Харесвам друг мъж

Десинка, аз от прагматично любопитство само да попитам лекичко-необременяващо - > защо роди дете от такъв, който не обичаш? А гледам си доста млада била, за да "бързаш".
Поне, като влизате във връзки, лягате си, какво остава деца да правите, харесвайте се, бе хора.

В началото не беше такъв човек , да избързах .. не споря.

Както по-горе казаха, не е толкова заради въпросния човек, а по-скоро е опит за бягство от реалността и проблемите ти със съпруга ти. Като добавим и тръпката от неосъществената любов се получава тази картинка.
Сега обаче трябва да решиш какво ще правиш от тук нататък. Ако продължаваш с кафенцата, в един момент ще си го сложите, просто няма друг начин. Риска да не се получат нещата и въпросния мъж пак да духне е много голям. Дори и да се съберете, може да се окаже, че не се разбирате и че всичко е твоя фантазия, провокирана от нещата в първото ми изречение в поста. За това добре си помисли какво ще правиш, дали ще се опиташ да оправиш отношенията със съпруга ти, в какво се коренят проблемите и така нататък.
Също това, че си мислиш за някого, че имаш неосъществена тръпка не е нещо толкова рядко срещано. Почти всеки си има по една такава, аз също си мисля често за моята най-добра приятелка. Всичко беше преди 100 години, но не съм я забравил, също си задавам въпросите какво щеше да бъде ако бяхме заедно, ако беше отговорила на чувствата ми когато трябваше.....
Това обаче е минало, в което тя остана, а аз продължих напред. През годините отбивах всякакви опити за контакт, защото не искам нищо да ме връща назад.
Принципно така се прави със стари тръпки, а не се ходи с тях по кафенца и разходки, за това те съветвам да решиш един път и да си следваш решението за напред. Успех.

Бившите са бивши именно поради някаква причина. Просто си я припомни. Хората не се променят. Казвам го от опит. 😏

Малко гадно ще прозвучи , но когато са те наранили и си набрал - да видиш някъде някой бивш(а) или wannabe ex и той/тя се мъчи и леко е пропаднал мааааааааалко се радваш , че е трябвало да избере  теб и е щял да просперира, при авторката не е така , тя още има чувства явно , напред не се продължава толкова лесно

за приятелите - всеки се е надявал някога да го приемат като нещо повече , имам двойка, които успешно се събраха след много години приятелство , но колко да са такива случаите, ако някога прекрачиш границата с познат може да е малко странно , а и показва че цениш човека повече , не да го захвърлиш после , всеки е различен , за съжаление няма универсален подход , при приятелство - връзка може да се говори за нещо устойчиво , иначе другото си само страст и може би връзка после , примерно

Според мене с 25г младок, който бягал от връзка нищо сериозно не може да се получи. Тогава е бил с година по-млад от тебе, сега е пак с година по-млад от тебе и така ще е винаги. Малко 25г, нормални мъже мечтаят за сериозна връзка с по-стара, с дете, женена. Огромното мнозинство биха я избройкали ако им се предложи безплатно, някои биха походили с нея ако няма нещо по-свежо и безгрижно наоколо. С възрастта ще се ориентира към все по-млади жени ако не е някой Мунчо.

Как си я представяш тази сериозна връзка с детето на 4г? Готова ли си да родиш още едно или две деца? Ами ако и с този започнете да се карате, а вече имаш още едно дете?

Оженила си се и си родила много млада и май ти се живее. Говорете с мъжа ти и ако не се понасяте, по-добре се разделете! Обмисли можеш ли да си позволиш раздяла, разполагаш ли със жилище, как ще си финансово след раздялата! Детето е голямо и ако останете в едно и също населено място може да го гледате смесено. Ти през седмицата и половината ваканции, бащата през уикенда или седмица при единия и седмица при другия. Няма да получаваш издръжка, но няма и да имаш дете при тебе непрекъснато и ще можеш да си излизаш.

Внимавай мъжът ти да не научи за намеренията и чатчетата с тръпката! Малко мъже са съгласни невръстните им деца да идат да живеят с новия на майка им и може и да присъдят детето на бащата, ако го поиска и предлага по-добри условия.

Първо си оправи бакиите с мъжа ти, защото няма да избягат!

Има решение да тръшнеш, тайничко, тръпката. Може пък, като го видиш гол да ти мине. Но може и да се опияниш и да го стискаш още повече и при тебе май ще е второто.

Не съм казал, че е лесно, но в повечето случаи това е правилното решение. Когато някой не те е оценил на време, изстрадал си и си го преживял, не върви да захвърлиш всичко в момента, когато същия този някой се присети за теб отново или пък ако съдбата ви срещне по случайност.
Авторката може да забърка такава манджа с животът си покрай тази тръпка, че да се чуди после как се е насадила така. За това не е добра идея да вадиш от миналото си разни хора и тръпки.

Авторката може да се насади само ако младичкия не му се занимава сериозно , иначе може и тя самата да си го изживее , като толкова иска , и децата не са собственост, може да общуват (стига да е градивно ) и с новия на майката , и с гаджето на сестрата на майката , да си баща не винаги значи добро количество и качество грижа

rf22, никога не съм си мислил и не мисля "какво ли щеше да стане, ако с въпросната, с която не се е получило, се било получило"? Тоест, отдавна ми се е калила психиката. Обръгнал съм яко.
Терзания нямам.
Ще седя да умувам затова някой да не те е оценил, примерно, или пък да им следя развитието, както другата потребителка отдолу написа. Кое да следя, за какво? Гледат се нови хоризонти. Вичко е приключило, имал си някакви моменти, преживявания, и кой откъде е. Ама явно се обичам прекалено, та затова.

Nevena, идеални са си на 23-27 за първо бебе, да станат мамчета, физиологично, и знаеш, че е така. Нашите майки на тези години, ако не са имали вече деца, знаеш какво се е мислило за тях.
Обществото и светът, обаче, вече са коренно различни. Еволюция и съвремие, кво да праиш.
Сега се "прокламира" - "живей си, поживей, че после да не хойкаш", което е пълна глупост. Грабят с пълни шепи колкото могат, откъдето се докопат, и въртят по 3-5 члена "friends with benefits", разкрепостените пост-тийнки на съвремието.
До човек си е. После пак би си хойкал, но вътре в двойката, връзката, и е много по-сладко.
Такова схващане дори и не минава през главиците на 9 от 10 "дявушки".

Случвало ми се е нещо подобно. Не си давах сметка, че нещо ми липсва в брака. В един момент имахме среща на випуска, и един съученик нещо се омая и взе да ми се обажда, да ме кани по срещи. Не съм излизала и го отрязах, но бях впечатлена. Дадох си сметка какво става и си направихме един разговор с мъжа ми. Обясних му, че явно ми липсва нежност, за да се впечатлявам така.
Еми, оправихме се.

Та дано и вие да се оправите с мъжа ти. Били сте толкова близки, дано пак да бъдете.

Вие може и да не се питате, но някъде качествена девойка  рони сълзи и се пита, иначе няма лошо да се обичате, стига да не е причина да не обърнете внимание кой е истинската половинка и къде е щастието

Ехе, тука някои авторката я омъжихте щастливо за тоя. Каи чесно!
Нещата според мен стоят така - нещастна любов към е*льо, който не брига авторката за нищо. Следва бърз брак и дете с човек, който не блести с качества, но пък е бил наоколо, изглеждал е лустросан и е ударил джакпота. С годините обаче лустрото пада и се вижда, че хич не е бляскав. Или пък просто на авторката й е станало скучно. Междувременно е*льото се появява и почва да го играе впечатлен от ходещия семеен проблем с балкон и ремарке, а жената благодарение на вече наличните семейни проблеми, е в жестока дилема кого да избере.
Имам три въпроса.
Детето къде изобщо е в картинката?
На съпруга какво точно не му е наред?
Ти, авторке, сериозно, ама сериозно ли вярваш, че тази твоя тръпка, тоест е*льото е заинтересуван от нещо друго, освен да те мине?

Права сте! Много при това! Аз самата го осъзнавам и за това съм в такова положение .. Не съм някоя хлапачка на 15 и знам какво ще стане просто

Стилна, три пъти прочетох изречението ти, докато осмисля точно какво искаш да ми кажеш, поради липсата на ясна мисъл и запетайки.

Kaчествената девойка да махне сливите от устата, да я отвори и сподели какво я приятеснява, или какво иска, за какво се бори, и просто да е дейна.
В комуникацията е разковничето, общуването, разговорите.
Принципно си права - трябва да сме сензитивни, с отворени сетива, да долавяме, усещаме, разбираме, и не на последно място - действаме.
Но нали знаеш, че процесът е двупосочен.

Не залитай по бившия.
Как си представяш едно време да е избягал от отговорност,сега изведнъж да се съберете и да осигури необходимото за теб и детето?
Най-много да поиска кратка авантюра.