СЕДМИ клас 2019/2020 - Четвърта изпитна седмична тема - (06.07 - 12.07)

  • 103 806
  • 2 082
  •   1
Отговори
# 1 830
  • София
  • Мнения: 7 670
Не успях да снимам, Биси. Бяхме спрели за малко в едно село по пътя, а телефона го бях зарязала в колата.
А и вече някак нямам нужда да снимам. Събирам си ги в сърцето тези неща. Птици, шумолящи дървета, треви... Какво вълшебно нещо е животът във всяко негово измерение.

# 1 831
  • Мнения: 5 465
По прадеди сме балканджии и само Стара планина и Родопи са нашето място.
За ужас на познатите ни категорично отказваме къща с гледка море . Преди 20г живеехме в Чайка и беше доста по-тихо от сега - така зловещо бучи морето зимата, тръпки те побиват

# 1 832
  • Мнения: 6 991
В последно време все по- рядко снимам и аз. Имам чувството, че кагото снимам, не мага да се насладя на 100%.

# 1 833
  • Отвъд алеята зад шкафа
  • Мнения: 8 183
И аз така, преди години фотографията ми беше хоби, навсякъде носех големия фотоапарат и сменях обективи. После осъзнах, че вместо да трупам спомени, събирам снимки..и се отказах. Сега снимам с телефон и то много по-рядко. Няма да забравя изправянето си пред Мона Лиза в Лувъра - още като я зърнах над главите на тълпата, гледах само нея. След някакво сравнително дълго време се огледах и видях, че никой друг от хората не съзерцава картината, правиха си селфита или виждаха картината през обектива на фотоапарата.

# 1 834
  • София
  • Мнения: 9 504
И аз стигнах до същото усещане преди време - че снимайки, губиш самото изживяване. И после все едно не си го изживял лично, а си го гледал на филм.

# 1 835
  • София
  • Мнения: 7 670
Сещам се за нещо смешно по този повод.
Имахме един професор в университета, История на градоустройството водеше. На всички диапозитиви с обекти, които изучавахме неизменно се мъдреше и той.
После се случи така, че заедно бяхме на една студентска конференция в Букурещ. Хууубаво ни изпонаснима там, кой знае колко народ ни е гледал после на лекции. 😁

# 1 836
  • Мнения: 12 740
Това го усетих най-силно на едно корабче в нощна Будапеща. Всички наоколо се щураха като в анимационен филм и щракаха ли, щракаха. А аз си седях с шампанско в ръка и съзерцавах прекрасните сгради окъпани в светлина.

# 1 837
  • Мнения: 6 991
Тъкмо да освежите лекциите с присъствието си на снимките:-)

Аз следобяд полегнах за малко и сънувам,  че Зак и Коуди идват да търсят Моника, за да й кажат  резултатите от класирането. Аз обаче се възпротивих , но никой не ме отрази. Тръгнах да ги догоня, как така ще изпусна класирането. Влизат те в някакъв замък( през цялото време си мисля, как ще направя забележка на Моника,  че тръгва с две момчета незнайно накъде) и насреща ми голям телевизор, направо киностена и пише: БГ Мама- класиране Simple Smile))))

# 1 838
  • София
  • Мнения: 7 670
🤣🤣🤣
Знаех си, че сте писали и магьосническата специалност в желанията, затова в замък се е развивало действието.

# 1 839
  • Мнения: 2 233
И аз стигнах до същото усещане преди време - че снимайки, губиш самото изживяване. И после все едно не си го изживял лично, а си го гледал на филм.

Стар текст, но по темата:
http://www.moreto.net/novini.php?n=310391&fbclid=IwAR0Tj-vus … M4gcD3K1Nd3xVBcik

# 1 840
  • Мнения: 3 483
Бисе, че ще стигнеш дотам заподозрях вчера, когато попита какво се учи по философия в 8 клас. Joy

# 1 841
  • Мнения: 6 991
Не са добре нещата, Солничка😀

# 1 842
  • Бургас
  • Мнения: 10 670
Бисе, голяма си скица. 😂

# 1 843
  • София
  • Мнения: 922
Тъкмо да освежите лекциите с присъствието си на снимките:-)

Аз следобяд полегнах за малко и сънувам,  че Зак и Коуди идват да търсят Моника, за да й кажат  резултатите от класирането. Аз обаче се възпротивих , но никой не ме отрази. Тръгнах да ги догоня, как така ще изпусна класирането. Влизат те в някакъв замък( през цялото време си мисля, как ще направя забележка на Моника,  че тръгва с две момчета незнайно накъде) и насреща ми голям телевизор, направо киностена и пише: БГ Мама- класиране Simple Smile))))
Sweat Smile

# 1 844
  • Мнения: 1 998
Аз снимам. Това е мое хоби от много години, учех в последствие, а последните 5-6г. се превърна и в повече от хоби.  Не е заместило професията ми, разбира се, затова имам безценната възможност да пресявам с много ситна цедка това, което ми се предлага и да избирам искам ли го или не. Смятам, че когато това се превърне в основен източник на доходи в един момент спира да ти носи удоволствие.
Но въпреки всичко голямата ми любов е пейзажната фотография. Обожавам моментите когато съм сама сред природата. Да станеш в 4.00 и да гониш изгрев в планината или на морето, наоколо без жива душа, тишина. Това са моите моменти на бягство от всичко и всички, не мога без тях. За работа не мога да стана и 6.00, но ако е за снимки мога изобщо да не лягам Simple Smile

Иначе и аз сънувах. Класирането излезе и наборът е приет в училище, което изобщо не сме го чували и съответно не сме писали в желанията Joy

Общи условия

Активация на акаунт