Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

  • 382 081
  • 2 583
  •   2
Отговори
# 195
  • Мнения: 1 000
Здравейте! Когато майка ви е правила темата за баща ви тема табу, тя е поставяла преграда между вас и него. Сега, когато продължавате да се съобразявате със забраната и не разпитвате за баща си хора, които да ви дадат информация, преградата я поставяте самата вие. Защо го правите ли? Най-вероятно,, защото се страхувате, че ще загубите майка си. Че ако разбере, тя ще ви удави в леденото си мълчание. Същевременно аз съм почти сигурен, какво ще разберете, когато се заинтересувате от баща си. Ще разберете, че вие по много неща приличате на него. Това съм го виждал често и в индивидуалната си работа и в групи. Близки хора, които не са се виждали, си приличат един на друг. Връзката баща-дъщеря е много силна и тя съществува по някакъв мистериозен начин, независимо от волята на майката. Мисля си, че ако потърсите такава информация, ще спечелите да имате връзка с двама родители, макар и със закъснение.

# 196
  • Мнения: X
Това провокира и една въпросителна относно присъстващия родител: способен ли е той на 100% любов и приемане към детето си, виждайки, че то носи черти и от другия, към когото са се затворили или таят гняв, огорчение, враждебност... Как тогава отглеждащият родител приема и обича цялостно детето си, след като то напомня и за другия и съотв.за преживяната болка?...

# 197
  • Мнения: 1 000
Много основателен въпрос. За мен единствения начин да приемаш  цялостно детето си, е да имаш такова приемане и към партньора, с когото си го създал. Въпреки страданието, което си изтърпял с този партньор след това... Представям си, че е възможно нещо в майка ви да олекне /особено имайки предвид, че баща ви вече е починал/, ако вие един ден ѝ кажете например: "Мамо, разбрах, че баща ми е бил много красив мъж. И аз имам неговите очи... Или: Разбрах, че и той е имал склонност към рисуването, както и аз".
Работил съм с жени, които отхвърлят бащата на детето си и го превръщат в тема табу. И всички те се чувстват много по-добре, когато стигнат до приемането, когато си спомнят със сълзи любовта, която са чувствали към този човек. Детето им също се чувства по съвсем друг начин, когато чуе, че то е творение на тази призната любов.
Интересно е, и друго. Много често работя с метода семейни констелации и изследвам заедно с клиентите какво се е случвало в предишните поколения. Оказва се, че много често жените отхвърлят и ненавиждат така драстично партньор, с когото са създали дете, защото и тяхната майка, а и тяхната баба и дори прабаба са имали тежки отношения с мъжете. Ако е така и при вас, на вас се пада честта да прекъснете тази "традиция". Simple Smile
 

Последна редакция: нд, 10 май 2020, 08:24 от Людмил Стефанов

# 198
  • Мнения: 141
Здравейте, д-р Стефанов!
Мъжът ми има алкохолна зависимост. Четох доста по темата и според мен е от леките форми - умерени количества, не буйства, ходи редовно на работа.. но черният му дроб е зле. Не искам да го загубя.. прекрасен човек е! Имаме 2 деца. Говорили сме не веднъж, казва, че сам ще се справи, но пак и пак го хващам.. Чувствам се безсилна.. Насочвам го към психолог.. почти съм го навила. Ако това наистина е решението, Вие правите ли такива лични консултации?

# 199
  • Мнения: 1 000
Да, бих работил със съпруга ви... Писах ви на лични как да ме потърсите.

# 200
  • Мнения: X
Здравейте, д-р Стефанов! Пиша с надежда за насока как да разговарям и да се разбирам със сина ми, който е тийнейджър. В момента и от доста отдавна той прекарва цялото си време пред компютъра. Не иска да излиза и общува само онлайн. За училище се подготвя на санитарния минимум и никак не се свени да казва, че го мързи. Опитвам се да не губя връзка с него, но не винаги се получава, а и знам, че съм допускала много грешки като майка. Той също започна да ми припомня неприятни неща от преди. Иначе е добро дете, много е умен, но адски ме е страх до къде ще стигне с тази пристрастеност към компютъра. Знам, че пиша хаотично, но съм много объркана и напълно безсилна. Ако можете, помогнете ми.

# 201
  • Мнения: 1 000
Здравейте! А каква е позицията на баща му? Какви са отношенията в триъгълника майка-баща-дете? Много често децата, свързвайки се с компютъра, компенсират липсата на добра връзка с бащата. Също така пътят към бащата е свързан с майката... Как стоят тези теми при вас?  Simple Smile

# 202
  • Мнения: X
Бащата присъства, но е леко пасивен, до някаква степен пак откривам вината у себе си, защото в годините не съм му позволявала да му се кара и да го наказва, просто ме болеше да се държи лошо с него (а аз самата съм се държала хиляди пъти по-лошо с детето). Иначе синът ми от мъничък страшно много обича баща си и държи много на него. Отношенията вкъщи са нормални, има караници, но нищо сериозно.

# 203
  • Мнения: 1 000
Мисля си, че ще се стигне до голямо облекчение за всички, ако направите крачка назад и кажете на баща му: "До сега бях аз. От тук нататък си ти." Почувствайте как е за вас и ако и вие го усещате за правилно, можете да го направите.

# 204
  • Мнения: X
Мисля, че сте прав. Ще опитам. Благодаря от сърце! Въпросът е, че не знам дали мога да остана напълно безучастна, ако подходът на съпруга ми не ми допада. И дали да давам "напътствия" за държанието към детето? Имаме и по-малък син, страх ме е да не допуснем същите грешки и с него, макар че той е друг тип, а и има по-добра връзка с мен.

# 205
  • Мнения: 74
Здравейте, д-р Стефанов!
Моята майка според мен има сериозен проблем и незнам как да и помогна.Непрекъснато си мисли че някой ще и вземе апартамента и други имоти че, искат да я убият .С който се загивори после той искал да я обере. Съседите от горе и пускали ток отрови ....Баща ми почина преди 6 месеца и от тогава това е всеки ден.Когато заговоря че това не е тека тя  започва да се нервира и казва че не рабирам нищо. На лекар не иска да ходи смята че няма проблем
Незнам как да се държа с нея .?
Как да я накарам да ходи на лекар?

# 206
  • Мнения: 1 000
Здравейте!
Майка ви вероятно отключва психично разстройство и наистина е добре да я заведете на психиатър. Лекарствената терапия може да се окаже добра за нея.
И още нещо, което касае вашето поведение. Препоръчвам ви да не спорите с нея и да не я разубеждавате. По-скоро се постарайте да се синхронизирате с нея, да я питате с голямо доверие, какво точно се е случило.  По този начин няма да се създава неприятно напрежение между вас двете.
Зная, че ви е трудно да приемете ситуацията и се изнервяте, но понякога е възможно следното: ако самата вие ѝ казвате загрижено: "Майко, трябва да вземем всякакви мерки да не ни откраднат имотите", то тогава може тя да се успокои и по-рядко да я обсебва тази фантазия. Опитайте - със сигурност няма да навреди, а майка ви ще се чувства по-спокойна във ваше присъствие. И вие в нейно.
И още нещо - смятам, че ще имате по-голям шанс да я заведете на лекар, ако използвате това, което тя твърди и се синхронизирате с нея. Тя казва, че съседите я тровят. Вие не спорите с нея, а  ѝ казвате: "А, така ли! Трябва непременно да те заведа на лекар!"

Последна редакция: пн, 11 май 2020, 14:19 от Людмил Стефанов

# 207
  • Мнения: X
Здравейте!
Мисля, че страдам от някакава форма на депресия от години. Използвам алкохола като антидепресант или един вид лекарство за да се отнеса, да се отпусна и да не мисля, за проблемите и това, че животът ми не се е стекъл така, както съм очаквала. Чашата вино по време на вечеря се увеличи на 3 - 4 чаши всекидневно. И не само вечер. Чувствам се обречена, неспособна на нищо, зависима, тъжна и отчаяна. Плача често, не мога да се концентрирам върху задачите си - правя го с мъка и усилие на волята. Умът ми блуждае. Страдам и от силна тревожност. Имам хоби, на което въпреки това свое съсотяние се отдавам, но започвам да не виждам смисъл и в него. Още не мога да преодолея раздяла, с човек, в който бях силно влюбена - отпреди 1 година. Постоянно анализирам случилото се и се чувствам виновна, че не съм била достатъчно, добра достатъчно перфектна. постоянно мисля и анализирам до пълно изтощение. Притеснявам се освен за психическото, но и за физическото си здраве, защото  благодарение на уединението, което имахме през последните два месеца, успях да се наблюдавам по - сериозно и установих, че трябва да потърся помощ, за да изляза от това свое състояние. Мисля, че би трябвало да се насоча към психиатър - не знам Вие какво бихте ме посъветвали. Благодаря Ви за отделеното време!

# 208
  • Мнения: 52
Мисля си, че ще се стигне до голямо облекчение за всички, ако направите крачка назад и кажете на баща му: "До сега бях аз. От тук нататък си ти." Почувствайте как е за вас и ако и вие го усещате за правилно, можете да го направите.
В подобно положение съм. Това съм го пробвала. Не дава резултат.

# 209
  • Мнения: 1 000
Мисля си, че ще се стигне до голямо облекчение за всички, ако направите крачка назад и кажете на баща му: "До сега бях аз. От тук нататък си ти." Почувствайте как е за вас и ако и вие го усещате за правилно, можете да го направите.
В подобно положение съм. Това съм го пробвала. Не дава резултат.

Вие също направете крачка назад! Simple Smile Защото човекът, който зададе въпроса, прие идеята с ентусиазъм.  Което означава, че я намира за добра за себе си и за семейството си. Това, че нещо не е сработило при един човек, не значи, че няма да сработи при друг.  Simple Smile  Този коментар не дава нищо, а отнема всичко.  Поздрави!

Общи условия

Активация на акаунт