Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 30 юни 2020, 16:50 ч.

Не искам да съм шофьор

  • 6 801
  • 176
  •   3
Отговори
# 15
  • Мнения: 816
Не допускайте да ви тормозят!Има хора,които не стават за шофьори.Аз съм една от тях.От много години имам книжка,но прецених ,че съм опасна за себе си и за околните.С кой акъл мъжът ви настоява,че и дете да возите! При спешен случай има таксита.

# 16
  • Варна
  • Мнения: 22 900
Абе ти какъв "мъж" си си хванала... Аз на такъв не бих му родила деца.

# 17
  • София
  • Мнения: 1 933
Ще станеш шофьор ако и когато ти пожелаеш.
Аз се записах на курс в 1 курс в университета, взех листовки, скъсаха ме на кормуване и се отказах. Не се чувствах ОК, отлагах и така 5 години. По едно време сама пожелах, намерих си читав инструктор и взех книжка. Вече 7 години не съм слизала от колата (може би за седмица когато родих).
Но съвсем не станах шофьор когато сложих книжката в джоба, тогава започнах по-скоро. Трябва опит, ситуации, да не се отказваш и изобщо няма смисъл ако само ще возиш миУото като пийне.
Като го споменах, не ми се говори колко е гадно такова намилане. Помисли дали изобщо ще го возиш, някои мъже са ужасни мрънкала когато неопитна жена кара.

# 18
  • Мнения: 29 483
Хубавите жени не се возят в градския. Хахахаха мъжът ти е страшен комплексар.

# 19
  • Варна
  • Мнения: 22 900
О, да, и това го има. Ако вземе книжка и започне да го вози, бедна й е фантазията тогава пък какво ще чуе по свой адрес.

# 20
  • Мнения: 7 948
О, да, и това го има. Ако вземе книжка и започне да го вози, бедна й е фантазията тогава пък какво ще чуе по свой адрес.
Моята майка точно поради такава причина спря да кара.
Дойде им реда за дългоочаквания Москвич преди 30- ина години, тя с книжка, ама ни качи на един завой на един бая високичък бордюр, и какво й чуха ушите от баща ми... Слезе, метна ключовете, и повече не припари да кара. Инат.

# 21
  • Мнения: 175
Здравейте,
Миналото лято започмах да карам курс за шофьори в София по силното настояване на моя мъж. Аз не бях много ентусиазирана, но той като дългогодишен шофьор ми обясняваше, че с течение на времето ще се отпусна и ще се справям.
Да ама не! Всеки час кормуване за мен беше АД: вдигах пулс до много над 120, цялата треперех и нямах търпение да сляза от колата. Моя мъж не приемаше това много добре - обвиняваше ме, че съм несериозна, а това далеч не е така.
Изкарах часовете и дойде времето за първия изпит - попаднах на един от ДАИ, които се държеше изключително подигравателно с мен. Скъса ме още на 10-тата минута. После втори изпит, после трети изпит и накрая се отказах. Между временно изкарах БЧК и моят мъж ми взе кола, която аз казах, че няма да карам.
След третото скъсване се сринах психически, защото се отписах от школата (взех си документите) и приключих окончателно с кормуването и с чужди амбиции да съм шофьор. Това е периодът, в който имах нервен тик и няколко паник атаки през 2-3 дни.
Аз не желая да съм шофьор!
Но проблемът е там, че моят мъж иска. Напада ме и ми прави психо атаки: как ще водиш детето ни на доктор, как ще се возиш ако ми се налага и т.н., а аз дори и да имам книжка няма да си возя детето си (още го няма), защото имам фобия. Другото, не спира да ми повтаря как съм дала 800лв на вятъра и понеже имам право в рамките на 1г да си взема изпита, а тя ще изтече на 1 август и от сега всеки ден ми повтаря да се запиша и да взема книжка.
А аз започвам да треперя, да ми се вдига пулса и усещам, че се задушавам... как да му обясня, че не се лигавя, а че просто аз не искам да шофирам?
Благодаря!
Аз бих казала, че изкарвам курса, но после вземам неговата кола да карам! На друга не искам Bowtie Дали няма да му охлади мераците? Не , сериозно. И мен ме беше страх, моя също ме записа. Първата сутрин с книжка тръгнах с неговата кола. Боксувах из калта на поляната зад блока, дорде излезя. След седмица ударих калника и фара Grin Сега си карам малка колица и не барам голямата. Мъжа ми след калника спря да ме натиска да карам.

# 22
  • София
  • Мнения: 12 827
Включвам се в темата Simple Smile: аз съм с девствена книжка на 20 г. От една година ми е изтекла и не мисля да я подновявам. Аз изпитвах същия ужас при шофиране като авторката. Преди няколко години, при рутенен  очен преглед, лекарката ми каза, че поради вродени особености на окото ми (аз съм по наследство с астигматизъм, лениво ляво око, тежко късогледство) съм имала грешен окомер - това е преценката за разстояние на движещи се обекти. И каза: добре, че никога не си шофирала. Добре я, кажи го на ММ, който смята, че трябва да шофирам...

# 23
  • Мнения: 347
Аз изпитвах същите емоции, когато се кача да карам кола. Взех книжка първа от випуска ни, точно месец, след като навърших 18 години. И курса, и изпита ги карах по настояване на баща ми, но нито за миг не се чувствах ОК, с паник-атаки, с изпотяване, с кошмари, голям ужас беше (самият изпит също беше тотален стрес, физически бях пред припадък). Взех книжката и в следващите 1-2 години баща ми периодично се опитваше да ме хване да карам, но изпадах в тотален ужас (сърцебиене, изпотяване на ръцете, ставаше ми лошо, избиваше ме на рев, не можех да дишам), и той в един момент разбра, че не е каприз, а наистина имам фобия, и спря.
Сега самият той казва, че изобщо не е за каране в София и в България като цяло, а аз продължавам oтвреме-навреме да сънувам кошмари, че шофирам (оттогава са минали повече от 15 години). Хората сънуват, че ги гонят, че ги стрелят, че падат отвисоко, аз сънувам, че карам кола, и се събуждам, и сърцето ми ще изскочи.
Има хора, които стават за шофьори, има и такива, които не стават. Аз за себе си знам, че НЕ ставам, и не желая да бъда потенциална опасност. За всичките тия години няма нито един случай (нито един!), в който да съм си казала: "ей, сега щеше да е по-добре/по-удобно, ако бях активен шофьор". Мъжът ти да си гледа работата.

# 24
  • Мнения: 7 352
Здравословно съм същата като Шарки, 1:1.
Освен това съм разсеяна на пътя и нямам добри реакции.
И освен това имам ужасно чувство за дистанция.
Не ставам за шофьор. Знам, че не ставам. Никога не съм започвала курсове, защото не искам да си хвърлям парите на вятъра.
Уважавам хората, които се знаят и не се мъчат да шофират.
Хората, които не могат, но въпреки това карат, за мен са боклуци.
Впрочем, мъжът ти е пълен кретен. Съжалявам. Аз бих го напуснала. Кой щял да вози детето... Абе аланкоолу, ам кой ще го износи това дете, бе? Ако мъжът ти го мързи да е мъж, да си намери мъжкарана. Хубавите жени с рокли ги глезят, возят и им носят торбите с покупки. Тоз твоя утре ще те прати на кросфит, че да мъкнеш сама чантите.
Голям мъж... Плюнка.

# 25
  • Мнения: 866
Съвета ми е да не бързаш със брак и деца, имам не добро усещане за този човек. Нека мине време и тогава взимай тези решения. Иначе гарантирано след това ще има и тормоз ако почнеш да шофираш и  допускаш грешки, щом сега се държи така. Той няма усет как да подходи, не усеща как се чувстваш и как да се държи. Завършен егоист.

# 26
  • Мнения: 29 483
Руса мацка, черен джип...
Сълзи размазват тъмен грим...
Ах, каква съдба! Педалите са три, краката само два.

# 27
  • София
  • Мнения: 211
Аз изпитвах същите емоции, когато се кача да карам кола. Взех книжка първа от випуска ни, точно месец, след като навърших 18 години. И курса, и изпита ги карах по настояване на баща ми, но нито за миг не се чувствах ОК, с паник-атаки, с изпотяване, с кошмари, голям ужас беше (самият изпит също беше тотален стрес, физически бях пред припадък). Взех книжката и в следващите 1-2 години баща ми периодично се опитваше да ме хване да карам, но изпадах в тотален ужас, и той в един момент разбра, че не е каприз, а наистина имам фобия, и спря.
Сега самият той казва, че изобщо не е за каране в София и в България като цяло, а аз продължавам oтвреме-навреме да сънувам кошмари, че шофирам (оттогава са минали повече от 15 години). Хората сънуват, че ги гонят, че ги стрелят, че падат отвисоко, аз сънувам, че карам кола, и се събуждам, и сърцето ми ще изскочи.
Има хора, които стават за шофьори, има и такива, които не стават. Аз за себе си знам, че НЕ ставам, и не желая да бъда потенциална опасност. За всичките тия години няма нито един случай (нито един!), в който да съм си казала: "ей, сега щеше да е по-добре/по-удобно, ако бях активен шофьор". Мъжът ти да си гледа работата.
Изпитите ми бяха кошмар. Извинявам се за натуаристичните подробностите, но аз повръщах от стрес преди тях. Имах невероятен пулс и близки граници. Главата ми де въртеше и имах чувството, че не усещам земята под крака си..
В момента не мога да си спомня как са минали два от изпитите (2 и 3)..имам чувството, че съм била в транс тогава.

# 28
  • София
  • Мнения: 12 827
Руса мацка, черен джип...
Сълзи размазват тъмен грим...
Ах, каква съдба! Педалите са три, краката само два.
Сигме, това за мен ли беше? Аз поне не се гримирам....Педалите са два (джипката е автоматик) Simple Smile.

# 29
  • Мнения: 2 188
Много добре си помисли що за мъж имаш. Това е отвратителен психически тормоз. Хората сме различни, любовта означава приемане на партньора, не мачкането му.

Общи условия

Активация на акаунт