяснимо за него и да се почувства разбрано. Това ще му помогне да почувства истинската си емоция, да я назове, да я сподели и да я преработи.
-Докато детето споделя не е нужно възрастните да правят нищо друго, освен да слушат и да вникват, да проявят приемане, разбиране и съчувствие. Не е необходимо да давате съвети или да обяснявате нещо.
-След като усетите, че той се е изразил и му е олекнало, можете вие да му разкажете за нещо, което във вашия живот е било трудно за вас и как се успели да се справите. Позовавайки се на личния си опит да му помогнете да разбере как човек се справя е нещата, които не са му приятни в живота, но не може да мине без тях. Много е важно да не звучи като назидание или сравнение на неговите способности с вашите.
В повечето случаи когато емоциите се #изразяват и заявяват, нуждата на децата да бягат от нещо, да се съпротивляват или отхвърлят, много намалява.

Една практическа идея, в която чрез творчеството може да спомогне за отваряне на пространството за изразяване, е да си направите #семейна игра, в която да отделите време и на темата с училището. Например в един буркан пускате листчета с теми – спорт, забавления, приятели, училище... и т.н. Сядате заедно и всеки трябва да си изегли едно листче и да каже 5 думи или асоциации, които му идват за думата написана на листчето. Важно е синът ви да чуе, че и вие може да смятате училището понякога за скучно илли натоварващо. Това ще му помогне да нормализира усещанията си и да ви почувства по-близки по тази тема. Чрез играта той ще може да изрази отношението си в по-спокоен и спонтанен контекст.

Във връзка с ежедневната комуникация ще ви помогне и да опитате по-различен подход в поставянето на граници, за да не стигате до ескалации.

На този линк качих информация по темата с границите, която написах във връзка с предишен въпрос на майка във форума.
http://www.undertherainbow.eu/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0% … 8%D1%86%D0%B8%20/

Пожелавам ви успех!

Здравейте, много добре, че сте категорична и последователна в границите. Така спестявате на децата объркването и несигурността. Мисля, че това, което би ви помогнало с тръшкането и протакането, е да опитаме да поставим на фокус #емоциите.

 Между децата и родителите има постоянна интензивна динамика, голяма част от която не е съзнавана, но изключително влияе. Във всеки един момент, в който общувате, вие градите #взаимоотношенията си. Комуникацията е на две нива – съдържателното (това, за което говорим, това, за което се караме) и нивото на отношенията. Второто играе много по-голяма роля в това как се развива един разговор, макар че на пръв поглед може да не изглежда така. Децата имат потребности, свързани с родителите, които работят изключително интензивно и постоянно – да бъдат приемани насериозно, емоциите им да бъдат уважени, да се утвърждават, да бъдат видяни, разбрани и т.н. В ситуациите на #тръшкане, както и във всяка ситуация, в която те искат нещо от възрастните, текат двата процеса – желанието им за това нещо и по-дълбоките потребности. Тръшкането обикновено се получава или при непоследователност на #границите, или когато децата не усещат родителя да отговаря на тези потребности в този момент, а не толкова, че не са получили желаната играчка. Въпреки че родителят изпитва уважение към #чувствата на детето, разбира го и т.н., ако не го каже или покаже под някаква форма, детето остава с усещането, че не е така. Тогава тръшкането и протакането се превръщат във вид борба – „искам да ме приемаш насериозно“, „искам да обърнеш внимание на чувствата ми“, „не ме подценявай“ и т.н. Смятам, че ако добавите към подхода си и обръщане на внимание на #емоциите, поставянето на граници при вас ще се получи много цялостно и пълноценно. Най-добрият метод за тази цел е #отразяването на емоциите – подходящо е за абсолютно всяка възраст (дори и при бебета и деца, които още не говорят), така че ще работи и при двете момичета. Отразяването е процес, в който родителят се опитва да помогне на детето да изрази чувствата, които стоят зад поведението му. Играе роля на огледало за детето. Състои се в това да задавате въпроси, които да насочват #детето какво се случва вътре в него, напр. „Натъжи ли се, че няма да ти дам това?“, „Ядоса ли се?“, „Много ли си разочарована?“, „Много ти се искаше да играеш точно сега на тази игра“, „Ядоса ли ми се, че не те пускам?“, „Знам, че сигурно не ти се занимава с миене на зъби сега, а искаш още да си играеш“ и т.н. С тези въпроси правим няколко неща – показваме, че преживяванията на детето са важни за нас, помагаме му да разбере какво се случва вътре в него, стимулираме го да изрази емоциите си, проявяваме разбиране и съчувствие. Ефектът винаги е много успокояващ и балансиращ. По този начин за детето е много по-лесно да приеме, че няма да получи желаното, и да уважи границата, която му поставяме. Отразяването се комбинира с границите, но също е добре да се използва и самостоятелно – във всякакви случаи, когато детето преживява нещо. То подпомага много общуването и взаимоотношенията, но също така играе важна роля в емоционалното израстване на децата. В този смисъл може много да помогне на голямата ви дъщеря по отношение на #саморегулацията на емоциите. Обикновено когато въведете този подход, не отнема много време и децата започват сами да казват как се чувстват, започват да се #успокояват по-бързо и по-рядко изпадат в #кризи. По този начин те развиват себепознание и им става по-лесно да се справят със самите себе си.

В началото е възможно да ви е странно или неестествено, да не усещате, че ви идва отвътре, и да го правите по-механично. Това е съвсем нормално, защото е процес и за родителя. Въпреки това опитайте, с времето и ползата, която ще усетите, става много по-лесно и по-автентично.

По отношение на поведението на голямата ви дъщеря в социални ситуации, вероятно се дължи на липсата на достатъчно опит с ежедневна #комуникация с външни за #семейството хора. При децата отпускането и #социалните умения се изграждат единствено в практиката с натрупването на достатъчно опит от попадане в едни и същи ситуации – #игри, #приятелства, #конфликти с деца. Когато им се случи голям брой пъти, те имат усещане, че знаят какво да правят, чувстват се по-уверени и спокойни да комуникират. Ако не са попадали в съответна ситуация, тревожността от неизвестното се покачва. По-лесно става, когато нещата се случват на по-малка възраст, защото тогава все още осъзнатостта е по-ниска и процесите са по-леки, но не е късно и в момента да се разгърне #социализацията. Предучилищната ще помогне много, макар че вероятно в началото ще й е трудно. Тя обаче се нуждае от този опит, затова е важно да посещава градината колкото може повече. За да се адаптира по-лесно там, нужно е повече внимание и #подкрепа от страна на учителите. Каквото и да правите вие вкъщи по въпроса, тя е там с тях и с децата. Това, което много помага в такива случаи, е детето да изгради близка връзка с някой от #учителите – да усеща, че е харесвана и интересна за него, да чувства, че му има доверие. Защото в противен случай може да се чувства сама и уязвима. Това обаче трябва да дойде от учителя, детето няма да може да го инициира. Можете да помолите за съдействие и да поговорите по този въпрос с хората в детската градина, когато отворят и започнете да я водите. А вие от своя страна можете да подпомогнете процеса пак чрез отразяването на емоциите, да поговорите с нея за нейните #страхове и притеснения. Какво си представя, че ще се случи там, кой я притеснява, страх ли я е от децата, кое дете й е симпатично, кое дете я притеснява, харесва ли учителите, кой най-много й харесва, защо и т.н. Можете също да й предложите да нарисува детската градина и от какво я е страх, след което да ви разкаже за всичко в картината. Това ще й помогне да се изрази. Можете и вие да й разкажете за ситуации от вашия живот, в които ви е било страх или сте се притеснявали, срамували от нещо, и как сте се справили. Така ще й помогнете да нормализира усещанията си.
 
Пожелавам ви успех!

Благодаря за насоките, ще пробвам.
Аз също мисля, че е отстояване на позиция тръшкането, а не толкова желание за нещо. Ще започна да прилагам и спряма двете съветите ви, тя и мъничката говори иделно, въпреки че чуствата ще са и нещо абктрактно.
По отношение на страха аз избягвам да задавам такива въпроси, защото по-скоро ми се струва, че насаждам страх. Зном че за социализацията е нужен опит, но и страха ми надделява понякога, защото тя наистина ходи 3 дни на градина, след което и трите сме болни поне 2 седмици, съответно правим почивка поне седмица още, за да се възстановим и после пак така. След вяколко такива серии я спирам, за да ни пият поне месец лекарства. Аз не работя е за това често взимам това решение, въпреки че не е много добре за социализацията.
Имам още един въпрос...предстои да се преместим в нов апартамент, който е далеч от градината и се чудя дали да я местя. Тя реално е ходила малко, но познава децата, учителките и мястото. Какво мислите?

Здравейте!
Имам дъщеря на 3 годинки. От около 4 месеца си гризе ноктите. Не го прави постоянно, повече когато гледа телевизия. Не знам дали нещо я тревожи или просто е от скука. Дали е възможно да го е видяла в детската градина, каква е причината. По принцип детето е много емоционално и доста активно, не спи на обяд от вече година и повече. Притеснявам се да не е нещо психологическо и трябва ли да се тревожа. През деня а наблюдавам и не е постоянно, но понякога ми прави напук като й правя забележка и се смее. Опитах с обяснения-не става, от месеци вече не съм й рязала ноктите.
Не знам как да подходя за да открия причината.
Благодаря ви, предварително!

Здравейте, взимането на решение за смяна на градина често не е лесно, защото всяко преместване е #стрес и събужда у децата притеснения. Мисля, че за да се вземе такова решение, най-добре е да се доверите на вашето усещане и интуиция като майка, защото вие сте най-близо до #детето и познавате най-добре нуждите на семейството. Моят опит показва, че обикновено раздялата с #градината е по-трудна за децата, които са се адаптирали и силно са се привързали към мястото, децата, учителите. Предвид честотата на посещения на вашата дъщеря и начина, по който описахте, че се чувства, възможно е нейната #адаптация все още да не се е случила, макар че е започнала посещенията преди време. Адаптацията е вътрешен процес, но когато е налице, си личи – детето се отпуска, като цяло ходи с желание, разказва въодушевено за приятелите си, и най-важното – свободно общува и играе с децата в градината, и без притеснение търси учителите, когато има нужда. Така че за вашето дете може да се окаже и добър вариант да смени мястото, да започне на чисто и да й хареса повече на новото място. При взимане на такова решение е важно да се има предвид, че то влияе и на цялото #семейство, и ако дългото пътуване би ви натоварило и създало напрежение, това също се отразява и върху детето в дългосрочен план.

По отношение на #емоциите – когато й помагате да ги назове, това само може да я подкрепи да се справи с тях като ги извади от себе си, а не ги държи вътре, за да я товарят. Ако я питате дали се страхува от нещо и това не е така, тя ще си каже или покаже. Понеже от бебета изпитват всички емоции, но не могат да говорят, точно емоциите са основното средство на малките деца за #общуване. Всъщност те ги познават много добре и не са им абстрактни, единствено нямат средства да ги изразяват с думи, докато не им помогнат възрастните да се научат. Впечатляващо е колко добре се справят мъничките, когато се започне в ранна възраст.

Желая ви успех!

Здравейте, гризането на ноктите е от типа навици, свързани с #напрежение. При децата такива неща се появяват често, обикновено са преходни и отминават от самосебе си. Напрежението може да е физиологично, #емоционално или мисловно. Може да гледа телевизия и да й е много интересно, но всъщност да има неизразходена физическа #енергия и стоенето на едно място в този момент да я напряга. Често по-дългото стоене пред телевизора само по себе си изнервя децата. Мисловното напрежение пък се случва в периоди на по-интензивно #развитие, в които у децата има повече вътрешни процеси, които #психиката им обработва. Може навикът да е възникнал спонтанно, а може и да го е видяла, но децата не копират неща просто така - взимат си тези, които се отнасят до тях и са по-близки до техния естествен начин на функциониране.
 
Ако към гризането на нокти се подхожда директно, често ефектът е обратен, както сте наблюдавали и вие. Ако много се фoкусираме върху нещо, децата обикновено реагират със #съпротива. Освен това, при толкова малки #деца волята все още не е достатъчно развита и ще й е трудно да спре волево. Още повече, че тя няма и как да си дава сметка, че това е нещо, което не е добре за нея, защото й носи някакъв вид #успокоение или удоволствие, а това при децата е най-важното. От друга страна, явно вашата дъщеря е забелязала, че това ви притеснява, и се опитва да ви провокира. Децата обичат да провокират #родителите си, защото по този начин изследват своето влияние върху тях, и ги опознават повече в различни ситуации.

По-добрият вариант е да опитаме да въздействаме върху причината, за да може малко по малко с намаляване на напрежението, и самото поведение да спре. Предлагам ви да поговорите с нея и да я попитате дали се чувства напрегната, дали нещо я изнервя, какво я напряга/изнервя, има ли нещо, което я дразни, ядосва ли се на вас и за какво, и т.н. Така ще можете да разберете какво стои зад напрежението – дали има конкретна причина, нещо, което тя преживява, или пък е изява на нейната по-голяма #емоционалност. По отношение на цялостното напрежение можете да опитвате различни дейности, които да й помагат да се балансира и да бъде по-спокойна – леки масажи, галене, релаксираща музика, има хубави релаксации за деца в интернет; всякакви тактилни игри също са полезни в нейния случай – пластелин, солено тесто, глина, кинетичен пясък и т.н. Най-важно е обаче да изразходва енергията си чрез достатъчно движение през деня, защото ако не я е изразходила, опитите за успокояване може да я напрегнат. 

Ако приемем, че с гризането на нокти тя ви казва нещо, което е вътре в нея, но всъщност не го казва, може да опитате следното: когато я видите така, вместо директно да говорите за гризането, да я попитате дали е напрегната в момента и какво я напряга, иска ли да спрем филмчето и да потанцува/потича из стаята, и после да си го догледа. Можете и да го направите вие като игра или просто да й кажете „Виждам, че си напрегната, искам да спрем филмчето да се раздвижиш малко и после ще си го догледаш“. С въпросите около напрежението ще й помогнете да разбере какво се случва вътре в нея, да го назове и да го изрази. Така с времето ще се научи да си казва сама, което много ще противодейства на гризането на ноктите.

Понеже за родителите винаги е трудно да гледат детето си как си гризе ноктите, важно е да се погрижите и за вашето напрежение, като и вие се изразявате. Ако ви стане неприятно, разтревожите се или се ядосате, можете спокойно да й кажете как се чувствате, тя трябва да знае. Разбира се, без това да е опит да я накарате да спре, а просто естествено изразяване от ваша страна. Това ще намали и желанието й да ви провокира по такъв начин, защото ще й е ясно какво чувствате и мислите, и няма да има нужда да ви тества. А когато виждате, че ви #провокира, можете да изкажете и това, напр. „Имаш нужда да ме провокираш ли? Интересно ти е как ще реагирам ли?“. 

Не се тревожете, с комбинацията от тези подходи, малко по малко, тя ще спре. Понеже е процес, ще отнеме малко време, няма да стане веднага. Най-добирят приятел на търпението е приемането. Ако го приемете като нещо преходно, ще ви е по-лесно и по-спокойно.

Желая ви успех!

Здравейте,Милена Каменова!

Имам молба да ме посъветвате за "проблема",който притеснява и озадачава почти 7г ми син .

В квартала сме заобиколени от деца на заможни родители,бъдещите му съученици и те се очертава да са такива.Разделени сме с баща му,аз го отглеждам с моите родители,стараем се нищо да не му липсва,имам хубава професия,ползваме се с добър авторитет в квартала,но няма шанс да "догоним" заобикалящите ни съседи с палати и т.н.Детето ми си играе с всичките въпросни деца,харесвано е от тях и канено в домовете им,рожденни дни също и естествено,че вижда разликата в бита,възможностите и "живота" на приятелчетата му...Отправят ми се постоянно въпроси -защо нямаме голям и хубав хол?Защо нашата къща е счупена и кога ще я боядисаме и поправим като на  В.?
Дори кучето на Х. е по-хубаво от нашето! Защо леля и тати живеят в такива хубави апартаменти и с хубави мебели и кухни,а пък нашите не са такива?Мамо кога ще събереш парички да ми направиш детска стая като на Я.? и т.н и т.н

Незнам как да постъпя,за да му отклоня вниманието от тези сравнения и вторачване в другите деца ,не искам детето да се тормози и да няма самочувствие,моля да ме посъветвате !

Благодаря !

Здравейте,Милена Каменова!
Здравейте, имам две момиченца на 1,4 и 5,5 години. Това, което ме притеснява е свързано с по-голямото.
По принцип обича да хапва сладко и винаги, когато знае, че вкъщи има нещо сладко, държи да получи десерт. Аз се старая да се храни здравословно, рядко купуваме сладки неща и други нездравословни храни (чипсове и подобни  силно овкусени солети, сухари). Винаги се уговаряме предварително за количесвото на десерта и по-често нямаме проблеми. Когато вкъщи няма сладки, тя изобщо не се сеща. Сега обаче сме на село в къщата на майката на мъжа ми, заедно с нея. Като цяло, тя зна е за мнението ми за сладко и храненето на детето. Въпреки това винаги купува различни сладки и нездравословни храни, тайно от мен и мъжа ми. Детето знае това, знае къде баба и ги слага и много често ходи и си взима по всяко време без да каже, без да пита. Те двете тайничко си шушукат (случайно ги чух) за сладките, така че ние да не чуем. Няколко пъти сме говорили с бабата, че сме против това и най-вече сме против пазенето на тайна от нас. След караниците бабата уж звучно демострира как нищо няма да разреши без знанието на мама и тати, ама това трае няколко дни. И след като отиде да пазари до града се връща с нови порции забранени храни. И нещата започват наново. Детето обещава да не взима сладко без да ни попита, да не се ккрие от нас. Но после го прави и казва, че се страхува от забрана. И незнам как да действам, как да обясня на детето, че ако попита няма да му забрабним да си хапне, но все пак няма да разрешим да прекалява. И най-вече как да го кажем, така че да не сме лошите, които са прекалено строги и не разрешаваме на детето нищо сладко.

Здравейте, въпросът, който поставяте, отваря темата за сблъсъка между желанията и реалността. Този сблъсък, за съжаление, ни съпътства през целия ни живот и под една или друга форма влияе върху възприятието ни за себе си. В основата седи процесът на сравнението – сравнението с другите и #сравнението между това, което искам да бъда и това, което съм. В тази възраст #децата все повече се отварят към външния свят и за тях мнението на приятелите им започва да става все по-важно от това на родителите. Средата, която вижда той, няма как да не му влияе и да не създава у него някакви очаквания към собствения му живот. Струва ми се обаче, че както много често се случва, той вижда положението на другите само частично. Със сигурност те също имат своите проблеми, своите липси, които вероятно са от друго естество, което всъщност може да се окаже и по-важно за щастието и благополучието на #децата.

Смятам, че посоката, в която е добре да подходите спрямо вашия син, е да му помогнете да разбере и приеме реалността. Това ще е много ценен урок за него, който ще му бъде много полезен в зрелия живот. Предлагам да опитате няколко посоки:

-Очаквания – възможности. Колкото повече му помагате да приеме реалността такава каквато е в момента, толкова по-реалистични ще бъдат неговите очаквания и съответно няма да се разочарова толкова много. За да приеме нещата каквито са, първо трябва да отворим поле да изрази #чувствата си. Отразяването на емоциите на децата им помага да се изразят и по този начин да се справят до голяма степен с чувствата, които изпитват. За да им олекне, те трябва да бъдат назовани и изказани с думи. Тук ролята на родителя е да задава въпроси, които да помогнат на детето да формулира това, което изпитва. Напр. „Тъжно ли ти става, че не можеш да имаш това, което искаш?“, „Ядосваш ли се, че къщата ни не е боядисана? Или това те притеснява, срамуваш се?“, „Какво ти харесва повече в кучето на Х?“, „Много ли ти се иска да имаш това?“ и т.н. Чрез отразяването на #емоцията проявяваме разбиране, съчувствие и приемане. Втората част от процеса е свързана с поднасянето на реалността. Добре е да кажете вие как се чувствате и какви са вашите възможности, напр. „Някои хора разполагат с повече средства и имат по-хубави къщи и вещи. Други, като нас, разполагат с по-малко и не могат да имат всички тези неща. Знам, че на теб много ти се иска. Бих ти дала повече, но в момента разполагаме с това. Може би скоро ще имаме възможност за нещо друго.“

-Да поговорите с него какво представлява семейството – че всяко #семейство има хубави неща, които обединяват и радват хората, и проблеми/трудности и липси. В някои семейства има много забавление, в други – повече разбирателство, в трети – повече финансови възможности. Но във всяко семейство има неща, които на децата не им харесват и им се иска да бъдат различни. Можете да поговорите какви са вашите силни страни като семейство. 

-Да поговорите за ценностите. Добре е да го попитате какво смята, че е важно един човек да бъде и да има в живота си, да му споделите какво е ценно за вас като човек и родител, на какво държите в своето развитие и т.н. Моето усещане е, че поради влиянието на средата, той е малко объркан по отношение на #ценностите си в момента. Един такъв разговор ще му помогне да види темата за имането и стандарта в контекст  – все пак това е само една част от живота, в който има много други важни неща. За дете на тази възраст много добре би подействало да си направите заедно една кутийка с ценностите на вашето семейство (напр. да бъдем добри, да си помагаме, да се смеем заедно и т.н.). Можете да ги обсъдите заедно, да ги напишете на листчета и да ги пуснете в кутийката. Това ще му помогне да си ги изясни и да ги интегрира вътре в себе си.

-Да му помогнете да изгради представа за достатъчното. Това е едно много важно умение, липсата на което може да се преживява като мъчителна в по-късна възраст. Една от водещите причини за напрежение и неудовлетвореност от живота в съвременния свят е усещането за #недостатъчност – не съм достатъчно добър в това, което правя, нямам достатъчно пари, не давам достатъчно, не получавам достатъчно обич и т.н. Важно е човек да има стремежи, да бъде критичен към себе си, но също толкова важно е да има умението да вижда какво представлява, какво постига, да цени усилията си, и да умее да им се наслаждава. Предлагам ви да опитате по-често да използвате думата „достатъчно“ с положителен заряд. Колкото повече тя присъства в ежедневието му, толкова повече той ще осмисля това понятие и това ще му помогне да се балансира. Освен това, когато си говорите, добре е и да акцентирате повече върху важността на процеса, отколкото върху резултата, напр. „Ти положи много усилия днес, много се радвам, че не се отказа“, „Виждам, че рисуваш с удоволствие и това много ми харесва“, „Щастлива съм, когато се забавляваш и ти е приятно“ и т.н.

-Какъв е той и какво може – по отношение на неговото #самочувствие, много е важно той да знае какъв е, в какво е добър и какво може. Добре е акцентът да е върху бъденето, а не върху имането. Можете да поговорите за това и да разберете какво знае той за своите #качества, с какво е наясно. Да му обърнете внимание какво ценно виждате в него вие и други важни за него хора. Да се опитвате да му казвате по-често е ежедневието хубавите неща, които проявява, за да може да ги интегрира като знаение за себе си. Много често децата в дадена ситуация може да проявят някое качество, но да не си дават сметка какво е. Както ако учим урок по математика, но не знаем темата на урока, ние ще сме научили нещо, но няма да знаем какво. А за да се свърже още повече със себе си и стремежите и желанията, които идват отвътре, а не отвън – може да му предложите да си направи карта на #мечтите. Да си изреже от списания различни снимки/картинки, които го привличат, да ги залепи на един голям лист, да си добави това, което не е намерил, като го нарисува. Освен, че ще помечтае и ще очертае хоризонта на своите желания, това ще му помогне отново да види темата за стандарта в контекст – като една част от живота, която съвсем не е най-важната.

Пожелавам ви успех!

Здравейте отново, имам още един въпрос, свързан с дъщеря ми - от известно време играем ролеви игри, които малко започнаха да ме притесняват и искам да се допитам до вас дали е нормално

Всеки  ден си измисля какво ще бъде, примерно някое животинче - котенце, жабче и т.н. и настоява да я наричам със съответното име, прави съответните движения, лази, подскача, като я повикам за нещо, идва по начина на животинчето и т.н. Това, което ме притеснява е, че ми се струва, че започва твърде много да се вживява в образа и примерно като я нарека по име и се сърди и ми казва - аз не съм еди кой си, аз съм котенце. Като и кажа отиди да направиш нещо, ми казва - ама те котенцата не могат да правят така... Наскоро стана на 4 години и имаше рожден ден и оттогава играе все едно е новородено бебе. Това, което ме провокира да ви пиша е, че снощи като я слагах да спи и тя преди се завърташе настрани и заспиваше, а от рождения ден насам ляга по гръб и вдига ръчички като бебе, даже снощи направи движение все едно си слага биберон - това ми дойде в повече и реших да се допитам до вас

Естествено не 100% през деня го прави, примерно играе и на други неща, рисува, оцветява, но искам да знам до каква степен е нормално това поведение и трябва ли да взема някакви мерки своевременно или това е напълно в реда на нещата?

Благодаря предварително!

Здравейте,пише ви една майка на 11 год.син.Откакто е започнало извънредното положение и той си е вкъщи,се караме нон-стоп.Той е едно високо момче,като го погледнеш,ше кажеш че е в 6-ти клас,но с бебешко мислене.Трудно създава контакти,не иска да се събира с деца от квартала.Създава конфликти с тях,като казва,че го обиждат и не искат да играят с него.Не искам да се меся в техните взаимоотношения,но след разговор с някои от децата,се оказва че послъгва...Обича да прекарва време с мен и сестра му,която е бебе,да я закача,и да се лигави с нея,говори й и се държи нон стоп бебешки,дори и навън,не се усеща...Хиляди пъти му правя забележки и му казвам,да не стои залепен за мен,а да си търси приятели и да излиза с тях.Не,та,не....те били такива,онакива....с баща му всяка вечер му говорим.Живее в някакъв измислен негов свят и от ден на ден затъпява все повече.Елементарни неща незнае...много често не може да се изразява правилно и трудно човек го разбира.Стигнахме до там да го обиждаме,да му викаме бебе,тъпанар,а той казва че искал нов мозък....Знам,че така не помагаме,ама хич,но и аз нямам повече нерви.Ето,часа е 3:28,и немога да заспя,мислейки и премисляйки за ситуацията и как да постъпя...

Здравейте, темата за влиянието на разширеното семейство е много важна. Често е предизвикателство докато се установят взаимоотношения, които да са в помощ на родителите, да се очертаят и уважават границите, а понякога е трудно дори да се води такъв разговор. Причината е, че между поколенията има много големи различия по отношение на възгледите за възпитание и вижданията за ролята на #бабите и #дядовците в #семейството. Тя безспорно е изключително важна в живота на децата, контактът с тях им дава много топлина, #сигурност, подкрепа, безусловна любов. Заедно с това обаче родителите често споделят, че посещението при баба и дядо е съпроводено с разбутване на навиците на децата, промяна в поведението им и после трудно връщане към регулярния начин на живот. Дължи се на това, че възрастните хора имат голямо желание да бъдат полезни и значими за семейството на #децата си, но не знаят как. Много често тези ситуации са свързани с храната и хранителните навици на внуците, което, както и във вашия случай, поставя #родителите пред голямо затруднение – детето се обърква и започва да изпитва противоречиви #чувства по отношение на храната. Тя се превръща в нещо желано, но забранено, нещо, около което има напрежение и разправии. Както и вие усещате, това се отразява на #взаимоотношенията. Освен това, храненето е естествен процес, който се управлява отвътре, затова е много важно детето да може да изгради спокойно своите вкусови предпочитания и навици, да може да носи отговорност за храненето си и да се саморегулира. Динамиката на криене и противоречиви послания може да възпрепятства това.

Все пак в ситуацията съществува и едно съвсем естественото желание при децата – желанието на детето да направи нещо скришом от родителите си. То показва, че порастват, имат си свой живот и занимания, проявяват самостоятелност и отделеност от родителите си. Хубаво и полезно е да има и такива неща, но е по-добре да не са свързани с храната.

Предлагам да опитате няколко неща за подобряване на ситуацията:
-   Да говорите с бабата в посока вашите нужди. Тъй като за нея е важно да бъде полезна за вас и обичана от детето, можете да й кажете много конкретно как може да направи това. Много е важно да почувства, че вие наистина имате нужда от нея и че цените усилията, които влага. По отношение на сладките храни, можете да й кажете колко е трудно за вас да изградите тези навици на детето, защо са важни те за вас, и че имате нужда от нейната подкрепа в тази посока, защото дъщеря ви се влияе от нея и нейното мнение й е важно. Имате нужда тя да подкрепи вашия #авторитет и вашите решения, защото така ще ви помогне да бъдете по-силни и справящи се като родители, а за детето ще бъде много по-спокойно и ясно, няма да се обърква и раздвоява. Добре е да чуете и изслушате и нейната гледна точка, тя също трябва да бъде уважена. Можете да й обясните също, че детето е в процес на изграждане на своите #навици и в този смисъл всяко такова нещо го обърква и може да му попречи. Да й обърнете внимание колко е важна за детето и за вас, и да й кажете как се чувствате вие в следствие от нейните действия.

-   Да поговорите спокойно и открито с детето за всички чувства, които изпитва по отношение на тази ситуация. Какво наистина й се иска на нея, объркана ли е, чувства ли се виновна или я е страх, когато си взима скришом, какво я плаши в това да ви каже, много ли й харесва да направи нещо скрито от вас, какво чувства по отношение на баба си – иска ли й се да й се хареса, чувства ли се по-свободна с нея и т.н. Целта на този разговор е детето да стане по-наясно със себе си и цялата ситуация, да се изрази, както и вие да го разберете по-добре, да уважите и валидизирате неговите чувства, и правото му да се чувства както се чувства. Споделянето съдейства много за намаляване на #напрежението. Добре е и вие да се изразите, важно е детето да знае как се чувствате - че се ядосвате, когато става така, че ви е трудно и ви се иска да не й отказвате, когато си поиска нещо сладко, но вярвате, че това е добре за нея и нейното здраве, а то е ваша отговорност. И да отворите полето за искрена и открита комуникация по този въпрос - можете да й кажете, че разбирате, че ви се ядосва понякога или сигурно я е страх, че ще й забраните, че може спокойно да ви каже, когато се почувства така.

-   Да въведете специално време, в което всички да хапвате нещо сладко заедно. За да не се случва зад гърба ви и да поражда всички тези динамики, можете да внесете баланс като го регламентирате. Това ще направи процеса по-спокоен, а сладкото – да не се превръща в чак такъв копнеж. За детето ще е ясно какво може и какво не може, което ще изясни границите и ще му подейства успокояващо. За бабата също ще е възможност да даде от себе си, но да няма нужда да е скрито. Помислете какво количество и колко често за вас е ок детето да яде сладко и можете да си го направите като нещо приятно. Нека бабата да купува сладкото нещо, но да е съобразено с вашите изисквания за здравословно хранене. Можете и заедно да си сготвите нещо сладко, което да не е вредно, или те двете да го сговят за всички – по този начин още повече ще допринесете за балансирането на ситуацията, а и за доброто настроение.

Желая ви успех!

Много Ви благодаря за отговора! Полезно, изчерпателно и дава идеи за размъсъл и действие.

Здравейте, ролевите игри са много предпочитани в тази възраст. Причината е, че децата учат много и развиват себе си чрез превъплъщенията, в които влизат. Играта като цяло е основният инструмент за тяхното израстване, защото им дава възможност посредством своята спонтанност да придобиват опит с практически и #социални умения. Ролевите игри стават актуални, когато за децата общуването с другите деца стане по-голям фокус на вниманието (след 2 години). Хората им стават много интересни, може да ги привличат и да се притесняват от тях едновременно. Започват да имат нужда и да искат да общуват и са им необходими все повече умения за #комуникация и справяне с различни социални ситуации. За да придобият опит и увереност, те измислят всякакви ролеви игри. Това обяснява любовта към всички приказни герои, желанието да играят на животни и т.н.
 
Често децата възпроизвеждат повече ролеви игри с #родителите си, когато по някаква причина им липсва компанията на връстниците им. Вероятно честотата при вас се е увеличила поради ситуацията, в която сме в момента. За #децата превъплъщенията са начин те и родителите им да бъдат извадени от житейските си роли, за да могат да поиграят като равни. Освен това, влизайки в друг образ, детето научава повече за себе си – кой е и кой не е, изпробва различни поведения и изучава как те се отразяват върху другите, и възпроизвежда свои вътрешни процеси, за да ги отработи. Ролевата игра е чудесен инструмент за отработване на #трудностите на децата, който те изключително добре си измислят и изработват сами. Полезни са и няма от какво да се притеснявате. Децата правят само неща, от които имат нужда, и обикновено ги повтарят докато наситят своята нужда. Играта, в която вашата дъщеря е бебе, й помага да се справи с чувствата си, свързани с появата на нейната сестричка, а също и със своето #порастване. За малките деца възрастта, в която са били бебе, не е много отдавна, те могат лесно да си я припомнят и обичат понякога да се връщат в този период, за да се свържат с най-хубавите си усещания от тогава. Нещо като пристан по пътя на порастването, защото не е лесно да ставаш по-голям