Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте!
За мен в подобна ситуация е добре човек да търси подкрепа от приятели, които не пият. Но най-смислено е все пак да се търси психотерапевтична помощ. Във вас са се натрупали много чувства, много неизказани думи. Вие се опитвате да ги удавите във вино. Но цялата миналогодишна реколта от вино не може да удави думите и чувствата, защото те са продукт на душата, а виното се прави от обикновено грозде. Аз вярвам, че думите трябва да бъдат изказани, чувствата да бъдат споделени. И то с някой, който може да слуша... Писането на дневник или стихове дава също добър резултат, но често в този процес е нужно човек да не е сам. Бъдете здрава и щастлива!

Здравейте.Много бих искала да помогна на скъп за мен човек ако мога да го сторя по някакъв начин.Конспектирано: трудно взима решения—да не кажа почти никога.Има някаква странна зависимост от предмети.Желае примерно да хвърли камъче,но си го прибира в джоба,защото ако го хвърли после цял ден мисли за това.Вмъква символика в предметите—ако нещо не е където си е наумила,то примерно това ще овенчае с неуспех някакво нейно важно начинание.Отказва да стъпи на втори етаж,където и да е —магазин, блок, асансьор.Обяснявам,говоря,убеждавам че всичко това са игри на ума и трябва да ги подтисне и игнорира,но ситуация като с нехвърления камък примерно води до едно плашещо мълчание с часове.Ходено е при ваш колега, изписвани са лекарства, вече не се пият.Обяснението е,че от тях състоянието се влошава.Мога ли с нещо да помогна?

Здравейте,  Мила! Вашата близка има нужда от психотерапия.  А вие вероятно сте ходили на при колега - психолог и психотерапевт, а при психиатър, който ѝ е изписал лекарства. Лекарствата помагат на хората, но не във всички случаи. Тези натрапливи мисли и действия, които предприема тя, е необходимо да бъдат изследвани в индивидуални психотерапевтични сесии, за да се погледне към причината и да се потърси ключ към разрешаване на нейния проблем.
Имайте предвид, че зад тези странности винаги се крият някакви дълбоки страхове или проблеми, свързани най-често със семейната система. Мога да дам доста примери за това.
Смятам също, че не е здравословно да се конфронтирате постоянно с тази ваша близка и да се опитвате да я разубеждавате. Това е абсолютно безсмислено и само ще напряга отношенията ви. Просто не ходете на втори етаж, когато сте заедно.  Поздрави!

Свързано е със семейството,да.Успях да разбера,че всичко е започнало след развод.За съжаление отказва отново да посети специалист,а аз мисля че това ще влоши положението.Благодаря ви.Знаех си,че едва ли.мога да помогна с нещо.

В случая имах предвид, че причината е в нейната семейна система,/родителското семейство и по-назад в поколенията/. Един развод не може да ни причини психично разстройство с такава дълбочина. Тук има най-вероятно някакво напрупване на събития в нейната родова система.

Здравейте г-н Стефанов,
Отдавна смятам , че имам нужда от посещение при психолог относно проблеми в семейството, които корелират върху отношенията ми към децата , а дори и в отношенията между самите деца.
Омъжена съм от 20 год , с две деца на 13год и на 5год. За съжаление нещата между мен и съпруга ми не вървят от  доста години, но последната година станаха почти нетърпими за мен.Говорихме за раздяла ,но той е против, заради страха , че няма да вижда често децата. Стараем се да не се караме пред тях, но нямам как да се правим на щастливи и весели ,  често сме изнервени (особено той) и губим много лесно търпение и често им се караме , дори за дребни според мен неща . Това започна да им се отразява - станаха и те изнервени, крещят за най-малкото нещо, карат се много по-между си и обстановката вкъщи стана съвсем нажежена. Започнах да се притеснявам , че "стискайки зъби" , за да може децата ми да имат присъстващ баща,  ще ги превърна в изнервени и нещастни хора , виждайки този модел на семейство и отношения.
Опитвам се да говоря с мъжа ми за проблема - но той отрича да има такъв, не иска развод, къде заради " какво ще кажат хората" , къде заради децата , а може би и заради собствено удобство ( безплатна прислужница и удобството винаги да ти е сготвено и изчистено). Как да го убедя , че за децата ще е по-добре да не живеят в такава изнервена обстановка. Искам да мине всичко мирно и тихо , да няма скандали , а се притеснявам , че ще стане война . Само да уточня, че проблемите ни няма намесен трети човек или някакъв вид насилие, просто се "взехме" твърде млади и се променихме много през годините , така че вече не гледаме в една посока.
Отделно се притеснявам от реакцията на големия - той е навлиза в пубертета , как да му обясня ситуацията , така , че да я приеме по-леко. Дали да изчакам да израстне още малко - въпреки , че едва ли има възраст , която да е "благоприятна" по отношение приемане на развода на родителите.
Благодаря Ви за отговорите.

Здравейте!
Ще коментирам писмото ви по реда на написаното:
- Когато връзката между съпрузите не върви добре, отношенията между децата са нещо, което е важно да сложим в центъра на вниманието си. Децата в такива случаи често застават едно срещу друго: едното на страната на майката, а другото на бащата. И това е механизмът, който влошава отношенията между тях. Те не го правят спонтанно /кръвни братя няма какво да делят/. Те го правят, защото и двамата родители, чувствайки неудовлетвореност от връзката си, за компенсация търсят опора в децата и се възползват от тях. Така те самите сякаш се смаляват и губят големина.  И затова, ако майката /във вашия случай/  насърчава  и  детето, което е "на нейна страна",  да поддържа добри отношения както с баща си, така и с брат си,  тя запазва своето достойнство и големина.
Може да изглежда парадоксално, но според мен това да насърчаваш децата си да обичат другия родител и да се обичат по между си, е нещо по-фундаментално от това, дали живееш с другия родител или не. Тоест - ако живеят всички заедно, но родителите настройват децата едно срещу друго и ги привличат за съюзници срещу партньора си, това действа по-разрушително от раздялата, при която родителите не настройват децата по подобен начин.
- откъде идва твърдението ви, че бащата се притеснява, че ако сте разделени, няма да си вижда децата?
- питате се как ще кажете на големия си син, че се разделяте с баща им? Добрият начин е  да се разберете за всичко ПЪРВО родителите и после да кажете ЗАЕДНО на децата си, какво сте решили.
- интересно е и да се замислите върху това, което ви разделя наистна. Това са най-често такива големи фактори като: отношения с родителите, предходни партньори, загубени деца... Това са посоките, в които вървя най-често при работа с такива теми.
Поздрави !

Здравейте. Как се преодолява чуство на тревожност ? Нямам желание за нищо чуствам се в безизходица

Аз вярвам в тази терапия, която изследва причините на проблема и помага на човека да осъзнае какво се случва всъщност с него. И така да постигне вътрешен ред и спокойствие.

Здравейте, tini4ka!
На пръв поглед да отидем на нова работа, където ще вършим същите неща, не изглежда като основание за тревога. Но вас, кой знае защо, ви тревожи повече от очакваното... Бих ви казал две неща:
Когато се местите на нова работа, може да изпитвате трудност да се откъснете от конкретни хора или човек от старата и това да ви блокира.
Възможно е също така това местене да ви напомня на друго местене от времето, когато сте била малка: преместване в друг клас или училище или пък в друг град или страна с цялото семейство или сама в друг град или страна... Ако човек има преживяване с такова преместване в по-крехка възраст /като дете/, за него то е било тъжно и плащешо събитие. И много такива странни и непонятни тревоги и притеснения в живота нина големи хора са предизвикани от пробуждането на такъв далечен детски спомен.
Как е при вас?

Здравейте!
Преди 2 месеца получих паник атака,случва ми се за първи път.Бях много уплашена.Останах без работа и пари,явно това беше провокацията.Оттогава ми остана световъртеж и шум в ушите,по скоро е свистене,което на моменти много се усилва,но не изчезва.Пих един месец бетахистамин,но без ефект.
Какво ще ми препоръчате?
Какво ви е мнението за ДЕАНКСИТ?
Благодаря

Здравейте!
Преди месец родих и се чувствам ужасно. Не знам от какво се получи това. Първите дни с детето ми бяха чудесни, грижех се за него, бях щастлива и всеки ден му се радвах. След като ме изписаха и се прибрах, започнаха проблемите. Постоянно имам чувството, че не се справям добре, главно заради коментари на близки, които ми помагат с отглеждането. За тях може би са невинни коментари, но те изключително много ме нараняват. Всеки си мисли, че може да ми помогне единствено и само с гушкане и успокояване на детето, а всичко останало оставят на мен - гладене, чистене, миене, което изключително много ме изнервя. Случвало ми се е да им споделя, но промяна няма. Когато ги помоля за нещо се чувствам гузно, защото виждам, че ги мързи и им е неприятно да го правят. Чувствам, че ме отдалечават от бебето като оставят цялата работа на мен и се правят, че ми помагат гушкайки го. Това доведе и до нещо по-лошо. Тъй като не мога да им кажа, че ме дразнят и не ми помагат изобщо започнах да си го изкарвам на детето. Постоянно плача и го обвинявам, че то е виновно за създалата се ситуация. От друга страна се пртеснявам да им кажа как се чувствам, защото ме е страх дали ще успея да се справя сама ако ме изоставят. Не знам как да постъпя. Все по-често плача, изпадам в състояния на агресия и обвинявам бебето, съжалявам, че съм станала майка. Имах добър живот с хубава работа, свободно време, често пътувах, дори без да планирам. Сега, имам чувството, че животът ми е приключил. Храня ббето, сменям пелени, а в периодите когато плаче непрестанно ми се иска да се хвъля от някъде. Имам чувството, че нямам капка свободно време за себе си, че съм грозна, дебела жена, спряла реализацията си, за да бърше лайна и да повръщат върху нея. В безизходица съм и не знам как да постъпя. Моля за съвет.
Благодаря!

Здравейте, д - р Стефанов! В следствие на ситуацията с коронавируса започнах да получавам нещо като паник атаки. За първи път ми се случва. Известно време не бях излизала никъде, спазвах стриктно всичко и когато за първи път ми се наложи да изляза с маска получих жестоко сърцебиене и задух. Донякъде го преодолях, но сега започвам работа и ще ми се налага да ползвам градски транспорт, да контактувам с много хора и само при мисълта за това и се паникьосвам. Аз не бях такъв човек, не знам какво ми става. Как се преодолява това?

Здравейте, Стефани!
В тази ситуация особено плашещо е това, че ние трябваше  да спазваме и физическа дистанция от хората, да стоим на разстояние. Това доведе до нещо много ново и особено, което открих в работата си с клиенти, а също и наблюдавайки самия себе си. Става дума за едно състояние, което може да се нарече "изгубване на тялото". Тялото и контакта с тялото, дори самото му доближаване, става опасно и нередно, и ти се чудиш буквално какво да го правиш това тяло, то ти е в повече. Но пък тялото е носителя на живота, от друга страна. А тъкмо то става по някакъв странен начин излишно. Това е плашещо, объркващо и трудно за приемане.
Позволих си да ви споделя  посоката на моите размишления на психолог и психотерапевт през тези дни и вече месеци.
Ще си позволя да ви дам и едно ценно упражнение за тялото, което върши работа за доста ситуации и е възможно да помогне и на вас. Бих го нарекъл "Да се свържем с тялото по позитивен начин" Упражнението се състои  в това, когато застанете сутрин  пред огледалото, да се усмихвате на отделни елементи от тялото: на очите, на ръцете, на вътрешните органи... Първо установявате връзка /например: "Здравей, сърце" "Здравейте, ръце"/ и после се усмихвате на съответната част или вътрешен орган. Можете да правите това, когато ви хрумне и докатосте на улицата или в магазин, превозно средство... Същото правите и с хората по улицата от далеч. Това е достатъчно да го правите истински за кратко време, не повече от 5-10 минути на ден, и е възможно да преобърне начина, по който приемате тази странна и плашеща ситуация, в която живеем.

Здравейте!
Преди 2 месеца получих паник атака,случва ми се за първи път.Бях много уплашена.Останах без работа и пари,явно това беше провокацията.Оттогава ми остана световъртеж и шум в ушите,по скоро е свистене,което на моменти много се усилва,но не изчезва.Пих един месец бетахистамин,но без ефект.
Какво ще ми препоръчате?
Какво ви е мнението за ДЕАНКСИТ?
Благодаря