Харесвам друг мъж

Само информативно - ако неизживяните чувства не са по наша вина ?

В другия живот ще си ги изживеете, не се притеснявайте  за това.

Пишем ги в графа "всяко зло за добро".
Ако пък са по наша вина, в графа - "пропуснати ползи". Изчаква се да отлежат на бавен огън (заедно с нас) и после се местят във "всяко зло за добро".

Да, със сигурност започвам да преоткривам доста неща, които не бих казала, че някой ме е ограничавал да правя, а по-скоро бях толкова потисната, че не ми е било до тях. И за срещи има време, сигурно... Няма цял живот да съм сама. Но пък и аз, като авторката много млада се омъжих и родих, не мога да кажа, че съжалявам. Имам си дете, завърших си образованието, а това с мъжа - е то си е Божа работа. Хората и на 50 години, след 20 годишен брак се развеждат, не мисля, че е до възрастта.
Ама и аз получих доста "Казах ли ти аз... " от родители и роднини Когато най-много имаш нужда някой да те потупа по рамото и да ти каже, че всичко е наред - получаваш "Видя ли сега, аз казах ли ти ... ама защо така стана..." и т.н.

Тези с " Казах ли ти аз" ги моля да ми кажат числата от тотото, в противен слупай да казват някъде другаде. Толкова ми е смешно като наблюдавам как хората са много компетентни в чуждите животи, но собствените им са абсолютен тюрлю гювеч.

Ама даже и техните да са перфектни... Не е много приятно в труден момент да ти навират в очите проблем, който и без това те тормози ежеминутно. Много обичам родителите си, но покрай "казахме ли ти, защо не слушаш" взех да не им споделям, чееее... ще се избием накря
Имаше и "горкото дете, сега с него какво..?" А то детето милото най-спокойно от всички го прие.
За това е много важно ако нещата са тръгнали в тази посока, родителите (съпрузите) бързо ама много бързо да вземат решение и или да оправят нещата с всички сили (ако могат) или да се разделят цивилизовано, преди да се е стигнало до пълен неприязъм или скандали от нечия страна.
Ето така, въпреки, че си се понаранихме косвено, имало е и обиди тук таме по мой адрес, но предполагам наранените хора говорят емоционално, и в крайна сметка, детето не разбра нищо от цялата история.

И в момента си се държим приятелски пред него, говорим си, честитим си рожденни дни и празници И малкия знае, че драма няма.
Ако може да се избегне ситуацията, в която родителите се гледат на кръв след развода е най-добре.
Но ако авторката се втурне в някакви авантюри с бивш (или бъдещ), то е почти неизбежно да се изпокарат в един момент.

С БД чак подаръци си подаряваме за рожденни дни и т.н.Приятелски се държим.Имаше момент,в който не исках да го виждам,но ми мина.Децата имат нужда и от двамата си родители.
Приятелят ми малко се сърдеше,че БД идва,излизаме с детето...Обаче разбра,че за мен БД си е БД и толкова.Нямам никакво намерение да се събираме и т.н.,особено на моменти (че и в сериозни ситуации),се радвам,че сме разведени.
Детето и към приятеля ми се привърза,но сега е тийнейджър и само ако му е скучно излиза с нас.С приятели е,както всички нормални тийнчета.
Това с "Нали ти казах!",е глупаво.Ами хора сме,грешим.Ако знаехме какво ще стане след година,две,пет...щеше да ни е скучно.Дано спрат да натякват.
Monkey789, ще срещнеш.Не е нужно насила да ходиш по срещи,не е казано,че сега и на момента ще се случи.
Детето ми не е израснало с постоянното присъствие на баща си,доста страдаше,че баща му е настрани.Лоша дума не съм му казала за баща му,не мисля и да го правя.Нашите изпускат някоя и друга дума и разправиите започват.Ама такива са,не мога да ги променя.

О да, лоша дума не казвам и не давам да се каже. Не ми е притумкало сега за срещи. Даже имам май нужда да си изживея независимостта като си гледам себе си. Много натрупах негативни емоции и сега бих ги стоварила неволно ако имаше на кой. За това нека минат и тогава но е много важно да се съхрани взаимното уважение. Радвам се, че и вие сте успели. Абе била съм провокирана в много ситуации от бившия и семейството му, но като не поддам и отговоря с добро после ми е такъв кеф и се радвам, че пазя самоконтрол. моето дете още е мъничко и ги приема по детски нещата, но и той си е като мен - малко по-обран в емоциите. Пък и детето като не е лишено от вниманието на някой от родителите, за мен всичко е 6. Винаги на събитията от детската присъстваме двамата, двамата организирахме рожденния ден и т.н. Ние се разведохме със споделено родителство, та нито единия не отсъства твърде дълго от ежедневието на детето.

С роднини по всякакъв начин се опитвам да отклоня темата или да я стопирам.
Въпреки,че ме подкрепят всячески ,неосъзнато или осъзнато се опитват да ме настройват негативно.
А аз не искам.

Авторке,бившите са си бивши и такива трябва да останат.Прекъсни всякакви контакти с него и се опитай да го забравиш.Поговири с мъжа ти,опитайте се да оправите нещата.Ако наистина положението не е добро,по-добре е да се разделите(според мен).Но това трябва да се случи на "трезва глава", а не под въздействието на трепети към бившия.Ще ти разкажа моята история,като уточняваме,че нямам нищо общо с този човек от много години.Омъжена съм,не особено щастливо,но това е друга тема.Всичко започна преди 11год.Дотогава бях само с един мъж и въпреки много ми връзки,до секс не се е стигало.Отидохме с приятели на дискотека в съседен град.Запознахме се и преспах с него същата вечер.На другата сутрин реших,че няма да ме потърси повече,а час по-късно беше пред нас.Започнахме дълга връзка,която беше откачена по всички параметри.То не бяха раздели,не бяха изневери(от негово,аз само целунах приятеля му пред цялата дискотека за отмъщение),не бяха целувки по улиците.Бяхме неразделни.Карахме се,чупехме каквото имаше пред нас и час ро-късно се сдобрявахме.Бях бременна от него(спонтанен аборт),два пъти си рязах вените след изневерите му.Разделихме се.После още година се виждахме от време на време.След като се събрах с мъжа ми,спрях всякакви контакти с него.Той също се ожени,но онзи ден разбрах,че е оставил жена си при родителите си и живее на квартира с любовницата си.А има детенце на 1 год.Два пъти ме потърси,но го отрязах след първата дума.Засичаме се два пъти в годината.Спираме,гледаме се и продължаваме всеки по пътя си.Не си говорим.От време на време пита общи познати дали съм добре,здрава,щастлива.Никога не бих се замислила да се събера с него.А по принцип ако реша да започна нова връзка,първо приключвам с настоящата.