Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 30 юни 2020, 16:50 ч.

Не искам да съм шофьор

  • 5 625
  • 164
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 3 064
Включвам се без да съм чела цялата тема, дано да не се повтарям. Шофьор съм повече от 30 години. Много трудно се научих да карам, късаха ме, ходих при различни инструктори. Но ... още от първият ден, още от преди да започна курса, нямах търпение да седна зад волана. Мога, не мога, карах и това е. Мисля, че все пак са научих, след като имам толкова километри зад гърба си.
Не искам да коментирам мъжа на авторката и от какви подбуди я натиска или нахъсва, не е ясно. За себе си съм си изяснила ЕДНО: Когато не искам нещо да направя, обикновено си има причина. Дали е подсъзнателно предчувствие или нещо друго, но винаги когато съм се поддала на натиск и съм направила нещо, което силно не искам, след това съм съжалявала. Никога нещо направено насила не дава добър резултат. Затова съм се научила да не насилвам себе си. Бих посъветвала авторката да не шофира, след като това толкова я притеснява. Може би в бъдещ момент ще реши, че иска да шофира и тогава нещата ще тръгнат по друг начин.

# 61
  • Мнения: 536
Мъжа ѝ насилник и психопат?
Нормални ли сте?
Ако някой държи да се развиваш за твое добро и удобство, за самочувствието ти и става звяр...? От кога така?
Значи този лош мъж, психически я тормози и веднага да го напуска. И тя се оплаква тук как я мъчи, като ѝ казал че е разочарован, че тя не иска да се развива....Божеееее.....
Какво би било ако историята беше обърната: тя много иска, а той много против? Защо ѝ е книжка след като имат супер удобен градски транспорт и един ден като имат деца, той ще ги вози до лекар, градини и тнт... Тя за каква се мисли? Нагласила се с хубавата рокличка да се фръцка с кола, защото трамваят ѝ е под достойнството....
Е, тогава ли щеше да е супер мъж, нали?
Ама така във форума като гледам как за всеки дъх, който ти разваля рутината от страна на половинката, как се дават съвети веднага да "го разкара", изобщо не ми се мисли...
И изяви "да съм му видяла гърба" и подобни ми звучат толкова смешно, че....
Изглежда на доста хора им е мнооооого скучно, че само сейр им се гледа.

# 62
  • Мнения: 1 572
Голямо развитие да вземеш книжка...
Недоразвити ли са онези жени, които нямат това умение и зависими ли са от мъжете си?

# 63
  • Sofia
  • Мнения: 12 501
Авторке, мъжът ти е прав на 100% за всичко, което ти е казал. Дори е бил деликатен.
Но не си намерила удачно място, на което да зададеш въпросите си. Жени, изтъкани от дефицити и манифестиращи своите слабости, като повод за непресторена гордост... Тотал щета.

# 64
  • Мнения: 3 064
За мен лично, да не можеш да караш кола в този век, не е много добре. Но пък и не мисля, че това умение трябва да бъде придобито насила, с цената на притеснение. Всички имаме по нещо в себе си, с което не можем да се преборим, или поне не лесно.

# 65
  • Мнения: 14
Според мен трябва да си обърнете внимание, защото може да имате някаква фобия или проблеми с нервите. Трябва да се научите да се владеете в ситуации, в които не се чувствате уверени. Това ще ви помогне и в кормуването, и в живота като цяло. Мен са ме късали три пъти на шофьорски изпит. Не бях добър шофьор, но натрупах опит и увереност, и вече мога да кажа, че съм добър, уверен, съвестен шофьор. Нещата отнемат време.

Иначе Вашия съпруг, както сте го описала, звучи като пълен комплексар. Явно според него само някакви втора категория хора се возят в градския транспорт след подобни подмятания, че се возите с тролея. Въобще пълни простотии и лично аз не взимам подобни хора сериозно.

Последна редакция: ср, 01 юли 2020, 14:23 от bloomberg

# 66
  • Мнения: 1 349
Това за мен е психическо насилие и издевателство от страна на мъжа. Изобщо не ми изглежда той да иска авторката "да се развива",  а ми прилича да иска да се налага над нея. Да я контролира, да й дава задачи, да следи за изпълнението им и да я манипулира и да й насажда чувство за вина впоследствие, когато тя не достигне неговата висока летва.

Аз нямам фобии и ирационални страхове, но мога да разбера хора, които имат такива. На подсъзнателно ниво е страха, има силна физическа и психическа реакция при наличието на дразнител, точно каквато момичето описва - изпотяване, треперене, висок пулс, причерняване и т.н. Наблюдавала съм приятелка със страх от кучета. Точно така й се отразяваше случайна среща с пуснато куче, ставаше и замаяна и неадекватна. После не помнеше половината от нещата, които казваше или правеше. Изтръпвам като си помисля за човек в такова състояние зад волана.

За мен е грешка, че си поддала още, когато те е накарал да се запишеш на курс.Трябвало е твърдо и категорично да му благодариш за предложението и грижата за твоето личностно развитие и да му откажеш. Ти си възрастен човек, не си му дете и привилегията да решаваш как точно и в каква посока да се развиваш стои при теб.
Допуснала си да те командори и да ти стъпва на врата, да прави глупави коментари (кой ходел с рокля в автобус) и да те кара да се чувстваш без вина виновна.

Аз на твое място бих преразгледала отношенията си с този човек, анализирайки останалите аспекти на връзката. Струва ми се, че това не е единичен случай, а той така да се каже следва шаблон на поведение. Днес е шофьорския курс, утре ще реши, че трябва да научиш мандарин или да завършиш неврохирургия. И все ще бъде в твоя полза и за твое добро.

# 67
  • Мнения: 2 001
Моето мнение е, че един ден ще съжаляваш затова, че не си шофьор. Знам такива жени, които не пожелаха да карат курс - сега вече искат, понеже дечицата трява да ходят на училище много далече - с градския е час в едната посока - просто такива градски линии има, а кола е съвсем малко. Но с деца вече нямат време.
Обаче нека ти дам друг пример: аз също започнах курс заради мъжа ми, той искаше да може да пие, а аз и без това не пия. Хубаво, но не ми се получи, може да се каже, че не съм родена за шофьор и аз, като други. Макар че това е абсърдно, такива бабички са шофьори, а аз, дето се водя нещо спортист, с добри рефлекси  - ама ей на, не стана. И това е, мъжът ми го прие, няма къде да ходи.

Та искам да кажа, че наистинаа е добре да си шофьор, защото един ден няма да имаш това време да изкараш курс, пък ще искаш.

За мен, в момента ти имаш тези психо изживявания, защото искаш по този начин да накараш мъжа ти да не те насилва. Може да е подсъзнателно, но цялото това треперене и от сорта.... не бих казала, че е точно театър, но моля те, имай поне малко самочувствие и не давай на мъжа си да ти се подиграва и да ти говори глупости - съжалявам да го оценя така, но рокля-тролей-градски транспорт - ееей, като не искаш жена ти да ползва градски транспорт, я вози ти, приятел!

# 68
  • Мнения: 1 544
Абсолютно съм убедна, че причината за страха от шофиране е породен от насаден комплекс за малоценност от ранните години. Може да е от баща, близък, гадже, който през цялото време натяква, че жените не стават за шофьори или майка, която ти е втълпила, че ти за нищо не ставаш, че си ужасно смотана, че нищо не правиш като хората, че винаги и на всички пречиш. Това не е нормално и трябва да се бориш с него, а не да обвиняваш мъжа си, че е манипулатор. Сега сама се поставяш в зависимост от мъж, градски транспорт и т.н. Всяка самостоятелност, която можеш да си извоюваш е огромна стъпка в твоето усъвършенстване като човек. Но като гледам колко от вас мислят като авторката и ми става жал. В 21 век да не можеш да шофираш (не е задължително да го правиш, но да можеш) е като да не говориш елементарен английски.

# 69
  • Мнения: 82
Да, психически тормоз е да ти казват, че си разочарование, че за нищо не ставаш щомрдин курс не може да изкараш. Особено щом виждаш, че отсрещния не се чувства добре. Има си други начини и други думи, с които да насърчиш човек да се справи, а не да го докарваш до рев и паник атаки.

# 70
  • Мнения: 1 349
Аз не се наемам да определям кое е нормално и кое ненормално. Светът е толкова шарен и хората са толкова различни. Убедена съм, че неща, които за мен например са съвсем нормални на друг ще се сторят патология.

Какво значи зависимост от градски транспорт? Градският транспорт е създаден за да могат хора да се придвижват от точка А до точка Б. Не е нито привилегия, нито е падение, ако се ползва.

Тук не става въпрос дали Ганка, Пенка и Станка са отлични шофьори откакто са излезли от пелените и темата не е да се отправят прокоби към авторката как ще съжалява един ден, че не кара кола. Ако иска - ще кара, ако иска -няма. Не е работа на филанкишията да й чертае мрачно бъдеще, където тя се влачи по улиците немила-недрага щото видиш ли не взела книжка, когато някой й е наредил.

Темата е затова как едно момиче/млада жена има някаква силна фобия, а мъжът до нея, който трябва най-добре да я разбира и подкрепя я насилва, подиграва й се и я манипулира. Или поне за мен тук е заровено кучето. Всякакви други алабализми - да не ходела с рокли в автобуса, да возела децата (кои деца? ами тя може никога да няма деца) са прах в очите.

# 71
  • Мнения: 344
Абсолютно съм убедна, че причината за страха от шофиране е породен от насаден комплекс за малоценност от ранните години. Може да е от баща, близък, гадже, който през цялото време натяква, че жените не стават за шофьори или майка, която ти е втълпила, че ти за нищо не ставаш, че си ужасно смотана, че нищо не правиш като хората, че винаги и на всички пречиш. Това не е нормално и трябва да се бориш с него, а не да обвиняваш мъжа си, че е манипулатор.

Аз пък абсолютно мога да гарантирам, че не е така. Израснала съм в семейство, в което похвалите и комплиментите никога не са били дефицит. Напротив, ако питате родителите ми, съм най-умната, най-способната, най-хубавата, най-добрата и най-успялата във всичко. Чак през годините съм се дразнила, и съм ги призовавала малко от малко да вземат да се приземят и да бъдат реалисти, щото не е точно така и не във всяка ситуация съм по-по-най. Майка ми има книжка и когато бях дете, шофираше - после спря, понеже не е имало нужда, а у дома никога не се е коментирало, че жените не стават за шофьори. И ей ме на' мене. Сигурна съм, че имаше период, в който това беше източник на разочарование за баща ми, защото той винаги е държал да бъда независима (финансово, физически, психически и всякак) от евентуалните мъже в живота ми, обаче разбра, че не играя театро, и свикна с мисълта, че дъщеря му няма да е шофьор. Таксита - бол, ако толкова презирам градския транспорт, или по някаква причина не ми е удобен. Продължавам да не виждам драмата на мъжа на авторката.

# 72
  • Мнения: 8 754
Един шофьор в семейството стига- така е.

Кофти е за жената обаче, ако разчита, че мъжът й навсякъде кара само той и после вземат, че се разведат, а има деца в картинката. Аз бях така и точно за месец почнах да шофирам.  Сама жена с деца и без кола (и без роднина, който да развозва) според мен е нещо мега кофти като ситуация. Само казвам. Не пожелавам на никого да се случва, но да повтаряш в несвяст: "Не мога да шофирам, ще получа инфаркт!" също не е от полза. Не шофираш, и толкова, няма никаква трагедия. Simple Smile Ти си решаваш, ти си носиш последствията от това. Мъжът ще прежали парите за курса. (Аз на мястото на авторката бих се стегнала поне книжката да си взема).

# 73
  • София
  • Мнения: 1 899
Никой не отрича, че шофирането е полезно умение, спестява време, дава свобода, улеснява партньора ако можете да се сменяте на дълъг път или просто при нужда.
Тези работи обаче не стават с Виж какво разочарование си, возиш се в тролей.
Аз самата имам 2 случая, в които ако не шофирах не знам как щяхме да се оправим с ММ. Първия - инцидент със сноуборд, спасяват го от ПСС, и директно в болница. Ако не карах трябваше и мен някой да спаси от хотела, защото бяхме само двамата в ски курорт. Втория - пътуваме си и той направи тежка паник атака, сменихме се и газ към най-близката болница, а можеше да си останем на магистралата да чакаме помощ ако не карах.
Между другото, майка ми кара курсове в момента, на почти 60. Много е амбицирана, взе си листовките от раз с максимален брой точки, баща ми й помагаше постоянно когато нещо не е ясно, и мен е питала за разни ситуации. Но ТЯ реши че иска/има нужда/налага й се. За 30+ години не съм чула баща ми да е разочарован че само той шофира у тях.

# 74
  • Мнения: 872
Какво стягане, какви пет лева?
Дамата е в пълно право да откаже всичко наложено от мъжът ѝ, родители, приятели, щом то не отговаря на нейните стремежи, желания и вкусове.
Както и всеки има право да откаже да дари кръв, напр. защото има страх от игли, въпреки че това може да спаси нечий живот ( грубо сравнение, но да посмее някой да каже, че не е така).
Та какво искам да кажа - моят съвет е, да се отстояваш. Прави това което ти се иска. Не това което смята някой, че Трябва да искаш..
Ако желаеш да се себеусъвършенстваш, можеш да посетиш психотерапевт, с който да си отработиш страховете. Но дори и да го направиш,  Не си длъжна да ставаш шофьор. Длъжна си да правиш това Което Искаш ти самата! Отстоявай се!

Общи условия

Активация на акаунт