СЕДМИ клас 2019/2020 - Второ класиране - (20.07. - 26.07)

По отношение на селскостопанската техника сега ще споделя малко инфо от първа ръка. Част от бизнеса на съпруга ми е именно това. Кадрите са толкова малко и толкова рядко са добре подготвени, че се налага да се образоват в движение, едно на ръка и второ са наистина доста добре платени, имат чудесни условия за труд, даже част от тях понаучиха японски, корейски и английски, понеже има внос на прикачен инвентар и части от Кореа и прочее, освен основните търговски отношения с Япония. Да не казвам, че тенденцията за индустриализацията на земеделието вече е факт и за някои по-големи сделки се запознах с такива мъже, индустриални земеделци, имам предвид, че ченето ми увисна и стола на Абрамович взе да се клати застрашително.
И понеже с тази техника, освен, че се търгува, се обработват и земеделски площи /някой не си купува трактор, а просто си поръчва за дълбока оран, примерно/, трябват и оператори за въпросната техника, които са в дефицит.
Дори стигнах до там, че при регистрацията на един автомобил в КАТ, докато чаках и си бърборихме с останалите чакащи, единия като каза, че е тракторист от Добричко, мигновено получи оферта за работа, която, представете си, дори отклони, защото бил доста ангажиран и печелел чудесно. Имайте предвид, че работата на тези хора е на открито, сред природа и имат и друго предимство пред градските хора, просто водят различен живот. Не задължително по-лош от градските хора, дори в някои отношения по-осигурен, имайки предвид разликата в стандартите.
Отделно да не разказвам и за огромния глад за тесни специалисти- тип дървообработване, имам един сладур, скъпоценен кадър, който го наричат "Бог" на дървото, верен мой спътник от години в търсенето и спасяването на антични скринове, кресла и други джунджурии по света, който го отстъпих за малко на заем на Шератон, като лично присъствах на сключването на договора, да не казвам, че сама му го изготвих и младия гръцки архитект, отговорен за поддръжката на хотелите и до ден днешен ми изпраща благодарствени ноти по този повод, а друг мой приятел с мебелни фабрики се оплаква на всяка среща, че кадри няма, няма, няма и няма.

Мисълта ми беше, че място под слънцето има за всички, включително и за тези с бал 200,  даже наистина, ама съвсем наистина, бизнеса има крещяща нужда от хора, за жалост вече твърде често се явяват някакви твърде свръх квалифицирани, представете си ги тези с бал 200, които някак се промушват между капките, завършват нещо, някак си, после се набутват пак някак си в знайни и незнайни ВУЗ-ове от двайсти ешелон и накрая ми цъфва някакъв странен човешки продукт, нито риба, нито рак, който не може да си намери място под слънцето, защото въпросната куха диплома, без съответния пълнеж, която е придобил му носи фалшивото усещане, че принадлежи към другата, академично подготвена класа, чиито ум, навици, дисциплина, умения, навици и опит са подготвяни от три годишна възраст и мястото им е на върха на хранителната верига, макар, че и не всички успяват и не всички се стремят към това, но така или иначе са разпознаваеми, докато гореописания типаж не става дори за тракторист.