Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Автоимунен тиреоидит на Хашимото - тема 62

  • 8 049
  • 375
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 13 190
Моята теория е малко по-различна. Имунната система не е сбъркана, работи точно както си стрябва, но има нещо, което непрекъснато я провокира да атакува съответния орган или система и от там нататък увредедата докарва съответните автоимунни симптоми.
Проблемът е откриването на това нещо. Обикновено е в следствие на изрлагане на външни фактори като токсини, неподходящо хранене, стрес - редовните заподозрени...

# 226
  • Мнения: 8 015
Провокация (възпаление, стрес, токсини...) има безспорно, но аз смятам, че проблем има в работата на имунната система.
Цитат:
Обикновено белите кръвни клетки предпазват организма от вредни субстанции, наречени антигени. Пример за антигени са бактериите, вирусите, токсините, раковите клетки и кръвта или тъканите от друг човек или видове. Имунната система произвежда антитела, които разрушават тези вредни субстанции.
При пациенти с автоимунни нарушения имунната система не може да разпознае здравите тъкани и антигените. Резултатът е имунен отговор, който поразява нормалните тъкани.



Но която и теория да е вярна, аз мисля, че нещата са изяснени доста в годините т.е. безспорно е вярно това за оздравяването на СТЧ, като основно е елиминиране на възпалителни храни. Както и за търсене и елиминиране на възпаления, вируси, бактерии и т.н. в организма, за да се успокои имунната систева. Тези неща са доказани, че действат, естествено при всеки човек в по-малка или по-голяма степен.

# 227
  • Бургас
  • Мнения: 6 301
Това с автоимунните си е много страшно.
Някой ходил ли е на консултация с имунолог?Една гастроентероложка,в желанието си да се оттърве от мен,каза да посетя имунолог.
Тези моите черва с нищо не се оправят.Нищо не ги лекува,дано се вкарат в ремисия,сами си решават какво да правят.
Аз така и не разбрах защо Базедова болест.Пъво пишеха Тиреотоксикоза,Хашитоксикоза с въпросителна и след едно пролежаване в отделението по ендокринология ми връчиха епикриза с диагноза Базедова болест.
На операцията мислехме с хирурга да махне част,но каза,че е нямало какво да остави,жлезата е била в много лошо състояние,той каза буквално на кайма.Имах и проблем с паращитовидните,и те не са били много наред,защото ми е оставил една.
А по червата на колоноскопия нищо се не вижда,но ме мъчат от ноември 2019.
Според вас имунолог  би ли помогнал?Аз Имуран няма да пия,един гастроентеролог здраво ме наплаши с него.Щял да ме убие (Имуранът) преди заболяванията ми.

# 228
  • Мнения: 8 015
mariqivanova799 при Базед има завишени ТРАК антитела и обикновено върви с хиперфункция. При Хашимото антителата са ТАТ и МАТ. Имала ли си повишени антитела?
За имунолог нямам идея с какво и дали би помогнал.

# 229
  • Мнения: 402
И при Базед може да има Тат, Мат или едното. Често при Базед МАТ също бил повишен... И моя лекар каза, че засега ще е Хашитоксикоза, но винаги може да стане Базед или и двете... Освен това и той и жена му, която също е лекар, са със операции на ЩЖ... Него са го оперилали докато още е бил студент, но не знам диагноза и развитие, не ми е удобно да питам..

# 230
  • Мнения: 8 015
Да могат да се преплетат и двете автоимунни заедно. Майка ми като се предозира и й пуснаха ТРАК да я проверят за всеки случай за Базед, тя иначе си е с Хашимото.
Относно операциите, много често се оперират възли, аз имам две познати с операции на възли.

# 231
  • Бургас
  • Мнения: 6 301
Бяха ми силно завишени антителата и ТАТ и МАТ.Някакви четирицифрени бяха.
Ако намеря старата епикриза,ще видя дали са изследвали ТРАК.Аз само веднъж го пуснах в началото на един рецидив и си беше съвсем в норма.

На ехограф са ме гледали много пъти (за ЩЖ говоря),от малка.Явно е имало проблем,но майка ме водеше  на ехограф,хормони никой не ми е пускал.Сега я питам защо,хем се сърди,че уж съм я обвинявала за моите заболявания,хем казва,че никой лекар не и е искал хормони.
Ендометриоза и колит също от дете имах.
Когато полудя жлезата след раждане,тогава всичко се усили стократно.
Възможно е да се преплитат Базедова и Хашимото или лекарите да не успяват да ги разграничат добре.
Една кардиоложка ми каза,че автоимунните заболявания са за тях като черна дупка,не знаят кое накъде и защо ще избие.
Мен обаче това не ме устройва,имам вече захар 6.42,увеличена много пикочна киселина и алкална фосфатаза,висок холестерол и триглицериди и силно увеличен и омазнен черен дроб (значима по тежест стеатоза пише и от изследване на ехограф,и от скенер,в различни болници ги правех),с увеличени чернодробни показатели.
А червата са ми възпалени и нито мога да пазя диета,нито да вземам кортикостероиди да се закрепят малко.
Личната даде талон за ендокринолог.Ендото сигурно ще даде за ревматолог или гастроентеролог,просто си ме прехвърлят един на друг.Никой не ме лекува.
Махнаха ми матка,яйчници и щитовидна жлеза,друго не можаха да направят.

# 232
  • Мнения: 12 372
Не забравяйте и гените, като едни от най-големите виновници.

# 233
  • Бургас
  • Мнения: 6 301
За тези гени получавам паник атака,когато се сетя.
Имам неистов ужас,да не се отключи нещо при детето или неговите деца и внуци.Моля се да има деца и внуци и правнуци и всички те да са здрави.От страна на баща му има други обременяващи гени,с други заболявания.Дано Господ го опази!

Баба ми на 40 г. е облъчвана в онкото в Дървеница заради ендометриоза.Аз нямах 30,когато ми махнаха органите.
Имала е нещо на ЩЖ,оперираха я,това го помня.Сега я карах да пусне хормони,не са никак в норма.Има проблем със сърцето,т.е. отдавна  вече е с пейсмейкър.Казали са и,че жлезата  е разбутала и увредила сърцето.Не пази епикризи,не знам защо е оперирана и каква е диагнозата.Казва,че и е бил изписан Л Тироксин след операцията,но чела листовката и се уплашила да го пие.Сега е над 90 и по-добре да не го започва,че вдига кръвно.
Дядо (съпругът и)имаше колит.Тежък.Ама живя до 92,почина от старост.Само той ми разбираше болките и ме прегръщаше за успокоение.Аз казвах,че с него си правим терапия.Дано е сега на хубаво място.
Другият дядо е изхождал кръв,но са го лекували за хемороиди.Само някакви чорби (супи )е можел да яде.
Ясно е,че гените са замесени.

# 234
  • Мнения: 269
Bistra Kostadinova,ТРАК само веднъж съм пускала и беше в норма,а имах рецидив.
Ако искаш ела в темата Базедова болест,там са по-запознати.
Какво да ти кажа,променят външния вид заболяванията.Бях на 28/29 години,когато ми махнаха матка и яйчници.Зверски надебелях,но заради колита не ям много и не ям мазнини,нито пържено,нито много сладко.От 50- 53 кг на 85.Изпочупиха ми се зъбите,изпоизпада  ми косата,сега имам 3 зъбчета само,мъкаааа.През 2017 ми махнаха и щитовидната жлеза.Първо отслабнах,станах 64 кг и се радвах,но сега съм към 100.Кожата ми стана болезнено суха,а беше мазна.
И продължавам да не ям,но не отслабвам.Днес на малки порции съм изяла пакетче сухари,няколко варени картофа и малко шунка.Вчера хапнах само веднъж,много ме заболя коремът,не посмях да ям повече.

the_demon,радвам се,че ти е минал колитът,да живееш дъъъълги години и повече да не се обади.Как се разбира дали е Хашитоксикоза или Базедова?
Наистина ти е символично лечението,дано са се кротнали хормоните.
За менопаузата- при мен беше АД.Нито беше нормална,нито постепенна,нито навреме.Цяла вечер врели вълни,събуждане мокра като току що скочила в морето,коса,дрехи,всичко.Имах по няколко хавлии за вечерта,защото ако не сложех върху възглавницата хавлия,ставаше мокра.Зимата съм с тънка  жилетка и тънка блуза.Сега,десет години след хистеректомията,се потя потресаващо.Косата ми е почти нон стоп мокра от пот,по лицето ми се стичат вади пот,но най-лошото е,че няма да мине.
През зимата не пускам отопление.Спя с тънко одеало,а вляза ли на топло,свалям жилетката.И пак се потя.
Хвърлям по едно око и там, но още се надявам изследванията да са сгрешени, само да си втълпявам и безумно високите нива на ТРАК, да не са реални, другата седмица ще пусна пак да се видя, но в друга лаборатория. Професора ми дори е на заглавната страница за препоръчани ендокринолози във Варна Simple Smile

# 235
  • Бургас
  • Мнения: 6 301
Ако Христозов ти е професорът,на мен ми отказа лечение, докато гастроентеролог не се заеме да ми вкара в ремисия червата.Дори ме насочи,но избрах да отида в София,неговото предложение беше за Варна.При мен на моменти лекарствата не се усвояват добре,ясно е,че при хронична диария няма да се усвояват.Те не само лекарствата,електролити се губят,имам постоянно нива на калий под нормата,хиповитаминози и т.н.Но и професорите не могат да ми помогнат.Тогава ходих в ИСУЛ,от там пък ми казаха да ходя на ендокринолог,ТСХ беше много над норма и те пък твърдяха,че от недобре дозираните хормони ми страдат червата.И стана омагьосан кръг.На колоноскопия уж не се вижда УК,не се вижда и Крон,излиза някакъв неспецифичен колит на хистология.
Стискам палци ТРАК да е сгрешен,дано лесно влезеш в ремисия и да нямаш здравословни проблеми.

# 236
  • Мнения: 133
Включвам се с малко информация, която не знам защо не съм я споделял, а е важна, първото нещо е съотношението между фт4 и фт3 (говорим за в pmol/l, ако са в друга мерна единица първо преобразувайте), идеалното е 3.6, тоест делите фт4 на фт3 и колкото повече се доближава до тази стойност, значи толкова конверсията ви е по-добра, относно перфектните стойности на хормоните за това, че тсх трябва да е 1 всеки го знае (ако не друго поне с това ендокринолозите са наясно, това беше и първото нещо което научих, за съжаление не от ендокринолог, но това е друга тема), за перфектните стойности на фт4 и фт3, обаче не се говори много, а те са фт4 - 18, фт3 - 5, като препоръчителните референтните граници за фт4 са 15-19, за фт3 4-6 ( в pmol/l).
Също много е важно, всеки да разбере, че основната симптоматика зависи главно от фт3, не от фт4, не от тсх, а от фт3, ако фт3 е ниско, дори и с перфектни тсх и фт4, човек най-вероятно няма да се чувства добре.
Mila101 Благодаря за подкрепата! Да, не ми бяха изписали лечение.

Бенчита Точно благодарение на темите тук си пуснах изследвания за всичко, което можеше да ме засяга... и моето уважение към медиците, но тук получих по-голяма яснота за Хашимото в сравнение с "квалифицираните обяснения", които ми дават последните седмици. Благодарна съм за цялата споделена информация, която намерих! Наистина много ми помогна!

По отношение на FT3 - пуснах го и него:

FT3        4.04       pmol/l     3.1 - 6.8      - в норма е

Няма да качвам всички резултати (ще заема цяла страница Smile). Само нещата, които предстои да се изследват допълнително, да се лекуват и да се проследяват.

Витамин D Тотал/Vitamin D Total          25       ng/ml     > 30
ср. обем на тромбоцитите / MPV          11.5       fL    7.6 - 10.8
Холестерол/Cholesterol                 5.84       mmol/l     < 5.17
LDL-холестерол/LDL-cholesterol            4.07       mmol/l     < 3.36

Разбира се, смених и лекаря, към който отнесох резултатите.
Ще правим допълнителни изследвания след сватбата, но до тогава стартирам със следното лечение:

    L-Thyroxin 50mg - за да смъкнем TSH  под 2.5 [/list]
      Cefasel 100mcg  -  за да смъкнем ТАТ и МАТ [/list]
        Vigantoil 10ml - заради дефицита на витамин D [/list]

        mibobo Аз съм вегетарианка от години (над 14 години) и в допълнение - глутен почти не се сещам да ям в нещо. Греховете ми са шоколад и мляко... (Честно казано не мисля да ги спирам освен при крайна необходимост Relaxed). ПКК и витамини редовно си пускам и като изключим Холестерола, всичко ми е било винаги с перфектни стойности (даже и желязото, въпреки че не съм вкусвала месо от толкова време).
        Факт е, че не съм се и замисляла за витамин D, при положение, че съм като змия - има ли слънце - там съм. Nature Sun With Face Но може и това да ме е дърпало да се препичам при всяка възможност.Smile

        Определено се успокоих много благодарение на групата и подкрепата, която оказвате по между си (и която оказахте и на мен Relaxed). Наистина е прекрасно да имаш къде да споделиш и да се чувстваш разбран!
        Надявам се скоро да има някакъв ефект от лечението и да ми отшумят част от оплакванията, но поне психически съм по-спокойна. А това е едно от най-важните неща!

        Благодаря ви! Purple HeartFlowers Tulip
        Навремето преди да се появи изследването на тсх (което навлиза чаак през 80те години на миналия век), на база на изследване на общия холестерол се е определяла хипофункция, и поради тази причина холестерол в норма е от огромно значение, всеки знае, че с правилно хранене човек може да подобри холестеролния си профил, но съответно с хранене може да подобри и хипофункцията си.
        Цефазел се предписва, защото като цяло има сертификат за лекарство, и съответно уж по-добър контрол, което не променя факта, че това е неподходяща форма неорганичен селен, която не се усвоява от организма, както е споменато по-горе трябва селенометионин и то поне 200 грама, при някои хора обаче може да се прояви обратен ефект. фт3 макар и в норма е в долната граница на препоръчителните стойности. Млякото е инсулиногенно и проблема на много вегетарианци, които влошават здравето си е, че за сметка на месото увеличават приема на млечни.
        Може ли Хашимотото да доведе до депресия и обсесивно-компулсивно разстройство?
        Всъщност психическото здраве е по-големия проблем и по трудно за преодоляване при проблеми с щж отколкото физическото.
        Феритинът е по-точен показател за това дали има дефицит на желязо. Аз съм с хемоглобин и желязо уж в норма, но с нисък феритин. Просто споменавам, не е нужно при всеки да има такъв проблем. Simple Smile
        ЩЗ и депресиите вървят &quot;ръка за ръка&quot;, доколкото знам... Bowtie
        И трансферина е важен, защото той показва насищането на желязо в кръвта.
        С нищо не спаднаха при мен антителата.Само операцията свърши работа.В лабораторията,в която ходя,пускат промоции на хормон+антитела.Най-често ТСХ (знам,че е хормон на хипофизата,не на ЩЖ) и аз избирам промоцията от чисто любопитство,на същата почти цена е като само ТСХ.Странно е,че жлеза няма вече,но антитела има.Е,съвсем в норма са,нищо общо с преди.
        Има ли тук някой с повишена функция+ Хашимото?На мен ми изясняваха Хашитоксикоза ли е или Базед,уж беше Базедова болест,общо взето само една година имах ремисия,без лекарства.Ще ми се някой с Хашитоксикоза да ми каже имал ли е ремисия?
        Доколкото ми обясняваха и Базедова болест и Хашимото са автоимунни.
        Вие имате ли колити?Дори с понижена функция на жлезата?
        Когато не се вземат мерки, дори при отстранена щж може да има антитела и да се появи друго автоимунно заболяване, с други думи, просто проблема избуява някъде другаде. Абсолютно всичко е лечимо, стига да не е премината една невидима граница, единственото нещо от което няма връщане е смъртта, тоест с други думи, мъртъв орган не може да се съживи или премахната жлеза не може да се появи отново.
        По изключение ще цитирам абзац от една книга и горещо ти препоръчвам да го прочетеш толкова пъти, колкото е нужно докато не разбереш всяка дума, ако търсиш пътя към здравето, но и си готова да направиш промени в абсолютно всеки аспект на живота си.
        Скрит текст:
        Из книгата „Човешкото хранене”:

        ТРИТЕ СТАДИЯ НА БОЛЕСТТА

        Странно звучи, но тялото не е направено от медицината, нито от лекарите. То е природна система, която се заражда, расте и се размножава, и тези процеси не са причинени нито от науката, нито от медицината или от лекарствата. Когато в тялото постъпва нормална храна и енергия, то се развива нормално. Когато проме­ним тази материя и енергия, то се развива ненормално и боледува. Боледува, защото нещо от околната среда е навлязло в повече, а в същото време нещо друго необходимо не му е достигнало. Напри­мер в тялото влизат много повече прахови частици, изгорели газове, шум и т.н., отколкото то може да понесе. И най-важното – влизат вместо храна, технологично преработени материи, оцветители, консерванти, лекарства и много други. И едновременно, и тъкмо поради това, на него не му достига храна – вещества, от които то се изгражда и енергия, която го задвижва. Когато нещо е в повече, а друго не достига, настъпва неравновесие – дисбаланс. Когато това става с тялото ни, ние се чувстваме неравновесни, чувстваме се зле. Това природно неравновесие в нас, придружено от съответните симптоми, е първият етап от всяка болест на тялото ни. Ако по­гледнем под микроскоп човешките клетки, ще видим само една причина за каквато и да е болест: нещо е в повече, а в същото време друго не достига. Този дисбаланс започва много често още в ранното детство: бебето плаче непрекъснато или малкото дете е агресивно, хиперактивно, дразни околните или пък напротив – е саможиво и депресивно. Това са симптоми на настъпила болест, които много пъти неопитният приема за „живост”, „буйност” или обратно за „кротост”. Дори им се радва, несъзнавайки, че се радва на болестта. Този първи стадий на болестта не само сме го виждали в околните, но всеки от нас го е и усещал и преживявал в себе си: сутрешна умора, раздразнителност, главоболие, безсъние, безсилие, тревожност и т.н.

        Какво всъщност се случва с нас?

        На физиологично ниво в нашата кръв и тъкани плуват не­нужни вещества, а организмът ни се опитва да ги отстрани и губи в този процес все повече ресурси: губи витамини, ензими, микроелементи и много други вещества. Това резултира като дис­комфорт и загуба на енергия. Този първи етап на болестта обхваща цялото тяло. Наболява главата, вратът, гърбът, тежат краката и ръцете, липсват сили и настроение. На този етап измененията в тъканите и органите са функционални, т.е. засягат само функцията им, без да се наблюдава все още изменение в тяхната форма, го­лемина и структура. Затова този първи етап можем да го наречем

        ФУНКЦИОНАЛЕН СТАДИЙ НА БОЛЕСТТА.

        Ако отидете при лекаря в този стадий, най-вероятно рутинните изследвания няма да покажат нищо особено. Лекарят ви успокоява, че сте здрави, казва ви да си гледате живота и най-много да ви изпи­ше някое хапче за глава, за сън, някое обезболяващо, успокоително или антидепресант. И точно тук, в този момент е даден възмож­но най-лошият и коварен съвет. Точно тук започва болестта и вместо веднага да се даде здравословен режим и категорична промяна на досегашния начин на живот, се дава първото под­тискащо симптомите лекарство.

        Самите симптоми са червените лампички на нашата нервна система, които светват и ни сигнализират за настъпваща опасност. И ние, вместо да се вслушаме в тяхната аларма, просто загасваме червените лампички и изключваме алармата! По-коварно и пагубно за нашето тяло нещо едва ли би могло и да се измисли.

        Какво настъпва в нас, ако не отстраним причините на настъпва­щата болест? Нашето тяло може да направи само едно – да се опитва да ги отстрани. Така, както замърсеното море ще изхвърля боклуците по брега, така и нашето тяло, бидейки същата тази при­родна система, ще се опитва да ги събира и евакуира през отходните системи и канали. Както хвърлените във водата боклуци ще ги виж­даме изхвърлени по плажа, така организмът ни ще изхвърля слуз и отпадни материи през стомаха – отделяйки повече киселини: през червата, развивайки при отделянето им възпаления, през дихател­ните пътища и гърлото, проявени като ангини, бронхити, астма и т.н., през пикочните пътища, причинявайки камъни и възпаления, през кожата, формирайки различни обриви.

        Така първият общ стадий на болестта постепенно преминава във втория стадий, където болестта започва да се локализира в дадени органи, откъдето преимуществено се изхвърля боклукът. И ако до този момент не сме схванали очевадния смисъл на болестта – да изхвърли боклука извън тялото – тогава може да ни хрумне без­умната идея, че могат да боледуват отделни органи от тялото, при това поради отделни неясни и независещи причини, и че можем да ги лекуваме отделно и независимо един от друг – „на парче”! Нещо повече – биваме изпратени дори на съответен „спе­циалист по парче” – специалист по бъбреци, по черва, сърце, кожа и т.н. И този специалист по даденото парче ще се опитва наивно да запуши отвора на съответния теч. Ще изписва отрови, с които ще се опитва да блокира отделянето на отпадни материи от гърлото, от стомаха и червата, от бъбреците и кожата. Ще се старае да запушва отворите, но логиката на живота ще повишава налягането отвътре още по-силно и ще предизвиква още по-силни течове на друго място. И ако единият лекар успее да запуши теча от едно място, той неизбежно ще се прехвърли на друго и ще започне да изтича оттам. Ако боклука от единия плаж го върнем обратно в морето – той ще бъде изхвърлен на съседния! И така ще бъдем препратени към поредния „специалист” по „запушване на отвори”. Ако ни за­пушат устата, ще ни излезе през носа! Ако запушим киселините, излизащи през стомаха, те ще излизат през бъбреците, като ги из­гарят или през кожата, като я обриват, но непременно ще излезнат отнякъде! Започва безумен театър на абсурда, който може да играем и до смъртта си. С локализирането на процеса в отделни органи на отделяне е настъпил вторият етап от болестта. Така, както морето с вълните ще изхвърля в периферията, така и нашият организъм ще се старае да запазва центъра на тялото и да изхвърля през отворите си в периферията – през устата, носа, стомаха, червата, черния дроб, пикочните пътища, кожата. Тези органи и системи ще страдат от пропиващите ги и отделящи се през тях кисели корозивни отрови, но това ще бъде по-малкото зло. Организмът се опитва и продължава да живее с цената на болестта. Запазва централно разположените жизненоважни органи – сърцето, белия дроб и централната нервна система. След определен етап обаче, въпреки опитите за евакуация, ако замърсяването напредва, започва наслагване и облагане във вътрешността на тялото – засягат се вече и сърцето, и белия дроб, и централната нервна система.

        Във втория етап на болестта тъканите на засегнатите органи са просмукани от отпадъци, което включва защитната реакция на почистване и отделяне на тъканно ниво. Тази лечебна реакция във вътрешността на органите, в тъканите и клетките им се нарича възпаление. Тя е сложен процес на имунната система в тъканите и капилярите (най-малките съдови разклонения, по които тече кръвта) на тези органи. Възпалението в тъканите цели събирането, частичното обезвреждане и пакетиране на отпадъците там, на място и насочването им в по-малко токсичен вид, към отворите на органите и тялото. Съответните засегнати места са зачервени, отекли, зато­плени и болезнени, в резултат на енергичния стремеж за събиране, обезвреждане и транспортиране на отпадъците от тъканите. Този втори етап на единния процес болест-оздравяване можем да наречем

        ВЪЗПАЛИТЕЛЕН СТАДИЙ НА БОЛЕСТТА.

        Възпалението е акт на живота, на жизнеността на тъканите, акт на защита и сила, действие за изхвърляне на обложилите ги веще­ства. Който не разбира това, ще се опитва с всички сили да подтиска възпалението, т.е. да подтиска жизнената реакция за почистване на тъканите и за отделяне на боклука навън. То е все едно да се опитва­те да не ходите до тоалетната! Блокирани, тъканите и органите ще започнат необратимо да се пълнят с отпадъци, които постепенно ще се втвърдяват и остават в тях завинаги. С това болестта ще започне да преминава в своя последен трети и окончателен стадий.

        Когато замърсяването от постъпващи неестествени вещества в тялото продължава дълго време, и особено когато се изписват все по-силни блокиращи лекарства, имунната система ще се опитва от­чаяно да се активира още по-мощно, за да може все още да предот­вратява цялостният разпад на тялото. Възпалението на приливи и отливи ще продължава и в неговия огън постепенно ще изгаря и самата тъкан на органите. Който не разбира този отчаян стремеж на имунната система да почиства инфилтрираните от чужди елемен­ти тъкани, съзира само следствието – разрушаването на тъканите. Това върховно недоразумение е родило една от най-абсурдните и невероятни теории в историята на медицината, нехрумвала до този момент на никой нормален лекар в течение на хилядолетия. Това е теорията за автоимунните заболявания. Тя приема, че по неиз­вестни причини организмът прави грешка, полудява и започва да изработва антитела срещу собствените си тъкани и се стреми да ги унищожи. Като болна фантазия на болни лекари, тя не би имала осо­бено значение, ако не беше чудовищното практическо последствие: прилагането на цитостатична химиотерапия за унищожаването и на последните жизнени остатъци в тъканите, след което със сигурност настъпва смъртта и на целия организъм. Тялото се превръща по­степенно буквално в разпадащ се и гниещ труп.

        Преди да опишем и последния трети стадий на болестта, е не­обходимо още едно пояснение: Природата не търпи отпадъци. Там, където има такива, в тяхното унищожаване и преработване участва цялата флора и фауна на екосистемата. Ако има трупове, има и лешояди, а остатъците довършват червеите и микробите.

        В нашия организъм, като природа, е същото – там, където има отпадъчни органични материи, ще се развиват паразити и микроби. Микроби по начало има в цялото ни тяло. Те са нашата естествена микрофлора и ние сме в симбиоза с тях. Те се активират и променят видовия си състав, ако на дадените места в организма има повече отпадъци. Просто те се хранят с тях, размножават се по-усилено и развиват по-големи колонии, често превалиращи от даден вид. Наличието на активирана микробна флора е породило в последните столетия още една от най-налудните теории в ме­дицината. Това е илюзията, че микробите причиняват болести. В най-добрия случай може да се каже, че те много пъти придружават болестта, опитвайки се да ни освободят от отпадните вещества, като ги ползват за храна. Така симбиозата (взаимната ни полза) продъ­лжава и на нивото на болестта. Микробите се хранят със слузта и другите органични отпадъци по лигавиците и в тъканите ни и по този начин ни лекуват. Да, с цената на симптомите и бо­лестта, но нека не забравяме – болестта и лечението са един и същ процес! Който не разбира това, ще се опитва да убива микробите с антибиотици.Така организмът ни си остава да плува в собствените си отпадъци плюс труповете на микробите, плюс отровата на ле­карството, плюс последващата дисбактериоза. Такова „убийство“ е оправдано единствено в спешната патология, когато остротата на процеса заплашва живота на самия болен.Тогава антибиотикът е просто необходима отсрочка, по-малкото зло, за да може после чо­векът планово и последователно да почисти и възстанови тъканите си. Във всички други случаи посегателството към микрофлората е екологична лудост с всичките последици на екологична катастрофа в организма. Всъщност, за нашите микроби по-скоро трябва да се грижим. Техните колонии да бъдат видово балансирани, да няма дисбактериоза. Защото те са нашите малки невидими стражи, които ни пазят от болести и се активират, за да ни помогнат при настъпила авария. Когато тъканите ни са замърсени с отпадъци, имунната система ще бъде активирана и микробите раздвижени – това са базовите лечебни механизми на нашия организъм.

        Какво става обаче, ако ние продължаваме безогледно да замъ­рсяваме екосредата на организма си и същевременно блокираме с химически вещества неговите опити за самопочистване и хигиена? Както вече казахме, отпадъците се втвърдяват в нас. Променя се формата и структурата на тъканите и органите ни. Настъпва дегене­рация – израждане на клетките. Затова този последен трети стадий можем да го наречем

        ДЕГЕНЕРАТИВЕН СТАДИЙ НА БОЛЕСТТА.

        Тогава се формират утайки и втвърдявания в съдовете – запушва се най-напред най-гъстото „сито“ – най-малките разклонения – ка­пилярите. В следствие на това органите не се хранят добре и бавно атрофират, стопяват се и се разпадат. Формират се атеросклеро­тични плаки и в по-големите съдове. В тях се утаяват кристали, а понякога и съсирена кръв – тромб. Когато се запуши по-голям жизненоважен съд на сърцето или в мозъка, настъпва смърт – ин­фаркт или инсулт. Когато отпадъците и отровите се втвърдят в черния дроб настъпва цироза, той буквално се вкаменява и човекът умира. Могат да се запушат бъбреците с камъни или да се запушат капилярите им и тогава те бавно изсъхват – човекът отива на хемо­диализа. Формират се също конкременти в жлъчния мехур, по костната система – шипове, а поради запушване на изхранващите я капиляри тя атрофира – развива се остеопороза; ставите се дефор­мират и разпадат – артроза. И когато пропиването и запушването на тялото надскочи определени поносими нива, организмът реагира с разрастване на тъкан около чуждите вещества. Това е универ­сална защитна реакция при хронично наличие на чуждо тяло в организма. Тялото ни се опитва да събира отровните отпадъци в клетки-депа, в тъкани-контейнери, за да може да защити околни­те здрави части. Както отпадъците от ядрена централа събираме в херметически затворени контейнери и извозваме, и заравяме някъде дълбоко, така и организмът ги събира в група от разраснали за целта клетки-контейнери, формирайки буци. Латинското наименование на думата „буца” е „тумор”. Така се формира напр. гранулом около хронично възпаления зъбен корен, оформят се бучки от разраснали се клетки в различни места – в гърдите, в матката, в простатната жлеза и т.н.

        Разрастването на клетки около и в засегнатите места е по­следният отчаян опит на организма да се защити от разяжда­щите го вещества и да запази целостта си. Това е последната реакция на жизненост и опит за лечение. Последният стадий на това токсично разрастване се нарича рак – безкрайно разрас­тване поради безкрайно отравяне, което завзема все нови и нови пространства и в последна сметка се разпространява в цялото тяло – формират се метастази. С това завършва дългият и последоветлен процес на организма като борба.

        Тази борба се развива в три стадия, разположени във времето и преливащи един в друг:

        1. Функционален стадий

        2. Възпалителен стадий

        3. Дегенеративан стадий

        Всяко заболяване започва дискретно и неусетно като общо ФУНКЦИОНАЛНО НЕРАЗПОЛОЖЕНИЕ, минава през ВЪЗПАЛЕНИЕ на предразположени органи, които се опитват да изхвърлят отровите навън, за да завърши накрая при продъ­лжителна немара с ИЗРАЖДАНЕ И РАЗПАД. Това е борбата за живот, наречена болест. Когато най-после разберем и осъзнаем болестта като акт на живота, като процес и стремеж към възстановяване, тогава ще престанем да се борим с нея. Напротив, ще и по­могнем , за да може тя да ни оздрави. Но мъдростта отива по-далеч: не е необходимо да боледуваме, за да ни лекува болестта. Умният профилактично и навреме ще помита къщичката си, за да бъде тя чиста. Ще подмени и старите мебели с нови, за да бъде здрава. Така здравето ще бъде нещо естествено и спонтанно, както естествен и спонтанен е самият живот!
        Не забравяйте и гените, като едни от най-големите виновници.
        Гените са отговорни за предразположеност не повече от 10% (а според едно проучване от 2018 процента е намален до 7), тоест останалите 90% зависят единствено от начина на живот на човека, всеки има избор дали да приеме, че 10% ще му предопределят здравето или 90% ще го определи той.

        # 237
        • Мнения: 269
        :close:mariqivanova799 Да, точно той е моят лекар от 20г., който е отличен диагностик. Благодаря ти, дано и с теб всичко да се нареди и страховете за теб, близките ти (родени или не) да си останат просто страхове!
        Добро утро от мен, в 1:30 аз отново бях на крак след около 2-3 часа сън и отново се вкарах във филм, четейки статии за полезни и опасни в-ва вредни за ендокринната с-ма и попаднах на съставки в натуралната козметика като Phenoxyethanol: Въздействие върху организма
        Според Journal of Industrial Hygiene and Toxicology, при средновисоки дози феноксиетанолът засяга мозъка и нервната система на животни. През 1990г. Journal of the American College of Toxicology докладва, че феноксиетанол също така действа и като еднокринен дисруптор (нарушава правилната функция на ендокринната система) и причинява увреждане на пикочния мехур и води до остър белодробен оток при животните. Токсичен е и за бъбреци, нервна система, черен дроб, а продължителна употреба и по-големи дози водят до трайно увреждане на органите. Токсичните ефекти се проявяват при инхалация, нанасяне върху кожата и поглъщане. Ранни изследвания от 1980-та година също показват, че феноксиетанол може да доведе до мутации на ДНК – отново, само при животни, тъй като не е бил тестван върху хора. Класифициран като дразнирел в Европейския Съюз.Забранен за употреба в Япония. Линк към личният влог на Зори(agleu), от където извадих копирания текст: https://agleu.eu/%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B … 0%BD%D0%BE%D0%BB/
        Ето и още една статия за ползите и вредите на консервантите в натуралната и био козметика: https://www.edna.bg/moda-i-kozmetika/shto-e-to-sterilna-kozmetika-4631320
        Има ли някоя сред нас, която има някакви макар и минимални познания за това, кое е добре за нас и кое не е? Моите познания стигат единствено до там, че да не ползвам продукти съдържащи парабени, оцветители, минерални масла, избягвам фталатите, доколкото ми е възможно де. Рицоновото масло полезно или вредно за нас (не питам за съдържанието му в козметиката, а по принцип), че мненията са противоречиви? Моля, ако има тема във форума, в която да се запозная подробно с нещата, които ме вълнуват в козметиката да ме насочите, че да не ви спамя тук Close

        # 238
        • Мнения: 24
        Здравейте, моля за коментар на изследванията ми, и дали се налага да потърся ендокринолог. Не приемам хормон. При преглед месец Март от ендокринолог, получих отговор "всичко ви е наред", но явно не е точно така.
        На 02.08.2020

        На 07.03.2020

        # 239
        • Мнения: 8 015
        Още Март месец се е виждала хипофункция - Т3 иТ4  са на долна граница. Но сега положението е доста по-зле, трябва ви хормон определено, Т4 си е все така на долната граница, но Т3 е поднормен вече вероятно имате доста симптоми от това. Но дано намерите лекар, който на база хубавото ТСХ ще ви предпише такъв.
        Имате и дефицит на Д, който също трябва да наваксате, че влияе и той на функцията на жлезата а и на цялото ви състояние, че и от него има доста симптоми. Хубаво е да проверите желязо и В12 как са.

        Последна редакция: пн, 03 авг 2020, 10:39 от mibobo

        Общи условия

        Активация на акаунт