Париж за първи път го виждам толкова опразнен откъм туристи, единствено около Айфеловата кула имаше струпване и пак не беше нищо сравнено с други пъти. Вечер покрай Сена се събираха на групи младежи, които не спазваха много-много дистанция, но в магазините и метрото всеки носеше маска и спазваха дистанция. А ние в Париж дните си ги изкарахме в безцелно обикаляне, без план, без много да го мислим. Много хубаво беше. За първи път опитах моши сладолед, според съпругът ми имаме и в Германия, дори в кварталния супермаркет, но аз досега не го бях виждала/пробвала. Хареса ми, ама не е нещо чак толкова уау. Говорейки за храна, не остана пекарна, в която да не влезнах и отделно се отядох на сирена, второто ми най-любимо нещо след шоколада. След Париж заминахме към Брест, бяхме в Океанополис, страшно много ми хареса там. И следващите почти две седмици ги изкарахме пътувайки покрай крайбрежието, невероятна красота е там.
Прибрахме се в петък колкото да разопаковаме големите куфари, да отпразнуваме един рожден ден на приятелка, стегнахме малките куфари и в неделя потеглихме към Италия, този път със самолет. Това беше част от моя подарък по случай вчерашният рожден ден на любимия.Италианците ме впечатлиха с това колко са изпълнителни в носенето на маски и спазването на дистанция. Бяхме в Комо, много романтично или на мен така ми се стори понеже съм младоженка.
Заредихме се с лимончело и просеко и днес се прибрахме. Между другото полетите и на отиване, и на връщане бяха пълни. Поканили сме в събота две приятелски семейства на италианска вечеря и да изпием лимончелото, сега ще ходя в готварската книга да търся рецептата на Фонс за тирамису. Последния месец беше много зареждащ, но утре ударно се завръщам на работа, имам да провеждам интервюта, да менторствам стажанти, да подготвям уебинар и отделно да работя.


Препоръчани теми