Здравейте,
Трудно ми е в момента да го напиша това, но ситуацията в която съм изпаднал много ме притеснява и реших, че безпристрастни мнения биха ми помогнали да оценя нещата по-добре и по-трезво.
Със съпругата ми сме заедно от 14 години, женени през последните 5. Имаме дъщеря на 3 години. Връзката ни никога не е била идеална, ние сме различни характери, но ни е било хубаво заедно и бяхме единни и задружни през годините. Това се промени след раждането на дъщеря ни преди три години. На съпругата ми много зле й се отрази майчинството. Трудно й беше, с кърмене, цедене, детето имаше колики, рефлукс, трудно спане през нощта, а ние живеем в гарсониера (спим всички в една стая). Опитвах се да помогна с каквото мога, но аз като че ли се приспособих по-лесно със ситуацията. Това повлия много негативно на съпругата ми, стана нервна, почнахме да се караме и т.н. Тя винаги е била лабилна, с тенденции към прекаляване с алкохол, всеки житейски проблем, било то малък или голям се опитва да го реши с пиене. Обаче тя има кофти пиянство, става агресивна, само се заяжда и общо взето не е приятна гледка. Постоянно ме обвинява, какъв мъж съм бил аз, че не съм й осигурил по-голямо жилище, защо заплатата ми не е по-голяма и т.н. Най-голямата ми грешка беше, че извадих една кредитна карта с идеята да стои като резервни пари ако се случат непредвидени разходи. Но ей така неусетно, изхарчих целия лимит (с важното уточнение, че парите са отивали само за семейни нужди, никога не съм злоупотребявал), лихвите бяха големи и реших да изтегля малък кредит, за да погася задълженията по картата. Обаче за мой лош късмет влязох в тази порочна спирала на дълговете, занулих отново кредитната карта, и пак рефинансиране на кредита, за да я напълня пак и тн. Съпругата ми разбра за тези кредити, беше голям скандал, много неприятна ситуация, защото наистина не й казах за тези кредити, и че имам проблеми с кредитната карат, мислех че сам мога да се оправя. Което признавам си беше голяма грешка от моя страна. Както и да е, тя се изнесе с детето, отиде при родителите си, но след около седмица поговорихме, извиних се за постъпката си, и общо взето се сдобрихме и тя се върна вкъщи. Отнесох се сериозно с проблема, ходих на курсове по лични финанси и мога да кажа, че сега съм много по-отговорен към парите, даже почнах и да спестявам. След време обаче, съпругата ми каза, че й е много трудно да сме всички в една стая, не може да спи, или пък ако пусне телевизора, детето се разбужда и наистина не е ок. Понеже във входа, в който живеем, майка ми живее на горен етаж в друг малко по-голям апартамент, взехме решението като стане време за сън на детето, към 9 вечерта аз и детето да се качваме в другия апартамент да спим там, за да може и съпругата ми да си почива през нощта. Сутрин ставаме, завеждам детето на градина, вечерно време я взимам, разхождаме се до някоя площадка, към 7 и нещо се прибираме при съпругата ми, прекарваме 2 часа заедно и към 9 си се качваме горе да спим. И така вече година. През тази година, не знам, нещо се отчуждихме, наистина ситуацията ни е необичайна, но понеже не искаме да даваме пари за жилище под наем, решихме така да караме до догодина и тогава да вземем някакво решение. Другият голям проблем е, че майка й на съпругата ми има голямо влияние върху нея. Не знам какво са си говорили при историята с кредита, но колкото и пъти да съм й се извинявал, да съм обяснявал доводите си, че съм я успокоявал, че всичко ще бъде наред, че ще излезем от тази ситуация (сумата не е много голяма, около 200 лева на месец вноска). Но през седмица две, все обръща нещата за пари – ти с тоя кредит ме ощетяваш, какъв мъж си с такава малка заплата (2k+), какъв съпруг си, че не може да осигуриш на жена си хубаво жилище и т.н. и т.н. което съм сигурен, че майка й я подкокоросва и подклажда тези нейни мисли. Все тя давала пари за семейството, за „моя“ апартамент (апартамента, в който живеем е на майка ми), въпреки, че ние в този апартамент живеем 12 години и поне моето лично мнение, е че е напълно в реда на нещата всеки да допринася к каквото може за семейното жилище. И като и го кажа това, тя избухва – това не е семейно жилище, мразя го, то е на майка ти, не е мое, не съм длъжна да инвестирам в чужд имот…. И като добавим и злоупотребата с алкохол от време на време и скандалите и лабилната й психика, нещата въобще не бяха ок. Като й свърши 2те години майчинство, понеже беше решила да напусне фирмата където работеше, на доста ниска заплата (под 1000), поразпитах тук там контактите си, и успях да й издействам интервю в една ИТ компания за административна длъжност, на много добра заплата. Беше ентусиазирана, почна, но на втората седмица почнаха оплакванията – колегите са гадни, работата е гадна…. Викам ок, щом не ти харесва напускай. Минаха 6 месеца в постоянни оплаквания, самосъжаление, обвинения, гняв, бири и т.н. Нейна приятелка и предложи да се пробва в нейната фирма – технически съпорт, на много добра заплата, с още по-добра заплата, печели вече колкото мен. Но мина една седмица, нищо не разбирам, какви са тия технически термини, няма да се справя мисля да напусна….. Постоянно изморена, или сдухана, или нервна, почти аз изцяло се грижа за детенцето, тя да прекара с него 2-3 пъти в седмицата за по няколко часа, през останалото време все ме моли детето да е при мен, защото тя е изморена. И така дойдоха последните 2 месеца в които пак след някакъв скандал се разбрахме, че нещата не могат да продължават така и ще се разделяме. Решихме да не се развеждаме, а просто тя да си живее долу в гарсониерата, аз горе при майка ми и да си предаваме детето като се разбираме ден за ден. Така дойде вчерашният ден, в който тя отиде с детето на гости при майка й и баща й, като уговорката беше, към 9 вечерта да отида да ги прибера. Стана 6-7-8 часа, не се обажда, звъня й, не вдига телефона, звъня на майка й – тя с един злобен троснат тон – съпругата ти спи, те ще спят тук, като реши ще ти се обади. Направо побеснях, отидох там, хубавото беше, че имах ключ от апартамента, първо не ме пускаха, вкарах по едно рамо, отидох да си гушна детето, през това време те се опитват да ми го вземат от ръцете, то горкото плаче… викове, крясъци, скандали, обиди, тиии няма да си видиш детето повече, ти знаеш ли какви адвокати имаме……. Разбрах, че не мога да си тръгна с детето и си отидох…. Не знам какво са си говорили цял ден, сигурен съм, че са я обработвали срещу мен много сериозно, но ви моля за съвет какво да правя оттук нататък. Мисля да не я търся днес, но детето утре трябва да ходи на градина, и не знам. Не мога още много добре да осъзная случилото се. ОК, отчуждихме се, отношенията са ни доста влошени, но да правят такива сцени, да не ми дават дъщеря ми, просто не съм мислил никога, че може да се случи. Много ви моля за вашето мнение по въпроса, какво да направя? Аз със сигурност имам вина, че се отчуждихме, но в крайна смета това са си неща между мен и съпругата ми. Но както казах, те я много лабилна и родителите й имат огромно влияние върху нея, въпреки, че е на 37 години. Така че, общо взето е станало така, както родителите й са решили.
Аз съм много привързан към дъщеря ми, както и тя към мен. Ходим двамата на разходки, до зоологическата, на витоша, и наистина в монента много ме боли какво биха могли на даправят онези хора...
Благодаря ви предралително, всякакви съвети и идеи биха ми били от полза.
Трудно ми е в момента да го напиша това, но ситуацията в която съм изпаднал много ме притеснява и реших, че безпристрастни мнения биха ми помогнали да оценя нещата по-добре и по-трезво.
Със съпругата ми сме заедно от 14 години, женени през последните 5. Имаме дъщеря на 3 години. Връзката ни никога не е била идеална, ние сме различни характери, но ни е било хубаво заедно и бяхме единни и задружни през годините. Това се промени след раждането на дъщеря ни преди три години. На съпругата ми много зле й се отрази майчинството. Трудно й беше, с кърмене, цедене, детето имаше колики, рефлукс, трудно спане през нощта, а ние живеем в гарсониера (спим всички в една стая). Опитвах се да помогна с каквото мога, но аз като че ли се приспособих по-лесно със ситуацията. Това повлия много негативно на съпругата ми, стана нервна, почнахме да се караме и т.н. Тя винаги е била лабилна, с тенденции към прекаляване с алкохол, всеки житейски проблем, било то малък или голям се опитва да го реши с пиене. Обаче тя има кофти пиянство, става агресивна, само се заяжда и общо взето не е приятна гледка. Постоянно ме обвинява, какъв мъж съм бил аз, че не съм й осигурил по-голямо жилище, защо заплатата ми не е по-голяма и т.н. Най-голямата ми грешка беше, че извадих една кредитна карта с идеята да стои като резервни пари ако се случат непредвидени разходи. Но ей така неусетно, изхарчих целия лимит (с важното уточнение, че парите са отивали само за семейни нужди, никога не съм злоупотребявал), лихвите бяха големи и реших да изтегля малък кредит, за да погася задълженията по картата. Обаче за мой лош късмет влязох в тази порочна спирала на дълговете, занулих отново кредитната карта, и пак рефинансиране на кредита, за да я напълня пак и тн. Съпругата ми разбра за тези кредити, беше голям скандал, много неприятна ситуация, защото наистина не й казах за тези кредити, и че имам проблеми с кредитната карат, мислех че сам мога да се оправя. Което признавам си беше голяма грешка от моя страна. Както и да е, тя се изнесе с детето, отиде при родителите си, но след около седмица поговорихме, извиних се за постъпката си, и общо взето се сдобрихме и тя се върна вкъщи. Отнесох се сериозно с проблема, ходих на курсове по лични финанси и мога да кажа, че сега съм много по-отговорен към парите, даже почнах и да спестявам. След време обаче, съпругата ми каза, че й е много трудно да сме всички в една стая, не може да спи, или пък ако пусне телевизора, детето се разбужда и наистина не е ок. Понеже във входа, в който живеем, майка ми живее на горен етаж в друг малко по-голям апартамент, взехме решението като стане време за сън на детето, към 9 вечерта аз и детето да се качваме в другия апартамент да спим там, за да може и съпругата ми да си почива през нощта. Сутрин ставаме, завеждам детето на градина, вечерно време я взимам, разхождаме се до някоя площадка, към 7 и нещо се прибираме при съпругата ми, прекарваме 2 часа заедно и към 9 си се качваме горе да спим. И така вече година. През тази година, не знам, нещо се отчуждихме, наистина ситуацията ни е необичайна, но понеже не искаме да даваме пари за жилище под наем, решихме така да караме до догодина и тогава да вземем някакво решение. Другият голям проблем е, че майка й на съпругата ми има голямо влияние върху нея. Не знам какво са си говорили при историята с кредита, но колкото и пъти да съм й се извинявал, да съм обяснявал доводите си, че съм я успокоявал, че всичко ще бъде наред, че ще излезем от тази ситуация (сумата не е много голяма, около 200 лева на месец вноска). Но през седмица две, все обръща нещата за пари – ти с тоя кредит ме ощетяваш, какъв мъж си с такава малка заплата (2k+), какъв съпруг си, че не може да осигуриш на жена си хубаво жилище и т.н. и т.н. което съм сигурен, че майка й я подкокоросва и подклажда тези нейни мисли. Все тя давала пари за семейството, за „моя“ апартамент (апартамента, в който живеем е на майка ми), въпреки, че ние в този апартамент живеем 12 години и поне моето лично мнение, е че е напълно в реда на нещата всеки да допринася к каквото може за семейното жилище. И като и го кажа това, тя избухва – това не е семейно жилище, мразя го, то е на майка ти, не е мое, не съм длъжна да инвестирам в чужд имот…. И като добавим и злоупотребата с алкохол от време на време и скандалите и лабилната й психика, нещата въобще не бяха ок. Като й свърши 2те години майчинство, понеже беше решила да напусне фирмата където работеше, на доста ниска заплата (под 1000), поразпитах тук там контактите си, и успях да й издействам интервю в една ИТ компания за административна длъжност, на много добра заплата. Беше ентусиазирана, почна, но на втората седмица почнаха оплакванията – колегите са гадни, работата е гадна…. Викам ок, щом не ти харесва напускай. Минаха 6 месеца в постоянни оплаквания, самосъжаление, обвинения, гняв, бири и т.н. Нейна приятелка и предложи да се пробва в нейната фирма – технически съпорт, на много добра заплата, с още по-добра заплата, печели вече колкото мен. Но мина една седмица, нищо не разбирам, какви са тия технически термини, няма да се справя мисля да напусна….. Постоянно изморена, или сдухана, или нервна, почти аз изцяло се грижа за детенцето, тя да прекара с него 2-3 пъти в седмицата за по няколко часа, през останалото време все ме моли детето да е при мен, защото тя е изморена. И така дойдоха последните 2 месеца в които пак след някакъв скандал се разбрахме, че нещата не могат да продължават така и ще се разделяме. Решихме да не се развеждаме, а просто тя да си живее долу в гарсониерата, аз горе при майка ми и да си предаваме детето като се разбираме ден за ден. Така дойде вчерашният ден, в който тя отиде с детето на гости при майка й и баща й, като уговорката беше, към 9 вечерта да отида да ги прибера. Стана 6-7-8 часа, не се обажда, звъня й, не вдига телефона, звъня на майка й – тя с един злобен троснат тон – съпругата ти спи, те ще спят тук, като реши ще ти се обади. Направо побеснях, отидох там, хубавото беше, че имах ключ от апартамента, първо не ме пускаха, вкарах по едно рамо, отидох да си гушна детето, през това време те се опитват да ми го вземат от ръцете, то горкото плаче… викове, крясъци, скандали, обиди, тиии няма да си видиш детето повече, ти знаеш ли какви адвокати имаме……. Разбрах, че не мога да си тръгна с детето и си отидох…. Не знам какво са си говорили цял ден, сигурен съм, че са я обработвали срещу мен много сериозно, но ви моля за съвет какво да правя оттук нататък. Мисля да не я търся днес, но детето утре трябва да ходи на градина, и не знам. Не мога още много добре да осъзная случилото се. ОК, отчуждихме се, отношенията са ни доста влошени, но да правят такива сцени, да не ми дават дъщеря ми, просто не съм мислил никога, че може да се случи. Много ви моля за вашето мнение по въпроса, какво да направя? Аз със сигурност имам вина, че се отчуждихме, но в крайна смета това са си неща между мен и съпругата ми. Но както казах, те я много лабилна и родителите й имат огромно влияние върху нея, въпреки, че е на 37 години. Така че, общо взето е станало така, както родителите й са решили.
Аз съм много привързан към дъщеря ми, както и тя към мен. Ходим двамата на разходки, до зоологическата, на витоша, и наистина в монента много ме боли какво биха могли на даправят онези хора...
Благодаря ви предралително, всякакви съвети и идеи биха ми били от полза.
