Боряна, аз обичам и двете си деца еднакво, но в предвид Разлика в годините им 22 никак не са малко,имат различни нужди. Синът ми също беше добър ученик завърши успешно и работи. От скоро е съвсем самостоятелн. В началото имаше доза ревност която аз изобщо не очаквах но успях да тущирам в зародиш. И аз нямам много време за него както преди. Преди прекарвахме цялото време свободно заедно. Канеше в къщи приятелите си и аз бях винаги на разположение за всичко. Сега нее така няма как да стане с бебето. Ходехме заедно на шопинг и много други. Сега всичко това е мираж. Говорехме с часове. Сега няма как, малкото реве. Но той разбира и влиза в положение. Понякога и той казва,, оффф от този мрънкалник две думи не може да си кажем,, Но веднага му напомням че и той е бил мрънкало. И когато той си излиза с гаджето или приятели и аз не звъня да си поговорим.Бързо бързо се осъзнава и се извинява.
Да де, ама е над 20, голям човек, а тук имаме ученичка. Даже бих казала, че точно в тази възраст има много нужда от майка и внимание, за да не кривне нанякъде. За което тя ще е виновна, разбира се, че не е влязла в положението на майка и, която е възрастен човек, но пък е много заета и много ангажирана и трябва да я разберем, а пък момичето се лигави..
Като че ли не може да остави бебето на баща му и да обърне внимание на тийнката, на него и без това му е все едно кой ще му смени памперса или ще бута количката.
