Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте,
Д-р Стефанов.
Бих искала да ви помоля за вашето мнение относно гледането на детето ми.
Имам детенце на 2г и 2м, много желано, родено след доста тежка бременност, момиченце.
Детето е много будно дете, доста палаво. Говори изключително много, за възрастта си е доста интелигентно, разказва с нейни думи над 10 приказки, пее огромен брой детски песнички, брой на български и английски до 10 и тн, но напоследък особено ако нещо не стане на нейната започва изключително гневни изблици, тръшкания и тн. Главно това поведение си го позволява пред мен, с други роднини е в пъти по-послушна. Когато аз съм си в къщи, иска непрекъснато внимание от мен. Аз започнах работа преди 3 месеца, тя е гледана през деня от майка ми. Инати се, не успявам вече месец да я науча на гърне с добър успех, може да пие вода от всякакъв вид шишета, дори чаша, но държи да пие от бебешки тип шише точно определено с биберона, нощтно време заспива с биберона, иначе през другото време не я търси. Как да успея да я отуча от тези вече бебешки навици и как да спре да се налага толкова в мое присъствие. Това нейно поведение рефлектира и върху отношението на баща й към мен, той все казва, че аз не знам как а я гледам, че не я възпитавам правилно и тн. Аз не съм на това мнение, защото детето е много обгрижвано от самото начало, спазва се стриктен режим на хранене, спане, бодърстване, игри и тн. Много задоволено дете е от към интересни преживявания и играчки. Какъв е проблема според вас?
Благодаря ви предварително.
Всичко добро!

Здравейте, Minie!
Детето ви е будно, интелигентно и знае много неща. Но точно между две и три години децата преминават през една кризисна възраст, която е известна като криза на негативизма, фазата на НЕ, бебешки пубертет и т.н. И тръшкането е много характерно за възрастта.
Защо е така? Какво се случва в психологически план на тази толкова изнервяща родителите възраст?
Детето започва да осъзнава себе си като отделен индивид, то се превръща в АЗ. Преди това е било слято до неразличимост с майката.
И помислете логически - кой е най-простият начин да заявиш на света, че ти си вече отделно същество, Аз, самостойна личност?
Най-простият начин е да казваш на възрастните НЕ, да не се съгласяваш с тях и да се тръшкаш по земята, ако те подложат на натиск. Това е най-достъпният начин детето да заяви себе си.
Когато си се самоосъзнал като отделна личност, на теб ти е нужна лична територия, лично пространство, както във физически, така и в психологически план. А тази територия трябва да се брани, да се очертае границата, през която другите не бива да нахлуват. Затова на нас ни е даден гнева. Гневът е едно от четирите базисни човешки чувства, които ни движат /другите са страх, радост и тъга/. Той ни дава енергия, за да се опълчим на всеки, който навлезе в пространството ни. Затова и гневът възниква като част от нашата вътрешна реалност точно в тази възраст. Той ни е нужен, за да пазим "като очите си" територията на този нововъзникнал Аз.
Какво да прави родителят при това положение?
На тази възраст е добре да "подхраним Аз-а", а не да го подтискаме. НО това не значи да оставим  детето да чупи и да безобразничи. Подхранващо Аз-а е да започнем да даваме на детето правото да избира. Например: коя чашка искаш, коя чинийка...
Добре е детето да има и собствено пространство, собствено чекмедже за играчки, стая и т.н. според възможностите.
Ако се тръшне на земята, просто го оставяйте, докато стане. Или ако сте си вкъщи, легнете и вие до него и то ще стане бързо. И това ще обезсмисли цялата му борба за себедоказване.
По принцип не е добре да притискате детето да ходи на гърне. Възможно е то да се съпротивлява и на това по гореизброените причини. Ако отношенията ви се обтягат, детето е склонно да регресира и да се връща към бебешките навици. Затова - по-спокойно!
И още една тънкост: когато искате от него да прави нещо, не му задавайте затворен въпрос /който съдържа частицата "ли"/. Например: Искаш ли да ядеш? Искаш ли да излезем?/. Затворените въпроси тласкат човека към това да казва НЕ, независимо от възрастта. По-добре да казвате подканващи думи като: "Хайде на гърнето! Време е за ядене! Нека да си лягаме!"
Езикът на тялото също е важен. За да слуша детето, родителят трябва да стои авторитетно,а не да вика и да се втурва към него. Това значи  да стои  изправен,  спокоен, самоуверен и релаксиран, като водач на глутница или като Давид на Микеланджело.
НАЙ-ВАЖНОТО Е, че този възрастов период отминава сравнително бързо и приключва.

Здравейте, Д-р Стефанов! Ще бъда кратка, защото съм пуснала тема с моя проблем, но ще се радвам да прочета мнението на специалист.
Моят приятел загуби баща си преди 4 месеца и оттогава спря да прави секс с мен. Не го притисках с разговори, но вчера повдигнах темата и той отговори, че не желае да го прави и когато поиска, ще ми каже. Той не е депресиран, върна се доста бързо към предишния начин на живот, смее се, забавляваме се. Но секс няма и това ме прави нервна, без да го показвам естествено. Само че не знам до кога ще мога да крия тези нерви, на работа съм сега и се дразня на всичко и всеки, постоянно го мисля. Нормален ли е този отказ от секс и как да процедирам? Благодаря предварително.

Здравейте,г-н Стефанов!
Мен ме интересува темата с проблемни бракове.Искам да попитам има ли някакви критерии,по които се определя дали една връзка/брак могат да бъдат спасени след работа със семеен терапевт?...Кога раздялата се явява неизбежен развой на събитията?Ясно ми е,че хората са различни и имат различен праг на търпимост например(или пък едни биха простили едно,други друго)...Зная,че казусите също са различни,но все пак има вероятно определени факти,които ,когато са налице връзката е по-добре да бъде прекратена -изгубено доверие,насилие(физическо или психическо),проява на неуважение към другия и неговите потребности....и т.н.
Благодаря!

Здравейте!
Откакто развивам терапевтична и консултантска практика ми е трудно да разсъждавам "по принцип". Според мен такива разсъждения само биха внесли объркване в хората, а не биха им дали посока.
Ако искате да споделите нещо конкретно, бих взел отношение.
Това, че продължавате да ми пишете, ме радва, защото ме кара да си мисля, че със страховете на сина ви нещата се развиват добре и тези страшилища, които му пречеха да заспи, си стоят на шкафа, овързани в коси.  
Поздрави!

Здравейте!
Съжалявам за тежката загуба на вашия приятел!
Питате дали е нормално, че той месеци наред след това не прави секс, макар че НЕ ИЗГЛЕЖДА депресиран?
Бих казал, че щом се случва, значи е нормално. Когато почине родител, това задейства у децата страха от собствената смърт. Защото родителите, когато са още живи, стоят като преграда  между нас и смъртта и това ни дава някакво спокойствие. Но когато някой от тях си отиде, особено ако това е родителят от същия пол, оградата пада и ние се оказваме очи в очи срещу крайността на собственото си съществуване.
Въпросът е - какво можете да направите вие, за да се възстановят по-скоро вашите интимни отношения?
Интересно - вие познавахте ли баща му? Какви  бяха отношенията ви? Как живееше той? Беше ли заедно с майка му?
Но и преди да сте ми отговорили, си мисля, че вашата реакция  е добре да бъде с разбиране. Добре е дори самата вие да му казвате, че в тази ситуация и на вас нямаше да ви е до секс.
За да може да прави секс, човек трябва да ЧУВСТВА СВОБОДАТА, че може и да не го прави. И това се отнася както  за мъжете, така и за жените. В случая може би е важно тази свобода, това позволение да дойде и от вас. И ако виждате, че той посяга към вас да правите секс, само защото "така трябва",  но все още не е вътрешно готов, му казвайте: "Спокойно! Не сега!" Казвайте го нежно, с прегръдка, с целувка, оставайки в женско сексуално присъствие. Отблъсквайки го по този сексуален начин, смятам че ще въздействате той да си  върне чнго по-скоро това чувство за свобода, за което говорих по-горе.
Това е за сега от мен.
Ако имате въпроси или коментар, пишете пак!
Поздрави!

благодаря ви д-р Стефанов, послушах ви относно децата да не се тревожа и да обръщам по-вече внимание на съпруга ми. Чувствам се по добре итози страх почти го няма, затова че какво ще правя като порастнат децата и си тръгнат по техния път.
Искам да ви попитам и нещо друго относно тревожността която изпитвам. Когато съм навън няма проблем, но като се прибера усещам някакво притеснение, не знам на какво се дължи, някак стомаха ми се свива. Имам проблем и със хорското мнение, много ме притеснява и това, както и не мога да контролирам мислите си. Като се събудя рано сутринта, не съм сънена както повечето хора а започвам да мисля най различни неща и немога да заспивам отново, което допълнително ме тормози.

Здравейте!
Радвам се, че сте направили крачки напред.
Вие самата как мислите? Каква е причината вкъщи да чувствате напрежение?
Казано по друг начин: какво е нужно да извадим от дома ви, та напрежението да изчезне?

Здравейте! Не знам дали въпросът ми е смешен, но това дали някои хора се будят рано или са "сови" и не могат да стават рано, само на биологичен ритъм ли се дължи /и защо той е такъв/, има ли и възможни психологически причини? На мен например ми е изключително трудно да ставам рано /така съм откакто се помня/, както и не мога да заспивам рано. Дори когато съм супер изморена, опитвала съм, не става. Някои хора казват, че се свиква, но не свиквам. Работила съм от ранен час, направо съм като парцал изцедена в края на седмицата, и пак не заспивам рано, съотв. главоболие всяка седмица. За щастие вече отдавна не ми се налага в работата, но винаги, когато се наложи, се чувствам зле физически и напълно неактивна сутрин. Съответно вечерта е "моето време". Защо някои организми са такива - чисто физиологическа ли е причината, или и психическа? Благодаря!

Здравейте отново. Първо да отговоря на въпросите Ви. Не познавах починалия човек, той живееше в провинцията, разведен с майката на приятеля ми. Но между него и баща му имаше много силна връзка.
Второ, моя човек изобщо не иска да прави секс и не се пробва да го прави, как да му откажа, като не си е поискал. Тази тема на разговор не му е приятна. Моето лично усещане е, че това ще продължи много дълго. Отделно го виждам, че има сутрешна ерекция, но се крие. Няма да мога да издържа дълго така нервите ми са опънати до краен предел.

Здравейте!
Мисля, че се дължи на физиология.
И е далеч от сферата, в която работя.

Здравейте, малко късно отговарям.

Баща ми имаше такава работа, че с месеци го нямаше от дома, отсъстваше. Беше покорен.
Майка въртеше цялата къща обаче имам предвид командореше и обиждаше. Казваше на татко че е пундьо, обиждаше го, изнудваше го.

Родителите на майка ми са я насилвали и сигурно затова е станала такава, но не я оправдавам за болката която ми причини.


Джулия

Здравейте, Джулия!
Не ви е било лесно. Самата ви майка не е искала "да се размножава". Може би като отмъщение на собствената си майка. Все едно ѝ е казвала: "Не ти ща Живота, който ми подари." Баща ви пък, вместо да ви защити, е гледал да стои надалеч, за да си няма главоболия. Но пък със сигурност ви е обичал /и до сега!/
Вие самата,  може би също като отмъщение към майка си, можете да си "развържете тръбите" и да си имате деца, които да обичате.  
Но само  отмъщението не  е достатъчно. Защото децата имат нужда от майка, която е приела живота от собствената си майка, а не ѝ отмъщава.
Затова направете и нещо друго, което да реабилитира това прекрасно бебе, което всъщност сте била. Нарисувайте това бебе с онези фини косъмчета по ушите. Нарисувайте го така, че да се вижда, колко е добре за визията на едно уважаващо себе си бебе да има такива косъмчета.
Защото това бебе има нужда някой да му се порадва. А вие вече сте достатъчно голяма. Когато станат такива големи, жените се радват на бебетата. И затова му се порадвайте вие самата на това бебе!
Има една латинска пословица: "Кой, ако не аз! И кога, ако не сега!"
Поздрави!

Здравейте!
Не се появява, защото се отказах да го публикувам.
Темата ми е трудна. Идват ми само хипотези за приятеля ви.
То аз и предишния път съм писал предимно за него.
Но той не ме е упълномощил да разсъждавам за него!
Иначе вашият въпрос ми стои като отворен файл.
Дано сега, като си признах това "творческо безсилие",
към мен да тръгнат идеи, полезни за вас и за другите читатели.
Ще пиша скоро, надявам се!
Поздрави!

Здравейте, г-н докторе. Аз въпроси имам, но няма да ги задам. В замяна на това чета Вашите отговори, които са ми безкрайно интересни и полезни. В тях намирам и отговори за себе си. Чувствам ги интуитивно, а Вие ги обличате с думи. Благодаря.

Желая Ви здраве.