Живеене няколко поколения

Че кво лошо има да се започне живота с едни гърди напред? За тези "гърди напред" са се трудили родители, не са ни ги подарили на касата в била, по случай 100 000-я клиент.

Все някой е работил. Тук проблемът е, че някой НЕ иска да работи (не става дума за работа като работа, а за мислене и планиране на бъдещето), а чака да наследи нещо, което НЕ Е негово и НЕ МУ се полага. Още утре може 50 годишният съпруг да се прибере и да заяви, че си е хванал 20 годишно маце от прованса, и авторката трябва да напусне. Тогава кво? Ще дойде в нас ли? Аз не отварям, без предварителна уговорка.

Аз започнах от нулата на 38 с тригодишно. Не съм ревала да се махне някой от дом, който е градил години наред. Просто защото съм родила златното яйце. А всъщност на кой му пука? Теглих кредит и се хвърлих в дълбокото. По сладко от това да се прибереш вечер и да няма кой да ти подразни погледа НЯ-МА.

Papi, помислих, че за кубици говориш.🤪

Навремето така са живеели, по няколко поколения.
Родителите са командвали общото стопанство, пращали са булките коя къде да отиде, я да копае, я да тъче или хляб да меси, на синовете си са разпределяли работата и така.
Сега младите с деца нямат повече права от преди, ако живеят заедно с родителите на единия.

Самостоятелни стаи за децата трябва да осигурят родителите, не бабите и дядовците. Нищо не пречи на недоволните родители да се изнесат и да идат да живеят в голяма къща, замък, дворец, гарсониера, на палатка, под палма на плажа, където искат и могат.

Не сме живяли с родители, но на мъжа ми поставих изрично въпроса преди да се оженим. Бях успокоена, че в семейството на мъжа ми никой не живее с родители след сватбата, освен инцидентно и за малко.

Живяхме почти 5 години в малък, празен апартамент на свекърите като дойдохме тук. Там се роди второто ни дете. Това ни позволи да намерим жилище по вкуса ни и в желан квартал. Имаха празен апартамент, не им пречеше да живеем там и не им тфябваше, помогнаха. Повече от това не. Благодарни сме им, но не бяха длъжни.

Родителите могат да помогнат временно, в труден момент, но да настаняват дърт син, снаха, които да се плодят из къщата им и да изискват стаи за потомството им, твърдо не.

Нямам против някое от децата ми един ден да се върне да живее с нас, след завършване на образование, преместване от друго населено място, развод, но да ми водят снахи и зетьове няма да стане. След като се чувстват зрели за създаване на семейство трябва да се ориентират към намиране на жилище. Път на.младите давам само към външната врата. Този път ми бе предложен на мене от родители и баби и дядовци като рецепта за спокоен семеен живот

Не зная в кой град или село сте, но с две заплати и без наем би трябвало да смогнете да си вземете ипотека. Започвайте да се оглеждане!

Чудя се защо изобщо се пускат подобни теми. Не е ли ясно на автора какви отговори ще получи? Отговорът е един и е ясен - вие сте си виновни, оправяйте се.

Е да де! Тече борба за осигуряване на още една стая от жилището на баба и дядо
Извън майтапа, ще ми се да вярвам, че не може толкова ниско ниво хора да имат достъп до интернет и да показват тъпотата си пред публика, но - явно може.

Още може, ама авторката се покри.

А, дали се е покрила или е превзела още една спалня и стои вътре да пази, да не ѝ я отнемат - не знаем. Докато не свикнат, че и тази стая ѝ принадлежи, няма да излезе. Ще бременее като слоница, ама тва е живота. Първо стая - после дете.

Имаше един много готин коментар тук - кв. метър по кв. метър. Бавно, но славно.

Да, замислих се и аз, че може да отбранява завоюваната нова територия и да няма ресурс да пише във форума.

Е не се е сетила да си вземе телефона ли? 😂

Аз не разбрах. Живеят заедно в един голям апартамент или къща, където семейството с деца обитава 2 стаи, а свекърите другите 2? Тогава, какво искат повече? Или семейството обитава 1 стая, севкърите имат спалня и общ хол? Нормално е да искат да си ползват хола, вместо  да го превръщат в детска стая за внука. Те децата си са изгледали.

Да бе, за телефона ще мисли. Цяла стая сигурно е превзела. Па ако е и с балкон... КРЪВ ЩЕ СЕ ЛЕЕ!
Знаеш ли колко време трябва да дебнеш правилния момент, за да притичаш, влезеш в една стая и да се залостиш?

[/spoiler]
Вярно е, че не всеки може да си позволи наем в нейната ситуация, вярно е, че може би свеки получава помощ от тях, но въпреки това просто няма как да имаш претенции за нещо чуждо като за полагащо ти се, дори когато неминуемо даваш нещо, в случая помощ, насреща.
Ако наистина не могат да се справят с наем или ипотека (не да си ограничат някои разходи, това е ясно, а изобщо да не могат), да слагат картите на масата и да се разберат - ти от нас получаваш това, редно е да отстъпиш това. Ако свеки разбере и е съгласна, добре. Ако не, ограничава се помощта, доколкото е възможно. С "трябва да ми се даде път" не става и звучи нагло освен това.

-----

Ваденето на душицата с памук, по "деликатен" и хитряшки начин поне в моите очи също никак не е нещо похвално.
Такова чудо, дето ще ме работи с памук, усетя ли го (ако, нали, не е действало достатъчно деликатно и хитро и аз съм се усетила), ще го отрежа с памук или без.

Нося ви топ коментари на авторката по темата, да не кажете, че не съм добро онлайн другарче :