Скрит текст:
Всичко е до количеството... обикновено не са по-важни, но като паднат под "няма какво да ям и не мога да си платя сметките" минимума, здравето спира да е първи приоритет. В смисъл, някои хора бъбреците си продават, ние на няколко фризьорки ли се учудваме?
Е, че те още на втората седмица отвориха. За 14 дена ли стигнаха прага "няма какво да ям и не мога да си платя сметките"?
Народопсихология, а не чак толкова до нужда.
По скоро, че сметките идват в средата на следващия месец, не отричам, че има алчни и безочливи.Скрит текст:
За нея си струва. Днес 30лв., утре 60лв. и така ще изкара месеца. Аз пак казвам, че съм с усещането, че парите са по-важни от здравето или поне голяма част от хОрата се държат така.Скрит текст: Всеки гледа да запази работата и доходите си. Това ще ти обясни фризъорката, ако я попиташ. Имам усещането, че парите са им по-важни от собственото им здраве.
Разбирам положението им и не само тяхното. Струва ли си риска, обаче, да получи едни 30 лева да направи маникюра на някоя девойка и да се прибере у дома като носител и да зарази майка си или детето си? Тук идва поговорката “бели пари за черни дни”. Когато започнах първата си работа, родителите ми ми казваха да заделям по 50-100 лева и да ги спестявам. Аз пък тогава имах голям мерак да си купувам всевъзможни прищявки, защото нямаше нужда вече да ги моля. В крайна сметка започнах да спестявам ама на, пак ги пръснах за джунджории. Докато един ден една позната претърпя инцидент и лечението се оказа скъпо, а нямаше заделени пари. Наложи се да теглят кредит на нейно име и все още го изплаща. Тогава разбрах на какво искаха да ме научат родителите ми.Красотната индустрия си почина 2 седмици и си работи с пълна сила. Салонът, където ходя, обяви в социалните мрежи, че няма да работи докато не приключи ИП, отменя всички записани часове досега и не записва нови докато не се нормализира ситуацията. Дотук добре. След няколко дена получавам лично съобщение дали ще си ползвам запазените часове или да ги дават на друг. Други мои колежки също получиха лични съобщения. Обмислям да прекратя ходенето си там, когато приключи всичко. Стори ми се безобразно тарикатство.
Скрит текст:
Ако отворят и кръчмите, кел файда от седенето 2 месеца вкъщи. Дай му на българина кръчми, кафенета и чалготеки. Много е важно сутрешното кафенце в центъра и вечерната ракийка в кръчмата. А, и естествено снимката на късметчето от кафето с новите ноктенца. Много ме е яд, започвам да си мисля, че наистина си заслужаваме съдбата.
Всичко е до количеството... обикновено не са по-важни, но като паднат под "няма какво да ям и не мога да си платя сметките" минимума, здравето спира да е първи приоритет. В смисъл, някои хора бъбреците си продават, ние на няколко фризьорки ли се учудваме?
Народопсихология, а не чак толкова до нужда.
