Според мен не можеш да го караш да се ограничи. Никой човек не би се съгласил да си понижи качеството на живот. Започни първо работа, имай доход и тогава отвори темата. На колко сте години?
- Публикувана: 21 апр. 2020, 00:06 ч.
- Последно мнение: 15 май 2020, 21:33 ч.
Има ли смисъл да продължаваме?
Да споделяш всичко с човека, когото обичаш, не значи да го обсебваш тотално, да се ровиш в чатовете му и да искаш всеки час и всяка минута да сте заедно. Човек трябва да има лично пространство и не е задължително приятелите да са общи. По-важен е другият въпрос: искаш да живеете заедно, не искаш да се съобразяваш с техните, а ти не работиш, той пък харчи на поразия. И кой ще ви издържа и къде си го представяш това живеене заедно - у тях, в детската му стая?! Тогава още повече ще трябва да се съобразяваш с техните. Първо си намери работа и после си играй на семейство!
Мислиш ли, че ще си щастлива, ако го принудиш да живеете заедно, да му промени начина на живот и навиците, и като всичко е по твоя инициатива? Не мисля. Когато узрее, сам ще го поиска. Ако ли не, не е твоя човек, стискате си ръцете и продължавате напред. Предполагам че вече сте водили разговор по темата и той е наясно ти какво искаш. Дай му малко време и виж как ще се развият нещата. Успех
Той изкарва доста добри доходи за малък град като нашия и има широки прости. Свикнал е да се грижи само за себе си и пръска пари като ненормален. Нооо тези негови "добри доходи" не стигат, за да живеем заедно. Аз не работя в момента. Според него "ще теглим мизерията" ако заживеем заедно. Проблемът е, че за него парите, които изкарва не му стигат, а какво говорим да ги дели с друг човек... Според мен ако се ограничи малко и работя и аз нещата биха се получили. Но всичко е до желание.
Предполагам и двамата сте много младички още. Запиши нещо да учиш ако имаш възможност. Нямаш ли някакви амбиции в този живот, не искаш ли да постигнеш нещо, да си независима и финансово ?
Чудех се къде да драсна два реда - тук или в темата на момичето с бабата.
Общо взето са "подобни".
Ако приемем, че неопитността, липсата на житейски опит и трезва преценка, водят до повечето ситуации при повечето хора, няма как да не отчетем доста проблеми в съвременното общуване, като:
1. Много избързват с връзките. Заживяват без да са се опознали, теглят кредити, загробват се.
2. Влюбват се в неподходящи хора, после има "ах-ох".
3. Много все още живеят с мисленето от соца и плащат "данък обществено мнение".
4. Доста не знаят как да се държат във връзка и какво е да имаш "някой" до себе си. Не е само кревата, усмивките и "да не съм сам".
5. Социалните мрежи само пречат - чатове, снимки, споделяне на инфо с кой си, къде си, какво правиш, планове и т.н. В повечето ситуации съм против, защото са много малко хората, които могат да ги контролират и да се "ограничават" до важни и смислени неща, като полезно инфо, или "по предназначение", било по работа, или от лично естество. Твърдо против съм чатове, с който и да било, освен служебно, или с някой роднина, от дъжд на вятър с някой приятел, поддържайки контакт. Но не постоянно висене и следене на нотификации, като зомбита.
Не на последно място - когато си във връзка се отдаваш на нея - внимание, емоция, време. Така, както мъжът, примерно не хойка с приятелчета "на по бира", Еврофутбол пунктове и простотии, така и жената няма да "прислугва" на всяка прищявка на приятелки и роднини. Затова си във връзка, това ти е приоритет.
Всеки случай всичко това се осъзнава от някои в по-късни години. От повечето - не. Затова и постоянно ще има несигурност, ревност, следене, спорове, раздели, изневери.
6. И други.
Общо взето са "подобни".
Ако приемем, че неопитността, липсата на житейски опит и трезва преценка, водят до повечето ситуации при повечето хора, няма как да не отчетем доста проблеми в съвременното общуване, като:
1. Много избързват с връзките. Заживяват без да са се опознали, теглят кредити, загробват се.
2. Влюбват се в неподходящи хора, после има "ах-ох".
3. Много все още живеят с мисленето от соца и плащат "данък обществено мнение".
4. Доста не знаят как да се държат във връзка и какво е да имаш "някой" до себе си. Не е само кревата, усмивките и "да не съм сам".
5. Социалните мрежи само пречат - чатове, снимки, споделяне на инфо с кой си, къде си, какво правиш, планове и т.н. В повечето ситуации съм против, защото са много малко хората, които могат да ги контролират и да се "ограничават" до важни и смислени неща, като полезно инфо, или "по предназначение", било по работа, или от лично естество. Твърдо против съм чатове, с който и да било, освен служебно, или с някой роднина, от дъжд на вятър с някой приятел, поддържайки контакт. Но не постоянно висене и следене на нотификации, като зомбита.
Не на последно място - когато си във връзка се отдаваш на нея - внимание, емоция, време. Така, както мъжът, примерно не хойка с приятелчета "на по бира", Еврофутбол пунктове и простотии, така и жената няма да "прислугва" на всяка прищявка на приятелки и роднини. Затова си във връзка, това ти е приоритет.
Всеки случай всичко това се осъзнава от някои в по-късни години. От повечето - не. Затова и постоянно ще има несигурност, ревност, следене, спорове, раздели, изневери.
6. И други.
Той изкарва доста добри доходи за малък град като нашия и има широки прости. Свикнал е да се грижи само за себе си и пръска пари като ненормален. Нооо тези негови "добри доходи" не стигат, за да живеем заедно. Аз не работя в момента. Според него "ще теглим мизерията" ако заживеем заедно. Проблемът е, че за него парите, които изкарва не му стигат, а какво говорим да ги дели с друг човек... Според мен ако се ограничи малко и работя и аз нещата биха се получили. Но всичко е до желание.
Отново счетоводство и контрол на чужди пари в действие
Да оставим ситуацията с бившата за момент и се замисли за обратната финансова ситуация - идва някой мъж да живеете у вас и почва да ти казва "много харчиш, няма да купуваш това, няма да купуваш онова, чакай до промоцията другия месец, харчи повече за мен и по-малко за теб" и т.н, докато той не изкарва и лев.
Ей тука дамите ще ти припяват в хор да изхвърлен като мръсно коте, нали така
Защо при теб ситуацията да е по-различна? Не изкарваш и лев, а се опитваш да разпределяш бюджети. Човекът очевидно не е направен от husband material. Остави го да си живее бохемския живот и си търси някой, дето е готов да ти дава заплатата си. И ако остане нещо за него от нея, да е доволен, мхехехе.
Бохем и домошарка трудно теглят каруцата.
Аз имам друг въпрос. Искаш да живеете заедно. Къде? Това някак не го изясни, а е съществено. Не искаш да се съобразяваш с техните, значи не би трябвало да допускаш вариант да живеете у тях. Не работиш, значи няма също и вариант за квартира засега. Как ги виждаш нещата с живеенето заедно? Твоята гледна точка.
Аз имам друг въпрос. Искаш да живеете заедно. Къде? Това някак не го изясни, а е съществено. Не искаш да се съобразяваш с техните, значи не би трябвало да допускаш вариант да живеете у тях. Не работиш, значи няма също и вариант за квартира засега. Как ги виждаш нещата с живеенето заедно? Твоята гледна точка.
Авторке, виждам няколко дисбаланса в написаното.
Първи - твоето отношение към връзката спрямо неговото отношение към връзката. Ти вече редиш някакви семейни истории и разпределяш бюджети, докато човекът е на чашка подир чашка и смешка подир смешка (примерно). Няма нищо лошо в никой от двата подхода, стига единият да не се опитва да се налага на другия. Дали има общо поле, където биха могли да се срещнат - не е невъзможно, но само с изричното желание на учстниците да накарат това да работи и с тонове двустранно доверие. Дали си струва усилията - двамата си преценете.
Втори - твоето премисляне спрямо твоето повдигане на въпроси. Мислиш нещата от пет страни, без да имаш смелостта да зададеш правилните въпроси. Питаш нас неща, които следва да си изясниш с него. Не знаем обича ли те. Не знаем вижда ли бъдеще с теб. Мисля, че би ти било от полза да не се страхуваш да изясняваш ключови неща. Да си събираш информация, вместо да спекулираш с предполагаема информация. Второто е много изтощаващо.
Трети - какво очакваш от себе си спрямо какво очакваш от него. Ти в себе си не виждаш повод за промяна - четенето на чужди чатове е нормално, налагането на вярата, че всички обичаме по един и същи начин (обичаме ли, искаме да споделяме всичко, да живеем заедно сгушени в хралупа и да не подаваме нос оттам) е нормалнo. От него искаш обаче да стане съвсем друг човек - да си промени приоритетите, да си промени финансовата култура и т.н.
Така, ако някъде малко съм преувеличила или обобщила грешно, не се хващай за това. Не искам да те обидя, а евентуално да ти посоча къде виждам пукнатини, спрямо каквото си написала. Цялата ти история ми звучи сякаш двамата сте в ранните си 20, в момента сте на различна вълна и като цяло би било голям зор да продължи нанякъде тази връзка. Но никой не е супервиновен за това. Просто не сте на същото място ментално/емоционално. А за да нямаш такива огромни разочарования в бъдеще, съветвам да преразгледаш себе си в светлината на горепосочените точки. Успех.
Първи - твоето отношение към връзката спрямо неговото отношение към връзката. Ти вече редиш някакви семейни истории и разпределяш бюджети, докато човекът е на чашка подир чашка и смешка подир смешка (примерно). Няма нищо лошо в никой от двата подхода, стига единият да не се опитва да се налага на другия. Дали има общо поле, където биха могли да се срещнат - не е невъзможно, но само с изричното желание на учстниците да накарат това да работи и с тонове двустранно доверие. Дали си струва усилията - двамата си преценете.
Втори - твоето премисляне спрямо твоето повдигане на въпроси. Мислиш нещата от пет страни, без да имаш смелостта да зададеш правилните въпроси. Питаш нас неща, които следва да си изясниш с него. Не знаем обича ли те. Не знаем вижда ли бъдеще с теб. Мисля, че би ти било от полза да не се страхуваш да изясняваш ключови неща. Да си събираш информация, вместо да спекулираш с предполагаема информация. Второто е много изтощаващо.
Трети - какво очакваш от себе си спрямо какво очакваш от него. Ти в себе си не виждаш повод за промяна - четенето на чужди чатове е нормално, налагането на вярата, че всички обичаме по един и същи начин (обичаме ли, искаме да споделяме всичко, да живеем заедно сгушени в хралупа и да не подаваме нос оттам) е нормалнo. От него искаш обаче да стане съвсем друг човек - да си промени приоритетите, да си промени финансовата култура и т.н.
Така, ако някъде малко съм преувеличила или обобщила грешно, не се хващай за това. Не искам да те обидя, а евентуално да ти посоча къде виждам пукнатини, спрямо каквото си написала. Цялата ти история ми звучи сякаш двамата сте в ранните си 20, в момента сте на различна вълна и като цяло би било голям зор да продължи нанякъде тази връзка. Но никой не е супервиновен за това. Просто не сте на същото място ментално/емоционално. А за да нямаш такива огромни разочарования в бъдеще, съветвам да преразгледаш себе си в светлината на горепосочените точки. Успех.
Здравейте. Имам приятел от година. Нещата в началото (както всяко начало) вървяха много добре. В един момент започнаха караниците и проблемите. В началото на връзката ни видях, че си пише с бившата си. С нея са били 5 години заедно. Доста пъти се разделят и събират. Решават да опитат последен път като живеят заедно. Разделят се уж по взаимно съгласие, защото тръпката я нямало. След това до колкото разбрах е тръгнала с него приятел (той мрази такива неща). Та след като видях писанките им, проведохме разговор. Той ми обясни, че всичко между тях е приключило просто имат приятелски отношения. След това разбрах, че си е изтрил чата. До ден днешен не мога да разбера дали все още поддържат отношения.
Той обича ергенския начин на живот - излизане с приятели, банкети, купонясване още взето, докато аз гледам по-сериозно на нещата. Той предпочита да е навън с приятели, а аз да сме вкъщи двамата. Аз искам скоро време да живеем заедно, а той не бил готов. Има и други подробности, но ще стане твърде дълго...Ако той не вижда бъдеще с мен, просто да не си губим времето взаимно. Какво да правя? Има ли смисъл да продължавам връзката си?
Той обича ергенския начин на живот - излизане с приятели, банкети, купонясване още взето, докато аз гледам по-сериозно на нещата. Той предпочита да е навън с приятели, а аз да сме вкъщи двамата. Аз искам скоро време да живеем заедно, а той не бил готов. Има и други подробности, но ще стане твърде дълго...Ако той не вижда бъдеще с мен, просто да не си губим времето взаимно. Какво да правя? Има ли смисъл да продължавам връзката си?
Авторке , написаното от теб е като дежа вю за мен.Изживяла съм същата история ,само че + съвместен живот (обстоятелствата го налагаха).
Недей , ще страдаш и ще си загубиш времето.
Търси си щастието другаде.Насила хубост не става.
Къде ги намирате тези гуляйджии, пък после искате да се кротнат?
Това е някакъв сериал с предизвестен край.
Я си седи кротко и не дърпай за съвместен живот, че после ще си блъскаш главата защо си го направила и ще пускаш теми "той не ми обръща внимание, чати с бивши и колежки, пак е на купон".
Ерген, който живее с мама и тате, харчи си парите само за гуляи и има зад гърба си 5-годишна връзка, която е бивша, но продължава да поддържа нишката. Е, какви още пембяни знаци ти трябват, за да разбереш, че този човек не е ок за сериозна връзка.
Това е някакъв сериал с предизвестен край.
Я си седи кротко и не дърпай за съвместен живот, че после ще си блъскаш главата защо си го направила и ще пускаш теми "той не ми обръща внимание, чати с бивши и колежки, пак е на купон".
Ерген, който живее с мама и тате, харчи си парите само за гуляи и има зад гърба си 5-годишна връзка, която е бивша, но продължава да поддържа нишката. Е, какви още пембяни знаци ти трябват, за да разбереш, че този човек не е ок за сериозна връзка.
Той изкарва пари, които не му стигат и живее с техните, това го устройва.
Ти не харесваш техните, нямаш доходи, искаш да го възпиташ в пестеливост и да му определяш как да харчи своите пари.
Няма да стане, мила. Ти си за него момиче за секс, не бъдеща съпруга "докато смъртта ви раздели" - както пък ти се изживяваш. Намери си някакво друго занимание, щом нямаш работа - вземи учи нещо онлайн. И се оглеждай за друг момък.
Но непременно забрави за четенето на чужди чатове. Това не е ок, никога. Даже женените хора си имат лично пространство, даже децата имат право на лично пространство от родителите - а вие не сте свързани никак, освен може би романтично от твоя страна и практично - от негова.
Ти не харесваш техните, нямаш доходи, искаш да го възпиташ в пестеливост и да му определяш как да харчи своите пари.
Няма да стане, мила. Ти си за него момиче за секс, не бъдеща съпруга "докато смъртта ви раздели" - както пък ти се изживяваш. Намери си някакво друго занимание, щом нямаш работа - вземи учи нещо онлайн. И се оглеждай за друг момък.
Но непременно забрави за четенето на чужди чатове. Това не е ок, никога. Даже женените хора си имат лично пространство, даже децата имат право на лично пространство от родителите - а вие не сте свързани никак, освен може би романтично от твоя страна и практично - от негова.
Bratan, момичето е прекалено младо/малко все още, но от тийн така ги учат, да следват "подобни" модели.
Ще й дам жокер, обаче, ако попадне на мъж, като мен какво да очаква, ако приемем, че съм husband material, но това е само и единствено към жена, която съм припознал, като такава, и видя нужното отношение, уважение и качества дългосрочно, защото в началото на отношенията, гаджерлуването, излизания и т.н., освен за харакер, мироглед, "готовност", възпитание, визия, начин на живот и др., не си правя "окончателни" заключения до доказване на противното, а я наблюдавам.
Девойчето си е домошарче, което е чудесно. Сигурно би била чудесна wifеy.
В началото на отношенията нереалистично е да "очаква", каквото и да било.
Ако нещо й е дадено, подарено, жестове и т.н., да се радва и оценява, ако може.
Оттук-насетне да се интересува, пита и разпитва кой какво взимал, има, изкарва и т.н., няма да стане.
Един мъж, който харесва жена, ще я ухажва, и пак ще "пръска" пари по нея, кога повече, кога по-малко, според ситуациите и възможностите, бих казал и желанието, не винаги всичко е пари, а по-скоро е до отношение. Има жени, които просто са толкова сладки, земни, истински и непринудени, че ти идва отвътре да се грижиш, глезиш, само и само да видиш усмивката й, защото така ти ще се почувстваш по-добре, но са по-скоро рядкост.
Вече във връзка, обвързана, ще е осигурена и ще й е спокойно, няма да мисли за покрив, сметки, качествена храна, кола, от време на време глезотии, спрямо настроение и желaния. Всичко друго, ако нещо не й стига, ще й е дадена възможност да се развива, да изкарва и да си купува.
Това, обаче, да й се обяснявам какви са "паричните потоци", активите, още повече пък да "оставям всичко на масата", няма да стане. Бюджетира се, знае с какво би разполагала, и дотолкова.
Ще й дам жокер, обаче, ако попадне на мъж, като мен какво да очаква, ако приемем, че съм husband material, но това е само и единствено към жена, която съм припознал, като такава, и видя нужното отношение, уважение и качества дългосрочно, защото в началото на отношенията, гаджерлуването, излизания и т.н., освен за харакер, мироглед, "готовност", възпитание, визия, начин на живот и др., не си правя "окончателни" заключения до доказване на противното, а я наблюдавам.
Девойчето си е домошарче, което е чудесно. Сигурно би била чудесна wifеy.
В началото на отношенията нереалистично е да "очаква", каквото и да било.
Ако нещо й е дадено, подарено, жестове и т.н., да се радва и оценява, ако може.
Оттук-насетне да се интересува, пита и разпитва кой какво взимал, има, изкарва и т.н., няма да стане.
Един мъж, който харесва жена, ще я ухажва, и пак ще "пръска" пари по нея, кога повече, кога по-малко, според ситуациите и възможностите, бих казал и желанието, не винаги всичко е пари, а по-скоро е до отношение. Има жени, които просто са толкова сладки, земни, истински и непринудени, че ти идва отвътре да се грижиш, глезиш, само и само да видиш усмивката й, защото така ти ще се почувстваш по-добре, но са по-скоро рядкост.
Вече във връзка, обвързана, ще е осигурена и ще й е спокойно, няма да мисли за покрив, сметки, качествена храна, кола, от време на време глезотии, спрямо настроение и желaния. Всичко друго, ако нещо не й стига, ще й е дадена възможност да се развива, да изкарва и да си купува.
Това, обаче, да й се обяснявам какви са "паричните потоци", активите, още повече пък да "оставям всичко на масата", няма да стане. Бюджетира се, знае с какво би разполагала, и дотолкова.
Приятелят ти е умно момче, а ти мислиш да не казвам с кое.
Като не работиш, очакваш той да поеме и теб ли? Свършат ли парите, свършва и любовта и започват скандалите.Имай го в предвид.
Заживяването заедно не е романтика и секс, а много неприятни, досадни задължения и битовизми.
Момчето дали от собствен или чужд опит няма да ти се хване в капана.Утре ще му сервираш, че си бременна и айде замина му айляшкия животец.
Пробвай се другаде, но първо си намери работа, че поне да не те числят златотърсачка от пръв поглед.
Като не работиш, очакваш той да поеме и теб ли? Свършат ли парите, свършва и любовта и започват скандалите.Имай го в предвид.
Заживяването заедно не е романтика и секс, а много неприятни, досадни задължения и битовизми.
Момчето дали от собствен или чужд опит няма да ти се хване в капана.Утре ще му сервираш, че си бременна и айде замина му айляшкия животец.
Пробвай се другаде, но първо си намери работа, че поне да не те числят златотърсачка от пръв поглед.